РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Добрич , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Генов
при участието на секретаря Галина Й. Христова
като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело №
20203230102346 по описа за 2020 година
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с
чл.232 ал.2 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на „АГРО ФИНАНС КОНСУЛТ“ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“Иларион
Макариополски“ №3, представлявано от управителя ****, чрез процесуалния
представител юрисконсулт Д.С. с адрес за призоваване гр. Пловдив,
бул.“Дунав“ №5, ет.3, срещу „АТАНАСОВ БИОЕНЕРДЖИ“ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, ж.к.“Дружба“ №72,
представлявано от управителя *** по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във
връзка с чл.232 ал.2 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от
Закона за задълженията и договорите за признаването за установена
дължимостта на следните суми: 1) 3162.21 лева (три хиляди сто шестдесет и
два лева и двадесет и една стотинки), представляваща дължима наемна цена
за периода от 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г. по сключен договор за наем от
16.07.2019 г. за ползването на земеделска земя с площ от 31.002 декара в
землището на село Войниково, общ. Тервел, заедно със законната лихва върху
нея от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (21.02.2020 г.)
до окончателното плащане. 2) 323.90 лева (триста двадесет и три лева и
1
деветдесет стотинки), представляваща обезщетение за забавено изпълнение (в
размер на 0.05 % за всеки ден) върху посочената в т.1 сума за периода от
30.07.2019 г. до 21.02.2020 г., а също и за направените съдебно-деловодни
разноски. Ищецът сочи, че с договор за наем на земеделска земя от 16.07.2019
г. е предоставил под наем на ответника за временно и възмездно ползване
процесната земеделска земя; той е изпълнил задълженията си, но въпреки
отдавна изтеклия падеж (на 30.07.2019 г.) плащане на дължимото наемно
възнаграждение не е постъпило; в договора наемното възнаграждение е
уговорено в конкретен размер, като е следвало да бъде заплатено в български
левове; ответното дружество не е представило каквито и да е възражения във
връзка с предоставения под наем имот; настоява и за заплащането на
дължимата лихва за забава в размер на 0.05 % за всеки ден забава върху
дължимата сума по договора за периода от деня на падежа до датата на
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (21.02.2020 г.); желае
присъждането на сторените разноски.
В законоустановения едномесечен срок е получен отговор от ответника,
в който сочи, че предявените искове са допустими и основателни; предлага на
ищеца спирането на делото по взаимно съгласие при поемането на
ангажимент за извършването на разсрочено плащане на вземането на две
вноски. В писмената си молба от 13.01.2021 г. ответникът е посочил, че е бил
изправен пред непреодолима сила /форсмажор/ при изпълнението на
процесния договор с оглед на лошите климатични условия, а именно сушата в
Добруджа, поради което дължи не повече от 50 % от претендираните суми.
В молбата си от 25.02.2021 г. процесуалният представител на ищцовото
дружество е заявил, че моли да бъдат уважени изцяло исковете като доказани
и основателни; претендира направените по делото разноски.
В последното съдебно заседание от 25.02.2021 г. ответникът чрез своя
процесуален представител е посочил, че има форсмажор, като е участвал в
признато от държавата право да кандидатства за одобрена държавна помощ
за земеделски стопани, които са претърпели щети над 30% спад в добива на
продукция от обработваните земеделски земи в землището на Община
Добричка в резултат на неблагоприятни климатични условия (суша) през 2020
г.; това представлява формажор по силата на подписания между страните
2
договор за наем и съгласно закона; затова настоява за намаляване на
претендираната наемна цена до 30 %.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.232
ал.2 от Закона за задълженията и договорите е процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е основателен.
От допълнително представения от ищеца договор за наем на земеделска
земя (на лист 42 – 45 от делото) се установява, че на 16.07.2019 г. между
„АГРО ФИНАНС КОНСУЛТ“ЕООД - гр. Пловдив и „АТАНАСОВ
БИОЕНЕРДЖИ“ЕООД - гр. Добрич е бил сключен договор за наем на 31.002
декара земеделска земя за периода от 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г.;
уговорената годишна наемна цена е в размер на 1616.81 евро, като е
уговорено наемното плащане да се извършва в български левове по
централния курс на БНБ и сумата е платима в срок до 30.07.2019 г. Затова
дължимото наемно възнаграждение за процесния период, преизчислено в
български левове по централния курс на БНБ, който е 1.95583 лева за 1 евро, е
посоченото от ищеца в исковата молба – 3162.21 лева. Между страните не се
спори, че ищцовото дружество е изпълнило точно задълженията си по
договора, като ответното дружество не е направило каквито и да е
възражения във връзка с годността на предоставения под наем имот. Тежестта
за доказването на извършено плащане е на ответника, който въпреки
предоставената му възможност не е представил доказателства за осъществени
плащания. Неоснователни са възраженията на ответното дружество в молбата
му от 13.01.2021 г. и съдебното заседание на 25.02.2021 г., при това направени
след изтичането на едномесечния срок за отговор, че е било изправено пред
наличието на непреодолима сила (форсмажор) при изпълнението на
процесния договор с оглед на лошите климатични условия, а именно сушата в
Добруджа, поради което дължи не повече от 50 % или 30 % от
претендираната сума. Съгласно чл.306 ал.1 от Търговския закон ако
длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила;
доколкото падежът на процесното задължение е изтекъл на 30.07.2019 г.,
очевидно ответното дружество не може да се позовава на неблагоприятните
3
климатични условия през стопанската 2019/2020 година, чиято реколта се
прибира в периода юни – септември 2020 година; освен това „АТАНАСОВ
БИОЕНЕРДЖИ“ЕООД - гр. Добрич не е представило никакви доказателства
за лошата реколта през 2020 година по принцип за всички обработвани от
него земеделски земи и в частност за наетата от ищцовото дружество.
Следователно предявеният иск по чл.232 ал.2 от Закона за задълженията и
договорите е изцяло основателен и трябва да бъде уважени.
Предявеният иск по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.86
от Закона за задълженията и договорите е процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е основателен.
Безспорно е доказано неплащането на дължимия наем в размер на 3162.21
лева (равностойността на 1616.81 евро) по сключения на 16.07.2019 г. договор
за наем на земеделска земя; съгласно чл.18 ал.1 от договора при забава на
наемното плащане наемателят дължи на наемодателя обезщетение за забавено
изпълнение в размер на 0.05 % върху дължимата сума за всеки ден на
забавата до окончателното плащане; за процесния период от 30.07.2019 г. до
21.02.2020 г. (207 дни) тази лихва е в размер на 327.29 лева, поради което
искът трябва да бъде уважен за цялата претенция в размер на 323.90 лева.
В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по
тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, поради което ответникът трябва да
бъде осъден да заплати разноските по частно гр. дело №563/2020 г. по описа
на ДРС в размер на 169.72 лева. На основание на чл.78 от ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени разноските по настоящото производство в общ
размер на 206.77 лева (в това число 106.77 лева действително дължима и
внесена държавна такса, както и 100 лева юрисконсултско възнаграждение).
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
4
делото, че „АТАНАСОВ БИОЕНЕРДЖИ“ЕООД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. Добрич, ж.к.“Дружба“ №1, представлявано от
управителя *** има следните неплатени парични задължения към „АГРО
ФИНАНС КОНСУЛТ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул.“Иларион Макариополски“ №3, представлявано
от управителя ****, (за които е издадена Заповед за изпълнение
№255/27.02.2020 г. по частно гр. дело №563/2020 г. по описа на ДРС,
поправена с Определение №1768/21.07.2020 г. по частно гр. дело №563/2020
г. по описа на ДРС): 1) 3162.21 лева (три хиляди сто шестдесет и два лева и
двадесет и една стотинки), представляваща дължима наемна цена за периода
от 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г. по сключен договор за наем от 16.07.2019 г.
за ползването на земеделска земя с площ от 31.002 декара в землището на
село Войниково, общ. Тервел, заедно със законната лихва върху нея от датата
на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (21.02.2020 г.) до
окончателното плащане. 2) 323.90 лева (триста двадесет и три лева и
деветдесет стотинки), представляваща обезщетение за забавено изпълнение (в
размер на 0.05 % за всеки ден) върху посочената в т.1 сума за периода от
30.07.2019 г. до 21.02.2020 г.
ОСЪЖДА „АТАНАСОВ БИОЕНЕРДЖИ“ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Добрич, ж.к.“Дружба“ №1,
представлявано от управителя ****, да заплати на „АГРО ФИНАНС
КОНСУЛТ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул.“Иларион Макариополски“ №3, представлявано от управителя
****, сумата от 206.77 лева (двеста и шест лева и седемдесет и седем
стотинки), представляваща направените разноски по гр. дело №2346/2020 г.
по описа на ДРС, както и сумата от 169.72 лева (сто шестдесет и девет лева и
седемдесет и две стотинки), представляваща направените разноски по частно
гр. дело №2346/2020 г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5