Решение по дело №2934/2016 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 780
Дата: 24 ноември 2016 г. (в сила от 24 ноември 2016 г.)
Съдия: Йордан Воденичаров
Дело: 20164110102934
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 Гр. Велико Търново, 24.11.2016 г.   

 

Великотърновският районен съд, девети граждански състав, в заседанието на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година,   

                                            в състав: районен съдия: Йордан Воденичаров, при секретаря В.Ц., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2934 по описа за 2016  г., за да се произнесе, взе предвид:

 

             Производство за развод по взаимно съгласие по реда на чл. 330, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 50, 51 от СК.

            Съпрузите М.С.С. и С.И.С., въз основа на постигнато и изложено пред съда споразумение в писмен вид молят съда да допусне прекратяване по взаимно съгласие на техния брак, сключен на 20.01.2001 г.   

           Съдът, като изслуша молителите и прецени събраните доказателства, намира за  установено и обосновава следните правни изводи:

           Молителите са законни съпрузи по силата на акт за сключен граждански брак № ********* на Община Велико Търново, с. Арбанаси.

            Молбата за развод подлежи на положителна  съдебна санкция. 

Сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите да настъпи целеният преобразуващ правната действителност резултат – безмотивно прекратяване на  брака,  е оценъчен предмет на достатъчно убеждение на съда. Постигнатото споразумение урежда пълно, без да противоречи на повелителни законови норми и морала, всички   въпроси,  касаещи последиците на развода, които правилото на чл. 51, ал. 1, изр. 1-во от СК повелява да образуват задължителен предмет на същото. В това си съдържание споразумението подлежи на утвърждаване от съда.          

            Гореизложеното онагледява предпоставките по чл. 50, чл. 51, ал. 1 и 2 от СК, вр. с чл. 330, ал. 3 от ГПК  за допустимост на искания развод по взаимно съгласие.

            На основание чл. 69, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 6,  т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за разглеждане на бракоразводното дело в размер на 40.00 лева. При подаване на молбата сумата е внесена.   Върху стойността на придобития  от нея дял от правото на собственост върху лекия автомобил "Пежо"  в резултат на прекратяване на съпружеската имуществена общност със   споразумението за уреждане на имуществените отношения,  М.С.С.  дължи заплащане на държавна такса в размер на 8 лева , изчислена върху половината от застрахователната оценка на автомобила- чл.7, т.1 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по реда на ГПК.    

          Предвид горното съдът

Р Е Ш И :

          ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50 от Семейния кодекс, във връзка с чл. 330, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс гражданския брак между М.С.С., с ЕГН: ********** и С.И.С., с ЕГН: **********, сключен граждански брак с акт № ********* на Община Велико Търново, с. Арбанаси, по взаимно съгласие на съпрузите.  

            УТВЪРЖДАВА по реда на чл. 51, ал. 2, вр. с ал. 1  от СК постигнатото между съпрузите споразумение, както следва:

 След прекратяването на брака М.С.С. ще запази брачната си фамилия - С..

 Нямат претенции за взаимна издръжка след развода.

 Към момента нямат придобити в съсобственост недвижими имоти.

 Ползването на семейното жилище, намиращо се в гр. Велико Търново, ул. „*********” № ****, собственост на трето лице, се предоставя за ползване на М.С.С., а С.И.С. се  е отказал  от правото си на ползване, учредено с Нотариален акт № ************************** на нотариус, вписан в регистъра на НК под № 145 с район на действие ВТРС.

 Двамата притежават общо моторно превозно средство - лек автомобил, модел „Пежо 206”, ДК № **********, със застрахователна стойност 800.00 лв. (осемстотин лева), съгласно удостоверение № ************** на Застрахователен брокер „Рикавъри” ООД, което след развода става собственост на М.С.С..

 Движимите вещи, придобити по време на брака, са поделени извънсъдебно.

 Към настоящия момент не притежават друго имущество, включително влогове и други вземания, представляващи семейна имуществена общност.  

 Към настоящия момент нямат общи задължения към банки и други кредитни институции. С.И.С. е единствен длъжник по ипотечен кредит № **************, към „Уникредит Булбанк” АД, съгласно договор № ***** от 22.07.2015 г., както и по лизингов договор № ****** към „Райфайзен Лизинг България” ООД. Кредитът, който С.И.С. е получил по силата на Договор № ***** от 22.07.2015 г., сключен с „УниКредит Булбанк” АД, не е използван за задоволяване нужди на семейството и двамата съпрузи не са солидарни длъжници по смисъла на чл. 32, ал. 2 СК. Поради това длъжник по него остава за в бъдеще след прекратяване на брака с развод единствено кредитополучателят С.И.С. и той се задължава да изплати цялото задължение към банката.

 

ОСЪЖДА на основание чл.7, т.1 от Тарифата за държавните такси , събирани от съдилищата по реда на ГПК  М.С.С., с ЕГН: ********** да заплати по бюджетната сметка на ВТРС сумата  8/осем/ лева, представляваща  държавна такса върху стойността на придобития от нея дял  в резултат на прекратяване на съпружеската имуществена общност със  споразумението за уреждане на имуществените отношения- в едноседмичен срок от днес.

             

 Решението за прекратяване на брака не подлежи на обжалване.

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: