РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Кюстендил, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20251500500299 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№1452/04.02.2025г., подадена от Л.
Д. С. с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв.Р. А., с адрес гр.Д., ул.
„***************“ №*, насочена срещу решение с рег.№31 от 17.01.2025г.,
постановено от Районен съд - Дупница по гр.д.№20231510101781 по описа на същия
съд за 2023г.
С обжалваното решение Дупнишкият районен съд е признал за установено по
отношение на Л. Д. С. ЕГН **********, че дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
гр.София, ул.„Рачо Петков“ №4, 8 609.48 лева главница, 173.60 лева лихва за забава,
ведно със законната лихва от подаване на заявление; отхвърлил е като неоснователен
обратния иск на Л. Д. С. и е осъдил Л. Д. С. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД 850
лева деловодни разноски.
Въззивницата навежда съображения за нищожност и недопустимост, както и
неправилност поради незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.
Сочи допуснати в първоинстанционното производство съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в липса на изготвен доклад по делото с произнасяне по
предвидените в чл.146 т. 1-5 ГПК въпроси. Поддържа заявеното с отговора на исковата
молба възражение за нищожност поради наличие на неравноправни клаузи в договор
за потребителски банков кредит от 05.09.2019г. и погасителен план, и договор за
1
продажба и прехвърляне между „Уникредит Булбанк“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД от
19.10.2021г. Твърди, че договорът за кредит и погасителния план са нищожни поради
нарушение на чл.11 ал.1 т.7, т.9, т.10, т.11, т.12 и т.20 от ЗПК и на чл.10 ал.1 от ЗПК,
както и на основание чл.26 ал.1, предл.3 от ЗЗД - поради противоречието им с добрите
нрави. Подчертава, че по отношение договорената лихва е налице явна
нееквивалентност между предоставената услуга и договорената цена за ответника,
което води до нарушение на принципа за добросъвестност. Определя като нищожни
клаузите на договора относно определяне на лихвен процент и ГПР, респ. приема
договора за потребителски кредит за изцяло недействителен. Счита, че ответницата е
нередовно и ненадлежно уведомена за обявената от кредитора предсрочна
изискуемост и извършена цесия и уведомлението е нищожно. Твърди, че цесията не е
породила действие спрямо нея. Акцентира, че с нотариално заверена декларация Б. Л.
Г. е декларирала, че на 05.09.2022г. е получила от въззивницата 20 000 лева от паричен
кредит като се задължила да заплаща вноските по кредита, съгласно погасителен план,
като за същия кредит от ищцовото дружество бил предявен иск срещу въззивницата,
по който било образувано гр.д.№1076/2022г. по описа на ДнРС, по което бил предявен
на основание чл.219 ал.1 от ГПК обратен иск срещу Г.. С решението по делото
въззивницата С. била осъдена да заплати процесните по делото суми и разноски, а Б. Г.
била осъдена да заплати същите суми в случай, че С. ги заплатила на ищцовото
дружество. Изтъква, че в настоящото дело ответницата е упражнила правото си по
чл.219 ал.1 от ГПК за привличане на Б. Г. като трето лице помагач и е предявила
срещу нея в условия на евентуалност обратен иск, по отношение на който счита, че са
налице предпоставки за уважаването му, в случай на уважаване на първоначалния иск.
Допълва, че липсвало произнасяне на съда по доказателствените искания, заявени от
ответницата с отговора на исковата молба.
Иска се прогласяване на решението за нищожно и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на ДнРС, или отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искови
претенции бъдат отхвърлени.
В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез процесуалния му
представител адв.Д. П., с който се изразява становище за нейната неоснователност.
Поддържа се, че договорът за кредит е съобразен с императивните рaзпоредби на ЗПК.
Въззиваемото дружество оспорва твърденията на жалбоподателката за нищожност на
уведомлението, като сочи, че с решението по гр.д.№1076/2022г. съдът е приел, че
длъжникът е надлежно уведомен за цесията с връчване на уведомление, изходящо от
цедента, като приложение към исковата молба, същевременно на 13.07.2023г. на
длъжника било връчено и второ уведомление за цесия и за предсрочна изискуемост.
Моли се за потвърждаване на атакуваното решение и отхвърляне на въззивната
жалба. В условие на евентуалност, при уважаване на въззивната жалба, се прави
възражение за прекомерност, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, на претендирания от
насрещната страна адвокатски хонорар.
Подадената въззивна жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която
има право на жалба и срещу подлежащи на въззивен контрол съдебен акт.
Съгласно чл.269 изр.1 пр.1 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението изцяло.
В изпълнение на задължението си за преценка валидността на обжалваното
2
съдебно решение, настоящата въззивна инстанция намира, че постановеното от ДнРС
решение е нищожно.
РС-Дупница е бил сезиран с исковата молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Витоша, ж.к.
„Малинова долина“, ул.„Рачо Петков - Казанджията“ №4-6 срещу Л. Д. С. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Д., ж.к.„**************“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, с която
против ответницата по реда на чл.422 от ГПК са били предявени обективно
кумулативно съединени искове за признаване за установено по отношение на С.
съществуването на задължение на същата спрямо дружеството за заплащане на суми,
дължими на основание договор за потребителски паричен кредит с №3838317 от
05.09.2019г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Л. С.,
вземането по който е било прехвърлено на ищеца с договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 19.10.2021г., за които в производството по ч.гр.д.№1286/2023г.
по описа на ДнРС е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно:
8 609.48 лева – главница по договора и 173.60 лева – лихва за забава върху
претендираната главница, начислена за периода от 21.03.2022г. до датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата. Поискано е
присъждането на разноски за заповедното и за исковото производство.
В срока за отговор ответницата е поискала привличане на трето лице – помагач,
в хипотезата на чл.219 от ГПК – Б. Л. Г., и в условията на евентуалност – в случай, че
искът срещу С. бъде уважен – е предявила обратен иск срещу третото лице за
осъждането му да заплати на ответницата сумата от 8 783.08 лева, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на депозиране на отговора.
С определение, постановено в съдебно заседание, проведено на 09.04.2024г.,
ДнРС е конституирал Б. Г. като трето лице – помагач.
На 16.01.2025г. районният съд е постановил решение с рег.№28/16.01.2025г., с
което е признал за установено по отношение на Л. Д. С. ЕГН **********, че дължи на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, гр.София, ул.„Рачо Петков“ №4, 8 609.48 лева главница,
173.60 лева лихва за забава, ведно със законната лихва от подаване на заявление и я е
осъдил да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД 850 лева деловодни разноски. Върху това
решение, приложено на л.100 от делото е залепена бележка с текст „Това Реш.
№28/16.01. НЕ е валидно! Има Реш. №31/17.01. Преписи да се дават само от него!“.
На л.101 от делото е приложено решение рег.№31/17.01.2025г., преписи от което
са връчени на страните. Мотивите на това решение са напълно идентични с мотивите
на решение с рег.№28/16.01.2025г., а диспозитивът му се различава само с това, че в
допълнение съдържа следния текст: „Отхвърля като неоснователен обратния иск за Л.
Д. С..“.
И в двете решения при посочване на исканията, с които е сезиран, районният
съд се е ограничил в това да отрази, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД „са предявили иск
срещу Л. Д. С. от гр.Д. за установяване на вземане по оспорена заповед за парично
изпълнение. Претендират 8 609.48 лева главница по договор за кредит, 173.60 лева
лихва от 21.03.2022г., ведно със законната лихва и разноски“. Относно обратния иск е
посочено, че ответникът „привлича трето лице, което е условило кредита и предявява
обратен иск срещу него“.
Въззивният съд, като съобрази констатираното, приема, че извършените от
3
ДнРС действия по постановяване на второ решение по същия спор и връчване на
страните на преписи само от него, са имали за цел да поправят пропуска на съда да се
произнесе по предявения в производството обратен иск и счита, че допуснатото от
ДнРС процесуално нарушение не следва да води до неблагоприятно засягане на
правната сфера на страните, поради което намира, че осъществяването на въззивния
контрол следва да има за предмет и двата съдебни акта, вторият от които е разширен с
опита за произнасяне по целия предмет на делото.
Независимо от формалното произнасяне и по обратния иск на ответницата,
районният съд не е съумял да постанови валиден съдебен акт, тъй като: от решението
не става ясно какво е естеството на главницата, на какво основание е дължима; лихвата
за забава върху каква сума е начислявана и за какъв период; не е посочено законната
лихва, която е прието, че С. дължи върху каква сума се дължи и кой е началният и
крайният момент („ведно със законната лихва от подаване на заявление“, без в
мотивите или в диспозитива на решението да е посочено кога е било подадено
конкретно заявление); относно обратния иск е посочено само от кого е предявен, без да
е конкретизирано срещу кое лице искът е предявен и какъв е неговият предмет.
Решението, във вида в който е постановено, представлява нищожен съдебен акт,
тъй като е неразбираемо, лишено от ясно изразена воля на съда.
Както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че е нищожно
съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън
правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото
решение или неподписаното решение (така мотивите на Тълкувателно решение №1 от
10.02.2012г. на ВКС по т.д.№1/2011г., ОСГТК).
В конкретния случай е видно, че от обжалвания акт, разгледан в неговата
цялост, като единство от мотиви и диспозитив, не става ясна действителната воля на
съда относно предмета на производството, чрез който се очертават обективните и
субективните предели на силата на пресъдено нещо, поради което въззивният съд го
счита за нищожен. От този съдебен акт не е ясна правораздавателната воля на съда, не
е видно какъв правен спор е разгледал. Решението – по начина, по който е
формулирано – не позволява да бъде припознато като валиден съдебен акт, именно
поради липсата на ясно и пълно волеизявление. Смисълът на обжалваното решение не
би могъл да се извлече дори при тълкуване, тъй като никъде в решението съдът не се е
ангажирал да посочи вземане по кой договор за кредит разглежда, да индивидуализира
отделните вземания, да посочи период на лихвата за забава, да посочи кое лице е
ответник по обратния иск и какъв е предметът на този иск – основание, искане към
съда. Не става ясно, че предявеният иск е бил такъв по реда на чл.422 от ГПК, не се
установява, че за същите е била издадена заповед за изпълнение по конкретно дело,
като евентуална и възможна препратка относно естеството на иска, по който съдът се е
произнесъл. Напълно неразбираемо е какъв обратен иск е отхвърлен. Така, освен
размери на вземания, като за т.нар. главница не е ясно от какво естество е, в
диспозитива на решението не се съдържа никаква друга конкретика и същото не е
годно да формира сила на пресъдено нещо между страните, по смисъла на чл.298 ал.1
от ГПК, тъй като не съдържа индивидуализация на искане и основание, нито на
страната – ответник по предявения обратен иск. При това положение, въззивният съд
намира, че обжалваното решение не отговаря на изискванията за валидност на
съдебното решение, доколкото изразената от съда воля е неясна и не може да бъде
проверена от въззивната инстанция.
С оглед посоченото, на основание чл.270 ал.1 от ГПК, следва да бъде прогласена
4
нищожността на обжалваното решение на ДнРС, ведно с предхождащото го такова и
тъй като делото не подлежи на прекратяване, същото следва да се върне обратно на
Районен съд-Дупница за разглеждането му от друг състав на съда.
При този изход на въззивното производство съдът не следва да се произнася по
направените искания за присъждане на деловодни разноски, тъй като не е налице
произнасяне по съществото на спора, а по отношение на валидността на атакуваното
решение. Предвид изхода на производството, по отношение на отговорността за
разноски във въззивното производство следва да се произнесе районния съд при
новото разглеждане на делото, с оглед изхода на същото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение с рег.№31 от 17.01.2025г., ведно с
предхождащото го решение с рег.№28/16.01.2025г., на Районен съд - Дупница по гр.д.
№20231510101781 по описа на същия съд за 2023г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд– Дупница.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в 1-
месечен срок, считано от датата на получаване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5