№ 802
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000503033 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 06.07.2021г по гр.дело № 6792/2018г. на Софийски градски съд, I - 13
състав, с което са уважени предявените от В. Н. Д., И. Д. Д., Д. И. Л. и С. И. Д. против С. П.
К. искове с правно основание осн. чл. 42, ал.1, б.“б“ ЗН вр. чл. 25, ал.1 ЗН и чл. 127 ГПК,
като е прогласено за нищожно съставеното от З. И. И. в полза на С. П. К. саморъчно
завещание, обявено и вписано с общ рег. № 293/26.01.2018 г., per. зав. № 1/2018г., нот.д. №
1/2018 г. от нотариус З. Т., per. № 439 по регистъра на НК, с район на действие Софийски
районен съд и вписано с акт № 219, том II, дело № 6795/2018 том II, вх. рeг. 10151 в
Службата по вписванията гр. София,поради това,че не е написано и подписано от лицето
сочено като завещател и е прието за установено между страните, че С. П. К. не е собственик
на апартамент с идентификатор 68134.1505.2241.5.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, Столична община, находящ се в жилищна сграда, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1505.2241 с административен адрес: гр. София, район
Искър, ж.к.***, бл.210, вх.А, ет.1, ап.2 от 76 кв.м., ведно с избено помещение № 2 с площ от
3.53 кв.м. и 5.185 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото.
Решението е обжалвано от ответника С. П. К. чрез особен представител адв. Г.П. САК с
оплаквания за недопустимост и евентуално за неправилност поради нарушение на
материалния и процесуален закон. Конкретните доводи са, че липсва абсолютна
1
процесуална предпоставка като задължително условие за допустимостта на иска и
конкретно процесуална легитимация на ответника, поради това че липсват доказателства да
е собственик на имота. Поддържа се и неправилност по съображения, че независимо от
представеното удостоверение за образувано досъдебно производство за съставяне на
документ с невярно съдържание, не били ангажирани доказателства за приключването му с
влязла в сила присъда за ответника и съответно за съпричастност от негова страна
къминкриминираното деяние. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното
решение и вместо това отхвърляне на исковете.
В срок е постъпил отговор от въззиваемите –ищци чрез пълномощник адв.С., с който
се възразява против оплакванията с изложени в тази връзка съображения.
Настоящият състав, при служебната си проверка по чл. 269, изр. първо ГПК
констатира, че решението е валидно и допустимо.
Пред първата инстанция са били предмет на разглеждане предявените о В. Н. Д., И. Д.
Д., Д. И. Л. и С. И. Д. против С. П. К. обективно съединени искове с правно основание осн.
чл. 42, ал.1, б.“б“ ЗН вр. чл. 25, ал.1 ЗН и чл. 127 ГПК за прогласяване нищожност на
съставеното от З. И. И. в полза на С. П. К. саморъчно завещание, обявено и вписано с общ
рег. № 293/26.01.2018 г., per. зав. № 1/2018г., нот.д. № 1/2018 г. от нотариус З. Т., per. № 439
по регистъра на НК, с район на действие Софийски районен съд и вписано с акт № 219, том
II, дело № 6795/2018 том II, вх. рeг. 10151 в Службата по вписванията гр. София,поради
това,че не е написано и подписано от лицето сочено като завещател, и за признаване за
установено между страните, че С. П. К. не е собственик на апартамент с идентификатор
68134.1505.2241.5.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София,
Столична община, находящ се в жилищна сграда, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1505.2241 с административен адрес: гр. София, район Искър, ж.к.***,
бл.210, вх.А, ет.1, ап.2 от 76 кв.м., ведно с избено помещение № 2 с площ от 3.53 кв.м. и
5.185 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
В срока за отговор ответникът чрез особен представител е оспорил исковете с
възражени, че при съставянето на саморъчното завещание са спазени разпоредбите на чл. 25,
ал. 1 от ЗН.
От фактическа страна не е било спорно и се установява от писмените доказателства, че
по нотариално дело № 1/2018 г., с вх. рег. № 293/26.01.2018 г. на нотариус З.Т., per. № 439
по регистъра на НК е вписано в Службата по вписванията в имотна партида 64848, дело №
6795, акт № 219, том II, вх. рer. 10151. на 29.01.2018 год. с протокол № 283 е обявено
саморъчно завещание на З. И. И., предоставено на нотариуса от ответника С.К. П., с което в
негова полза е завещано цялото имущество на завещателката, както и апартамента в който
живее в гр.София, район Искър, ж.к. ***8/ с тежест - да позволи на брат й С. И. И. да
преживее там старините си. Установява се от приложения договор от 05.03. 1986 г., per. №
25, том 3/86 г. на ГД при СНС; нот.акт 75, том LXXI, дело 16816/2003 г. на Службата по
вписванията София и нот.акт №124, том CXLIV, дело 31623/2009 г. на Службата по
вписванията София, че е придобила собствеността върху процесния имот, предмен на
2
становителния иск по наследяване в обем на 1/6 ид.част и 5/6 чрез покупко-продажба през
2009 год.
От заключението на неоспорената съдебно графическата експертиза пред първата
инстанция категорично е установено, че текста на завещанието, както и положеният
подпис не са изпълнени от завещателя З. И. И., поради констатирани и детайлно описани
различия в характера и обработеността на общите и частни графически приднаци
От писмените доказатателства по делото се установява, че наследник на починалата
през 2011г З. И. е нейният брат С. И. И. /втора степен по съребрена линия/, който след
смъртта си през 2017г. няма преки наследници, а е оставил такива по съребрена линия от
трета степен Г. Н. Д. /поч. и заместена в процеса от И. Д. Д., Д. И. Л. и С. И. Д./, В. Н. Д. и
В. С. Р., последната от които направила отказ от наследството на 03.12.2017г.
При същите идентично установени факти въззивната инстанция достига до извод за
неоснователност на въззивната жалба.
Неоснователни на първо място са оплакванията в жалбата, с които се отрича
процесуалната легитимация на ответника – тя е обоснована от твърденията на ищците за
съставено в негова полза универсално завещателно разпореждане, с което формално се
легитимира за собственик на имуществото на наследодателката им. Универсалното
завещание придава качеството на наследник на лицето, в чиято полза е направено, поради
това за наследниците по закон съществува правен интерес да оспорят валидността на
завещателното разпореждане, като само така биха отрекли качеството на наследник на
ползващото се лице и правата, които черпи от сделката. Освен надлежна страна ответникът е
и материално легитимиран по иска, защото по делото пред първата инстанция се установи,
че именно в негова полза формално съществува противопоставим на ищците акт на
разпореждане от страна на завещателката им. Саморъчното завещание е приложено по
делото заедно с цялата преписка по нот. дело на нотариус З.Т., поради което и твърденията,
че не съществува такова са фактически неверни.
Безспорно на следващо място е изяснено, че ищците се легитимират като наследници
на завещателката З. И. И., който установен факт обоснова материалната легитимация да
оспорват съставеното универсално по характер саморъчно завещателно разпореждане.
Предявените искове за нищожност на саморъчното завещание, поради неспазване на
предвидената в закона форма по чл.25, ал.1 ЗН, с които се оспорва валидността на
завещанието и истинността му като документ, покриват фактическия състав на нищожност
на завещанието като едностранна сделка. Във връзка с проведеното от ищците насрещно
доказване пред първата инстанция е приета съдебнопочеркова експертиза, която е дала
категорично заключение, че както ръкописният текст, така и подписът под „завещател” не
са изпълнени от завещателя З. И. И.. Този установен по делото факт обосновава правния
извод на първоинстанционния съд за неистинност на завещанието като писмен документ и
съответно за нищожността му като едностранна правна сделка по чл.42, б.”б” вр. чл. 25, ал.1
ЗН. Ответникът не би могъл да черпи права от нищожно завещание и съответно не се
3
легитимира като собственик на описания недвижим имот въз основа на завещателно
разпореждане.
Неоснователни на края са оплакванията в жалбата по същество за неоснователонст на
иска, поради липсата на доказателства за престъпно деяние от страна ответника, изразяващо
се в съставяне на документ с невярно съдържание. За успешното провеждане на иска по
чл.42 б.“б ЗН е достатъчно да се установи, че са опорочени формата и съдържанието на
завещанието и са напълно неотносими към спора всички други обстоятелства относно
конкретния извършител, респ. подвеждането му под наказателна отговорност.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното решение ще подлежи на
потвърждаване. При този изход на спора няма основание да се изменят присъдените пред
първата инстанция разноски. Пред въззивната инстанция право на разноски ще имат само
въззиваемите ищци, от които само С. И. Д. е претендирала и доказала разноски в размер на
4800лв –хонорар за адвокатска защита и възнаграждение на особения представител, които
ще се възложат на ответника.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.07.2021г по гр.дело № 6792/2018г. на Софийски
градски съд, I - 13 състав.
ОСЪЖДА С. П. К. да заплати на С. И. Д. сумата от общо 4800лв, представляваща
разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5