ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2871
гр. София, 28.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г. Б. Ц.
като разгледа докладваното от Г. Б. Ц. Административно наказателно дело №
20231110207506 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по повод постъпила молба,
вх.№215944/31.07.2023 г., от юрк. С. Л. - пълномощник на заместник – председателя на
Комисия за финансов надзор, с която на основание чл.248, ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК,
вр.чл.63, ал.3 от ЗАНН се търси допълване на решение от 20.07.2023 г., постановено по
НАХД №7506/2023 г. по описа на 2 състав, СРС, НО в частта за разноските, сторени от
въззиваемата страна за процесуално представителство пред първата съдебна инстанция.
След като разгледа искането и съобрази закона, съдът намира следното:
С Решение от 20.07.2023 г. на 2-ри състав, НО - СРС, постановено по НАХД
№7506/2023 г., е потвърдено наказателно постановление №Р-10-99/16.05.2023 г., издадено
от заместник – председател на Комисия за финансов надзор (КФН), ръководещ управление
„Застрахователен надзор“, с което на „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК ....., на основание чл.644, ал.2,
вр.ал.1, т.2, вр.§1, т.51 от Кодекса на застраховането (КЗ) е наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 2000,00 лева за нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ.
Съобщението за постановяване на решението е връчено на въззиваемата страна на
27.07.2023 г., видно от обратна разписка. Изрично в диспозитива на решението е посочено,
че същото подлежи на обжалване в 14-дневен срок по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, съобразен и с нормата на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказанията.
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, към която препраща правилото на
чл.63 от ЗАНН, в срока за обжалване съдът по искане на страните може сам да допълни или
измени постановеното от него решение в частта на разноските. В конкретния случай срокът
за обжалване е бил 14-дневен от съобщаването решението на страните, като за молителя той
1
е започнал от дата 27.07.2023 г. и е изтекъл на 10.08.2023 г. Молбата е подадена на
31.07.2023 г., в рамките на установения с нормата на чл.248, ал.1 от ГПК срок, поради което
и доколкото изхожда от процесуално легитимирано лице, се явява допустима. Разгледана по
същество тя е ОСНОВАТЕЛНА.
В производството пред настоящата съдебна инстанция процесуалният представител
на наказващия орган своевременно е направил искане за присъждане на разноски. С
решението на съда делото е решено в полза на КФН, поради което обосновано може да се
заключи, че жалбоподателят „ЗД БУЛ ИНС“АД, неоснователно предизвикал с поведението
си правния спор, следва да понесе отговорността за разноски, а за въззиваемата страна е
възникнало право да ги търси. По делото пред СРС е приложено пълномощно, по силата на
което е възникнала представителната власт за юрк. Л., подала молбата за постановяване на
допълнително решение. Процесуалният представител е взел лично участие в съдебното
заседание, когато делото е обявено за решаване. Той е формулирал искане за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което и то се явява своевременно.
В продължение на изложеното по- горе, съдът констатира, че за проведеното по
делото съдебно заседание жалбоподателят е бил редовно призован, като не е изпратил свой
представител. Същевременно, в писмен отговор по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, е
формулирано възражение за недължимост на разноски за държавен орган в производство от
административнонаказателен характер и поради това за неоснователност на депозираната от
КФН молба.
Правилата за определяне и възлагане на разноски в производствата, инициирани по
жалби срещу актове по чл.58д от ЗАНН са разписани в нормите на чл.63д, ал.1 – 5 от ЗАНН.
В конкретния случай следва да намерят приложение разпоредбите на чл.63д, ал.4 и ал.5 от
ЗАНН. Съгласно първата сред тях, „В полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда ако
те са били защитавани от юрисконсут или друг служител с юридическо образование.“
Според чл.63д, ал.5 от ЗАНН, съдът определя размера на дължимото възнаграждение, при
ограничението той да не надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Нормата, към която е извършено
препращането, предвижда: „Заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.” Такъв подзаконов нормативен акт се явява Наредба за заплащане
на правната помощ, в чл.27е от която е определен относително размер на възнаграждението
за защита в производства по ЗАНН от 80,00 до 120,00 лева. Съобразявайки вида и
количеството на извършената дейност по процесуално представителство пред настоящата
съдебна инстанция, както и предмета на делото, този съд приема, че фактическата и правна
сложност на процесния казус е обичайна и не се отличава съществено от останалите дела от
този вид. Въззивното производство е приключило в две съдебни заседания, без процедурни
усложнения, в това число и без събирането на множество допълнителни доказателства извън
разпита в качеството на свидетел на актосъставителя, като за подготовката за участие в
2
съдебното заседание от страна на наказващия орган не е било нужно полагането на
прекомерни усилия, нито изразходването на съществен времеви и технически ресурс. С тези
аргументи съдът намира за справедлив размер на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, възлизащ на 80,00 лева. Тази сума следва да бъде заплатена от
жалбоподателя „ЗД ЛЕВ ИНС“АД по сметка на КФН.
Така мотивиран, на основание чл. 248, ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63д, ал.1
от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри състав
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение от 20.07.2023 г., постановено по НАХД №7506/2023 г. по описа
на СРС, НО, 2 състав, като ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК ....., да заплати по сметка на
Комисия за финансов надзор (КФН) разноски в размер на 80,00 /осемдесет/ лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град по
реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3