№ 19148
гр. С, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИ. ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИ. ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110114694 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК от К. А. Й.
срещу „АПС ББ“ ЕООД, ЕИК ******, за установяване на недължимост на сумата от 151,19
лева – главница и сумата 15,63 лв – договорна лихва, за които е издаден изпълнителен лист
от 27.08.2010 г. по гр. д. № 41459/2010 г. по описа на СРС, 36 състав, поради погасяване по
давност правото на принудително изпълнение на вземанията.
В исковата молба се твърди, че ответникът претендира изпълнение на вземанията от
ищцата и че за събирането им по принудителен ред е образувано 20178410403057 по описа
на ЧСИ НМ, рег. № 841 на КЧСИ. С уточнителна молба изрично посочва, че не са събрани
суми за погасяване на вземанията.
Поддържа, че вземанията са погасени по давност, т.к. не са извършвани действия,
прекъсващи давността за периода от повече от 5 години. Счита, че изпълнителното дело е
следвало да бъде прекратено поради бездействие на взискателя за повече от две години.
Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове. Твърди, че е придобил вземанията по процесния
Договор за кредит по силата на сключен договор за цесия от 23.02.2015 г. с първоначалния
кредитор на ищеца - „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, ЕИК *********. Сочи, че поради
неизпълнение на задължението по договора в полза на първоначалния кредитор е издаден
изпълнителен лист, въз основа на който са образувани изпълнителни производства, по които
са искани и извършвани действия, довели до прекъсване на давността. Моли за отхвърляне
1
на претенциите. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че срещу ищеца в полза на първоначалния кредитор „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД,
ЕИК ********* е бил издаден изпълнителен лист от 27.08.2010 г. по гр. д. № 41459/2010 г.
по описа на СРС, 36 състав за сумата от 151,19 лева – главница и сумата 15,63 лв –
договорна лихва, по Договор за кредит № **********/13.07.2008г., както и че вземанията по
посочения изпълнителен лист са прехвърлени на ответника от първоначалния кредитор на
ищеца по силата на сключен договор за цесия от 23.02.2015 г.
Спортно е погасено ли е правото на принудително изпълнение на вземанията, за които
е издаден посочения изпълнителен лист.
С оглед наведените от ищеца твърдения предявеният отрицателен установителен иск е
с правна квалификация по чл. 439 ГПК, тъй като след предприемането от страна на
кредитора на действия по привеждане в изпълнение на издаден срещу ищеца изпълнителен
лист с цитираната разпоредба е предвидена защита на длъжника по исков ред. Тази защита
на длъжника следва да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В
случая изпълнителният лист е издаден в рамките на заповедно производство въз основа на
заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 ГПК, поради което разпоредбата на чл.
439, ал. 2 ГПК следва да се прилага за фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта
за изпълнение, тъй като заповедното производство е приключило, независимо че съдебно
дирене не е провеждано.
В случая заповедта за изпълнение е влязла в сила най-късно на 02.12.2010 г., с оглед
издаване на изпълнителния лист за вземанията по нея на тази дата и доколкото издаването
на изпълнителния лист е предпоставено от влизането й в сила, а доказателства за точния
момент на връчване на заповедта, респективно изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не са
ангажирани. Именно на настъпили след тази дата обстоятелства ищецът основава
претенцията си като твърди, че вземанията са погасени по давност.
Приложимата давност, без оглед характера на вземанията, в случая е петгодишна на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като макар и да не представлява съдебно решение, на
заповедта на практика е придадено значението и ефектът на влязло в сила съдебно решение.
За този извод определящ е ефектът, който има влязлата в сила заповед в отношенията между
страните, а именно – невъзможност за пререшаване на въпроса относно съществуване на
вземанията въз основа на обстоятелства, реализирани до изтичане на срока за подаване на
възражението по чл. 414 ГПК. В този смисъл е трайно формираната съдебна практика по
въпроса, израз на която са Решение № 261619 от 4.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 4736/2020
г., Решение № 260681 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4875/2020 г., Решение № 260671
от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2351/2020 г., Решение № 260390 от 19.01.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 14124/2019 г., Определение № 214 от 15.02.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г. на
ВКС, IV ГО, Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV ГО,
2
Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.
В случая след влизане в сила на изпълнителното основание и преди изтичане на
давностния срок от страна на първоначалния кредитор са били предприети действия по
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
За принудително изпълнение на вземанията на 04.10.2013 г. е образувано изпълнително
дело 20138410410309 на ЧСИ НМ по молба на първоначалния взискател „Ти би ай кредит“
ЕАД / Транзакт юръп ЕАД/, а в хода на изпълнителното производство вземанията са
придобити от ответника по силата на договор за цесия, който е конституиран като взискател
с постановление от 02.09.2015 г./. Изпълнителното производство пред ЧСИ е започнало
преди приемането на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК, поради което съгласно изричните разрешения, дадени с Тълкувателно
решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК до 26.06.2015 г.
погасителната давност не тече през времетраенето на изпълнителното производство.
В случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК / чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК - отм./, поради т. нар. "перемпция" и то по
силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този
смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие . в този смисъл / в този смисъл
Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о., Решение № 51 от
21.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2917/2018 г., IV г. о и Решение № 252 от 17.02.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 1609/2019 г., III г. о., ГК, Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК/. Различието е относно датата, от която започва да тече
новата погасителна давност за вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за
вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен
(двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години (чл.
117, ал. 2 ГПК).
В случая към 26.06.2015 г. изпълнителното производство не е било прекратено по
силата на закона, тъй като не е налице период от две години, в рамките на който да не са
поискани или извършени изпълнителни действия – налице са депозирани от взискателя
молби за извършване на изпълнителни действия – на 04.10.2013 г. и на 10.10.2013 г., по
която е изпратено запорно съобщение за налагане запор на вземанията на длъжника от
трудови възнаграждения, дължими от СОТ-сигнално охранителна техника ЕООД. В
изпълнение на запора не са постъпвали плащания по изпълнителното дело, като трето
задължено лице в писмо от 23.10.2013 г. е уведомило ЧСИ, че са налице предходни запори.
След конституиране на ответника като взискател по делото с молба от 13.03.2017 г. е
поискал налагане на запор на трудовото възнграждение на длъжника, като от страна на ЧСИ
не са предприети изпълнителни действия и на 17.04.2017 г. е постановено прекратяване на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на изпълнителните дело и са вдигнати наложените
3
обезпечителни мерки. Следва изрично да се посочи, че перемпцията е настъпила след
26.06.2015 г., поради което давността до тази дата не е текла.
Впоследствие по молба от 07.04.2017 г. на ответника за принудително изпълнение на
процесните вземанията г. е образувано изпълнително дело 20178410403057 на ЧСИ НМ,
като с молбата на съдебния изпълнител е възложено съгласно чл. 18 ЗЧСИ да проучи
имущественото състояние на длъжника и да определи на начина на изпълнение. Със запорно
съобщение от 13.04.2017 г. е наложен запор на вземанията на длъжника за трудови
възнаграждения, дължими от СОТ-сигнално охранителна техника ЕООД. На 12.10.2018 г.
ответникът е направил повторно искане за налагане на запор на трудовото възнаграждение
от СОТ-сигнално охранителна техника ЕООД.
По разпореждане от 26.10.2018 г. и с нарочни запорни съобщения от същата дата ЧСИ
е наложил запори на вземанията на длъжника по банкови сметки /л.198 -204 от делото/.
С молба от 08.03.2019 г. /л. 216/ ответникът е поискал налагане на запор върху
вземанията по последните две новооткрити банкови сметки /л. 216/. С молба от 11.06.2019 г.
е поискано отново налагане запор върху вземания за трудови възнаграждения, дължими от
СОТ-сигнално охранителна техника ЕООД. С молба от 05.02.2021 г. /л.228/ ответникът е
поискал налагане запор на вземания по банкови сметки в ТЕ-дже ЗИРААТ банкасъ АД, опис
на движимите вещи на длъжника и запор на вземания по открити банкови сметки. С
уведомително писмо от 13.04.2022 г. СОТ-сигнално охранителна техника ЕООД е
уведомило за прекратяване на трудовото възнаграждение на длъжника, след което с молба от
26.05.2022 г. /л. 230/ взискателят е поискал налагане на запор на вземания по трудови
договори, при откриване на такива. Със запорно съобщение от 19.12.2023 г. е наложен запор
на вземания на длъжника от ОББ АД.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК, погасителната давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. е. ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК се прилага занапред по
отношение на вече образуваното изпълнително дело.
След постановяване на ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК т.е. считано от 26.06.2015 г.
прекъсването на давността е подчинено на активността на взискателя и от тази дата е
продължила да тече давността, спряна до този момент поради наличието на висящо
неперемирано изпълнително производство. В случая след 26.06.2015 г /постановяване на
посоченото тълкувателно решение/ е настъпила перемпция на първото изпълнително дело
/20138410410309/, но тя няма отношение към спирането на давността до приемане на ТР
2/2015 г., т.к. след тази дата висящността на изпълнителното дело не препятства течението
на давността. От значение е в случая, че видно от коментираните искания на взискателя и
налагани запори от съдебния изпълнител след. 26.06.2015 г. не се установява период от 5
години, в рамките на който да не са искани или извършвани по силата на възлагането по чл.
18 ЗЧСИ действия по изпълнението. Напротив налице е многократно прекъсване течението
на давностния срок, поради което и правото на принудително изпълнение на вземанията не е
4
погасено.
В мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение №2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС е посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Доколкото давността е
свързана с поведението на кредитора, тя не се влияе от поведението на други лица, поради
това ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не
зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането /в този смисъл
решение № 37 от 24.02.2021 г., по гр. д. № 1747/2020 г. ва ВКС, ГК, ІV Г0, Определение №
295 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 329/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 60760 от
10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2021 г., III г. о., ГК и др./. От значение за прекъсване на
давността е действието на взискателя /отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не
резултатът от изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност от гледна точка
на засегнатите права и интереси на трети лица / в този смисъл изрично - Решение № 68 от
1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2023 г., IV г. о., ГК/. Обратното разбиране би довело до
поставяне прекъсването на давността в зависимост от наличието на секвестируемо
имущество на длъжника, каквото тълкуване не следва нито от съдържанието на
разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, нито от вложения смисъл в тълкуването на същата с ТР
№ 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота във връзка с възраженията на ищеца следва да се посочи, че перемпция не
изключва правото на принудително изпълнение, а последицата от настъпването й е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново изпълнително дело. Новото
искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело или не е, във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ /в този смисъл Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., ВКС, IV ГО, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г.
о/.
Следва да се посочи и че в случая за периода от 13 март 2020 г. до 20.05.2020 г. /вкл./
погасителната давност е била спряна по силата на закона /чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, и § 13 от ПРЗ към Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето ( Oбн., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от
14.05.2020 г.)
Следователно противно на твърдението на ищеца правото на принудително
изпълнение на процесните вземанията не е погасено по давност и предявеният отрицателен
установителен иск като неоснователен следва да се отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК право на разноски има
ответникът в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда с
оглед фактическата и правна сложност на производството.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК от К. А. Й. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. В, бл. 533, вх. Г, ап. 76 срещу „АПС
ББ“ ЕООД, ЕИК ******, за установяване на недължимост на сумата от 151,19 лева –
главница и сумата 15,63 лв – договорна лихва, за които е издаден изпълнителен лист от
27.08.2010 г. по гр. д. № 41459/2010 г. по описа на СРС, 36 състав поради погасяване по
давност правото на принудително изпълнение на вземанията.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК К. А. Й. с ЕГН ********** и адрес:
гр. С, ж.к. В, бл. 533, вх. Г, ап. 76 да заплати на „АПС ББ“ ЕООД с ЕИК ****** и адрес на
управление: гр. С, бул. Б №81В, ет. 1, офис 3 сумата 100 лева - разноски в производството за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6