РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

                                                                                                          

 

РЕШЕНИЕ

 

№  1064

 

гр. Пловдив,  22.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                 

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 685 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186 ал. 4 от Закона за данък добавената стойност  /ЗДДС/.

2. Образувано е по жалба, предявена от С. Н. Й.с ЕГН **********, действащ в качеството на едноличен търговец „Лили – ЕМ - Симеон Йончев“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „***“ № 4, чрез адвокат Б.К., срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-143-0042591/14.02.2020 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите /ЦУ на НАП/. В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че административният орган не е изложил мотиви за вида и срока на административната принуда. Сочи се допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като на оспорващия не е издадено наказателно постановление като е лишен от възможността да заплати санкция и да пресече изпълнението на мярката. Възразява се, че по този начин се прегражда и преценката за маловажност на случая, която ще обоснове или изключи необходимостта от административната принуда. Твърди се, че мярката ограничава правата на адресата в степен над необходимото за постигане на поставената от закона цел.

3. Ответникът - началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител  юрисконсулт П., поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Иска се присъждане на разноски за юрисконсултска защита и такса за издаване на изпълнителен лист.

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. За фактите:

5. На 10.02.2020г., в 10:00  часа, органи по приходите извършили  оперативна проверка в търговски обект – по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин „Мони”, находящ се в к.к. Пампорово, местност „Ардашлъ”, стопанисван от фирма ЕТ „ЛИЛИ - ЕМ - СИУШОН ЙОНЧЕВ“ с ЕИК ***, при която в протокол № 0042591/10.02.2020 г. е отразили следната фактическа обстановка:

При извършена от органите по приходите, преди легитимацията, контролна покупка на един брой дамски ръкавици на обща стойност - 8,00 лв. платени в брой на Д. В. В. – продавач консултант от проверяващия екип, преди легитимацията, не е издадена фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство -„КОМПАКТ М 02” с инд. номер DY 477965 и фиск. памет 36636001, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба№ Н-18 от 13 12.2006 г. Установена е фактическа наличност в каста в размер на 305 лева при въведени във фискалното устройство 100,01 лева, формиращи разлика в размер на 204,99 лв. Според разпечатка от КЛЕН за периода 01.01.2020 г. – 09.02.2020г. не са извършвани сторно операции. Магазинът е с обща площ 24 кв. м (12 кв. м на закрито и 12 кв. м на открито) и работно време от 08:00 ч. до 16:00 ч. без почивен ден. Работи сезонно от месец 12.2019г. до м.03.2020г. Разположен е в непосредствена близост до ски писта в курортен комплекс. Предлагат се спортни стоки с цени между 8 лева и 330 лева.

При тази фактическа обстановка е констатирано че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13 12.2006 г. на Министъра на финансите, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. В протокола няма отразени възражения

За така установеното нарушение е съставен АУАН № F537873/14.02.2020 г. от инспектор по приходите при ЦУ на НАП, с който деянието е квалифицирано по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 12.2006 г. във вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

6. Издадена е заповед № ФК-143-0042591/14.02.2020 г., с която началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП е разпоредил запечатване на търговски обект – магазин „Мони”, находящ се в к.к. Пампорово, местност „Ардашлъ”, стопанисван от фирма ЕТ „ЛИЛИ - ЕМ - СИУШОН ЙОНЧЕВ“, и забрана достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Наложената мярка е мотивирана с обстоятелството, че констатираното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти. За да обоснове продължителността и съразмерността на мярката ответният административен орган е изложил мотиви относно вида и големината на търговския обект, предлагания асортимент, разположението в курортен комплекс, големия човекопоток и размера на установените в касата неотчетени продажби. Също така е посочил, че мярката се налага с цел защита на обществения интерес, предотвратяване на възможността за извършване на ново нарушение и постигане на промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният – недопускане на вреда за фиска.

 

 

7. За удостоверяване на компетентността си да наложи процесната мярка ответникът представи Заповед № ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ и чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС, на началниците на отдели „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП е делегирано правомощието да издават заповеди за запечатване на обекти по чл. 186 от ЗДДС.

IV. За правото:

8. В случая между страните се формира спор по установената от административния орган фактическа обстановка. Възраженията на оспорващия са относно тълкуването и правилното прилагане на материалноправните и процесуалноправни разпоредби. Съдът намира за установено по несъмнен начин, че на посочените в оспорения административен акт дата, място и час, търговецът не спазил извикванията за издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство.

9. Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По смисъла на чл. 7, т. 3 от ЗНАП сред органи по приходите са директорите на дирекции, началниците на отдели и сектори.

По правилото на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. При повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му.

10. Принудителната административна мярка – запечатване на търговски обект, без съмнение ограничава конституционно гарантираното право на свободно стопанска инициатива /чл. 19, ал. 2 от Конституцията/. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.59 и чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.

Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения. По аргумент от чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във вр. чл. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г./, конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са постигане на превенция, пресичане и привеждане съобразно установения ред на поведението на лица, с което се засягат правилата за данъчната дисциплина, отчетността и регистрацията на извършваните продажби, както и възможност за проследяване на реализираните обороти.

Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

12. В случая не бе оборена, нито разколебана установената от административния орган фактическа обстановка, която запълва състава на извършено от търговеца нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006г., респ. за това деяние му е наложена процесната мярка. Възраженията на жалбоподателя, относно неиздаването на наказателно постановление за нарушението и наличието на предпоставки за квалифицирането му като „маловажен случай”, са релевантни единствено при ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Административното наказване и административната принуда преследват различни цели, поради което кумулативното им реализиране, макар и изхождащо от един и същ правопораждащ факт, не е предпоставка за процесуалната и материалната им законосъобразност. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – спазване на фискалната дисциплина и предотвратяване на вреди за фиска. Принудителната административна мярка е с превантивен характер, а не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от актовете, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага административна принуда предхожда налагането на административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция. Всеки от тях има различно предназначение и самостоятелни правни последици, принудителните административни мерки са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Иначе казано, за законосъобразността на мярката са релевантни единствено елементите от фактическия състав за нейното прилагане. В случая именно тези елементи са налице. Релевантният за приложението на процесната принудителна мярка юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. Органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба, поради което мярката е законосъобразно наложена към релевантния за спора момент.

На следващо място съдът намира, че оспореният административен акт е съобразен както с генералната цел на всяка принудителна административна мярка, така и със специфичната такава, отразяваща особеностите на регулираните обществени отношения. Правилото на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС предвижда административната принуда да бъде за срок до 30 дни, т.е. не се фиксира минимален, a максимален срок. При това положение преценката за продължителността на мярката се дължи за всеки конкретен случай. Ответният орган е извършил такава преценка, за което е изложил и надлежни мотиви. Но дори и такива да липсваха, това не влече винаги като последица отмяна на мярката. Мотивите за размера на принудителната административна мярката са съставен елемент от съдържанието на административния акт и следва да допълват мотивите за налагането й, но не са водещи при преценката за наличието на фактическите и правни основания за прилагането на административна принуда. При безспорно установяване на материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид административна принуда размерът на мярката следва да се преценя съобразно принципа за съразмерност, т.е. да не ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Респективно ако се установи, че размерът на мярката е  съответен на този принцип същата ще съответства и на целта на закона. Тази преценка се дължи служебно от съда въз основа на всички установени по делото факти и обстоятелства. Именно за това липсата на мотив за размера на мярката не може да бъде самостоятелно формално основание за отмяната й без да се държи сметка за преследваната от закона цел и наличието на съразмерност. Безспорно установените по делото факти и обстоятелства сочат, че търговецът оперира в обект, чието разположение дава възможност за реализиране на значителни обороти, макара същият да е със сезонен режим на работа. Разнообразието от предлаганите артикули и значителният марж в цените способстват за множество продажби при работно време – седем дни в седмицата. Тук следва да се отбележи, че неправомерното развитие на фискалния процес се дължи на недобросъвестно поведение от страна на търговеца, респ. на заетите в обекта му лица, поради което за нуждите на анализа следва да се ползват обосновани предположения за действителното състояние в обекта. Установената в кастата на обекта разлика от 204,99 лв. може да значи както значителни по брой неотчетени продажби на малка стойност, така и една или няколко продажби на по – висока стойност. И двете хипотези разкриват избирателно поведение и организация в търговския обект, които не са инцидентни и не са насочени към спазване на фискалната дисциплина. Неспазването на фискалните правила и следващото се от това реално ощетяване на бюджета се характеризират с висока степен на обществена опасност. Отнесено към охраняваните от закона цели (постигане на превенция, пресичане и привеждане съобразно установения ред на поведението на лица, с което се засягат правилата за данъчната дисциплина, отчетността и регистрацията на извършваните продажби, както и възможност за проследяване на реализираните обороти) конкретното деяние изисква налагането на административна принуда с превантивен характер, за да се осуети възможността нарушителя да извърши други подобни нарушения. В случая съдът намира, че не следва да бъде даван превес с цел охрана личния интерес на оспорващия спрямо обществения интерес, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет. Възможността за ограничаване на правото на свободната стопанска инициатива се извежда от смисъла на чл. 58, ал. 1 вр. чл. 60, ал. 1 от Конституцията и е приложима, когато следва да бъдат защитени: националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни или общински интереси. Иначе казано, в случая законодателно установеният превес на обществените интерес спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. С оглед спецификите на настоящия казус съдът намира, че запечатването на търговския обект за срок от 14 дни не се явява прекомерно спрямо обективното поведение на търговеца и не ограничава правата му в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Мярката в посочения размер кореспондира с установената по делото фактическа обстановка.

13. Мотивиран от горното, настоящият състав намира, че процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма и ред, в съответствие с приложимите процесуални правила и материалноправни разпоредби, поради което жалбата се явява неоснователна.

 

 

V. За разноските.

14. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./ настоящият състав определя възнаграждение в размер на 100 лева. Заявените разноски за издаване на изпълнителен лист не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства такива да са извършени.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Н. Й.с ЕГН **********, действащ в качеството на едноличен търговец „Лили – ЕМ - Симеон Йончев“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „***“ № 4, чрез адвокат Б.К., срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-143-0042591/14.02.2020 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите.

ОСЪЖДА С. Н. Й.с ЕГН **********, действащ в качеството на едноличен търговец „Лили – ЕМ - Симеон Йончев“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „***“ № 4, да заплати на Националната агенция по приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща съдебни разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния  административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                       

Административен съдия: