РЕШЕНИЕ
№
гр. Радомир
30.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Радомирският районен съд, гражданска колегия, ІІ състав, в
публично заседание на 15 ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при участието на
секретаря В.К., след като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 725 по
описа за 2016 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените обективно съединени искове са с правно
основание чл.128, вр. чл.242, вр. чл.245, ал.2 и чл.221, ал.1 от КТ и чл.86 ЗЗД.
По изложените в исковата молба от ищеца И.В.Ц.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Е. Е., от САК, и
доразвити в съдебно заседание от неговия процесуален представител обстоятелства
и съображения, са предявени обективно съединени искове против ответника „Б. ТМ-
Р.” ПАД, гр.Р., с адрес: гр.Р., Индустриална зона, ЕИК ., представлявано от
изпълнителния директор Е. Т. Е., с които ищецът моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да му заплати следните суми:
- 21 839.60 лв., представляваща сбор от
дължимите трудови възнаграждения за периода от месец април 2013 г., до месец
юни 2015 г., включително, ведно със законната лихва върху сумата, от датата на
подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата;
- 1 040.76 лв., представляваща обезщетение
по чл.221, ал.1 от КТ за прекратяване на трудовия договор без предизвестие,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба,
до окончателното изплащане на сумата;
- 4 540 лв., представляваща лихва за забава
върху неизплатените трудови възнаграждения за периода от месец април 2013 г.,
до месец юни 2015 г., включително и върху неизплатеното обезщетение за
неспазено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, от датата на
възникване на вземанията, до датата на предявяване на иска- 11.08.2016 г.
както и
да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
Ответникът
Б. ТМ-Р.” ПАД, не е подал отговор в установения едномесечен срок по чл.131,
ал.1 ГПК и редовно призован не се е явил и не е изпратил представител в съдебно
заседание.
Районният съд, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл.12 и чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано
следното:
Ищецът И.В.Ц. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжността „инженер- конструктор“. Ответната страна не е оспорила това обстоятелство, като по делото е приложен и трудов договор № ./07.12.2012 г.. Не е оспорено и обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено, смятано от 24.07.2015 г., което е видно и от представената заповед № .23.07.2015 г.
По делото е допуснато изслушване на
съдебно- счетоводна експертиза, със задача вещото лице, след като се запознае с
ведомостите за трудови възнаграждения и друга необходима документация на
ответното дружество, да даде заключение относно дължимите суми за претендирания
период и изтеклите лихви. Вещото лице Б.П. е изготвило първоначалното и
допълнителното заключение, които са приети по делото, без възражения от
страните. Вещото лице, след като се е запознало с всички приложени по делото
документи, посетило лично ответното дружество и проверило личното трудово досие
и ведомостите за заплати за периода от 01.04.2013 г., до 30.07.2015 г., е
констатирало следното:
За процесния период по ведомостите
за заплати в ответното дружество на
ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 20 800.02
лв. Тази сума е чиста за получаване, след удържане на задължителната социални,
здравни осигуровки и данък общ доход по ЗОДФЛ..
Неизплатеното обезщетение по чл. 221
ал 1 от КТ за неспазено предизвестие е в размер на 1 029.58 лв., като чиста
/нетна/ сума за получаване.
В КТД утвърдено от ответното дружество е прието, че
трудовото възнаграждение се изплаща от 25- то до 30-то число на следващия месец
за които се дължи същото.
Законната лихва за забава на
плащането на неизплатеното трудово възнаграждение от 01-во число на следващия
месец, за които се дължи сумата до 11.08.2016 г.- датата на предявяване на иска
върху общата главница от 20 800.02 лв. е в размер на 4 351.20 лв.
Законната лихва за забава на
плащането върху обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ за периода, от датата на прекратяване
на трудовия договор- 25.07.2015 г., до датата на предявяване на иска- 11.08.2016
г. върху сумата от 1 029.58 лв. е в размер на 107.87 лв. Общата сума на
изтеклите лихвиза забава върху неизплатените трудови възнаграждения за периода
от месец април 2013 г., до месец юни 2015 г., включително и върху неизплатеното
обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовия договор
възлиза на 4 459.07 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.242 КТ,
положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а чл.128, т.2 КТ,
задължава работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Според чл.245, ал.1 КТ, при добросъвестно изпълнение на
трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на
трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово
възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната,
а от своя страна ал.2 на същия
текст гласи: „Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава
изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва”. Предвид установеното
по отношение на съществуването на трудовото правоотношение за претендирания
период и добросъвестното изпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца,
съдът намира исковата претенция, по отношение на неизплатените трудови
възнаграждения и лихвите върху същите, за доказана в посочения от вещото лице
размер, начислен като чиста /нетна/ сума за получаване.
По иска по чл.221, ал.1 КТ.
Разпоредбата на текста гласи: ”При прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3
и 3а работодателят му дължи обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието- при
безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди- при
срочно трудово правоотношение”. Съдът намира, че с оглед ангажираните
доказателства и най- вече заключението на вещото лице, искът се явява
основателен и доказан. Неизплатеното обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ за неспазено
предизвестие, според вещото лице, възлиза на 1 029.58 лв. като чиста сума
след приспадане на данъка по ЗДДФЛ, поради което искът следва да бъде уважен в
този размер.
С оглед уважаването на главните
искови претенции следва да бъдат уважени и тези за лихвите, които имат
акцесорен характер и същите следва да бъдат присъдени съобразно заключението на
вещото лице. По отношение на лихвата върху вземането за обезщетение по чл.221,
ал.1 КТ съдът намира, че същата започва да тече от датата на предявяване на
иска. В този смисъл следва да се отбележи липсата на уведомление, което да се
определи като начална дата, от която започват да текат лихвите. Искане за лихви
е направено както за изминал период, така и за периода от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на сумата. Като чиста сума за получаване
следва да бъде присъдена сумата от 4 351.20 лв., какъвто размер е даден от
вещото лице. В този смисъл съдът намира претенцията за лихви върху главниците
за неизплатени трудови възнаграждения за доказана в този размер. Следва да бъде
уважен искът за лихви от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1, ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски, съразмерно с уважената част на иска. По делото обаче не са ангажирани доказателства за направени такива, като не е приложен и списък с разноски по чл.80 от ГПК.
Предвид изхода на делото, ответникът „Б.Т.” АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС сумата от 1 060.36 лв., от които: 832 лв.- държавна такса върху уважения иск по чл.128, вр. чл.242, вр. чл.245, ал.2 КТ, 50 лв.- по иска по чл.221, ал.1 КТ и 178.36 лв.- по иска по чл.86 от ЗЗД, както и разноски в размер на 70 лв.- за хонорар на вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б. ТМ- Р.” ПАД, гр.Р.с адрес: гр.Р., Индустриална зона, ЕИК
., представлявано заедно и поотделно от А. М. и Е. Е., да заплати на И.В.Ц., ЕГН **********, с адрес:
***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Е. Е., от САК, следните суми:
- 20 800.02 лв. /двадесет
хиляди и осемстотин лева и две стотинки/, представляваща сбор от дължимите трудови
възнаграждения за периода от месец април 2013 г., до месец юни 2015 г., включително,
като чиста /нетна/ сума за получаване, ведно със законната лихва върху сумата,
от датата на подаване на исковата молба- 11.08.2016 г., до окончателното
изплащане на сумата;
- 1 029.58 лв. /хиляда и
двадесет и девет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение
по чл.221, ал.1 от КТ за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, като
чиста /нетна/ сума за получаване, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба- 11.08.2016 г., до окончателното изплащане
на сумата;
- 4 459.07 лв. /четири хиляди
четиристотин петдесет и девет лева и седем стотинки/, представляваща лихва за
забава върху неизплатените трудови възнаграждения за периода от месец април
2013 г., до месец юни 2015 г., включително и върху неизплатеното обезщетение за
неспазено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, от датата на
възникване на вземанията, до датата на предявяване на иска- 11.08.2016 г..
ОСЪЖДА „Б. ТМ-Р.” ПАД,
с адрес: гр.Р., Индустриална зона, ЕИК ., представлявано заедно и
поотделно от А. М.и Е. Е., да заплати по сметка на РРС сумата от 1 060.36 лв.
/хиляда и шестдесет лева и тридесет и шест стотинки/- държавна такса върху уважените
искове, както и сумата от 70 лв. /седемдесет лева/- направени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишки окръжен съд, в двуседмичен
срок от датата на връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/