№ 21747
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20221110130258 по описа за 2022 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът Х. Ж. Х. моли съда да постанови решение срещу ответника
ИНСТИТУТ ПО ФИЛОСОФИЯ И СОЦИОЛОГИЯ КЪМ БЪЛГАРСКАТА
АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ както следва: на осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ да
признае за незаконно и отмени на уволнението му със заповед №РД 15-
162/5.5.2022 г. на законния представител на ответния институт по чл.325, ал.1,
т.3 КТ за прекратяване на трудовия договор от 31.3.2017 г. поради изтичане на
уговорения срок; на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ да го възстанови на предишната
работа, която е изпълнявал преди прекратяване на трудовия договор от
31.3.2017 г. със зап. №РД 15-162/5.5.2022 г. на работодателя - „главен
асистент“; по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ – за осъждане на ответника
да му плати сумата от 7482,00 лв. – претендирана като обезщетение за
оставането му без работа през периода 08.5.2022 – 8.11.2022 г. поради
прекратяването на трудовия договор от 31.3.2017 г. със зап. №РД 15-
162/5.5.2022 г. на работодателя, ведно със законната лихва от продаване на
исковата молба – 7.6.2022 г., до изплащане на сумата. Ищецът твърди, че
1
съгласно чл.54, ал.1, вр. §5, ал.4, т.2 от ЗРАСРБ трудовият му договор е
безсрочен, уговорката за срчност на договора не следва да се прилага, поради
което уволнението му на това основание е незаконосъобразно.
Ответникът ИНСТИТУТ ПО ФИЛОСОФИЯ И СОЦИОЛОГИЯ КЪМ
БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ оспорва исковете по основание
и размер. Възразява, че посочените от ищеца хипотези са неотносими към
казуса, тъй като касаят академичния състав на висшите училища и са
неприложими за научните организации, какъвто е ответният институти. Освен
това, ищецът не отговаря на изискването на чл.54, ал.1, вр. §5, ал.4, т.2 от
ЗРАСРБ да е придобил научна степен „доктор“ преди създаването на тази
хипотеза, касаеща предходните, а не последвалите я случай. Моли за
отхвърляне на исковете и осъждането на ищеца за направените по делото
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че на 31.3.2017 г. са сключили трудов
договор, чието последно изменение е от 8.5.2019 г. Ищецът се е задължил и е
работил в ответния институт на длъжност „главен асистент“ срещу
насрещното задължение на ответника да му плаща трудово възнаграждение.
Прекратяването на трудовия договор поради изтичане на договорения
срок е констатирано със заповед №РД 15-162/5.5.2022 г. на работодателя по
чл.325, ал.1, т.3 КТ – с изтичане на уговорения срок.
Не се спори по делото, че шест-крантият размер на брутното трудово
възнаграждение на ищеца се равнява на 7482,00 лв. От приетите по делото
заверени преписи от трудовата книжка на ищеца е видно, че в нея не е
отбелязано да е започнал работа при друг работодател пред периода, който
следва уволнението му с шест месеца
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Съгласно този текст, незаконно
уволненият работник може да иска от съда да признае уволнението му за
незаконно и да го отмени. Искът е обусловен от доказване от страна на
2
ищцата на твърденията й за сключването на трудовия договор и
прекратяването му въз основа на процесната заповед по чл.325, ал.1, т.3 КТ – с
изтичане на уговорения срок, които факти са безспорни. Обусловен е също и
от доказване от страна на ответника, че ответника на обстоятелствата, че
трудовият му договор е безсрочен на осн. чл.54, ал.1 от Закона за висшето
образование, според който Длъжностите по чл. 48, ал. 1 (който касае висшите
училища), с изключение на длъжността "асистент" и на случаите на удължаване по § 11 от
преходните и заключителните разпоредби (касаещи хабилитираните лица, навършили
възраст в която се придобива право на пенсия), се заемат с трудов договор за неопределено
време, тоест – че е заемал длъжност главен асистент или приравнена на главен
асистент – научен сътрудник ІІ или І степен.
В процесния случай текстовете, на които се позовава ищецът не намират
приложение в процесния случай, тъй като ответният институт не е висше
училище е а част от Българската академия на науките, което е научна
организация – чл.6, ал.1, пр.1 ЗБАН, вр. чл. 32, пр.1 от Устава на БАН и чл.2,
ал.1 от Правилника за устройството на дейността на Института по философия
и социология при БАН. В Закона за висшето образование е направено ясно
разграничение между висше училище и научна организация.
Видно от регистъра на академичните длъжности и дисертации е че
ищецът е придобил образователна и научна степен „доктор“ на 24.6.2013 г. –
след влизане в сила на Закона за развитие на академичния състав на Република
България (ДВ бр.36.9.5.2010 г.), когато е защитил успешно дисертационния си
труд. Ето защо, процесното трудово правоотношение не е възникнало при
действието на Закона за научните степени и научните звания (отм. ДВ бр.38 от
21.5.2010 г.). Фактът се е осъществил далеч след влизане в сила на новия
нормативен акт и не е елемент на заварено и неприключило правоотношение.
Ето защо, посочените от ищеца преходни правила по §5 ал.3-5 ПЗР ЗРАСРБ и
цитираната практика на ВКС – решение 89/20.6.2017 г. на ВКС по гр.д.
№3614/2016 г. на ІV ГО са неотносими в процесния случай.
Притежаването на научната степен „доктор“ не е достатъчно основание
за заемането на длъжността „главен асистент“. Съгласно установената съдебна
практика разпоредбите на чл.17 ЗРАСРБ и чл.44, ал.2 ППЗРАСРБ не са в
противоречие с основните положение в трудово
правната уредба на срочните трудови договори, като с оглед нуждите на
работодателя трудовият договор за длъжност „асистент“ може да бъде
3
сключен и за срок, по-кратък от предвидения в акта на МС максимален срок от
четири години – определение №913/22.11.2018 на ВКС по гр.д №3468/2018,
ІV ГО; определение №646/12.6.2017 г. на ВКС по гр.д. №5139/2016, ІV ГО.
Заемането на академична длъжност „главен асистент“ се осъществява
въз основа на смесен фактически състав (чл.19 - 23 и чл.32 ЗРАСРБ), чийто
главен елемент е решението на научния съвет на научната организация за
избор на най-подходящия кандидат след проведен конкурс, оценка и доклад от
научно жури. Ето защо, хипотезата по чл.54, ал.4, изр.2 ЗВО е приложима едва
след изпълнението на предхождащата я процедура по провеждане и
спечелване на конкурса за кандидата за заемането на академичната длъжност
„главен асистент“ – 54, ал.4 ЗВО. В процесния случай тези предпоставки не са
налице.
Ето защо, следва да се приеме, че ищецът не доказа твърденията си
трудовият договор незаконно да е сключен като срочен, респ. с изтичане на
срока му работодателят законосъобразно с оспорваната заповед за уволнение е
констатирал изтеклия срок и прекратяването на договора.
Относно исковете по чл.344, ал.1, т.2 и 3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Неоснователността на главния иск показва, че са неоснователни и
обусловените искове.
Относно направените по делото разноски. На осн. чл.78, ал.3 ГПК
ищцата е задължена да плати на ответника направените по делото разноски,
съразмерно на отхвърлените части от исковете – изцяло – 1414,00 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Х. Ж. Х. с ЕГН ********** със съдебен адрес в
гр.София, бул.П.Е. ***, чрез адв.В. И. от АК-Кюстендил срещу ИНСТИТУТ
ПО ФИЛОСОФИЯ И СОЦИОЛОГИЯ КЪМ БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА
НАУКИТЕ с ЕИК ********* както следва:
по чл.344, ал.1, т.1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението му със заповед №РД 15-162/5.5.2022 г. на законния представител
на ответния институт по чл.325, ал.1, т.3 КТ с която се констатира изтичането
4
на срока на трудовия 31.3.2017 г.;
по чл. 344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяването на ищеца на предишната
работа, която е изпълнявал преди прекратяване на трудовия договор от
31.3.2017 г. със зап. №РД 15-162/5.5.2022 г. на работодателя - „главен
асистент“.
по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ – за осъждане на ответника да му
плати сумата от 7482,00 лв. – претендирана като обезщетение за оставането
му без работа през периода 08.5.2022 – 8.11.2022 г. поради прекратяването на
трудовия договор от 31.3.2017 г. със зап. №РД 15-162/5.5.2022 г. на
работодателя, ведно със законната лихва от продаване на исковата молба –
9.4.2021 г., до изплащане на сумата.
ОСЪЖА на осн. чл.78, ал.3 ГПК ищеца Х. Ж. Х. с ЕГН ********** да
плати на ответника ИНСТИТУТ ПО ФИЛОСОФИЯ И СОЦИОЛОГИЯ КЪМ
БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ с ЕИК ********* сумата от
1414,00 лв., представляваща обезщетение за направените по делото разноски,
съразмерно на отхвърлените части от исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от
ГПК – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването й на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5