№ 148833
гр. София, 26.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско
дело № 20231110155287 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.410 ГПК
Образувано е по заявление по чл.410 ГПК с вх. № 277101/05.10.2023 г.,
подадено от „А К П З“ АД, ЕИК ......, гр. София, ул. ....... длъжника А.
ГАВРИЛОВ Д., ЕГН **********, гр. София, кв. Стрелбище, .......... , за
сумите:
1. 1139,42 лева главница, по договор за потребителски кредит № 44259778
от 14.09.2021 г., сключен с „И А М АД
2. 868,70 лева, представляващи договорна лихва за периода от 24.09.2021 г.
до 11.02.2022 г.
3. 162.98 лева, представляващи мораторна лихва от 12.02.2022 г. до
26.09.2023 г.
4. Ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
05.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
В заявлението и приложените документи към него, договор за кредит,
общи условия и договори за поръчителство е посочено, че вземането
произтича от договор за потребителски кредит с длъжника от № 44259778от
14.09.2021 г., сключен с „И А М АД , с начален падеж 24.09.2021 г., като
кредитът е бил разсрочен на 21 месечни вноски, като падежът бил на
различно число на месеца. Последният падеж е на 11.02.2022 г. В
1
заявлението не е написано дали длъжникът е плащал нещо по договора. В
погасителният плат вноските са разбити по главница и договорна лихва и
главница по предоставяне на гаранция. Посочено е, че кредитополучателят не
е плащал по договора, поради което възникнало интерес да си търсят
вземанията.
Изложени са обстоятелства, че е сключен договор за предоставяне на
гаранция № 4259778/14.09.2021 г. между кредитополучателя и „Ф Б“ ЕООД
и кредитополучателя. Посочено е, че главният длъжникът не е погасил
задълженията си към кредитодателя, поради което неговите задължения били
платени от „Ф Б“ ЕООД, който се суброгирал в правата на удовлетворения
кредитор.
Твърди се, че има сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.03.2020г., съгласно който гарантът „Ф Б“ ЕООД, който се е
суброгирал в правата на удовлетворения кредитор, е прехвърлил вземанията
срещу длъжника на заявителя „А К П З“ ЕАД ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Посочено е, че
е изпратено уведомително писмо за уведомяване на длъжника за извършената
цесия. Заявителят счита, че има правен интерес да си търси вземанията, което
гарантът е платил по договора за кредит.
Претендират се и разноски в размер на 27,42 лева, представляващи
държавна такса и 50.00 лева, представляващи подготовка на документи по
чл.13, т.2 НЗПП и 150.00 лева за защита по заповедното производство, на
основание чл.78, ал.8 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
заявлението, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
Заявлението е за материален интерес в размер на 1371,13 лева, поради
което дължимата държавна такса по чл.12, т.1 ТДТССГПК е в размер на 27,42
лева. Същата е платена с платежно нареждане до съда на 26.09.2023 г. (л.3 от
делото).
Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от
представените материали по делото, претендираните вземания произтичат от
договор с потребител по смисъла на ЗЗПотр. и ЗПК, поради което
2
разпоредбите от цитираните закони се прилагат стриктно, доколкото
регулират защитата на потребителите и нормите в законите са с императивен
характер.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да
съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от
ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона или на добрите нрави.
Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на
ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето
си. Съгласно чл.33,ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е
посочено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.
Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато
въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора.
С разпореждане съдът е дал оставил без движение заявлението като е
дал указания на заявителя да отстрани нередовностите, като 1.Да представи
договора за Цесия ведно с приложенията към него – от които да е видно
датата и предмета на цесията, т.е. дали процесният договор е част от
прехвърлянето. 2. да представи доказателства кога длъжникът е уведомен за
цесията. 3. Да посочи дали длъжникът е плащал по договора за цесия и
потребителски кредит – каква сума, на коя дата и спрямо кой кредитор, които
факти да бъдат скрепени с писмени доказателства или доказателства
средства. 4. да представи доказателства за това по какъв начин и каква сума
гарантът е платил на кредитодателя сумата по договор за потребителски
3
кредит.
В указания срок е постъпила молба с която заявителят излага
съображения за характера на заповедното производство. Посочва, че
длъжникът е заплатил сума в размер на 760.00 лева, с която се прихванати
договорна лихва в размер на 61.53 лева и главница в размер на 360.55 лева,
неустойка за поръчител/гарант в размер на 224.22 лева, разходи и такси за
извънсъдебно събиране – 60.00 лева и лихва за забава – 53.70 лева.
Твърдят, че след цесията не са постъпвали плащания по сметката на
цесионер. Твърдят, че процесната сума е изплатена на ръка с подписване на
договора. Представя документ за плащане на заема от гаранта към
първоначалния кредитор.
За да претендира качеството на кредитор, заявителят следва да
представи Договора за цесия, за да се установи дали договорът за
поръчителство е включен в цесията. С договора за цесия, ако е валиден, е
осъществено частно правоприемство между първоначалният кредитор –
цедент и новият кредитор - цесионер – заявителят. Съгласно приетото в т.4г
от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, вземането,
настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство обаче
трябва да бъде установено, тъй като идеята на законодателя е посредством
тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането
белези, вкл. субектите по правоотношението. В такъв случай договорът за
цесия е основание за издаване на заповед за изпълнение в полза на
правоприемника, като е необходимо да се представи документът за
правоприемството по договора за цесия. Въпреки дадените указания, такъв
договор не е представен.
Съгласно приетото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013
на ОСГТК на ВКС, когато частното правоприемство се основава на договор
за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за
уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на
вземането няма действие по отношение на него (чл.99, ал.4 ЗЗД). По делото
липсват доказателства кога длъжникът е уведомен за цесията. По делото
липсват доказателства кога длъжникът е уведомен за цесията. Въпреки
дадените указания, такъв договор не е представен.
Не е доказана материалната легитимация на заявителя като кредитор –
4
липсва договор за цесия и че същата е връчена на длъжника.
С оглед изложеното в уточнителната молба, се установи, че длъжникът
е плащал неустойка – възнаграждение за поръчител/гарант, разходи и такси за
извънсъдебно събиране и лихва върху тях. За тях за първи път се въвежда в
уточнителната молба, което е недопустимо. Освен това неутойката
обезпечава изпълнението на договора. Не е ясно за какво е платена, на какво
основание е претендирана (прекратяване на договор, има ли такъв и прочие).
Единственият извод е, че длъжникът е плащал суми по неравноправни клаузи
и изисквания. Същевременно в договора липсва погасителен план, разбит по
пера, за да се прецени по кое перо е платено и кое е недължимо платено с
оглед чл.143 ЗЗПотр. и чл.22 ЗПК. Така сумата остава неиндивидуализирана,
тъй като не може да прецени колко да се присъди без неравноправните
клаузи.
Освен това съдът приема, че клаузата и начислените такси и разходи за
извънсъдебно събиране на вземанията също е неравноправна клауза, тъй като
води да увеличаване разходите по кредита.
При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата
на ответника се установява, че едноличен собственик на капитала на „Ф Б“
ЕООД е „И А М АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни
сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на „Ф Б“
ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се
разпределя в полза на едноличния собственик „И А М АД. С оглед това
обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за поръчителство
се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК, като в договора за
поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде
разпределено като печалба на „И А М АД. С договора за поръчителство не се
цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „И А М АД,
доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „И А М АД
кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор
за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за
кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено
по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на
чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на договора
за поръчителство, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на
5
възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ГПК, както и
поради липса на основание, основанието не е това което е посочено в
договора. Ето защо договорът за поръчителство е в нарушение на
императивни правни норми – чл.143 ЗЗПотр., чл.10-24 ЗПК. Налице са
достатъчно доказателства, че заявлението се основава на неравноправна
клауза с потребител, противоречие с добрите нрави и закона, поради което
следва да се отхвърли.
Вземането не е индивидуализирано, тъй като не се знае колко
длъжникът е платил по неравноправните клаузи и сега да се присъдят само
сумите по останалите клаузи. На този етап, въпреки дадените указания, такъв
извод и сметки съдът не може да направи, поради липсата на информация
съгласно даденото разпореждане.
Заявителят не е представил и доказателства за това как процесната
сума е усвоена, въпреки указанията в разпореждането.
На следващо място, оглед приетото в С-427/22, заявителят не
представлява кредитна институция, доколкото той и първоначалният
кредитор не събират депозити. И на това основание липсва материална
легитимация кредитора, новия и стария, който дава заем и го търси.
С оглед изложеното, съдът приема, че следва да се отхвърли изцяло
заявление по чл.410 ГПК с вх. № 277101/05.10.2023 г., подадено от „А К П З“
АД, ЕИК ......, гр. София, ул. ......., поради неотстраняване на нередовности в
срок, противоречие със закона и с добрите нрави; вземането не е
индивидуализирано, искането се основава на неравноправни клауза в договор,
сключен с потребител, на основание чл.411, ал.2, т.1-3 ГПК.
По разноските
С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХЪВРЛЯ изцяло заявление по чл.410 ГПК с вх. №
277101/05.10.2023 г., подадено от „А К П З“ АД, ЕИК ......, гр. София, ул. .......,
поради неотстраняване на нередовности в срок, противоречие със закона и с
6
добрите нрави; вземането не е индивидуализирано, искането се основава на
неравноправни клауза в договор, сключен с потребител, на основание чл.411,
ал.2, т.1-3 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД по реда на Глава XXI
ГПК, в едноседмичен срок от получаването му, на основание чл.413, ал.2
ГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на заявителя чрез неговия
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на писма и при изтичане на
срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7