Решение по дело №173/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано на основание чл.268 ДОПК по жалба на Д. Д. К. с постоянен адрес [населено място], [община], област Хасковска, [улица], в качеството си на собственик и представляващ ЕТ „Д.-Д.К.“, [ЕИК], чрез пълномощника си адвокат М. К. от АК-[област], съдебен адрес [населено място], област Хасковска, [улица], е-mail-[електронна поща], против Решение №72/12.03.2025 г. на директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх. peг. № Ж-16-37/18.02.2025 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив/вх. peг. №С250026-000-0096258/18.02.2025 г. по описа на Дирекция „Събиране“ в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково/, подадена от адв. М. Я. К. в качеството на пълномощник на жалбоподателя Д. Д. К., действаща като ЕТ „Д.-Д.К.“ с [ЕИК] против Разпореждане с изх. № С250026-137-0000885/03.02.2025 г., издадено от Я. Х.-главен публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково, с което на основание чл.226, ал.1 ДОПК по изп.дело № *********/2025 г. по описа на Дирекция „Събиране“ в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково не е прекратено поради изтекла погасителна давност принудително изпълнение по отношение на публично задължение на ЕТ „Д.-Д.К.“ в размер на 406,73 лева, включващи главница и лихви за задължителни здравни осигурителни вноски по декларация обр.6 с вх. peг. № 260022004151031/29.04.2020 г. за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради нарушение на процесуалните норми и материалния закон, т.к. не е налице задължение, поради заплащане на дължимите вноски за здравно осигуряване, както и неправилно е приложен института на погасителната давност, в която връзка се претендира да бъде отменено ведно с потвърденото с него разпореждане.

В съдебно заседание за оспорващия се явява процесуалния му представител адв.К., който подържа жалбата с искане за уважаването й и за присъждане разноски под формата на платена държавна такса, без да претендира за адвокатско възнаграждение.Акцентира, че главният факт по това дело е свързан с това, че доверителката му до шести месец включително на 2019 г. е развивала търговска дейност и за тези шест месеца тя си е платила здравното осигуряване, за което административният орган не е взел отношение в своите актове, докато възражението за давност е алтернативно и то няма как да касае това плащане, защото вече е извършено.

За ответната страна в съдебно заседание се явява гл.юрисконсулт И.-К., която оспорва жалбата като неоснователна, поради което претендира за оставянето й без уважение и за присъждане на направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, по подробни съображения изложени в депозираното писмено становище.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, доводите на страните и приложимия закон, съдът приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес в преклузивния срок за обжалване.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Със Съобщение за доброволно изпълнение изх.№ С250026-149-0000512/21.01.2025 г. на основание чл.221 от ДОПК е уведомена Д. Д. К., че в НАП, Териториална дирекция Пловдив, офис Хасково под № ********* от 2025 г. е образувано изпълнително дело за неплатените от нея вноски за здравно осигуряване за периода 01.01.2019 г.-31.12.2019 г., което съобщение е получено лично от адресата на 24.01.2025 г.

С Разпореждане изх.№ С250026-125-0020480/21.01.2025 г. публичен изпълнител при НАП, Териториална дирекция Пловдив, офис Хасково е извършил по изпълнително дело № *********/2025 г. разпределение на плащане в размер на 970 лева, постъпило на 17.03.2020 г. от извършените действия по изпълнителното дело срещу длъжника Д. Д. К..

Със Заявление С250026-000-0058972/31.01.2025 г. във връзка с полученото Съобщение за доброволно изпълнение изх.№ С250026-149-0000512/21.01.2025 г., Д. Д. К. е изразила становище, че посочените задължения са недължими, поради тяхното плащане, за което е приложила писмени доказателства и е поискала да се разпореди изваждането им от всички задължения в т.ч. главница и лихви.

В заявлението изрично е записано, че на следващо място се прилага възражение на основание чл.171 ДОПК, като се прави позоваване на изтекла погасителна давност за търсените задължения за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., каквото възражение е входирано с № С250026-000-0058974/31.01.2025 г.

С Разпореждане изх. № С250026-137-0000885/03.02.2025 г., издадено от Я. Х.-главен публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково на основание чл.226, ал.1 ДОПК по изп.дело № *********/2025 г. по описа на Дирекция „Събиране“ в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково не е прекратено поради изтекла погасителна давност принудително изпълнение по отношение на публично задължение на ЕТ „Д.-Д.К.“ в размер на 406,73 лева, включващи главница и лихви за задължителни здравни осигурителни вноски по декларация обр.6 с вх. peг. № 260022004151031/29.04.2020 г. за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г.

С Решение №72/12.03.2025 г. на директора на ТД на НАП Пловдив е оставена без уважение жалба с вх. peг. № Ж-16-37/18.02.2025 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив /вх. peг. №С250026-000-0096258/18.02.2025 г. по описа на Дирекция „Събиране“ в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково/, подадена от адв.М. Я. К. в качеството на пълномощник на жалбоподателя Д. Д. К., действаща като ЕТ „Д.-Д.К.“ с [ЕИК] против Разпореждане с изх. № С250026-137-0000885/03.02.2025 г., издадено от Я. Х.-главен публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково.

Оспореното решение на директора на ТД на НАП-Пловдив е постановена от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност по чл.266, ал.1 ДОПК и в изискуемата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправни разпоредби.

Както решението, така и потвърденото с него разпореждане са издадени в производство инициирано със Заявление С250026-000-0058972/31.01.2025 г. от Д. Д. К. по изп.дело № *********/2025 г. по описа на Дирекция „Събиране“ в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково.

Първото и основно възражение в заявлението е, че не са налице посочените задължения, като алтернативно е направено възражение за погасяването им поради изтекла давност.

Въпреки това в нарушение на административнопроизводствени правила публичния изпълнител не е разгледал и не е обсъдил въпроса за съществуването на въпросните задължения, въпреки приложените в подкрепа на искането писмени доказателства, а се произнася относно тяхното погасяване поради изтекла давност.

Доколкото не е решен основния въпрос за съществуването на задължението, то е недопустимо и нелогично разглеждането на акцесорния такъв за погасяването му, т.к. не може да се погаси по давност задължение, което е оспорено и съществуването му не е безспорно установено, вкл. и след проведен съдебен контрол.

В тази връзка е несъстоятелно становището, че самото възражение за изтекла давност е признание за наличието на задължения, дори и възражението да не е направено като алтернативно.

На следващо място горестоящият административен орган може да допълва с решението си мотивите на оспореното пред него разпореждане, но такова допълване не може да се прави в становище изготвено по повод адресираната до съда жалба.

В тази насока, както беше посочено публичният изпълнител не е изпълнил задължението си да се произнесе относно съществуването на задължението и ангажираните за погасяването му доказателства.

Именно в хода на това произнасяне е следвало да се посочи съществуват ли предходни задължения, които да са били погасени с направените през 2019 г. вноски, като се конкретизират по вид, размер и начин на погасяване.

Вместо това със становището по жалбата се правят предположения за наличие на такива задължения, което не само е несвоевременно като излагане на доводи, но е и бланкетно, необосновано и неподкрепено с доказателства.

Независимо от това е неоснователно позоваването на правилото на чл.169, ал.3б ДОПК относно последователността на погасяване на публичните вземания, т.к. разпоредбата се отнася за суми постъпили по сметката на публичния изпълнител за погасяване на предявени за събиране в НАП публични вземания до започване на принудителното им събиране, т.е. след като е образувано изпълнителното дело и в периода между съобщението за доброволно изпълнение и действията по принудителното събиране.

За разлика от това понастоящем плащанията, на които се позовава длъжника са направени през 2019 г., преди образуване на изпълнителното дело, не са постъпили по сметката на публичния изпълнител и не са извършени във визирания от нормата период.

Без да е предмет на разглеждане в настоящото производство, но доколкото касае основния спор за съществуването на задълженията, следва да се постави въпроса как с Разпореждане изх.№ С250026-125-0020480/21.01.2025 г. по изпълнително дело № ********* образувано през 2025 г. публичният изпълнител извършва разпределение на плащане в размер на 970 лева, постъпило на 17.03.2020 г., за което плащане се твърди, че е в резултат на извършените по същото изпълнително дело действия срещу длъжника Д. Д. К..

След като описаните пороци не са констатирани и отстранени с решението на директора на ТД на НАП Пловдив, то са довели до незаконосъобразността му, поради което последното ведно с потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени.

Предвид изхода на спора следва да бъдат присъдени на оспорващия направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 50 лева, като съответно се отхвърли това искане на ответната страна.

Водим от горното и на основание чл.268 ДОПК и чл.173, ал.2 АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №72/12.03.2025 г. на директора на ТД на НАП Пловдив.

ОТМЕНЯ Разпореждане с изх. № С250026-137-0000885/03.02.2025 г., издадено от Я. Х.-главен публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково.

ВРЪЩА преписката на главен публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково за произнасяне, съобразно дадените задължителни указания в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на Д. Д. К. с постоянен адрес [населено място], [община], област Хасковска, [улица], в качеството й на собственик и представляващ ЕТ „Д.-Д.К.“, [ЕИК] направените по делото разноски в размер на 50 (петдесет) лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на Националната агенция за приходите за присъждане на направените по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.