Р Е Ш
Е Н И Е
№ 671
гр.***, 23.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1944 по описа на БРС за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на Т.В.Г. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***, чрез
адв. Е.К. - БАК, против Наказателно постановление № 151-F530983/17.02.2020г.,
издадено от заместник директора на ТД на НАП-***, с което на основание чл. 355,
ал.1 от КСО на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение
на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8 от
29.12.2005г. (отм.).
С жалбата се иска
отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност и неправилност.
Заявява се, че жалбоподателят коректно е подал декларацията Образец 1 по
електронен път на 18.09.2019г., като е получил уведомление, че същата е приета.
В последствие обаче системата е отхвърлила декларацията поради допусната
грешка, но този факт не е бил известен на жалбоподателя до съставянето на акта.
Въпреки това той в срок е внесъл всички дължи осигуровки, а след като е научил
за пропуска си, е подал и коректно нова декларация. Поради всичко това се
счита, че нарушението не е виновно, а отделно от това в АУАН и НП контролните
органи неправилно са изчислили сроковете, в който е следвало да се подаде
декларацията. Под евентуалност се пледира приложението на чл. 28 ЗАНН, като се
развиват подробни съображения, защо в конкретния случай нарушението е
маловажно.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. Е.К. – БАК,
която поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които допълва и развива.
Пледира за присъждане на разноски по приложен списък.
За административнонаказващият орган, се явява
юрисконсулт Стоилова, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Посочва, че
вменено нарушение е доказано по безспорен начин, като са спазени процедурите и
сроковете на ЗАНН, поради което и моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Пледира за присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 11, НП е връчено на жалбоподателя на 07.04.2020г., а жалбата е депозирана на 13.04.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 12.12.2019г. жалбоподателят Г. ***, за да подаде декларация Образец 1, в качеството му на самоосигуряващо се лице. При извършена справка на гише се установило, че лицето не е подало в срок няколко предходни декларации и в частност не е подало в срок до 25.09.2019г. декларация Образец 1 за месец Август 2019г. За горното била сигнализирана св. Светлана Павлова-Стоянова – инспектор по приходите в ТД на НАП-***, която преценила, че с поведението си жалбоподателят е осъществил административно нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, вр. с чл. 2, ал. 1, вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8/2005г. на МФ. В тази връзка на 12.12.2019г. в присъствието на жалбоподателя свидетелката съставила АУАН с № F530983, в който посочила, че Т.Г., като самоосигуряващо се лице е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО, като не е подал в срок данни с декларация Образец 1 в ТД на НАП-*** за месец АВГУСТ 2019г. Мястото на подаване на декларация Образец 1 за всяко регистрирано в ТД на НАП-*** лице е в сградата на ТД на НАП - *** в гр.***, ул. „ ***” № 26, ет.1. Посочено е, че декларация Образец 1 с данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, включително за фонд ГВРС, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване се подава до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, което в случая е 25.09.2019г., а самата декларация е била подадена едва на 12.12.2019г. с вх. № 023581909123096. Актът бил предявен за подпис на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени възражения също не били депозирани.
Административнонаказващият
орган, сезиран с преписката по акта, счел фактическите констатации за безспорно
установени и издал обжалваното постановление от 17.02.2020г., с което за
нарушение на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО и във връзка с чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.2
от Наредба № Н-8/2005г. (отм.) и на основание чл.355, ал.1 от КСО наложил на
жалбоподателя „Глоба” в размер на 50 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
Съдът счита, че наказателно
постановление е издадено от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към
материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.08.2018г., а АУАН
съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл.
34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок. Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана
неправилно, поради което и НП следва да се отмени. Това е така последните
причини.
Няма спор, че
жалбоподателят е следвало да подаде декларация Образец 1 за м. Август 2019г. в
срок до 25.09.2019г. Не е спорно и че той е пристъпил към изпълнение на това си
задължение като на 18.09.2019г. е подал по електронен път изискуемата
декларация. От своя страна тя е била получена от НАП, за което е било получено
потвърждение за получаване (л.7-8). В последствие обаче декларацията е била
отхвърлена, поради допуснати в попълването й пропуски, за което е бил генериран
протокол (л. 15). По делото не са ангажирани обаче доказателства дали и кога
този протокол е достигнал до жалбоподателя.
При подаване на
документи в НАП по електронен път, изпратеният документ се получава и обработва
от електронната система на НАП автоматично без човешка намеса. След приключване
на обработката на документа, електронната система на приходната администрация
самостоятелно емитира автоматичен отговор (системно съобщение), адресирано до
електронната поща на изпращача на обработения документ. Въпросното автоматично
съобщение не съдържа данни за резултата от обработката на подадения документ
(дали е приет или отхвърлен), а само електронна препратка (линк) с електронен
адрес, чрез активирането на който получателят на това съобщение може да
визуализира в електронната система на НАП електронен образ на протокола,
съдържащ информация за резултатите от обработката, както и да изтегли този
протокол в електронен формат. Едва при активиране на линка и отварянето му,
изпращачът е в състояние да узнае, дали подаденият от него документ е бил
приет, или не в портала за електронни услуги на НАП. В случай, че системата е
отхвърлила подадения по описания начин документ, съгласно правилото на чл.8,
ал.3 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005г. на МФ, задълженото лице разполага със срок
от 7 дни да попълни коректно данните в съответната декларация и отново да ги
подаде в съответната ТД на НАП, или по електронен път по начина, описан
по-горе.
При тези факти,
основният спорен въпрос се свежда до това, дали след получаване на системното
съобщение, потвърждаващо получаването на декларацията, е бил активиран линкът
към протокола за отхвърляне на декларацията, и ако е така, кога е станало това.
В съдебното производство не бяха представени доказателства от страна на АНО в
насока, оборваща тезата на жалбоподателя, че реално той е узнал за отхвърлянето
на декларацията едва през месец Декември 2019г.
Разпоредбата на
чл. 8, ал. 3 от Наредбата гласи, че в 7-дневен срок от датата, на която е
отказано приемане на декларация, след попълване на необходимите данни,
задълженото лице отново ги изпраща в компетентната териториална дирекция на
НАП. Нито Наредбата, нито КСО регламентират начина, по който този отказ, следва
да бъде доведен до знанието на неговия адресат - да му бъде съобщен. Липсата на
регламент в КСО и Наредбата относно начина на съобщаване на отказ насочва към
общата разпоредба на чл. 98 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК),
съгласно която при подаване на декларации, документи или данни пред органите по
приходите се прилагат разпоредбите на тази глава (Глава тринадесета от ДОПК),
освен ако в закона е предвидено друго. Така съгласно чл. 102, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК на подателя на некоректната декларация следва да бъде изпратено съобщение
за отказ в тридневен срок от получаването й, като подателят на сгрешената
декларация е задължен в 7-дневен срок, но от получаването на отказа, да подаде
съответна на изискванията декларация. Тук следва да се отчете освен посочената
липса на регламент в специалните разпоредби, така и несъответствието на текста
на чл. 8, ал. 3 от Наредбата с чл. 102, ал. 4 от ДОПК относно началото на
7-дневния срок, като в Наредбата този момент е "от постановяване" на
отказа, докато в ДОПК е "от получаване" на отказа. Безспорното
противоречие на текста на Наредбата с текста на ДОПК, който е нормативен акт от
по - висока степен (чл. 15, ал. 3 от ЗНА), обосновава възприемане за приложима
норма на чл. 102, ал. 4 от ДОПК, т. е. 7-дневния срок тече от получаване на
отказа. Така при липса на специален ред ще се приложи общия по чл. 29, ал. 3 от ДОПК, съгласно който: съобщенията могат да се връчват с електронни съобщения
(ЕС) при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите.
Удостоверяването на това връчване, следва да стане посредством трите разписани
в чл. 30, ал. 6 от ДОПК начина: 1. когато адресатът изпрати потвърждение за
получаването му чрез обратно електронно съобщение; 2. чрез активиране на
електронна препратка или 3. чрез изтеглянето на съобщението от информационната
система на компетентната администрация. Съдържанието на ЕС се удостоверява чрез
заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система.
В този ред на мисли е и Указание с № 91-00-321/08.11.2007 година на
Изпълнителния директор на НАП относно уеднаквяване на практиката на органите по
приходите при извършване на действия, по връчване на документи в хода на
административното производство, достъпни на интернет страницата на НАП - стара
версия, на адрес www.old.nap.bg.
Надлежно
удостоверяване на връчването на електронно съобщение съгласно чл.30, ал.6 от ДОПК е налице, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез
обратно електронно съобщение, активира електронна препратка или изтегли
електронното съобщение от информационната система на компетентната
администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез
заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система.
По делото не е ангажирано удостоверяване за връчването на протокола за
отхвърляне на подадената декларация, с вида и съдържанието, предвидено в чл.30,
ал.6 ДОПК от страна на АНО. Тежестта да докажат обвинението е възложена на
органите на административнонаказателното производство, но такова пълно и
категорично доказване по делото не бе проведено. Следващият от това извод на
съда е за недоказаност на административното обвинение, и по-конкретно не е
доказано знанието на жалбоподателя, че подадената на 18.09.2019 г. по
електронен път декларация е била отхвърлена, и пропуска му да подаде коректна
декларация в 7-дневния срок по чл. 8, ал.3 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на
МФ, считано от узнаване за отхвърляне на първоначалната декларация. Доколкото
по делото нарушителят е физическо лице, не се установява процесното деяние да е
осъществено умишленото или непредпазливо по смисъла на чл. 7, ал.1 от ЗАНН,
което по необходимост влече недоказаност на нарушението като цяло. В този
смисъл е и практиката на съдилищата от страната, като например Решение № 127/10.05.2017г. по к.н.а.х.д. №
110/2017г. на АдмС-Перник.
Отделно от това
съдът, счита, че в конкретния случай е налице и нарушение свързано с неправилно
квалифициране на нарушението. От една страна е посочено, че се касае за нарушение
на чл. 3, ал.1, т.2 от Наредбата, но не
е посочено, че става въпрос за б. "а" на посочената разпоредба, но
което е по-важно - административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението,
съобразно нормите на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, във вр. с чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1,
т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ. Същите биха били приложими ако самоосигуряващото
се лице изобщо не беше подало декларация в законовия срок. Данните по делото
сочат, че декларация Образец 1 е била подадена, като е отхвърлена поради пропуски.
В този случай, приложима се явява нормата на чл. 8, ал.3 от Наредбата, съгласно
която задълженото лице в 7-дневен срок от датата, на която е отказано приемане
на декларации след попълването на необходимите данни, ги изпраща отново в
компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Именно това задължение не е изпълнено от жалбоподателя, който е подал
впоследствие нова декларация с коректно попълнени данни, но извън този
установен 7-дневен срок. За това нарушение отново е приложима санкционната
норма на чл. 355, ал.1 от КСО, който освен за нарушение на разпоредбата на
чл.5, ал.4 от КСО е приложим и в случаите на нарушение и на разпоредбите на
нормативните актове по прилагането му, какъвто е и Наредба № Н-8/29.12.2005г.
на МФ. В съставения АУАН, както и в мотивите на издаденото наказателно
постановление административният орган не е посочил горните факти, поради което
е процедирал в условията на невярна фактическа обстановка. Поради неправилна
правна квалификация на допуснатото нарушение наказателното постановление следва
да се отмени като незаконосъобразно. Изрично в този смисъл е практиката на
касационната инстанция по аналогични казуси, като например - Решение
№ 2177/06.12.2013г. по к.н.а.х.д. № 1218/2013г. на АдмС-***.
На последно място
и независимо от всичко казано по-горе, съдът счита, че деянието носи признаците
и на маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН.
Съгласно ТР
№1/2007г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност
на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради
издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП
мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, с което е
нарушил чл.53, ал.1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен
случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби,
съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността.
Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който
извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. А според чл.28, б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за
"маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по
конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и
стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена
опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността
и целите на административно-наказателната отговорност. С оглед горните критерии
и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в
настоящия случай са налице предпоставките на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН.
Дори да се приеме,
че деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в
наказателното постановление административно нарушение, в конкретния случай
обаче от това нарушение не са могли да възникнат никакви вредни последици за
фиска. Дължимите вноски са заплатени коректно много преди изтичане на срока за
декларирането им. Жалбоподателят съвестно е подал декларация по електронен път,
но поради допусната грешка от него системата я е отхвърлила. Веднага след като
той е констатирал този свой пропуск е подал коректна декларация, която вече е
била приета. В крайна сметка една от основните цели на подаването на декларации
е да се определят на тяхна база дължимите вноски, които в случая са били
коректно платени в срок. Същевременно няма данни жалбоподателят да е извършвал
други административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е негова първа
противоправна проява.
Горните
обстоятелства, характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност и
взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на общественаопасност в
сравнение с останалите нарушения от този вид и сочат маловажност на случая на
административно нарушение.
На последно
място и то само с оглед прецизност, съдът следва да посочи, че към настоящия
момент Наредба Н-8 от 29.12.2005г. е отменена с ДВ, бр. 1 от 3.01.2020 г., в
сила от 3.01.2020 г. и на нейно място е приета нова - Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица,
обн. ДВ, бр. 1 от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020 г. Съгласно разпоредбата на
чл. 3, ал.1 ЗАНН - за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който
е бил в сила по време на извършването му, а съгласно разпоредбата на ал. 2 -
ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя. В случая не е налице по-благоприятен закон, доколкото уредбата на
обществените отношения, регулирани от отменената Наредба Н-8 е напълно
аналогичен в сегадействащата Наредба Н-13 (вж. чл. 2, ал.1 и чл. 4, ал.1, т. 1
от Наредба Н-13). Поради това съдът счита, че не е налице законодателна
промяна, която да води до прилагане на по-благоприятен закон, поради което и не
може да намери приложение разпоредбата на чл. 3, ал.2 ЗАНН.
С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което и жалбата срещу него следва да се остави уважи.
Към момента е настъпила законодателна
промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор,
разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е депозирал
искане за присъждането им. По делото са налични доказателства за реално
заплатен адвокатско хонорар в размер на 50 лева, поради което и НАП следва да
бъде осъдена да ги заплати на жалбоподателя. Съгласно чл.19 от Закон за Националната агенция за приходите, агенцията
отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни
актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод
изпълнение на дейността им, като преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията
за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК,
по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване
на наказателни постановления, издадени от органите на НАП, е отговаряла агенцията,
а не териториалното й поделение. С оглед горното съдът намира, че следва да
осъди именно НАП-гр. София да заплати сторените в настоящото производство
разноски.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
151-F530983/17.02.2020г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-***, с
което на основание чл. 355, ал.1 от КСО на Т.В.Г. с ЕГН: ********** е наложена
глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2,
ал.1 и чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. (отм.)
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите – гр. София да заплати на „Т.В.Г. с ЕГН: ********** съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.