Р Е Ш Е Н И Е
№ 587
гр. Варна, 10.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 13629 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Г.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление ***, представлявано от П.Н.А. срещу Т.М.А., с ЕГН **********
и адрес ***, с която е предявен иск с правно основание чл.221, ал.2 КТ за
осъждане ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 800
/осемстотин/ лева, представляваща обезщетение дължимо при прекратяване на
трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба -
28.08.2019г. до окончателно изплащане на задължението.
В исковата
молба се твърди, че ответницата е работила в ищцовото дружество на длъжност
„***“ при основна работна заплата в размер на 600 лева.
Със
заповед № ***г. трудовото правоотношение било прекратено поради дисциплинарно
уволнение за неявяване на работа повече от два последователни дни. Заповедта не
била обжалвана и влязла в сила.
При
прекратяване на трудовото правоотношение с дисциплинарно уволнение работникът
дължал заплащане на обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение
за срока на предизвестието. Въпреки изпратената покана ответницата не изплатила
на ищеца дължимото обезщетение, което породило у него правен интерес от
предявяване на иска.
Ищецът
прави доказателствени искания, моли за уважаване на предявените искове и за
присъждане на направените по делото разноски..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва
предявения иск по основание и размер и моли за отхвърлянето му.
Ответницата не оспорва, че Заповед № ***г. е получена
от нея, но не получавала Заповед № ***г. С последната заповед било прекратено
трудовото правоотношение, но тъй като не била връчена на ответницата, то
заповедта не била влязла в сила и това водело до неоснователност на исковата
претенция. В случай, че исковата претенция се намерела за основателна, то
същата била завишена по размер. Ответницата твърди, че брутното ѝ трудово
възнаграждение било уговорено в размер на 600 лева и неоснователно се
претендирало обезщетение в по-висок размер.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, чрез
проц. представител, поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено със
Заповед № ***г., моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на
направените по делото разноски. Ответницата не се явява и не изпраща
представител.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На
***г. е сключен трудов договор № ***г., по силата на който ответницата е
назначена на длъжност „***“ с основно трудово възнаграждение в размер на 600
лева месечно /л.14/.
Размерът
на трудовото възнаграждение на ответницата е увеличен на 800 лева месечно с
допълнително споразумение № ***г. подписано между страните /л.31/.
Със
заповед № ***г. на управителя на ищцовото дружество е наложено дисциплинарно
наказание „***“ на ответницата и е прекратено трудовото правоотношение между
страните. Заповедта е връчена на ответницата на ***г. и няма твърдения и данни
да е обжалвана /л.6/.
Ответницата е поканена да
заплати на ищцовото дружество обезщетение в размер на 800 лева на основание
чл.221, ал.2 КТ с нотариална покана, получена лично от ответницата на ***г.
/л.4-7/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Съгласно
приетия доклад по делото, за уважаване на предявения иск в тежест на ищеца бе
да докаже при условията на пълно главно доказване: сключването на трудовия
договор между страните на ***г.; прекратяването на трудовото правоотношение
между страните с налагане на наказание „***“ със Заповед № ***г. на
работодателя, надлежно връчена на работника, както и размерът на брутното
трудово възнаграждение на ответницата.
Възникването и прекратяването на трудовото
правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание „***“ се установява от
представените трудов договор и заповед № ***г. връчена лично на ответницата.
Размерът на трудовото възнаграждение на ответницата съгласно представеното
допълнително споразумение към трудовия договор е 800 лева месечно.
Съгласно чл.221, ал.2 КТ при дисциплинарно уволнение
работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието. По делото се установи пълния
фактически състав за прилагане на посочената разпоредба – наличието на трудово
правоотношение, налагането на дисциплинарно уволнение, срокът на предизвестието
за прекратяване на трудовото правоотношение уговорен между страните, както и
размерът на последното брутно трудово възнаграждение на работника.
В този смисъл исковата претенция се явява доказана по
основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 650 лева,
съобразно представеният от ищеца списък на разноските. Разноските в този размер
следва да се присъдят в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.М.А., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Г.“
ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 800 /осемстотин/
лева, представляваща обезщетение дължимо при прекратяване на трудовото
правоотношение поради дисциплинарно уволнение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва, считано
от датата на исковата молба -
28.08.2019г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Т.М.А., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Г.“
ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 650 /шестстотин
и петдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: