№ 322
гр. гр. Червен бряг, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20234440100680 по описа за 2023 година
на Червенобрежки районен съд – специален регистър на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.7 и сл. от Закона
за защита срещу домашното насилие
В РС – Червен бряг е постъпила молба на М. И. Н., с ЕГН **********, живуща в с.
Радомирци, обл. Плевен, ул. „................ № 1 против А. П. Н., с ЕГН **********, живущ в с.
Радомирци, обл. Плевен, ул. „................“ № 15 за издаване на заповед за защита по ЗЗДН.
Твърди се, че с Н. са съпрузи, като от 31.10.2022 г. живеят в условията на фактическа
раздяла. На 24.05.2023 г. около 17:20 ч. се твърди, че ответника е нанесъл обиди на
молителката с думите „Боклук, мърша, курва“, както и я е изгонил „Марш от тук“ и
„Повече няма да идваш тук“ й е позволил да се види с децата, което обосновава искането й
за издаване на заповед за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие. Иска се
от съда да постанови решение, с което да приеме, че срещу нея е упражнено домашно
насилие, като моли да й бъде издадена Заповед за защита, със следните мерки:
1.Задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие по отношение на
молителката. 2. Да бъде определено временно за срок от 18 месеца местоживеене на
родените от брака деца: В. А.ева Н., с ЕГН********** и П. А.ев Н., с ЕГН ********** при
нея на адрес: с. Радомирци, обл. Плевен, ул. „................ № 1.
МОЛИТЕЛКАТА – редовно призована се явява лично и с адв. П. К. от ПлАК, който
поддържа молбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКА – редовно призован се явява лично и с адв. Нина Лилова от АК – Ловеч.
Оспорва изцяло молбата. Изразява становище, че от две години не комуникира с
молителката и не е извършил каквото и да е деяние спрямо ищцата, което да бъде прието
1
като акт на домашно насилие. Претендира разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните
поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.1 от ГПК
прие за установено от правна и фактическа страна следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Искът е допустим. Видно от представеното и прието
като доказателство по делото Удостоверение за сключен граждански брак е, че молителката
и ответника са съпрузи. Делото се води между надлежни страни и при наличие на правен
интерес – защита срещу действия на домашно насилие на лице от кръга на посочените в чл.3
от ЗЗДН. Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗСДН и следва да бъде разгледана.
С оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен
съд – гр.Червен бряг.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Разгледана по същество същата е неоснователна.
По делото с молбата са приложени и приети – Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН;
Удостоверение за сключен граждански брак 2 бр. удостоверения за раждане на дете; трудов
договор; нотариален акт за собственост на недвижим имот – всички в заверени копия. В
хода на производството са приобщени и материалите по преписка образувана по отношение
детето П. А.ев Н. за ползвана услуга от ЦОП при ДСП – Червен бряг, както и препис от
искова молба за образуване на производство по чл.49 от СК за прекратяване на брака между
страните.
По делото като свидетели са разпитани: ................ – майка на молителката, Нели П.а И.а –
сестра на ответника и ................ – майка на ответника. В о.с.з. и в присъствието на педагог е
изслушано детето П. А.ев Н..
Разпитана в о.с.з. свидетелката водена от молителката – ................ – майка дава показания,
че на 24.05.2023 г. вечерта, дъщеря й – молителката, й споделила, че ответника не й дал да
види сина си. Споделила също, че същия я е обиждал, както и че тормоза върху дъщеря й е
от години, породен от необоснована ревност. От показанията на св. Нели П.а И.а – сестра на
ответника и ................ – майка на ответника, се установява, че ответника не контактува със
съпругата си, а в конкретния ден няма как да е извършил каквото и да е спрямо нея, тъй
като, когато е идвала двата пъти през деня, той е отсъствал. Изслушано в о.с.з. в
присъствието на педагог детето П. А.ев Н. не си спомня родителите му да са се карали пред
него, още по-малко това да е било на празника – 24 май.
Особеното положение в процеса, което имат всички разпитани по делото свидетели,
никой от тях не е непосредствен свидетел на акт на домашно насилие, но е близък до една от
страните и това може да ги мотивира да бъдат тенденциозни и необективни. Това налага
съдът, когато преценява показанията им да ги подложи на много подробен и задълбочен
анализи въпреки това не успя да открие точни и ясни данни за извършен акт на домашно
насилие, още повече същия да носи елемента на заплаха, тъй като ответника с нищо не е дал
повод в последните 2 години да е извършил нещо, което дори да навежда на мисълта, че би
могъл да застраши живота или здравето на молителката. Липсват и очевидци на твърдения
от молителката случай на домашно насилие.
От съвкупната преценка на приложените с молбата писмени доказателства и показанията
2
на свидетелите не се установи, че ответника е причинил насилие на молителката в описания
в молбата случай. Установените от показанията на свидетелите факти опровергават изцяло
твърденията на молителката изнесени в молбата. Преследваната от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/ цел е да защити действителните жертви на домашно насилие,
като даде бърза, ефективна и своевременна защита на пострадалите от домашно насилие
лица, които са поставени в риск. Съгласно легалната дефиниция в разпоредбата на чл.1, ал.1
от ЗЗДН, домашно насилие представлява всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Физическото домашно насилие от своя страна се
изразява в неслучайно физическо посегателство, което може да има множество проявни
форми включително и нанасянето на телесни травми. Гореописаните форми на насилие
представляват домашно насилие спрямо което ЗЗДН е в състояние да предостави закрила на
пострадалите лица. Настоящата инстанция приема, че не е налице акт на домашно насилие
по смисъла на чл.2, ал.1, предл. първо, трето и четвърто от ЗЗДН – физическо, психическо
или емоционално домашно насилие, извършен от ответника А. Н. на 24.05.2023 г. В
процесния случай съдът намира, че не са налице основания да бъде ангажирана
отговорността на ответника по реда на ЗЗДН. При така обсъдените доказателства и
направени изводи въз основа на съвкупната им преценка съдът прие за установено, че не се
доказа по несъмнен начин твърденият от молителката случай на домашно насилие
причинено й от ответника по молбата, поради което същата се явява недоказана, а от там и
неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
По разноските: При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с § 1
Заключителните разпоредби и чл.11, ал.3 от Закона за защита срещу домашното насилие
молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Червен бряг
държавна такса в размер на 25.00 лв. и на ответника направените в производството разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв. Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ МОЛБАТА на М. И. Н., с ЕГН **********, живуща в с. Радомирци, обл.
Плевен, ул. „................ № 1 против А. П. Н., с ЕГН **********, живущ в с. Радомирци, обл.
Плевен, ул. „................“ № 15 за издаване на заповед за защита по ЗЗДН по чл. 7 и сл. от
ЗЗДН, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН М. И. Н., с ЕГН **********, живуща в с.
Радомирци, обл. Плевен, ул. „................ № 1 да заплати по сметка на РС – Червен бряг
държавна такса в размер на 25.00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М. И. Н., с ЕГН **********, живуща в с.
Радомирци, обл. Плевен, ул. „................ № 1 да заплати на А. П. Н., с ЕГН **********,
живущ в с. Радомирци, обл. Плевен, ул. „................“ № 15 направените по делото разноски в
размер на 600.00 /шестстотин/ лева.
3
Решението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от постановяването му пред
Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
4