Р Е Ш
Е Н И Е
№ 82
гр.Габрово, 3.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД открито заседание на четвърти април две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :В.ГЕНЖОВА
ИВА ДИМОВА
при секретаря.В.Килифарева. и прокурор....., като
разгледа докладваното от съдия Топалова в.гр.д. № 59 по описа за 2019 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Енерго-Про
Енергийни услуги” ЕООД гр. Варна против решение № 417/13.12.2018г., постановено
по гр.д. № 644/2018 г. по описа на Районен съд гр. Габрово.
В жалбата се твърди, че решението било неправилно и
незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Законосъобразността на корекционната процедура
кореспондирала с практиката на ВКС, която въпреки постановено по предходните ПИКЕЕ, допускала корекция на
сметка за минал период, когато е на лице безспорно доказан нерегламентиран
достъп, следствие на който СТИ е манипулирано да не отчита цялата потребена
енергия. Съдът обосновал решението си единствено на факта, че СТИ не било годно
средство за търговско измерване, тъй като не му била извършвана проверка на
всеки четири години, който факт не намирал опора в доказателствата по делото.
Не било обсъдено и задължението на клиента, съгласно чл.17 т.6 от ОУ да не
променя схемата на свързване на електрическите съоръжения, да не преустройва,
ремонтира или да заменя елементите на СТИ и да не го поврежда. Според
жалбоподателя, целта на корекцията не е мярка със санкционен характер, а
заплащане на реално полученото количество електроенергия. При всички случаи,
ако абонатът е потребил количество електроенергия, различно от отчетеното, той
дължи заплащането му.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да
бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен изцяло и бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Писмен отговор от ответника по жалбата не е постъпил.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл.124 ГПК.
Иска се да бъде признато за установено, че ЕТ”Мебел-В.Х.”
не дължи на „Енерго-Про Енергийни услуги”
ЕООД гр. Варна сумата 1865.52 лв. За електроенергия за периода от 3.12.2017г. –
2.03.2018 г. по издадена от ответника фактура № **********/20.03.2018 г.
На 2.03.2018
г. е извършена проверка на електромера на
ЕТ "МЕБЕЛ - В.Х." на адрес ***.,
за което е съставен Констативен протокол № 5600207от същата дата. Установено е,
че ведомствената пломба на СТИ е наранена. При проверката с калибриран еталон е констатирано, че СТИ
работи с грешка от 70.88 %. Описаните в протокола действия са извършени от
свидетелите П.П. и Н.Т.- служители на сектор „Енергиен контрол”
в „Енерго – Про мрежи”АД, в присъствието на
абоната В.Д.Х.. Протоколът е подписан и от полицейския служител А.А..
С показанията си свидетелите П.и Т.са потвърдили
отразените в протокола обстоятелства. Те установяват, че при проверката на
електромера с калибриран еталон, той е отчел грешка извън класа си на точност,
а ведомствената му пломба била увредена. Това е станало причина да извикат
представител на полицията. В негово присъствие и в присъствието на абоната била
отворена капачката на електромера. Установило се наличие на мост / шунт/ на 1-
ва и 3-та системи, който бил отстранен от служителите на „Енерго-Про
Мрежи" АД. Свидетелят Т.е заявил, че са възстановили схемата, но
електромера бил подменен, тъй като бил извън срока на метрологична годност.
Въз основа на съставения Констативен протокол №
5600207/20.03.2018г., от страна на “Енерго - Про Мрежи” АД, е изготвена справка
за корекция на сметката на абоната № 47113_74Е2/07.03.2018г. и е издадена фактура №
**********/20.03.2018г., с което на
ищеца са начислени за заплащане 1865.52 лева.
Пред първоинстанционния съд е прието заключение на съдебно – техническа експертиза,
неоспорено от страните, според което
корекцията на сметката на абоната е извършена за периода от 03.12.2017г.
до 02.03.2018г. При наличието на поставеният мост в клемния блок на
електромера, последният не отчита целия преминал ток, като отчетената при
проверката грешка е 70.88%.Според експерта, начислената допълнително
консумация, съгласно справка за корекция на сметката на абоната, е възможна за
обекта на ищеца.
Съгласно отразеното в изисканата официална
справка от „Електроразпределение Север” АД,
електромерът измерващ консумацията в обекта на ищеца е монтиран на 09.12.2011г. и е демонтиран на 02.03.2018г., като в този период той не е бил
обект на метрологична проверка.
Въз основа
на изложената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 269
от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението е валидно и допустимо, а по същество правилно.
За уважаването на предявения
отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който
произтича вземането му, а ищецът - възраженията си срещу вземането, поради
което отрича съществуването на спорното право, т. е фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че ищецът е
потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани от
валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел.
енергия.
От събраните
доказателства по делото не се установява провереното СТИ да
е годно средство за търговско измерване.
Според чл. 120, ал. 1 от ЗЕ електрическата енергия,
доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване -
собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Закона за
измерванията, на контрол подлежат средствата за измерване, компонентите,
спомагателното оборудване и допълнителните устройства към тях, които се
използват за осигуряване на точност и достоверност на измерванията, свързани
търговските плащания. Според чл. 38 първоначалните и последващите проверки на
средства за измерване се извършват от Българския институт по метрология или от
лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор. Последваща проверка се извършва на средствата за измерване в
употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка. Последващата
проверка се извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване. Периодичността
на проверките се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор. В процесният случай, към датата на извършване на проверката на
СТИ, действаща е била заповед № А-ЗЗЗ от 29.05.2014 г. (обн. ДВ бр. 49 от
13.06.2014 г.), според която периодичността
на проверката на трифазните
електромери, какъвто, видно от констативния протокол и заключението на съд.техническата експертиза, е и
проверяваният, е 4 години. От представеното
по делото писмо от „Енергоразпределение Север” АД гр. Варна се установява, че
електромера е поставен през 2011 г. и е
демонтиран през 2018 г., като през този период от седем години не е преминавал
през последваща метрологична проверка. Това обстоятелство налага извода, че монтираното
на адреса СТИ не е било годно средство за търговски измервания, както и годно
средство по смисъла на ЗИзм. Поради тази причина, настоящият състав счита, че
ответното дружество не е доказало правото си на корекция, тъй като по делото не
е установено наличие на точен измерител на количеството преминала електрическа
енергия, като функция на която се извършва изчислението на дължимата от
потребителя сума.
Следва да се съобрази също, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл. 52–56 от
ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както
и последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от
6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.).
Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в частност нормата на чл. 47, са
неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление е извършена на 2.03.2018
г.
Това обуславя и извода на съда, че към датата на проверката и предвид отмяната
на чл. 41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които
да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ
/чл. 48- чл. 51/.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът
не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищецът му дължи
сумата 1865.52 лв., претендирана
като стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода от 3.12.2017 г. – 2.03.2018 г., което обуславя извод за
основателност на предявената претенция.
Предвид
съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на Районен съд Габрово следва да бъде потвърдено.
Съдът навира за неоснователни доводите в жалбата за
несъобразяване с практиката на ВКС, която допускала корекция при установен
нерегламентиран достъп върху средството за измерване. Тази практика е формирана
в предходен период от време – 2014 г. преди отмяната на цитираните по горе
текстове от ПИККЕ, поради което няма основание да бъде приложена към настоящия
момент.
Съдът не споделя твърдението на ответника, че
процесната сума е резултат от реално
пренесена и потребена електрическа енергия, а не от корекция на сметка,
тъй като по делото са представени констативен протокол и становище, от които е
видно, че дружеството е начислило допълнително общо количество ел. енергия като по този начин е коригирало количеството
на доставената на потребителя ел. енергия за минало
време.
С оглед изхода на спора ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на жалбоподателя направените разноски за въззивната
инстанция в размер на 450 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 417/13.12.2018 г., постановено по гр.д. № 644/2018 г. по описа
на Районен съд Габрово.
ОСЪЖДА
”ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. “Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г ДА ЗАПЛАТИ на “ЕТ МЕБЕЛ – В.Х.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Габрово, ул. ” ***” № **”, съдебен
адрес *** партер – чрез адвокат Х.Б. сумата
от 450.00 лева / четиристотин и петдесет лева /
разноски за въззивната инстанция.
Присъдената сума да бъде
заплатена по следната банкова сметка: *** : *** – „Първа инвестиционна
банка” АД.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: