№ 1969
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет
и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
ЧЛ.ве:Валентин Т. Борисов
Даниела П. Попова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно гражданско дело
№ 20221100504367 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 463 ГПК.
Производството се развива по жалба с вх. №10961/27.09.2021 г. (наименувана
„заявление/жалба“ и приложена по гр.д. №14595/2021 г.), депозирана от ВЛ. В. К. и В.
ЛЮБ. К., срещу разпределение от 24.09.2021 г., извършено от ЧСИ А. Б., рег. №850
при КЧСИ, по изп. дело №20188500400986.
В нея са изложени доводи за неправилност на извършеното разпределение, тъй
като съдебният изпълнител не е взел предвид изхода от т.д. №473/2019 г., по което е
постановено решение на 29.07.2020 г., по описа на СГС, TO, VI-17 състав по
предявени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК от „Л.” АД срещу „В.Е.В.К.”
ЕООД, В.К. и В.К.. Сочат, че решението е обжалвано единствено от физическите лица,
а в отхвърлителната част е влязло в сила, поради което и разпределението следвало да
бъде коригирано със сумите, които не са признати за дължими от ответниците.
Жалбата е насочена и срещу заделените с разпределението суми по предявени от
„Л.“ АД с негова молба от 23.09.2021 г. евентуални вземания с посочено основание от
взискателя и ипотекарен кредитор по изпълнителното дело - Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, обезпечена с договорна ипотека от 11.12.2017
г., като оспорват дължимостта на тези суми на соченото основание - договорна
ипотека, защото то представлявало същото договорно основание, по което вече е
налице произнасяне от съда по т.д. №473/2019 г. по описа на СГС, TO, VI-17 състав.
Друго самостоятелно основание за обжалване бил и фактът, че съдебният изпълнител
не бил връчвал на длъжниците покана за доброволно плащане, нито издадена заповед
1
за незабавно изпълнение по т.нар. „договорна ипотека“, която е реално
обезпечителното правоотношение по вече присъденото в полза на „Л.“ АД по
издадения изпълнителен лист, коригирано с исковото производство по т.д.№473/2019
г. по описа на СГС, TO, VI- 17 състав. Сочат, че „Л.“ АД притежава привилегия - първа
по ред договорна ипотека по отношение на апартамент №8 с площ 81,32 кв.м., с
идентификатор 68134.207.60.1.19.
С първоначалната жалба с вх. №10961/27.09.2021 г. е администрирана и жалба с
вх. № 11325/29.09.2021, наименувана „заявление/жалба“, от ВЛ. В. К. и В. ЛЮБ. К., в
която отново се обжалва изготвеното разпределение, като се излага, че след връчването
на разпределението на 24.09.2021 г., на 27.09.2021 г. на длъжниците е връчено и
съобщение с изх. №22844/27.09.2021 г., с което се допускали корекции в
разпределението. Възразяват срещу заделянето на суми на присъединения взискател
„Ю.Б.“ АД, в качеството му на ипотекарен кредитор с първа по ред ипотека върху
апартамент №Б-5, възникнали по договор за потребителски кредит по програма премия
HL 62518 от 16.08.2013 г. и договор за потребителски кредит по програма премия HL
62550 от 16.08.2013 г.. Сочат, че между банката и длъжниците е налице съдебен спор,
по който е постановено решение от 07.06.2021 г., по гр.д. №2270/2020 г., по искова
молба, депозирана от банката за осъждането на ВЛ. В. К. и В. ЛЮБ. К. да заплатят
претендираните суми, като посочените в съдебното решение суми се различавали от
тези, посочени в разпределението.
По отношение вземанията по договор за потребителски кредит по програма
премия HL 62518 от 16.08.2013 г. било налице висящо съдебно производство по гр. д.
№2269/2020 г., на СГС, I-16 състав. Оспорват да са дължими в размерите, посочени в
разпределението, сумите, заделени в полза на банката.
Взискателните „Л.“ АД, „Ю.Б.“ АД, Столична община и Национална агенция по
приходите (последните двама уведомени преди повторното администриране на
жалбата) не са изразили становище.
Депозирано е становище с вх. №12487/26.10.2021 г. от длъжника „В.Е.К.Г.“
ЕООД, чрез ВЛ. В. К. (наименувано „заявление/жалба“), в което е посочено, че се
поддържат доводите, изложени от ВЛ. В. К. и В. ЛЮБ. К. в депозираната от тях жалба
с вх. №10961/27.09.2021 г., срещу разпределение от 24.09.2021 г., извършено от ЧСИ
А. Б., рег. №850 при КЧСИ, по изп. дело №20188500400986. Изложени са аналогични
съображения за неправилно заделяне от страна на съдебния изпълнител на суми в
полза на „Л.“ АД по негова молба от 23.09.2021 г.
Частен съдебен изпълнител А. Б., рег. №850 на КЧСИ, е депозирал мотиви по
извършените от него действия по разпределението, в които е изложил становище за
неоснователност на жалбата. Поддържа, че обжалваното разпределение е изготвено
законосъобразно и не са налице основания същото да бъде изменяно или отменяно.
Сочи, че по делото е постъпила молба от „Л.“ АД, в която изрично е уточнен размера
2
на дълга съобразно решението на съда. В тази връзка до длъжниците е изпратено
съобщение, уточняващо обстоятелството, че във връзка с образуваното изпълнително
дело №986/2018 г. по издаден изпълнителен лист от 20.11.2018 г. по гр.д. №66952/2018
г. на СРС, 128 състав, по молба на ипотекарния кредитор „Л.“ АД следва да се допусне
корекция в разпределението от 24.09.2021 г. съгласно решение по гр.д. №473/2019 г. в
размери, както следва: олихвяема сума за парично вземане в размер на 136 204,96 лв.,
ведно със законната лихва от 17.10.2018 г., която до момента е 40,677,35 лв.;
неолихвяема сума за договорна лихва в размер на 19 817,25 лв.; неолихвяема сума за
неустойка за забава в размер на 9265,17 лв.; неолихвяема сума за разноски по делото в
размер на 15 195,13 лв.; неолихвяема сума за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лв.; разноски в изпълнителното производство от 10 101,09 лв.
Софийски градски съд, като съобрази изложеното от жалбоподателите и
данните по делото, приема частната жалба за процесуално допустима, доколкото е
подадена в законоустановения срок, от легитимирани лица и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Установява се, че изпълнително дело №20188500400986, по описа на ЧСИ А. Б.,
рег. №850 при КЧСИ, е образувано на 12.12.2018 г. срещу длъжниците „В.Е.В.К.”
ЕООД, В. ЛЮБ. К. и ВЛ. В. К. за събиране на парични вземания, въз основа на
изпълнителен лист от 20.11.2018 г. по гр.д. №66952/2018 г. на СРС, 128 състав, издаден
в полза на „Л.“ АД (с предишно наименование „Л.“ АД) по заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК, за сумите: 69 640,49 евро главница по бизнес кредит – клиентски №
5694/11.12.2017 г., ведно със законната лихва от 17.10.2018 г. до изплащане на
вземането, договорна лихва от 10 906,91 евро за периода 12.03.2018 г. – 11.10.2018 г.,
неустойка за забава в размер на 31 433,35 евро за периода 12.03.2018 г. – 11.10.2018 г.,
и 12 235,07 лв. разноски по делото. Със същия изпълнителен лист В. ЛЮБ. К. е
осъдена да заплати на кредитора „Л.“ АД 3150 евро – разноски за изпращане на покана
или нотариална покана за предсрочна изискуемост и 7445,59 евро – такса за
предсрочно погасяване по чл. 5.2, б. „а“, вр. чл. 2.4 от договора за заем, както и 414,46
лв. – разноски за държавна такса.
Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по изпълнителното
дело справки, че в полза на „Ю.Б.“ АД ВЛ. В. К. е учредил първа по реда договорна
ипотека с нотариален акт за учредяване на ипотека №94, том VI, рег. № 14189, дело
№913 от 16.08.2013 г. и нотариален акт за учредяване на ипотека №95, том VI, рег.
№14190, дело №914 от 16.08.2013 г. и двете по описа на нотариус М.Г., рег. № 622 в
НК, върху недвижим имот, представляващ апартамент № В-5, находящ се в гр. София,
р-н „Красно село“, ул. ****, с площ от 161,12 кв. м.. С двете ипотеки са обезпечени
вземания съответно по договор за потребителски кредит по програма премия HL 62550
от 16.08.2013 г. в размер на 56 500 лв. и по договор за потребителски кредит по
програма премия HL 62518 от 16.08.2013 г. в размер на 43 000 лв.
3
Също така не е спорно, а и се установява от приложените по изпълнителното
дело справки, че в полза на „Л.“ АД върху горепосочения апартамент № В-5,
понастоящем е учредена втора по ред договорна ипотека с нотариален акт №149, том
IV, рег. №12502, дело №614 от 11.12.2017 г. на нотариус М.И., както и първа по ред
ипотека върху апартамент №8 с идентификатор 68134.207.60.1.19, находящ се в гр.
София, р-н „Красно село“, ул. „****, с площ от 81,32 кв. м.. С ипотеката се обезпечава
вземането на „Л.“ АД (с предходни наименования „Л.“ АД, а преди това „ТНК Кепитъл
Мениджмънт“ АД) по договор за заем – Бизнес кредит с клиентски № 5694/11.12.2017
г. с главница от 70 000 евро, заедно с дължимите лихви такси и разноски, евентуално
неустойки, сключен между дружеството и „В.Е.В.К.” ЕООД, В. ЛЮБ. К. и ВЛ. В. К..
С молба с вх. №10866/23.09.2021 г. „Л.“ АД е поискало от съдебният
изпълнител да задели сумите, обезпечени с учредената в полза на дружеството
договорна ипотека съгласно договор за заем Бизнес кредит - клиентски №5694 от
11.12.2017 г., които са били претендирани със Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, входирано в СРС на 23.09.2021 г., в размер, както следва:
82 807,89 евро по чл. 2.3., (с) и (d) от договора, представляваща неустойка за забава и
сумата от 3239,17 лв., държавна такса заплатена в заповедното производство и 150 лв.
– юрисконсултско възнаграждение. Макар и да не е посочено в молбата, видно от
приложеното към нея заявление по чл. 417 ГПК с вх. №57916/23.09.2021 г., вземането
за неустойка се претендира за периода 12.10.2018 г. – 12.03.2020 г. върху непогасена
главница от 69 640,49 евро.
С молбата си взискателят „Л.“ АД е уточнил, че вземанията му по заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. №66952/2018 г., по описа на
СРС, въз основа на които е образувано настоящото изпълнително дело, както и
съдебно решение №1102 на СГС. TО, VI-17 състав по гр. д. №473/2019 г. и
определение по същото дело, са следните:
- 69 640,49 евро главница по договор за заем бизнес кредит - клиентски №5694
от 11.12.2017 г., ведно със законна лихва от 17.10.2018 г. до 24.09.2021 г., която е в
размер на 20 777,74 евро;
- 10 132,40 евро - договорна лихва за периода от 12.03.2018 г. до 11.10.2018 г.;
- 4737,21 - неустойка за забава за периода от 12.04.2018 г. до 11.10.2018 г.
- 15 195,13 лв. - сторени разноски по делото;
- 5164,61 евро – заплатени разноски в изпълнителното производство:
След проведена публична продан горепосочените два недвижими имота са
продадени за сумите от 150 121 лв. – за апартамент №8 и за 248 185 лв. – за апартамент
№В-5. Именно двете суми са предмет на процесното разпределение от 24.09.2021 г.,
като съдебният изпълнител е разпределил суми по следния начин:
Разноски в хода на изпълнителното производство:
По т. 26 от ТТЗРЗЧСИ пропорционална такса /чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД/, след
4
приспадане на такса опис - за довнасяне т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2920,10 лв. (с
ДДС) и 5190,14 лв. ( с ДДС);
Вземания, обезпечени с ипотека в полза на „Л.“ АД - взискател и ипотекарен
кредитор по изпълнителното дело, обезпечени с първа по ред договорна ипотека за ап.
№8 и втора по ред ипотека за aп. №Б-5:
i. Заплатени авансови прости такси в размер на 474 лв. - пълно погасяване;
ii. т. 31 за вещо лице: 300 лв. - пълно погасяване;
iii. т. 20 ТТРЗЧСИ за опис: 9177,10 лв. - пълно погасяване;
iv. такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ за изпращане на съобщения за насрочване на публични
продани: 480 лв. - пълно погасяване;
v. т.26 ТТРЗЧСИ: 8100,24 лв. - частично погасяване;
Предвид горепосочените вземания за разноски и вземанията на взискателите по
договорите за кредит/заем и за дължимите данъци за недвижимите имоти, съдебният
изпълнител е определил следните суми за изплащане:
- За Столична Община за задължения за данъци за имота - 14,22 лв. за ап. №8 и
210,35 лв. за ап. №Б-5;
- За превод на ипотекарния кредитор „Л.“ АД: 146 766 лв. + 9951,10 (разноски
в изпълнението) = 156 717,10 лв.
В разпределението са конкретизирани дължимите суми, както следва:
- за задълженията за данъци за ап. №8 - 14,22 лв., а за ап. №Б-5 - 210,35 лв.
- по т. 5 - 240 лв.
- по т. 26 – 2920,10 лв.
- по т. 13 - 180 лв.
- по отношение на извършената публична продан на ап. №Б-5 дължимата такса по т.
26 ТТРЗЧСИ е 5190,14 лв., а таксата по т. 5 - 240 лв.
Сторените от „Л.“ АД разноски за проведената публична продан на ап. №Б-5 и
ап. №8 съдебният изпълнител е посочил, че са в общ размер от 9951,10 лв., от които:
заплатени авансови прости такси- 474 лв. с ДДС; такса вещо лице - 300 лв.; и такса т.
20 за опис: за ап. №8 – 4546,80 лв. и за ап. №Б-5 – 4630,30 лв.;
На основание чл. 459 ГПК, в качеството му на ипотекарен кредитор и
присъединен взискател, за „Л.“ АД е заделена по сметка на съдебния изпълнител и му
се предава след като предостави изпълнителен титул сумите: 82 807,89 евро
(161 958,15 лв.) - неустойка за забава; 3239,17 лв. – разноски за държавна такса; и 150 –
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 459 ГПК, в качеството му на ипотекарен кредитор с първа по
ред ипотека за ап. №Б-5 и присъединен взискател, за „Ю.Б. АД се заделя и запазва по
сметка на съдебния изпълнител до представяне на изпълнителен лист следните суми:
- По договор за потребителски кредит по програма премия HL 62518 от
16.08.2013 г. общо сума в размер на 49 858,20 лв.
5
- По договор за потребителски кредит по програма премия HL 62550 от
16.08.2013 г. общо сума от 65 262,24 лв.
За ЧСИ се определят такси и разноски общо 8770,24 лв., от които
- за довнасяне по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2920,10 с ДДС и по т. 26 в
размер на 5190,14 лв. с ДДС
- по т. 5 – 480 лв.
- по т. 13 – 180 лв.
След изготвянето на разпределението със съобщения изх. №№ 22844, 22845 и
22846 и трите от 27.09.2021 г. ЧСИ е уведомил тримата длъжници, че във връзка с
издаденото разпределение на 24.09.2021 г. се извършва следната корекция и вземанията на
„Л.“ АД по издадения изпълнителен лист от 20.11.2018 г. по гр.д. № 66952/2018 г. на СРС
съгласно разпределение и определение на СГС по гр.д. №473/2019 г. са, както следва:
- олихвяема сума за парично вземане в размер на 136 204,96 лв., ведно със
законната лихва от 17.10.2018 г., която до момента е 40 677,35 лв.;
- неолихвяема сума за договорна лихва в размер на 19 817,25 лв.;
- неолихвяема сума за неустойка за забава в размер на 9265,17 лв.;
- неолихвяема сума за разноски по делото в размер на 15 195,13 лв.;
- неолихвяема сума за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.;
- разноски в изпълнителното производство от 10 101,09 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, когато в изпълнителното производство
има повече от един взискател и събраната сума не е достатъчна за удовлетворяване на
вземанията на всички взискатели, съдебният изпълнител изготвя разпределение, като
първо отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение. Съгласно нормата на чл. 136, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗЗД,
ползват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени,
следните вземания: 1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното
изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са
направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски; 2. вземанията на
държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от
стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания,
произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори;
3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или
ипотекирани имоти.
На първо място следва да се отчете, че с молба с вх. №10866/23.09.2021 г. „Л.“
АД е уточнил актуалния размер на вземането си по изпълнителен лист от 20.11.2018 г.,
издаден по гр.д. № 66952/2018 г. на СРС, като го е съобразил и с решение от 29.07.2020
г. по т.д. №473/ 2019 г., VI-17 състав, на СГС, което в по-нисък размер от този, посочен
в изпълнителния титул. При това положение съдебният изпълнител е дължал да
6
съобрази това уточнение при изготвяне на разпределението, а оплакванията в тази
насока на жалбоподателите са основателни. Следващите разпределението изпратени
съобщения до длъжниците, с които се допуска корекция в разпределението, не са годен
акт, който да санира извършения от ЧСИ пропуск, тъй като разпределението подлежи
на обжалване и е извън правомощията му след неговото предявяване и постъпила
жалба съдебният изпълнител да го изменя. Отделно от това, в конкретния случай в
процесните съобщение ЧСИ не е отразил, че изменя разпределението и в частта с
полагащата му се такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, а същевременно необосновано е приел
разноски на взискателя „Л.“ АД по делото от 15 195,13 лв. при положение, че в
изпълнителния лист са били присъдени разноски в общ размер на 12 235,07 лв. Неясно
е от съдържанието на разпределението и какъв е остатъкът от продажната цена и от
кой имот, която се запазва по сметка на ЧСИ на основание чл. 459, ал. 2 ГПК.
Няма обаче основание съдебния изпълнител да не разпредели на взискателя „Л.“
АД уточнения от него актуален размер на дълга по изпълнителен лист от 20.11.2018 г.:
главница - 69 640,49 евро; възнаградителна лихва за периода 12.03.2018 г. – 26.09.2018
г., в размер на 10 132,40 евро; за неустойка за забава за периода от 12.04.2018 г. -
11.10.2018 г., в размер от 4737,21 евро. Тези суми напълно съответстват на
присъдените вземания в производството по чл. 422 ГПК съобразно решение от
29.07.2020 г. по т.д. №473/ 2019 г., VI-17 състав, на СГС (решението е приложено
както към жалбата, така и към молба с вх. №10866/23.09.2021 г. на „Л.“ АД). Следва да
бъде разпределена и сума за натрупаната законна лихва в размер на 20 777,74 евро,
дължима за периода от присъдената с изпълнителния лист и със съдебното решение
начална дата - 17.10.2018 г. до датата на извършване на разпределението – 24.09.2021 г.
Тези суми са дължими независимо от твърденията на жалбоподателите, че са
обжалвали решението по т.д. №473/ 2019 г., VI-17 състав, на СГС, тъй като за тях е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и тя подлежи на незабавно
изпълнение, докато не бъде обезсилена изцяло или отчасти, като висящността на
производството по чл. 422 ГПК не съставлява правна пречка за провеждането на
принудително изпълнение – аргумент от чл. 418, ал. 1 и чл. 419, ал. 2 ГПК. Ако
длъжниците са искали да се предпазят от последиците на незабавното изпълнение в
хода на висящия исков процес по чл. 422 ГПК, са могли да искат спиране на
изпълнението по реда на чл. 420 ГПК (в този смисъл т. 5г от ТР №4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС). В случай че исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК бъдат отхвърлени и дотогава от
длъжниците е събрана недължима сума, на последните законът (чл. 422, ал. 3 ГПК)
предоставя възможност да им бъде издаден обратен изпълнителен лист.
По отношение на заявената от „Л.“ АД с молба с вх. №10866/23.09.2021 г. сума
от 15 195,13 лв. – сторени разноски по делото, съдът намира, че същата не следва да се
включва в разпределението, тъй като изпълнителен титул за такъв размер не е
представен. С оглед молбата на „Л.“ АД от 23.09.2021 г. и приложеното към нея
7
решение по т.д. №473/2019 г., VI-17 състав, на СГС, на което самият взискател се
позовава, следва да се приеме, че обективираните в изпълнителния лист вземания са
били отхвърлени частично, но нито от мотивите на решението, нито от неговия
диспозитив е видно каква е конкретната сума, която се присъжда като разноски в
заповедното производство, тъй като те, заедно с разноските в исковото производство,
са определени с решението и посочени в един общ размер от 12 477,61 лв. Към молбата
на „Л.“ АД е приложена разпечатка на диспозитив на определение от 23.12.2020 г. по т.д.
№472/2019 г. на СГС, VI-17 състав, с което е изменено решението от 29.07.2020 г.,
постановено по същото дело и длъжниците в настоящото изпълнително производство са
осъдени да заплатят на дружеството разноски по делото от 15 195,13 лв. вместо
присъдените с решението 12 477,61 лв.. Освен че така представената разпечатка не
представлява съдебен акт - определение, няма данни то да е влязло в сила и за
посочената сума да е издаден изпълнителен титул, поради което съдът намира, че
понастоящем не следва да се включва в разпределението.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, че съдебният изпълнител
незаконосъобразно е запазил по негова сметка суми по чл. 459, ал. 2 ГПК в полза на
„Л.“ АД, в качеството му на ипотекарен кредитор и присъединен взискател, които
следва да му се предадат след като предостави изпълнителен титул за сумите: 82 807,89
евро (161 958,15 лв.) - неустойка за забава; 3239,17 лв. – разноски за държавна такса; и
150 – юрисконсултско възнаграждение. Тези суми към датата на разпределението
взискателят е претендирал със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. №
57916/23.09.2021 г., подадена пред СРС, произтичащи от ипотечния акт -нотариален
акт №149, том IV, рег. №12502, дело №614 от 11.12.2017 г. на нотариус М.И., с който е
учредена договорна ипотека върху процесните апартамент №8 и апартамент № В-5
(неточно посочен в разпределението като апартамент №Б-5). В нотариалния акт е
посочено, че се обезпечават вземания за неустойка, като основателността на
претенцията е въпрос, неподлежащ на изследване в настоящото производство, а в
евентуално исково, ако бъде издадена заповед за изпълнение и срещу същата
длъжниците възразят. Ето защо, нито съдебният изпълнител, нито съдът в
производството по чл. 463 ГПК, са оправомощени да преценяват наличието на
основанието и размера на вземането, за което взискателят твърди, че се явява
ипотекарен кредитор. В случая интересът на длъжниците не е накърнен, тъй като
сумите не се изплащат на взискателя, а единствено се запазват по сметка на ЧСИ и се
превеждат само в случай, че за тях се представи изпълнителен лист – аргумент от чл.
459, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК. Следва да се отбележи, че претендираната неустойка е за
периода 12.10.2018 г. – 12.03.2020 г. върху непогасена главница от 69 640,49 евро, т.е.
тя не е обхваната от силата на пресъдено нещо по решението по т.д. №473/2019 г. по
описа на СГС, TO, VI-17 състав, тъй като видно от диспозитива му, искът за неустойка
е частично уважен за периода 12.04.2018 г. – 11.10.2018 г. и частично отхвърлен за
8
разликата над 4737,21 евро до 31 433,35 евро и за датата 11.04.2018 г., т.е. касае се за
различен период и няма правна пречка кредиторът да предяви иск за тази сума, а
въпрос по същество в исковото производство е дали е дължима, но до разрешаване на
спора, тя следва да бъде заделена от съдебния изпълнител.
Аналогични на горните са и съображенията, с които настоящият съдебен състав
намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателите за заделени в полза на
„Ю.Б.“ АД, на основание чл. 459 ГПК, в качеството му на ипотекарен кредитор с първа
по ред ипотека върху ап. №В-5 и присъединен взискател, до представяне на
изпълнителен лист, суми: по договор за потребителски кредит по програма премия HL
62518 от 16.08.2013 г. общо сума в размер на 49 858,20 лв.; и по договор за
потребителски кредит по програма премия HL 62550 от 16.08.2013 г. общо сума от 65
262,24 лв.
Няма спор, че банката е първи по ред ипотекарен кредит, с обезпечените
вземания по тези два кредита, като преди изготвяне на разпределението е уведомила
ЧСИ на 23.09.2021 г. по имейл, че именно тези суми съставляват актуалния размер на
задълженията по кредита. Както вече бе изложено, твърденията на жалбоподателите, че
дългът по кредитите е по-малък от претендирания, са неотносими към настоящото
производство, а ако в действителност подобно обстоятелство бъде установено, то на
банката ще бъде издаден изпълнителен лист и ще бъде преведен по-малък размер на
вземането, отколкото е запазено по сметка на ЧСИ.
Неоснователно е и искането на жалбоподателите в разпределението да се
включат сумите, представляващи присъдени на длъжниците разноски по т.д. 473/2019
г. на СГС, тъй като тези вземания са дължими от „Л.“ АД и могат да бъдат предмет на
принудително събиране единствено в отделно изпълнително производство, а не в
настоящото, в което самите жалбоподатели са длъжници, а дружеството - взискател.
По отношение на дължимата на съдебния изпълнител пропорционална такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ, съдът намира, че тя следва да се изчисли поотделно за вземанията
по всеки един договор за заем/кредит, тъй като те представляват отделни парични
вземания – аргумент за това е и обстоятелството, че вземането по всеки договор за
кредит би могло да се събере в отделно изпълнително производство, в който случай
таксата ще се изчисли поотделно. Необходимо е да се съобрази и разпоредбата на
забележка №1 към т. 26 от ТТРЗЧСИ, според която при частично събиране на
паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща
на събраната сума, а таксата, събрана при частичните плащания, трябва да е равна на
изчислената върху общо събраната сума. Следователно, неправилно ЧСИ е изчислил
пропорционалната такса по т. 26 върху продажната цена на всеки един от двата
апартамента, тъй като основа следва да бъде размерът на събраната сума като част от
паричното вземане, а не получената сума като стойност на осребрено имущество.
По отношение на останалите такси и разноски, посочени в раздел II, т. 7 от
9
разпределението, следва да бъде съобразено приетото в т. 6 от ТР №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, че не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния
взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1
ЗЗД. С такова право се ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват
разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ,
постъпленията от който се разпределят. В този ред може да бъдат включени и
разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за
възнаграждение на един адвокат. Разноските на първоначалния взискател за
обезпечението на иска срещу длъжника чрез налагане на запор или възбрана върху
събраното вземане или осребрената вещ, постъпленията, от които се разпределят, се
ползват с привилегия, но когато в разпределението участват присъединени кредитори
със специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ЗЗД, разноските се включват след
тях – в реда преди първата по ред обща привилегия; а когато в разпределението
участват и кредитори с привилегия по чл. 16, ал. 3 ЗОЗ – преди техния ред.
Не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1
ЗЗД разноските за други, реализирани по искане на първоначалния взискател
изпълнителни способи нито разноските, направени от него за изпълнителни способи,
които не са приложени.
Не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1
ЗЗД разноските на първоначалния взискател, в т.ч. тези за адвокатско възнаграждение в
производството по издаване на изпълнителния лист.
Не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1
ЗЗД никакви разноски на присъединени взискатели, освен разноските по исковете по
чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, когато са направени от тях. Тези разноски се ползват с право на
предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД и когато са направени от
първоначалния взискател; но когато в разпределението участват заложни и ипотекарни
кредитори, на които оспорените с иск сделки не са противопоставими поради
поредността на учредяването на залога или ипотеката, както и други присъединени
кредитори със специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 и 4 ЗЗД, те се включват след
тях – в реда преди първата по ред обща привилегия; а когато в разпределението
участват и кредитори с привилегия по чл. 16, ал. 3 ЗОЗ – преди техния ред.
I. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че предявени до
датата на разпределението – 24.09.2021 г. са следните суми, за които е налице
изпълнителен титул или следва да бъдат запазени по сметка на ЧСИ на основание чл.
459 ГПК:
1. От „Л." АД в качеството му на взискател и ипотекарен кредитор по
изпълнителното дело на основание изпълнителен лист, издаден на 20.11.2018 г., по
гр.д. № 66952/2018 г. на СРС, 128 състав, което вземане е обезпечено с първа по ред
договорна ипотека на апартамент №8 с идентификатор 68134.207.60.1.19, находящ се в
10
гр. София, р-н „Красно село“, ул. „****, с площ от 81,32 кв. м. и втора по ред ипотека
на апартамент № В-5, находящ се в гр. София, р-н „Красно село“, ул. ****, с площ от
161,12 кв. м., учредени с нотариален акт №149, том IV, рег. №12502, дело №614 от
11.12.2017 г. на нотариус М.И.:
а/ 69 640,49 евро (с левова равностойност 136 204,96 лв.) главница по договор за заем
бизнес кредит - клиентски №5694 от 11.12.2017 г.;
б/ 20 777,74 евро (40 637,73 лв.) - законна лихва от 17.10.2018 г. до 24.09.2021 г.,
начислена върху главницата;
в/ 10 132,40 евро (19 817,25 лв.) - договорна лихва за периода от 12.03.2018 г. до
11.10.2018 г.;
г/ 4737,21 евро (9265,18 лв.) - неустойка за забава за периода от 12.04.2018 г. до
11.10.2018 г.
д/ 5164,61 евро (10101,10 лв.) – заплатени разноски в настоящото изпълнително
производство
2. От „Л.“ АД, на основание чл. 459, ал. 2 ГПК, в качеството му на ипотекарен кредитор и
присъединен взискател по силата на горепосочената ипотека, за запазване по сметка на ЧСИ
и изплащане след като предостави изпълнителен лист, сумите:
а/ 82 807,89 евро (161 958,15 лв.) - неустойка за забава за периода 12.10.2018 г. – 12.03.2020
г. по договор за заем бизнес кредит - клиентски №5694 от 11.12.2017 г.;
б/ 3239,17 лв. – разноски за държавна такса;
в/ 150 – юрисконсултско възнаграждение.
3. От „Ю.Б. АД, на основание чл. 459, ал. 2 ГПК, в качеството му на ипотекарен кредитор и
присъединен взискател с първа по договорна ипотека, учредена с нотариален акт №94, том
VI, рег. № 14189, дело №913 от 16.08.2013 г. и нотариален акт №95, том VI, рег. №14190,
дело №914 от 16.08.2013 г., и двете по описа на нотариус М.Г., рег. № 622 в НК, върху
недвижим имот, представляващ апартамент № В-5, находящ се в гр. София, р-н „Красно
село“, ул. ****, с площ от 161,12 кв. м., за запазване по сметка на съдебния изпълнител до
представяне на изпълнителен лист следните суми:
- По договор за потребителски кредит по програма премия HL 62518 от 16.08.2013 г. общо
сума в размер на 49 858,20 лв.
- По договор за потребителски кредит по програма премия HL 62550 от 16.08.2013 г. общо
сума от 65 262,24 лв.
4. От Национална агенция по приходите:
а/ по удостоверение от НАП с изх. № 220372102976454/15.09.2021 г., за задължения на В.К.
в размер на 1499 лв.; такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. и т. 26 от ТТРЗЧСИ в
размер на 167,90 лв.;
б/ по удостоверение от НАП, с изх. № 220372102976125/15.09.2021 г., за задължение в
11
размер на 372,44 лв.; такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. и т. 26 от ТТРЗЧСИ в
размер на 44,69 лв.
5. От Столична община, район „Нови Искър“, Дирекция „Общински приходи“ за
задължения за данъци за апартамент №8 – 14,22 лв. и за апартамент №В-5 – 210,35 лв.
6. От присъединения взискател по чл. 456 ГПК „Ю.Б.“ АД (хирографарен кредитор) по
силата на удостоверение, издадено от ЧСИ Г.Н.:
- олихвяема сума за главница в размер на 29 235,13 лв., ведно със законната лихва от
24.01.2019 г., която към момента е в размер на 7925,45 лв.
- неолихвяема сума за неолихвяеми вземания в размер на 1,225.98 лв.
- неолихвяема сума за разноски в размер на 1130,86 лв.
- неолихвяема сума за такси по ТТРЗЧСИ в размер на 3231,15 лв.
- неолихвяема сума за публично вземания в размер на 456,97 лв.
7. Такси и разноски по изпълнителното дело:
а/ 24 лв. - такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ за образуване на дело, заплатена от „Л.“ АД;
б/ 180 лв. - такса по т. 2 от ТТРЗЧСИ за имуществено проучване, заплатена от Л. АД;
в/ такса по т. 5 ТТРЗЧСИ за връчване на покани за доброволно изпълнение - 72 лв.,
заплатена от „Л.“ АД;
г/ такса по т. 9 ТТРЗЧСИ за запори - 144 лв.;
д/ такса по т. 9 ТТРЗЧСИ за запор на дружествен дял и вземане- 36 лв.;
е/ такса по т. 10 ТТРЗЧСИ за вписване на възбрана - 18 лв., заплатена от „Л.“ АД;
ж/ такса по т. 13 ТТРЗЧСИ - 5 бр. по 36 лв. за изготвяне на разпределение - общо 180
лв.;
з/ такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ за оценка от вещо лице, платена от взискателя „Л.“ АД - 2
бр. по 150 лв.
и/ платена такса от взискателя „Л.“ АД по т. 20 от ТТРЗЧСИ:
- за ап. №8 - 4546,80 лв.
- за ап. №Б-5 - 4630,30 лв.
й/ такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ за изпращане на съобщения за насрочване на публични
продани: 480 лв.
к/ такса по т. 26, б. „е“ от ТТРЗЧСИ - 9032,20 лв. с ДДС, която се дължи върху сбора
(205 925,12 лв.) от главница, законна лихва, възнаградителна лихва и неустойка,
посочени по-горе в т. 1, букви „а“- „г“. Следва обаче, да се отбележи, че тази такса в
случая не се изплаща на съдебния изпълнител, тъй като приложимо е правилото на чл.
73, ал. 5 ГПК - от таксата за изпълнение на парично вземане, т.е. т. 26 ТТРЗЧСИ, се
приспада пропорционалната такса за опис, която не може да надвишава с повече от
една втора нейния размер, определена към момента на извършване на описа. В случая
платените от „Л.“ АД такси по т. 20 от ТТРЗЧСИ са в общ размер на 9177,10 лв. и
12
надвишават полагащата се на ЧСИ към момента пропорционална такса.
л/ пропорционална такса от 3853,79 лв. с ДДС по т. 26, б. „г“ ТТРЗЧСИ, дължима за
запазената на основание чл. 459 ГПК, по сметка на ЧСИ, сума от 49 858,20 лв. в полза
на „Ю.Б. АД по договор за потребителски кредит по програма премия HL 62518 от
16.08.2013 г.;
м/ пропорционална такса от 4596,59 лв. с ДДС по т. 26, б. „д“ ТТРЗЧСИ, дължима за
запазената на основание чл. 459 ГПК по сметка на ЧСИ сума от 65 262,24 лв. в полза
на „Ю.Б. АД по договор за потребителски кредит по програма премия HL 62550 от
16.08.2013 г.;
Последните две пропорционални такси по букви „л“ и „м“ съдът намира, че
следва да бъдат начислени и включени в разпределението, тъй като те са потенциално
дължими на ЧСИ, когато „Ю.Б. АД представи изпълнителен лист за вземанията си в
качеството на първи по ред ипотекарен кредитор и присъединен на основание чл. 459,
ал. 2 ГПК взискател. Пропорционалната такса представлява възнаграждение за
положения от изпълнителния орган труд за това, че е събрал сумата, необходима за
частично или пълно погасяване на дълга. Поначало тя се включва в разпределението и
се събира от длъжника, заделяйки се като част от събраната сума, пропорционална на
частта, която следва да бъде разпределена на конкретния взискател. В този смисъл, за
да не се поставя в по-неблагоприятно положение присъединения по право взискател –
ипотекарен кредитор, от този, който вече се е снабдил с изпълнителен лист, следва да
се отчете и дължимата се на ЧСИ пропорционална такса, когато с продажбата на
ипотекираното имущество ще се удовлетвори обезпеченото вземане. Аналогично на
запазената за взискателя сума, и тази, необходиао за погасяване на таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ, ще бъде получена от съдебния изпълнител само и доколкото ипотекарният
кредитор установи съдебно признато вземане, поради което със заделянето на тази
сума интересът на длъжника не се накърнява.
II. Съдът намира, че с постъпилите от публичната продан суми следва да се
погасят вземания, както следва:
А. По чл. 136, т. 1 от ЗЗД в полза на „Л.“ АД следва да се погасят общо 9741,10
лв., от които:
1/ 24 лв. - такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ за образуване на дело, заплатена от „Л.“ АД;
2/ такса по т. 5 ТТРЗЧСИ за връчване на покани за доброволно изпълнение - 72
лв., заплатена от „Л.“ АД;
3/ такса по т. 10 ТТРЗЧСИ за вписване на възбрана - 18 лв., заплатена от „Л.“
АД;
4/ такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ за оценка от вещо лице, платена от взискателя „Л.“
АД - 1 бр. от 150 лв. за публичната продан на ап. №8;
5/ такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ за оценка от вещо лице, платена от взискателя „Л.“
АД - 1 бр. от 150 лв. за публичната продан на ап. №В-5;
13
6/ платена такса от взискателя „Л.“ АД по т. 20 от ТТРЗЧСИ за опис на ап. №8 -
4546,80 лв.;
7/ платена такса от взискателя „Л.“ АД по т. 20 от ТТРЗЧСИ за опис на ап. №В-5
- 4630,30 лв.
8/ 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство;
Б. За вземанията, възникнали в полза на ЧСИ А. Б. следва да се погасят общо 660
лв., от които:
1. такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ за изпращане на съобщения за насрочване на
публични продани: 480 лв.
2. такса по т. 13 ТТРЗЧСИ - 5 бр. по 36 лв. за изготвяне на разпределение - общо
180 лв.;
Както бе изложено, допълнителна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ към настоящия
момент на съдебния изпълнител не се дължи, тъй като реално погасяване на вземания,
извън тези по изпълнителен лист, издаден на 20.11.2018 г. в полза на „Л.“ АД, не е
осъществено. Осребряването на имущество чрез реализираната публична продан и
запазването на основание чл. 459 ГПК на суми по сметка на ЧСИ в полза на „Л.“ АД и
на „Ю.Б.“ АД не е основание да му бъде изплащано възнаграждение по т. 26 , тъй като
такова се дължи едва след като ефективно бъдат погасени действително дължимите се
на присъединените взискатели суми след представен от тях изпълнителен лист.
Настоящият съдебен състав счита, че други такси и разноски, начислени по
изпълнителното дело и включени в разпределението, в случая не следва да се
погасяват, тъй като те не са пряко свързани с приложения изпълнителен способ –
публична продан на недвижим имот, в какъвто смисъл са и мотивите на т. 6 от ТР
№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В. За удовлетворяване евентуалните вземания на ЧСИ А. Б. следва да се запазят
по негова сметка общо 8450,38 лв., от които:
1. пропорционална такса от 3853,79 лв. с ДДС по т. 26, б. „г“ ТТРЗЧСИ,
дължима за запазената на основание чл. 459 ГПК, по сметка на ЧСИ, сума от 49 858,20
лв. в полза на „Ю.Б. АД по договор за потребителски кредит по програма премия HL
62518 от 16.08.2013 г.;
2. пропорционална такса от 4596,59 лв. с ДДС по т. 26, б. „д“ ТТРЗЧСИ,
дължима за запазената на основание чл. 459 ГПК по сметка на ЧСИ сума от 65 262,24
лв. в полза на „Ю.Б. АД по договор за потребителски кредит по програма премия HL
62550 от 16.08.2013 г.;
Г. По чл. 136, т. 2 от ЗЗД в полза на Столична община за данъци за недвижими
имоти следва да се погасят общо 224,57 лв., от които:
14
- за апартамент №8: 14,22 лв.
- за апартамент В-5: 210,35 лв.
Д. По чл. 136, т. 3 от ЗЗД и на основание чл. 459, ал. 2 ГПК от получената
продажна цена на ап. №В-5, в размер на 248 185 лв., в полза на „Ю.Б.“ АД като първи
по ред ипотекарен кредитор, следва да се запазят по сметка на ЧСИ и да се преведат
след представяне на изпълнителен лист следните суми:
1. По договор за потребителски кредит по програма премия HL 62518 от 16.08.2013 г.
общо сума в размер на 49 858,20 лв.
2. По договор за потребителски кредит по програма премия HL 62550 от 16.08.2013 г.
общо сума от 65 262,24 лв.
Е. По чл. 136, т. 3 от ЗЗД, в полза на „Л.“ АД, изцяло от получената продажна
цена в размер от 150 121 лв. на ап. №8, като първи по ред ипотекарен кредитор, и от
остатъка от получената продажна цена на ап. №В-5 като втори по ред ипотекарен
кредитор (след приспадане запазените суми в полза на ЧСИ Б. по б. „В“, на дължимия
данък по б. „Г“, т. 2 към Столична община и на запазената сума в полза на „Ю.Б.“ АД
по б. „Д“ по-горе), следва да се преведат суми за погасяване на вземанията по
изпълнителен лист, издаден на 20.11.2018 г., по гр.д. № 66952/2018 г. на СРС, 128
състав, в общ размер на 205 925,12 лв.
- 69 640,49 евро (с левова равностойност 136 204,96 лв.) главница по договор за заем
бизнес кредит - клиентски №5694 от 11.12.2017 г.;
- 20 777,74 евро (40 637,73 лв.) - законна лихва от 17.10.2018 г. до 24.09.2021 г., върху
главницата;
- 10 132,40 евро (19 817,25 лв.) - договорна лихва за периода от 12.03.2018 г. до
11.10.2018 г.;
- 4737,21 евро (9265,18 лв.) - неустойка за забава за периода от 12.04.2018 г. до
11.10.2018 г.
Ж. По чл. 136, т. 3 от ЗЗД и на основание чл. 459, ал. 2 ГПК, остатъкът от
получената продажна цена на апартамент В-5 (след погасяването и след запазване по
сметка на ЧСИ на вземанията по горните букви), равняващ се на 58 184,39 лв. следва
да се запази по сметка на ЧСИ А. Б. в полза на взискателя „Л.“ АД в качеството му на
ипотекарен кредитор и присъединен взискател по силата на договорна ипотека,
учредена с нотариален акт №149, том IV, рег. №12502, дело №614 от 11.12.2017 г. на
нотариус М.И., и да му се преведе след като предостави изпълнителен лист за следните
суми:
- 82 807,89 евро (161 958,15 лв.) - неустойка за забава за периода 12.10.2018 г. –
12.03.2020 г. по договор за заем бизнес кредит - клиентски №5694 от 11.12.2017 г.;
15
- 3239,17 лв. – разноски за държавна такса; и 150 – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения обжалваното разпределение следва да бъде
отменено изцяло и сумите да бъдат разпределени съобразно мотивите на настоящото
решение.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло разпределение от 24.09.2021 г., извършено от ЧСИ А. Б., рег.
№850 при КЧСИ, по изп. дело №20188500400986 и вместо което ПОСТАНОВЯВА на
основание чл. 460 ГПК разпределянето на сумите, постъпили по изпълнителното дело
от продажбата на апартамент №8 с идентификатор 68134.207.60.1.19, находящ се в гр.
София, р-н „Красно село“, ул. „****, с площ от 81,32 кв. м. – в размер на 150 121 и на
апартамент № В-5, находящ се в гр. София, р-н „Красно село“, ул. ****, с площ от
161,12 кв. м. – в размер на 248 185 лв., да се извърши, както следва:
А. По чл. 136, т. 1 от ЗЗД в полза на „Л.“ АД, с ЕИК ****, следва да се преведат
общо 9741,10 лв. за погасяване на следните вземания:
1/ 24 лв. - такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ за образуване на дело;
2/ такса по т. 5 ТТРЗЧСИ за връчване на покани за доброволно изпълнение - 72
лв.;
3/ такса по т. 10 ТТРЗЧСИ за вписване на възбрана - 18 лв.;
4/ такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ за оценка от вещо лице за публичната продан на
ап. №8 - 150 лв.;
5/ такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ за оценка от вещо лице за публичната продан на
ап. №В-5 - 150 лв.;
6/ платена такса от взискателя „Л.“ АД по т. 20 от ТТРЗЧСИ за опис на ап. №8 -
4546,80 лв.;
7/ платена такса от взискателя „Л.“ АД по т. 20 от ТТРЗЧСИ за опис на ап. №В-5
- 4630,30 лв.
8/ 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство;
Б. В полза на ЧСИ А. Б. следва да се преведат общо 660 лв., за погасяване на
следните вземания:
1. такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ за изпращане на съобщения за насрочване на
публични продани: 480 лв.
2. такса по т. 13 ТТРЗЧСИ - 5 бр. по 36 лв. за изготвяне на разпределение - общо
180 лв.;
16
В. За удовлетворяване евентуалните вземания на ЧСИ А. Б. по т. 26 от ТТРЗЧСИ
следва да се запазят по негова сметка следните суми:
1. пропорционална такса от 3853,79 лв. с ДДС по т. 26, б. „г“ ТТРЗЧСИ,
дължима за запазената на основание чл. 459 ГПК, по сметка на ЧСИ, сума от 49 858,20
лв. в полза на „Ю.Б. АД по договор за потребителски кредит по програма премия HL
62518 от 16.08.2013 г.;
2. пропорционална такса от 4596,59 лв. с ДДС по т. 26, б. „д“ ТТРЗЧСИ,
дължима за запазената на основание чл. 459 ГПК по сметка на ЧСИ сума от 65 262,24
лв. в полза на „Ю.Б. АД по договор за потребителски кредит по програма премия HL
62550 от 16.08.2013 г.;
Горните суми се превеждат в полза на ЧСИ А. Б. , след като присъединеният
взискател и ипотекарен кредитор „Ю.Б. АД представи изпълнителен лист за запазените
в негова полза, на основание чл. 459, ал. 2 ГПК, суми по посочените в буква „Д“ по-
долу вземания по договори за потребителски кредит по програма премия с № HL 62518
от 16.08.2013 г. и с №HL 62550 от 16.08.2013 г.
Г. По чл. 136, т. 2 от ЗЗД в полза на Столична община за данъци за недвижими
имоти следва да се преведат общо 224,57 лв., от които:
- за апартамент №8: 14,22 лв.
- за апартамент В-5: 210,35 лв.
Д. По чл. 136, т. 3 от ЗЗД и на основание чл. 459, ал. 2 ГПК в полза на „Ю.Б.“
АД, с ЕИК ****, като първи по ред ипотекарен кредитор, следва да се запазят по
сметка на ЧСИ и да се преведат след представяне на изпълнителен лист следните суми:
1. По договор за потребителски кредит по програма премия HL 62518 от 16.08.2013 г.
общо сума в размер на 49 858,20 лв., които вземания са обезпечени с първа по ред
договорна ипотека, учредена с нотариален акт №95, том VI, рег. №14190, дело №914 от
16.08.2013 г., по описа на нотариус М.Г., рег. № 622 в НК;
2. По договор за потребителски кредит по програма премия HL 62550 от 16.08.2013 г.
общо сума от 65 262,24 лв., които вземания са обезпечени с първа по ред договорна
ипотека, учредена с нотариален акт №94, том VI, рег. № 14189, дело №913 от
16.08.2013 г., по описа на нотариус М.Г., рег. № 622 в НК;
Е. По чл. 136, т. 3 от ЗЗД, в полза на „Л.“ АД да се преведат суми за погасяване
на вземанията по изпълнителен лист, издаден на 20.11.2018 г., по гр.д. № 66952/2018 г.
на СРС, 128 състав, в общ размер на 205 925,12 лв., от които:
- 69 640,49 евро (с левова равностойност 136 204,96 лв.) главница по договор за заем
бизнес кредит - клиентски №5694 от 11.12.2017 г.;
- 20 777,74 евро (40 637,73 лв.) - законна лихва от 17.10.2018 г. до 24.09.2021 г., върху
17
главницата;
- 10 132,40 евро (19 817,25 лв.) - договорна лихва за периода от 12.03.2018 г. до
11.10.2018 г.;
- 4737,21 евро (9265,18 лв.) - неустойка за забава за периода от 12.04.2018 г. до
11.10.2018 г.
Ж. По чл. 136, т. 3 от ЗЗД и на основание чл. 459, ал. 2 ГПК, сумата от 58
184,39 лв. следва да се запази по сметка на ЧСИ А. Б. в полза на взискателя „Л.“ АД в
качеството му на ипотекарен кредитор и присъединен взискател по силата на
договорна ипотека, учредена с нотариален акт №149, том IV, рег. №12502, дело №614
от 11.12.2017 г. на нотариус М.И., рег. №260 в НК, и да му се преведе след като
предостави изпълнителен лист за следните суми:
- 82 807,89 евро (161 958,15 лв.) - неустойка за забава за периода 12.10.2018 г. –
12.03.2020 г. по договор за заем бизнес кредит - клиентски №5694 от 11.12.2017 г.;
- 3239,17 лв. – разноски за държавна такса; и 150 – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
ЧЛ.ве:
1._______________________
2._______________________
18