№ 110
гр. Бургас, 15.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Яни Г. Гайдурлиев
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря П. Ефт. Помакова
и прокурора П. П. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252000600034 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим Г. А. се явява лично и с упълномощен
защитник адв. С. Ч. от АК-С.З.
Явява се частният обвинител М. М. С., редовно призована.
Не се явяват частните обвинители Р. Д. Т. и Т. Д. Т., редовно призовани.
Не се явява и редовно призованият повереник адв. М. А. от АК-Я.
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор Петя Кралева..
В съдебната зала присъства адв. В. К. от САК.
АДВ. К.: Представям договор за правна защита и съдействие, ведно с
пълномощно, с което съм упълномощен да представлявам частния обвинител
М. С..
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ М. С.: Потвърждавам, че желая да бъда
представлявана от адв. В. К..
Съдът докладва постъпила молба вх. № 4679/12.05.2025 г. от адв. С. Ч.
– защитник на подсъдимия Г. А., с която изразява становище и желание да
1
бъде поставена допълнителна задача на техническата експертиза.
Съдът докладва и молба вх. № 4770/13.05.2025 г. от адв. М. А., в
качеството й на повереник на частните обвинители Р. Т. и Т. Т., с която заявява,
че поради влошено здравословно състояние не може да участва в настоящото
съдебно заседание, но моли да бъде даден ход на делото. Няма
доказателствени искания и моли за приключване на съдебното следствие.
Намира направеното доказателствено искане в молбата на адв. Ч. за
недопустимо, тъй като според нея се иска отговор от вещото лице на правен
въпрос.
Съдът предоставя възможност на частното и държавното обвинение да
се запознаят с докладваните молби.
ПРОКУРОРЪТ: Запознах се с молбата на адв. А. и с искането на адв.
Ч.. Няма процесуална пречка, моля да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Запознахме се с двете молби. Считам, че няма процесуална
пречка и моля да се даде ход на делото.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото днес.
Съдът, като изслуша становищата на страните и съобрази
обстоятелството, че неявяването на частните обвинители-редовно призовани
за настоящото съдебно заседание не е основание за отлагане на делото, както
и молбата на адв. А., намира, че няма пречка за разглеждане на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик ДОКЛАДВА делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
2
Съдът дава ход на съдебно следствие.
АДВ. Ч.: Уважаеми апелативни съдии, молбата е отправена по повод
мнението на подзащитния ми касаещо изводите, които той си е направил от
мотивите на окръжния съд и в тази връзка я поддържам.
В случай, че приемете, че същата е недопустима, нямам други
доказателствени искания и моля да се приключи съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че искането е неоснователно доколкото
действително, така формулираният въпрос е правен. Ще вметна само, че в
отговорите на съдебната електротехническа експертиза се съдържат отговори
и на други правни въпроси. Въпреки това, считам, че следва да бъде оставена
без уважение.
АДВ. К.: Изслушах становищата на защитата. Очевидно, че това
становище е продиктувано за удовлетворяване искането на подсъдимия.
Самият защитник отчита, че евентуално не би следвало да се уважи такава
молба, в този вид, в който тя е представена на вниманието на съда.
Аз също считам, каквото е и мнението на представителя на държавното
обвинение, че в този вид молбата е недопустима, тъй като съдебно-
техническите експертизи знаем, по принцип експертизите, защо се назначават.
Те трябва да отговарят на технически въпроси. В този смисъл аз приемам, че
поставената задача касае преди всичко процесуални въпроси, които не са
допустими за решаване от страна на вещи лица при допускане на една такава
експертиза.
В този смисъл, моля да оставите без уважение молбата като
процесуално недопустима.
Други доказателствени искания няма да сочим.
Съдът се оттегля на тайно съвещание за произнасяне по направеното
доказателственото искане от адв. Ч. в докладваната молба.
Съдът, като се запозна с депозираната молба и направеното в същата
искане, след като изслуша становищата на страните, намира
3
доказателственото искане за неоснователно, тъй като със същото се иска, в
противоречие на процесуалния закон, поставяне на вещо лице по техническа
експертиза на правен въпрос, отговорът на който е от компетенцията на
решаващия съд.
По тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Ч. – защитник на
подсъдимия Г. А., в подадената нарочна молба от 12.05.2025 г., за поставяне на
допълнителна задача на техническата експертиза.
С оглед становищата на страните по доказателствата и като не намери
служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че въззивната жалба на подсъдимия е
частично основателна. Въпреки липсата на конкретни аргументи,
алтернативното искане за връщане на делото за ново разглеждане, е
основателно. Считам, че в случая е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, поради следните съображения:
На първо място, налице е противоречие между диспозитива и мотивите
на присъдата. Нещо повече, противоречие е налице и в самите мотиви. Така
например, в диспозитива на присъдата подсъдимият А. е признат за виновен за
това, че поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, е нарушил разпоредбите на
„Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на
електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи“. В
мотивите, по-точно на л. 20, абзац предпоследен, съдът е извел правен извод,
че: „подсъдимият А. е нарушил и съответно неизпълнил вменените му
конкретни задължения в качеството му на работодател на оперативно-
4
ремонтния персонал“. В последвалото изброяване, продължаващо и на л. 21,
са посочени следните разпоредби – „неизпълнил възведените му задължения,
съдържащи се в чл. 43, ал. 1 от Правилника, не е изпълнил изискването на чл.
188, ал. 1 от Правилника, нарушил разпоредбата на чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от
същия Правилник и нарушил нормата на чл. 268 от Правилника“.
В същото време, във възприетата от съда фактическа обстановка на л. 7
се говори за „неизпълнил нормативно вменени му задължения – не е създал
организация, не е издал наряд за възлагане монтажа съобразно чл. 45, ал. 1, т.
1 и т. 2“. На л. 8 фактическата обстановка продължава с това, че:
„подсъдимият е имал задължение, но не осигурил и не зачислил съгласно
изискването на чл. 188 от Правилника“, а в правните изводи също се говори за
„неизпълнено изискване на чл. 188 от Правилника“, но на следващия лист-22,
по-конкретно ред 5, преди първи абзац – „несъмнено е нарушена и нормата на
чл. 188, ал. 1 от Правилника“.
От тук считам, че възникват и следните въпроси: нарушил ли е
подсъдимият нормата на чл. 268 от Правилника, както се говори на л. 21, или
не е изпълнил задължението си да определи наряд от две лица със съответните
квалификационни групи? Аналогично, нарушил ли е подсъдимият
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 и 2 от Правилника - л.21 или не е изпълнил
задължението си, както се сочи на л. 7 и 22, че не е създал организация?
Съответно, не е изпълнил изискването на чл. 188 или е нарушил нормата на
чл. 188 от Правилника.
В правните си изводи на л. 25 съдът приема, че не е от значение фактът,
че неизпълнението на конкретните вменени му задължения е умишлено или
непредпазливо и малко след това, цитирам „в конкретиката на казуса,
допуснатите нарушения на правилата за безопасност са в пряка причинно-
следствена връзка със съставомерните последици“.
На л. 11 съдът сочи също така, че изцяло кредитира заключенията по
първоначалната и допълнителната технически експертизи, според които, като
не е изпълнил задълженията си подсъдимият, от това е последвала смъртта на
пострадалия Т., но диспозитивът на присъдата, както посочих в началото, е за
„нарушил“, не за „не изпълнил“.
От тук считам, че се налага извод за това, че в мотивите на Окръжен
съд-Ямбол не се прави разлика между „нарушение“ и „неизпълнение“ на
5
задължения, които са вменени със съответен нормативен акт.
Известно е на съда, че присъдата се състои от диспозиция и мотиви,
между които трябва да съществува единство. Смесването на понятията
„нарушил“ и „не изпълнил“, съответно смесването, неяснотата, дали се касае
за действия или за бездействия от страна на подсъдимия, считам води до
противоречие и неяснота, каква е действителната воля на съда. Съгласно
константната практика на ВКС, противоречието между тези две части -
диспозиция и мотиви, както и в самите мотиви, е равнозначно на липса на
мотиви. Липсата на мотиви е основание за отмяна на първоинстанционната
присъда и за връщане на делото за ново разглеждане.
От своя страна, наличието на съществено процесуално нарушение от
категорията на абсолютните, изключва необходимостта да бъдат обсъждани
възраженията във въззивната жалба както за неправилното приложение на
материалния закон, така и за явна несправедливост на наложеното наказание.
Аналогично, не се налага да бъде обсъждано и констатираното от съда и
отразено в мотивите съпричиняване от страна на свидетел по делото, а също
така не се налага да бъдат коментирани и доколко релевантни са отговорите на
формулираните правни въпроси към съдебната електротехническа експертиза.
Ето защо, моля да отмените първоинстанционната присъда поради
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и да върнете
делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Ямбол.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, така като изслушах
представителя на държавното обвинение, за мен не остана, какво мога да
допълня. Има разбира се още факти и обстоятелства, на които считам, че е
нужно да се обърне необходимото внимание.
Изцяло се придържам към становището на представителя на
държавното обвинение с оглед на обстоятелството, че са допуснати
нарушения на процесуалните правила, видно от тази разлика в диспозитива и
мотивите към присъдата, че са налице действително противоречия. В един
случай се сочи в мотивите относно обективната страна на престъпното деяние
на подсъдимия, че те не са съществени, а в следващия момент, в текста на чл.
188 от Правилника се сочи точно обратното на това твърдение, което се
приема от Ямболски окръжен съд като несъществено. Спор няма и то също е
достатъчно основание, че текстът на чл. 303 НПК при постановяване на един
6
съдебен акт, било в случая осъдителен, той трябва да бъде доказан по
безспорен начин, доказващ вината на извършителя на престъпното деяние, в
случая подсъдимият.
Считам, че има и друг факт, който буди недоумение за наложеното
наказание, което е постановено с осъдителния акт от Ямболски окръжен съд.
При смъртен случай, така, както Ямболски окръжен съд приема, че е
изпълнена нормата на чл. 303 НПК, да приемем, че всичко е доказано, чак пък
толкова да са налице тези смекчаващи вината обстоятелства, да се приложи
чл. 54 НК, аз смятам, че е недопустимо, дори най-малкото е обидно за
близките на починалия работник.
Една година, при смъртен случай, колкото и да е волята на
законодателя да наложи наказание при шест години лишаване от свобода и да
се приемат многобройни смекчаващи вината обстоятелства, аз не го приемам
като нормален съдебен акт. Разбира се, това е лично мое мнение, но
съпоставяйки дори и текстове от закона за една тежка телесна повреда, пак по
непредпазливост, да се налагат значително по-високи стойности на
наказанието, а тук да се наложи наказание от една година и прилагане
института на чл. 66 НК, аз мисля, че не е нормално.
От тази гледна точка, в случай, че не върнете делото за ново
разглеждане с указания, от друг състав на Ямболски окръжен съд, аз моля да
измените присъдата в тази част и да увеличите наказанието.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ М. С.: Присъединявам се изцяло към
становището на адв. К..
АДВ. Ч.: Уважаеми апелативни съдии, аз поддържам подадената жалба,
която е изключително кратка, но запознавайки се с мотивите и чувайки
становищата на колегите, касаещи допуснатите процесуални нарушения, аз ги
споделям и няма да ги преповтарям.
Само в допълнение ще посоча още едно разминаване в мотивите, което
пък от своя страна касае и извода досежно, виновен ли е подзащитният ми или
не е виновен. Това е възприето от първоинстанционния съд, че именно
подсъдимият носи отговорност за всички действия, свързани с осигуряване на
безопасни условия на труд, коментирайки в мотивите си, че въпросните
7
разпоредби, които съм цитирал от Правилника - на чл. 41, чл. 44, чл. 52 и чл.
54, са неотносими спрямо представителите на „Х.“, тъй като Правилникът се
прилагал за тези отношения, при които нямало договорни отношения. Аз
подобен извод не мога да възприема за логичен и изведен на база правни
норми, тъй като въпросният Правилник, нещо, което не е цитирано и
обсъждано в първоинстанционния съд, в нормата на чл. 2 е посочено, за какво
се прилага и нормата на чл. 5 - кой извършва координацията и действията за
осигуряване на здравословни условия на труда. Там е посочено, че могат да се
уреждат и допълнителни правила въз основа на сключения договор. Тоест,
основният документ, който регламентира отношенията между две дружества –
със или без сключен договор, е именно въпросният Правилник. За мен
неправилно и нелогично първоинстанционният съд е приел, че Правилникът е
неприложим за представителите на „Х.“ ЕООД. Това го коментирам
дотолкова, доколкото, ако прецените, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ще Ви моля да уважите подадената жалба и да
признаете подзащитния ми за невиновен.
Приемайки, че са налице обаче съществени процесуални нарушения,
тоест, необходимост от излагане на аргументация – солидна, правна и логична,
защо се приема, че следва именно подзащитният ми да носи наказателна
отговорност, за какви нарушения, каква е пряката причинна връзка,
прекъсната ли е тя или не, защото в мотивите си първоинстанционният съд
отново бегло е споменал, че приема, че липсва прекъсване на причинната
връзка между действията и бездействията на А. с настъпилата смърт,
включително и се игнорират действията на самите работници и пускането на
електрозахранването по-рано от уречения час.
В обобщение, моля, ако приемете, че по делото не са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, моля за нов съдебен
акт, с който да признаете подзащитния ми за невиновен и го оправдаете.
Ако приемете, че в хода на производството на първоинстанционния съд
има съществени процесуални нарушения, то ще моля производството да се
върне на съответния компетентен съд.
С оглед становището на колегата, касаещо вида и размера на
наказанието – първо, нормата на чл. 55 НК не е прилагана. Наказанието е
определено в параметрите предвидени в закона – то е от една до шест години
8
лишаване от свобода.
Второ, съдът се е съобразявал както с нормите на закона за параметри
на наказанието, така и с изразеното становище пред първоинстанционния съд
за неговия вид и размер, направено както от публичното, така и от частното
обвинение. За мен, искането да се налага ефективна присъда или пък
завишаване, противоречи на първоначалните становища и по-скоро е плод,
като реакция, на подадената от подзащитния ми жалба, но това е все пак тяхно
право.
Във всички случаи, ако все пак приемете, че са налице основания за
изменение на първоинстанционния съдебен акт или за отмяната и връщането
му, то моля да оставите жалбата на адв. К. без уважение.
РЕПЛИКА на АДВ. К.: Искам да отбележа, че още в началото не взех
отношение по повод на жалбата на защитника на подсъдимия. Считам, че
същата е неоснователна, независимо, че не го изтъкнах това като факт. Сега
подкрепям това мое становище, че действително искането за оневиняване на
подсъдимия е най-малкото несериозно.
На следващо място, аз не съм цитирал текста на чл. 55 НК, казах
съвсем друг текст.
В този смисъл, аз моля да върнете делото с оглед допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът предоставя възможност на подсъдимия жалбоподател да
упражни правото си на лична защита.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Присъединявам се към
становището на адв. Ч..
Единствено отново бих искал да наблегна на това задължение за
издаване на наряда. По въпросния Правилник, фирма „***“ ООД, която
ръководя, се явява външна фирма като изпълнител на работата във
въпросните съоръжения. Отново по него Правилник, задължението за
инструктаж на моите работници, допускането им до работа, предаване на
ключовете за влизане в съоръжението за работа, е задължение на фирмата
собственик на съоръжението. Никой договор, който съм подписвал до сега, не
ми е вменявал задълженията, аз да изпълнявам тези функции.
9
Работили сме и в Електроразпределение към
Електроразпределителните предприятия, най-добре си познават съоръженията
фирмите собственици и е логично, както е и в Правилника тяхно задължение,
те да ни покажат, че е обезопасено и, че може да се работи. Никъде на първа
инстанция не беше разгледано това нещо.
На база на това мое заключение, че има нужда да се разгледа този
„правен въпрос“, както казахте, беше желанието ми адв. Ч. да приложи тази
молба за разглеждане именно на задълженията ми по Правилника, които на
първа инстанция не бяха разгледани детайлно.
Съдът приключва съдебните прения и предоставя възможност на
подсъдимия да упражни правото си на последна дума.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля да бъда оправдан.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът, след проведено тайно съвещание, счете делото за изяснено и
обяви на страните, че ще се произнесе с въззивен съдебен акт в предвидения
от закона срок, за което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено
на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10