РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. София, 19.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Димитър Г. Цончев
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20241800501083 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 147/09.10.2024 г., постановено по гр.д. №
199/2023г. по описа на РС-Своге е признато за установено по
отношение на Държавата, представлявана от министъра на
земеделието и храните, че Е. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
бул. „С.“ .., вх.., ет.., ап..., е собственик на част от поземлен имот с
идентификатор .............. (горска територия на Държавна агенция по
горите - Държавно горско стопанство Своге), находящ се в с. Ж., общ.
С., обл. С., м. Р., с обща площ от 64 740 кв.м., Заповед за одобрение на
КККР № РД- ..-.../........ г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот със Заповед
№ ..-...../......... г. на Началника на СГКК - Софийска област, като тази
част е с площ от 900 кв.м. и е заключена между точките 1, 2, 3, 4, 5, 6,
7, 1 на Комбинирана скица (Приложение № 1 към СТЕ) на вещото
лице инж. Л. М., приподписана от председателя на съдебния състав на
09.10.2024 г. и представляваща неразделна част от настоящото
решение, ведно с построените в тази част масивна жилищна сграда,
състояща се от мазе със застроена площ от 35 кв.м. и етаж със
1
застроена площ от 26 кв.м., и паянтова постройка със застроена площ
от 18 кв.м. Министерство на земеделието и храните, е осъдено да
заплати на Е. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „С.“ .., вх..,
ет.., ап..., направените по делото разноски в размер на 951,99 лева като
адвокатското възнаграждение е намалено на основание чл. 78, ал. 5 от
ГПК.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство Държавата, представлявана от
министъра на земеделието и храните, с доводи за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Изложени са
съображения, че Държавата е собственик на поземлен имот с
идентификатор .............., представляващ държавна горска територия,
находящ се в землището на с. Ж., общ. С.. Излага, че съдът не
възприел правилно фактическата обстановка по делото и се
произнесъл неправилно по спора на кого принадлежи правото на
собственост върху процесния имот. Излага, че удостоверението по чл.
27, ал. 5, т. 3 от Закона за горите представлява надлежно
доказателство по отношение на правото на собственост. Липсва
реализирана административна процедура за придобиване правото на
собственост по установения за това ред, а собствеността не можела да
се установява със свидетелски показания. Това, че имотът попада в
границите на строителен полигон на село Ж. не обуславял извод, че се
касае за урбанизирана територия. Излага, че границите на
строителния полигон са се променяли през годините и макар в имота
да има построени сгради, то той си остава държавна горска територия,
съгласно всички изискуеми по нормативната уредба документи. По
същество моли решението да бъде отменено като неправилно поради
противоречие с материалния и процесуален закон, като бъде
отхвърлен предявения установителен иск за собственост. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемата Е.
И. А., чрез адв. Д. П. изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Изложено е, че въззивникът не е ангажирал
доказателства за твърдението си, че спорният имот е горска територия
– частна държавна собственост. Моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение. Претендира разноски за адвокатски хонорар.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
2
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Ищцата Е. И. А., ЕГН ********** е предявила против
Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните
положителен установителен иск, с правна квалификация чл. 124, ал. 1
ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че е собственик на основание давностно
владение на част от поземлен имот с идентификатор № 29163.28.496
(горска територия на Държавна агенция по горите - Държавно горско
стопанство Своге), находящ се в с. Ж., общ. С., обл. С., м. Р., с обща
площ от 64 740 кв.м., Заповед за одобрение на КККР № РД- ..-.../........
г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот със Заповед № ..-..../........... г. на
Началника на СГКК - Софийска област, като тази част е с площ от 900
кв.м., попадаща в границите на околовръстен строителен полигон на
махала „М.Д. б.“, ведно с построените в тази част масивна жилищна
сграда, състояща се от мазе със застроена площ от 35 кв.м. и етаж със
застроена площ от 26 кв.м., и паянтова постройка със застроена площ
от 18 кв.м.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на исковата
молба, в който ответникът заявява, че е собственик на процесния имот
с идентификатор .............., който представлява горска територия -
държавна собственост (включително спорната негова част), поради
което не може да се придобива по давност, съгласно чл. 26 от Закона
за горите. Изложено е, че ищцата не я заявила възстановяването на
имота пред Общинска служба по земеделие – Своге, по отношение на
него няма реституционни претенции, не може и да се легитимира като
собственик на основание представения нотариален акт.
От фактическа страна се установява следното:
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза дава
заключение, че претендирана част от имота е с площ 900 кв.м. и
представлява част от един цял имот с идентификатор № .............. по
КККР, отреден като „горска територия“. В представената комбинирана
скица - Приложение № 3 към експертизата, ясно се установява, че
границата на строителния полигон е отразена неправилно, като част от
имотите в строителните граници са попаднали в горска територия.
Представена е и комбинирана скица – приложение № 2 с
ортофотоплана на с. Ж., на която ясно се виждат сградите и част от
оградата на имота. При огледа на място, вещото лице инж. М. е
3
установило, че имотът е ограден с колове и телена мрежа. На
представената сателитна снимка от 2016 година ясно се вижда, че не
само спорния имот, а и други съседни имоти са отразени като горска
територия. Местностите „М. д. б.“ и м. „Т. п.“, която е урбанизирана
територия се препокриват. Заключението на експертизата е, че
строителните граници на населеното място са нанесени неправилно.
По делото са разпитани двама свидетели на ищцата – М. Б. В. и
Е. В. Н., от чиито показания се установява, че познават ищцата, която
има имот в с. Ж. около 1000 кв.м. Според свидетелката М. В. имотът е
ограден, има ток, вода, а сградите били построени през седемдесетте
години. Според показанията на св. Е. Н. имотът е ограден с телена
мрежа и колове, а оградите не имота не са местени.
Видно от удостоверение с изх. № РД-..-..-...-............ г. на
Началника на ОСЗ-Своге, поземлен имот с номер 28.496 в землището
на с. Ж., с площ 66,305 дка, в местността Р. е частна държавна
собственост. За имота няма влезли в сила решения за възстановяване
на собствеността върху горите от горския фонд и няма реституционни
претенции.
От така установената фактическа обстановка, правните изводи на
съда са следните:
Разгледан по същество искът е основателен.
Видно от Удостоверение Изх. № РД-..-..-...-............ г., изд. от
началника на ОСЗ гр. Своге и скица № 15-455471-28.04.2023 г., изд. от
СГКК - Софийска област, поземлен имот с идентификатор .............. в
землището на с. Ж., общ. С., местност Р. с площ от 66 305 кв.м.,
трайно предназначение на територията: горска, отразен като
собственост на ДАГ-ДГС Своге, без посочен документ за собственост.
За имота няма влезли в сила решения за възстановяване на правото на
собственост по реда на Закона за възстановяване на собствеността
върху горите и земите от горския фонд (ЗВСВГЗГФ) и за него няма
реституционни претенции. Незаявяването на процесния имот за
възстановяване по специалния ред установен в нормите на ЗСПЗЗ и
ЗВЗГЗГФ не е пречка за установяване собствеността в общото исково
производство. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от Закона за
горите по дела, които се отнасят до горски територии - държавна
собственост, държавата се представлява пред съда от министъра на
земеделието, храните и горите или от оправомощено от него
длъжностно лице, поради което искът е предявен срещу надлежен
ответник при наличие на правен интерес за ищеца от търсената
защита.
4
Съобразно установените по делото факти въззивният съд приема,
че ищцата е доказала осъществяването на юридическите факти с
правопораждащ собствеността ефект.
Видно от представен нотариален акт № ., том .., дело № ..../.... г.,
Е. И. А. е призната за собственик по давностно владение върху дворно
място, с пространство от 900 кв.м., находящо се в землището на село
Ж., попадащо в границите на околовръстен строителен полигон на
махала „М.Д. б.“, одобрен с решение №8/09.02.1982 г. на ИК на ОНС
София, заедно с построената без строително разрешение в имота през
1977 г. едноетажна паянтова сграда на застроена площ от 24 кв.м., при
граници М. А., Ц. К., път и Б. М..
В допълнение, както и в отговор на изложените във въззивната
жалба доводи, съдът отбелязва, че фактическата власт върху имота,
упражнявана от ищцата, може да се приеме за доказана от показанията
на М. Б. В. и Е. В. Н., снети в открито съдебно заседание на
09.09.2024 г., които индивидуализират процесния имот.Според
свидетелката М. В. имотът е ограден, има ток, вода, а сградите били
построени през седемдесетте години. Според показанията на св. Е. Н.
имотът е ограден с телена мрежа и колове, а оградите не имота не са
местени. От седемдесетте години владението е било непрекъснато,
спокойно, явно, с намерение да се държи вещта като своя, като не е
оспорвано от никого до сега, от който момент тече и давностния срок,
като способ за придобиване собственост по смисъла на чл. 79 ЗС,
който срок в случая надхвърля значително десет години.
Не обосновава обратен извод наведеният в жалбата довод, че
било невъзможно, имотът да се придобие по давност, с оглед
забраните по чл. 86 от ЗС и § 1 от ЗДЗС. Съдът намира за недоказано
правоизключващото възражение на ответника за държавен характер
на имота, тъй като по делото не са представени никакви доказателства
за придобиване на собствеността върху него от страна на държавата.
Съдът кредитира заключението на вещото лице Л. М., според което се
касае за неточно отразена граница на населеното място. В
представената комбинирана скица - Приложение № 3 към
експертизата, ясно се установява, че границата на строителния
полигон е отразена неправилно, като част от имотите в строителните
граници са попаднали в горска територия. Представена е и
комбинирана скица – приложение № 2 с ортофотоплана на с. Ж., на
която ясно се виждат сградите и част от оградата на имота. При огледа
на място, вещото лице инж. М. е установило, че имотът е ограден с
колове и телена мрежа. На представената сателитна снимка от 2016
5
година ясно се вижда, че не само спорния имот, а и други съседни
имоти са отразени като горска територия. Според вещото лице имотът
не попада върху горска територия, а граничи с нея.
По отношение на имотите, които не са били реално отнети и са
продължили да бъдат във владение на лицата, които са упражнявали
фактическата власт върху тях, забраната по чл. 86 от ЗС за
придобиването им по давност не се прилага, съответно за тях не се
прилага спирането на давността с пар. 1, ал. 1 от ЗДЗС.
В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на
членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман
фактически и е владян в реални граници, следва да се приеме, че
такъв имот не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Аналогично е
разрешението и по отношение приложението на ЗВСВГЗГФ. Всички
доказателства по делото водят до извод, че имотът не е бил отнет,
респективно за ищцата, която е упражнявала фактическа власт върху
него, забраната по чл. 86 ЗС не се прилага, нито пък спирането на
давността с пар. 1, ал. 1 от ЗДЗС /обявена за противоконституционна с
решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на КС - ДВ, бр. 18/2022
г./. В този смисъл е постановено определение № 50443 от 31.10.2022 г.
по гр. д. № 1927/2022 г. на I г. о. на ВКС, с което не е допуснато до
касационно обжалване въззивното решение по идентичен казус. В
случая се касае за грешно отразена строителна граница на населеното
място, в резултат на което имотът на ищцата грешно е отразен като
част от горска територия. Тази грешка се е пренесла и в одобрената
кадастралната карта за населеното място. Като заключение следва да
се посочи, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и
кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не
произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За
отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е
създал в чл. 2, ал. 5 от ЗКИР оборима презумпция за вярност, но
неправилното отразяване на правото на собственост не води до
пораждане, изменение или погасяване на правото.
Ето защо, с оглед съвкупната преценка на всички доказателства
по делото се налага извод, че ищцата е придобила процесния имот по
давност, до какъвто извод е достигнал и РС-Своге.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на
районния съд, решението следва да бъде потвърдено изцяло.
Съдът споделя и препраща и към мотивите на районния съд в
обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК.
6
Пред настоящата инстанция въззиваемата страна Е. И. А. е
претендирала разноски от 1500, 00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, като са представени доказателства за плащане – 2 бр.
разписки и РКО за паричен превод. Въззивникът е направил
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което следва да
се разгледа. Адвокатското възнаграждение по установителния иск за
собственост се определя по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатско работа и
съобразно данъчната оценка на имота /1919.90 лева/ и възлиза в
размер на 491,99 лева. Преценявайки фактическата и правна сложност
на делото, настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено до размер от 1000.00 лева.
По изложените съображения, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 147/09.10.2024 г., постановено по
гр.д. № 199/2023г. по описа на РС-Своге.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на
земеделието и храните, с адрес на МЗХ -гр. София, бул. „Христо
Ботев“ № 55 да заплати на Е. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
бул. „С.“ .., вх.., ет.., ап..., сумата от 1000 лева (хиляда лева),
представляващи сторени от въззиваемата разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7