№ 3426
гр. София, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110133167 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен и са установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с
чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД и чл.86,ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество ..... твърди, че по договор, сключен между ..... и ответника ......
на 6.10.2017г. за мобилен номер ..... за срок 24 месеца, при мобилен план от 23,99 лева,
ответникът ползвал услуги на стойност 80,48 лева за период от 15.9.2017г. до 15.1.2018г.,
които не заплатил. С договор за цесия от 1.10.2019г. вземането на кредитора му било
прехвърлено, за което предявява установителен иск , като обосновава интереса си от него, от
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на
длъжника по нея, по реда на чл.47,ал.5 ГПК.
Ответникът , в срока за отговор, не е подал писмен отговор. В о.с.з. от 21.10.2021г., се
явява лично и сочи, че няма възможност да заплати сумата, поради липса на средства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
От представения заявление - договор за лизинг от 6.10.2017г., с неоспорен подпис
за абонат, се установява, че ответникът Я. е сключил с ..... договор за ползване на
електронни съобщителни услуги, за мобилен номер ....., при абонаментен план от 23,99лева
на месец, със срок на договора 24 месеца. ..... е издал фактури за ползвани услуги - №
*********/15.10.2017г. за ползвани услуги за период 6.10.2017г.- 15.10.2017г., от които –
месечен абонамент от 6.10.2017г. до 14.11.2017г. на обща стойност 15 лева, 26,75 лева
1
разговори, 0,45 лева смс, обща стойност на услугите 53,19 лева и 10,64 лева ДДС – обща
стойност 63,83 лева; № **********/15.11.2017г. за ползвани услуги за период 15.10.2017г.-
14.11.2017г., от които – месечен абонамент от 15.11.2017г. до 14.12.2017г. на обща стойност
19,99 лева, 0,00 лева разговори, 0,15 лева смс, обща стойност на услугите 20,14 лева и 4,03
лева ДДС – обща стойност 24,17 лева, като в нея е вписано и предходното задължение; №
1*********/15.12.2017г. за ползвани услуги за период 15.11.2017г.- 14.12.2017г., от които –
месечен абонамент от 15.12.2017г. до 14.1.2018г. на обща стойност 19,99 лева, 0,00 лева
разговори, 0,00 лева смс, обща стойност на услугите 19,99 лева и 4,00 лева ДДС – обща
стойност 23,99 лева, като в нея е вписано и предходното задължение, №
1*********/16.1.2018г. за период на отчитане 15.12.2017г.- 14.1.2018г.., с която е начислено
вземане лихва за забава от 0,75 лева за посочения период, без да са начислявани ползвани
услуги, като в нея е вписано и предходното задължение 94,73 лева.
Издадена е фактура на стойност 0,00 лева ново задължение за ползвани услуги №
**********/15.2.2018г., с която е фактурирана неустойка от 59,97 лева по тарифен план, и
лихва за забава.
Представен е договор за цесия от 1.10.2019г., с който кредиторът с ..... прехвърля на
ищеца ..... вземане по отношение на ответника от 80,84 лева, потвърждение на
прехвърлянето и пълномощно на цедента да уведоми длъжника за прехвърлянето.
При липса на представени доказателства от ответника, че вземането по фактурите е
платено, същото се дължи. Ищецът е предявил вземането в по- малък от начисления размер,
без да посочи, че искът се предявява като частичен, поради което и искът за главница следва
да се уважи изцяло. От фактурите от 16.1.2018г. и 15.2.2018г. се установява твърдението на
ищеца, че предоставянето на услугата е прекратено на 17.1.2018г.
Предявеният иск е за установяване на вземането само по главница, поради което и
заповедта за изпълнение следва да се обезсили в частта по лихва за забава – за нея не е
предявен иск за установяване на вземането. Същото се отнася до претенцията за законна
лихва, по заповедта, тъй като видно от петитума на исковата молба, същата не е заявена по
настоящото производство.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, на основание чл.78,ал.1
ГПК. Ищецът претендира заплащане на разноски в заповедното производство за държавна
такса и адвокатски хонорар – съответно, 25 лева и 180 лева. Съдът констатира, че искът е
предявен за установяване на вземане само за главницата, а с настоящото решение, заповедта,
в частта за лихва се обезсилва. Поради изложеното, за заповедното производство на ищеца
следва да се присъдят разноски съразмерно на предявения иск, въз основа на цялото вземане
по заповедта. Съобразно изложеното, от сторените в заповедното производство
разноски, на ищеца се следва сумата 19,65 лева от държавната такса и 141,36 лева от
адвокатското възнаграждение.
За исковото производство се претендира сумата 25 лева държавна такса и 180 лева
платено адвокатско възнаграждение . По исковото производство не е представен друг
договор за правна защита и съдействие, освен представения по заповедното производство,
сключен на 13.10.2020г., който удостоверява плащането на сумата 180 лева за защита по
2
заповедното производство. С оглед изложеното, претенцията за адвокатско възнаграждение
по исковото производство е недоказана и на ищеца се следва платената държавна такса от
25 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че ...... ЕГН ********** ..... дължи на ..... ЕИК .....
представлявано от ..... сумата 80,48 лева – главница по договор за електронни съобщителни
услуги, сключен на 6.10.2017г. с ..... за мобилен номер ....., за период от 15.9.2017г. до
15.1.2018г., за който са издадени фактури № *********/15.10.2017г. ; №
**********/15.11.2017г.; № 1*********/15.12.2017г, № 1*********/16.1.2018г., което
вземане е било прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 1.10.2019г.; за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№
55186/2020г.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№
55186/2020г., в частта за законна лихва и в частта за обезщетение за забава от 22 лв за
период 1.2.2018г.-13.10.2020г.
ОСЪЖДА ...... ЕГН ********** ..... да заплати на ..... ЕИК ..... представлявано от .....
сторените по делото разноски – за заповедното производство: сумата 19,65 лева от
държавната такса и 141,36 лева от адвокатското възнаграждение и за исковото
производство – 25 лева от държавната такса.
СУМИТЕ са платими от ...... по банкова сметка на ..... ЕИК ..... представлявано от
.....: BG94BPBI79421020577201.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3