№ 11804
гр. София, 23.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Наказателно дело
частен характер № 20251110209602 по описа за 2025 година
Днес 23.09.2025 г., Николай Урумов, съдия-докладчик по НЧХД №
9602/2025 г. по описа на СРС, 112 състав, след като се запознах с материалите
по делото и повдигнатото от П. Ч. срещу В. Ахчиева обвинение за извършено
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК и извърших
проверката по чл. 248, ал. 2 от НПК намирам, че са налице предпоставките на
чл. 250, ал. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК за прекратяване на наказателното
производство по следните съображения:
В рамките на проверката, която извършва, за да осъществи или не
правомощията си по чл. 250, ал. 1 от НПК, съдията-докладчик трябва
несъмнено да се убеди дали в тъжбата се твърди, че подсъдимият е извършил
престъпление. Съдията докладчик има възможност да прекрати наказателното
производство, в случай, че описаното в тъжбата не съставлява престъпление,
както и в случай, че тъжбата не отговаря на изискванията на закона. Ето защо
се изисква оценъчна дейност на съдията докладчик, която следва да
констатира дали в тъжбата се твърдят факти, които могат да се подведат под
определен фактически състав на престъпление по НК. А след това, в случай че
формира такъв положителен извод, съдията-докладчик следва да премине към
анализиране на въпроса дали конкретният възведен в обвинението фактически
състав демонстрира такова ниво на обществена опасност, което да е годно да
накърни защитаваните с криминализацията на престъплението обществени
отношения. Естеството на предмета на проверката по чл. 250 от НПК и в двата
й етапа несъмнено включва оценка на твърденията на частния тъжител по
1
същество (а не на доказателствения материал, който е приложен към тъжбата),
доколкото предпоставя съотнасяне на фактите към материалния закон.
Единствено така може да се постигне предназначението на този вид съдебни
правомощия – да се провежда съдебно следствие само по обвинения за
извършени престъпления, които са посочени в НК. Законодателната идея е
ясна и е насочена към оптимизиране на правораздавателната дейност чрез
фокусиране на съдебния процес върху дейността по доказване на обвинения,
които, ако бъдат обосновани, обективно могат да ангажират наказателната
отговорност на подсъдимия.
За да сезира валидно съда, тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 НПК, освен че
трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу
което се подава, следва да съдържа данни за извършено престъпление от
частен характер. Съдебният орган, на който е възложена проверката на
редовността на тъжбата, е длъжен да установи, дали описаните факти в
тъжбата сочат на извършено престъпление, защото без да направи тази
преценка съдът не може да даде правна квалификация на деянието, а в този
тип дела съдът е единственият субект, който може да определи
квалификацията на деянието, вменено на подсъдимия с тъжбата, и съответно
следва да бъде преценено дали изобщо, с оглед правната квалификация, това
деяние представлява престъпление от частен характер.
В контекста на посочените принципни правни положения, този съдебен
състав намира, че описаното в тъжбата деяние не може да бъде основание за
ангажиране на наказателната отговорност на лицето В. Ахчиева, тъй като в
подадената тъжба няма данни, които да сочат извършено престъпление от
частен характер от посоченото лице. Аргументите на съда са следните:
На първо място, съдът е сезиран с твърдения, че Ахчиева е осъществила
клевета, като е разгласила неверни и позорни обстоятелства за тъжителя Ч.,
като същите били разпространени чрез телевизия „Евроком“, както и чрез
социалната мрежа „Фейсбук“ и платформата за видеосподеляне „You tube”.
Твърди се, че в посочения репортаж са тиражирани следните твърдения:
„Общинската власт в Сухиндол погази закона и тежката техника
унищожи всичко по пътя си“.
„Прокуратурата във Велико Търново ще предприеме ли незабавни
действия, за да бъдат наказани лицата, облечени във власт? “
,,Има дори и решение на Конституционния съд от м. април 2025, че
не може за сметка на зелена енергия да се унищожават горите и
2
пасищата. “
„Има закон за забрана, по той е бил погазен от общинската власт в
Сухиндол, защото кметът подписал едно разрешително.“
„Кметът разрешил на фирмата, а фирмата докарала тежката
техника“
„Тежката техника изкоренява дървета.“
„Успяхте да спрете това безумие, което местната власт го позволи,
нали?“
„Защо общинската власт е погазила закона...Не знае ли кметът, че
пасищата са защитени от закона... А и наистина ли са пасища, след като
върху тях има самозалесили се дървета... Видял ли е кметът, че някой
унищожава тази самозалесила се гора.“
„Регионалната дирекция по горите, имам отговорите на
държавните институции, установили са изсичане и нарушение на гори.“
„Защо са установили Дирекцията по горите извършено нарушение,
че се изсичат гори.“
„Аз сега идвам оттам, то е станало остъргана е земята до камък, до
скала, това е вече неизползваема земя.“
„Няма вече гори край Сухиндол, няма.“
„Искахме документи всичко е скрито.“ Г-жа Ахчиева задава
въпрос: „Ама нали вие си го избрахте този кмет?“. Не, не си го избрахме,
ако не знаете как стават изборите - ще Ви обясня, от 90-та години
изборите се обладават от една мафия това е бившето БКП!“ - отговаря
събеседникът й Ивелин Вичев.
Съдът намира, че от така посочените изрази не може да се направи
извод, че Ахчиева е изразила твърдения, които да позорят с неверни твърдения
личността на кмета на Сухиндол П. Ч..
В изразите „Общинската власт в Сухиндол погази закона и тежката
техника унищожи всичко по пътя си“, „Прокуратурата във Велико
Търново ще предприеме ли незабавни действия, за да бъдат наказани
лицата, облечени във власт?“, ,,Има дори и решение на Конституционния
съд от м. април 2025, че не може за сметка на зелена енергия да се
унищожават горите и пасищата.“, „Регионалната дирекция по горите,
имам отговорите на държавните институции, установили са изсичане и
нарушение на гори.“, „Защо са установили Дирекцията по горите
3
извършено нарушение, че се изсичат гори.“, „Аз сега идвам оттам, то е
станало остъргана е земята до камък, до скала, това е вече неизползваема
земя.“, „Няма вече гори край Сухиндол, няма.“ не се съдържа твърдение,
което да сочи пряко към личността на Ч.. Съдът следва да отбележи, че
изразът „Общинската власт“ или „общинските власти“ в никакъв случай не се
отъждествява единствено или пряко с личността на кмета. Тази формулировка
е твърде обща и в нейния обхват попадат редица органи и институции като
общински съвет, дирекции и служби в общината и др., като без конкретно
посочване, че кметът е осъществил някакви действия, тези твърдения не могат
да се отъждествят с неговата личност, независимо, че тъжителят се
припознава в тях и се чувства засегнат от тяхното съдържание. За да е налице
клевета, деецът следва недвусмислено да е изказал твърдения, от които пряко
може да се заключи, че друго лице е навредило на доброто му име и
достойнство с осъществяването на действия, които следва да бъдат конкретно
посочени по отношение на тяхното съдържание, за да може да няма съмнение
какви са действията, които се сочи, че са осъществени и да се осъществи
преценка дали с тяхното осъществяване е осъществен престъпният състав на
престъплението клевета. Ето защо, съдът е на мнение, че изказването на
такива твърдения представлява действие, което е изцяло
несъставомерно, т.е. не се осъществява твърдяната в тъжбата клевета,
защото те обективно не сочат към личността на кмета на община
Сухиндол П. Ч..
По отношение на изразите „Има закон за забрана, по той е бил
погазен от общинската власт в Сухиндол, защото кметът подписал едно
разрешително.“ и „Кметът разрешил на фирмата, а фирмата докарала
тежката техника“, съдът също счита, че те не са годни да осъществят
клевета, защото по аргумент на противното от тъжбата може да се изведе
твърдение, че Ч. счита целия проект за изграждане на фотоволтаичен парк за
законен и именно поради това са подписани разрешенията за неговото
изграждане. Освен това, подписването на такова разрешение не може да се
приеме за клевета, защото то не позори личността на кмета, тъй като
започването на изграждането на такъв парк и подписването на разрешенията
за неговото изграждане не може да се приеме за позорящо обстоятелство
именно поради твърдяната законност при изграждането на това съоръжение.
Колкото до израза „Защо общинската власт е погазила закона...Не
знае ли кметът, че пасищата са защитени от закона... А и наистина ли са
пасища, след като върху тях има самозалесили се дървета... Видял ли е
кметът, че някой унищожава тази самозалесила се гора.“, съдът счита, че
тук липсват твърдения за осъществени от Ч. действия, а само е зададен въпрос
дали кметът е видял, че някой унищожава гората и дали знае, че пасищата са
защитени от закона. При положение, че зададеният въпрос не съдържа явно
навеждане на конкретен отговор и самият въпрос не съдържа констатации, а
представлява опит за изясняване на конкретно обстоятелство, съдът счита, че
не може да се приеме изначално, че той е годен да осъществи престъплението
4
клевета. Обратното би означавало, че при всеки неудобен за личността на
питания въпрос, всеки журналист би извършвал клевета, което е абсудрно, тъй
като по презумпция медиите са свободни да задават въпроси, когато до тях
има подадени сигнали за действия на която и да било администрация или
субект, които будят съмнение от гледна точка на тяхната законност. Това в
никакъв случай не означава, че задаването на въпрос с цел изясняване на
конкретни обстоятелства, може да се вмени на журналист или на всяко друго
питащо лице, като действие, осъществяващо престъпление против честта или
достойнството на гражданите.
На последно място, следва да се посочи, че последният инкриминиран
израз в тъжбата, а именно: „Искахме документи всичко е скрито.“ Г-жа
Ахчиева задава въпрос: „Ама нали вие си го избрахте този кмет?“. Не, не
си го избрахме, ако не знаете как стават изборите - ще Ви обясня, от 90-та
години изборите се обладават от една мафия това е бившето БКП!“ -
отговаря събеседникът й Ивелин Вичев.” Изобщо не може да се прецени
като позорящ личността на Ч. от гледна точка на твърдения, изказани от
Ахчиева, защото сам тъжителят сочи, че лице на име Ивелин Вичев е
споделило мнението си, че не гражданите са избрали кмета, а поради намеса в
изборния процес той е бивш кадър на БКП. Т.е. в този случай, дори да се
приеме, че е налице разпространено позорно обстоятелство за личността на Ч.
в горния смисъл, то не може да се отнесе към личността на Ахчиева, защото
тези думи са изказани в отговор на неин въпрос, който не съдържа отговор в
себе си и представлява нормална журналистическа работа. Поради това,
посоченото твърдение не може да се квалифицира като клевета, осъществена
от Ахчиева и от тази гледна точка е изцяло несъставомерно.
Ето защо, съдът достигна до извод, че в тъжбата не се съдържат
твърдения за осъществено престъпление от частен характер, поради което
делото следва да бъде прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по НЧХД 9602/2025 г. по описа на 112-и
състав на СРС.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, в 7-дневен
срок от получаването на съобщението, на основание чл. 250, ал. 4, изр. 2 от
НПК, пред Софийски градски съд.
Препис от същото да се изпрати на тъжителя.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6