№ 99
гр. С.З., 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на дванадесети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело №
20235500900404 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 т. 1
от ГПК за установяване съществуването на парично вземане, произтичащо от
запис на заповед, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист.
В исковата молба ищецът твърди, че предявява иск за установяване на
вземането си от длъжника „П.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.
Б., Община Б., **, с ЕИК **, произтичащо от Запис на заповед от 12.03.2021 г.,
с длъжник ответника по делото.
Ищецът сочи, че на 12.03.2021 г. в гр. Ч. ответникът по делото П. ЕООД,
неотменимо и безусловно се задължава, без предявяване за плащане и без
протест да му заплати на падежа - 30.12.2021 г., сумата от 78 500.00
/седемдесет и осем хиляди и петстотин/ лева, за което му издава запис на
заповед.
Твърди, че до датата на падежа ответникът не изпълнил поетото
задължение към него.
Посочва, че поради неизпълнение на задължението на ответника,
ищецът депозирал в Районен съд - Ч. Заявление по чл. 417 от ГПК за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Сочи, че със Заповед № 324/28.07.2023 г. за изпълнение на парично
1
задължение въз основа на документ, постановена по ч.гр.дело № 496/2023 г.
по описа на Районен съд Ч., е допуснато незабавно изпълнение и е издаден
изпълнителен лист срещу ответника „П.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: с. Б., Община Б., **, с ЕИК **, с който е осъден да му заплати
сумата от 78 500.00 /седемдесет и осем хиляди и петстотин/ лева - главница,
представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед от
12.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по
делото - държавна такса в размер на 1 570.00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 3 800.00 лева.
Посочва, че въз основа на представените Заповед № 324/28.07.2023 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист от 28.07.2023 г., издадени по ч. гр. дело № 496/2023 г., по
описа на Районен съд Ч., по молба на ищеца е образувано изп. дело №
2155/2023 г. по описа на ЧСИ Г. И., с район на действие ОС С.З., вписан в
Камарата на ЧСИ, с peг. № 765, срещу ответника по настоящото дело и
длъжник по изпълнителното дело.
Сочи, че впоследствие по ч.гр.дело № 496/2023 г., по описа на Районен
съд Ч., е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК от ответника, против
Заповед № 324/28.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК, като съдът е указал възможността да бъде
предявен иск относно установяване на вземането.
Ищецът твърди, че понастоящем дължимите от страна на ответника П.
ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Б., Община Б., **, с ЕИК **,
суми произтичащи от изпълнителен лист от 28.07.2023 г., издаден от Районен
съд Ч. по Заповед № 324/28.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, постановена по ч. гр. дело №
496/2023 г. по описа на PC - Ч., не са му заплатени.
Счита, че посоченото обстоятелство води до пораждане на правото и
наличието на правен интерес да предяви на основание чл. 415, ал.1 от ГПК,
иск за установяване на вземането му от длъжника П. ЕООД, със седалище и
адрес на управление: с. Б., Община Б., **, с ЕИК **, произтичащо от
изпълнителен лист от 28.07.2023 г. издаден от Районен съд Ч. по Заповед №
324/28.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
2
документ по чл.417 от ГПК, постановена по ч. гр. дело № 496/2023 г. по описа
на PC - Ч. за посочените суми, а именно: сумата от 78 500.00 /седемдесет и
осем хиляди и петстотин/ лева - главница, представляваща неизпълнено
парично задължение по запис на заповед от 12.03.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 19.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направените разноски по делото - държавна такса в размер на 1 570,00
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 3 800,00 лева.
Предвид гореизложените обстоятелства, представените писмени
доказателства и дадената законова възможност, моли съда да постанови
съдебно решение по същество на спора, с което да признае за установено по
отношение на ответника П. ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Б.,
Община Б., **, с ЕИК **, че дължи на Н. Е. В. от гр. Ч., област С.З., **, с ЕГН
**********, сумата в размер на 78 500.00 /седемдесет и осем хиляди и
петстотин/ лева - главница, представляваща неизпълнено парично задължение
по запис на заповед от 12.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
19.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените
разноски по делото - държавна такса в размер на 1 570.00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 3 800.00 лева - съгласно Заповед №
324/28.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, постановена по ч. гр. дело № 496/2023 г. по описа
на PC - Ч. и издаден изпълнителен лист от 28.07.2023 г. по същото дело.
Претендира направените по настоящото производство съдебни,
деловодни, адвокатски и др. разноски.
Заявява, че на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, сумите по иска могат да
бъдат превеждани по следната банкова сметка: **, с титуляр на сметката -
ищеца по делото.
Заявява също, че не желае и не дава съгласие да бъде прилагана по
отношение на него разпоредбата на чл.38, ал.3, вр. ал.1 от ГПК.
В отговора на исковата молба ответникът заявява, че предявеният иск
е недопустим и неоснователен.
Сочи, че с Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 06.02.2023
г. едноличният собственик на капитала и настоящ управител на „П.” ЕООД,
ЕИК: **. /Договор рег.№ 1158/06.02.2023 г. за прехвърляне на дружествени
дялове - нот.К.Б., рег.№733 на Нотариалната камара, РС-С.З./ е закупила 100
3
процента от капитала на дружеството. Сделката е вписана в Търговски
регистър на 10.02.2023 г., като от тази дата тя е едноличен собственик на
капитала на дружеството и управител. Дружествените дялове е закупила от
Н.А.К. с ЕГН **********, гр. Д., **, която на свой ред с предходен Договор за
покупко-продажба на дружествени дялове от 22.03.2022 г. е закупила от Н. Е.
В. от гр. Ч., **, ЕГН ********** /Договор рег. № 21/22.03.2022 г. за покупко-
продажба на дружествени дялове от 22.03.2022г. - нот.И.ка Г. Г., с рег.№ 791,
РС-Ч./.
Посочва, че през м.юли 2023 г. бившият едноличен собственик на
капитала на дружеството Н. Е. В. е депозирал в Районен съд Ч. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, като ведно с него
е представил процесния по делото Запис на Заповед, с който дружеството „П.”
ЕООД, ЕИК: ** се е задължило неотменимо и безусловно, без предявяване за
плащане и без протест, да заплати претендираната сума.
Счита, че особеното в случая е, че и Записа на заповед е издаден от
посоченото лице Н. Е. В. в качеството му на Управител на дружеството, като
според поетото задължение следва дружеството „П.” ЕООД, ЕИК: ** да плати
на физическото лице Н. Е. В..
Твърди, че настоящият управител на ответното дружество е узнал за
записът на заповед едва с получаване на призовките за доброволно
изпълнение, но задължения в такъв размер към трети лица не са
осчетоводявани, нито отразени в баланса при продажбата на дружествените
дялове или в годишните отчети на дружеството, като последното се
потвърждава от положените подписи на предходни управители. При
продажбата на дружествените дялове, тези задължения не са описани никъде,
няма ги нито в счетоводните документи на дружеството, в пасивите на
дружеството, нито където и да било. Същите задължения не са вписани в
годишните финансови отчети на дружеството. Посочва, че за периода в който
се твърди, че е издаден процесния Запис на Заповед, т.е. за период в който
Управител на дружеството е бил г-н В. е извършена данъчна проверка от НАП
№ П-16002422077745-073-001/27.01.2023г. - Национална Агенция за
приходите С.З., като отново задължения на дружеството в такива размери към
частни лица не са установени. Заявява, че в предоставените счетоводни
документи при покупката на дружеството такива задължения не съществуват,
4
а и от оборотните ведомости не се установява, да са налице парични потоци,
които да обуславят такива задължения.
Счита, че дори и да се приеме, че процесният Запис на Заповед е издаден
на датата, която е посочена в него, за същата липсват данни, липсват описания
в ГФО, липсват банкови преводи за евентуално получени заеми и пр. Не става
ясно каква търговска сделка е сключена, че лицето да следва да получи тези
пари.
Предполага, че същите са издадени впоследствие, като са антидатирани.
Счита, че г-н В. е съставил документ с невярно съдържание, като е целял да
удостовери поето задължение на фирмата, в огромни размери, което не
съществува. Счита, че записът на Заповед е антидатиран и към момента на
съставянето му ищецът Е. не е бил Управител на дружеството. В настоящия
случай липсват доказателства, а и твърдения, търговецът изобщо да е знаел за
издадения запис на заповед към момента на получаването на екземпляр от
заповедта за незабавно изпълнение, едновременно с което същият е подал
възражение по чл. 414 от ГПК (т.е. изрично му се е противопоставил в първия
възможен момент) то презумпцията по чл. 301 от ТЗ се явява оборена и
записът не може да обвърже надлежно ответника като издател и платец по
него.
Счита, че е налице нищожност на сделката, поради накърняване на
добрите нрави при договаряне сам със себе си в нарушение и заобикаляне на
разпоредбата на чл. 38 от ЗЗД при сключване на сделката във вреда на
дружеството, като по този начин се уврежда имуществото му.
Сочи, че с посочените действия г-н В. е блокирал изцяло дейността на
дружеството, тъй като освен този Запис на Заповед, предмет на настоящия
иск, са налични и още отделни два други, по които са издадени изпълнителни
листове и са образувани изпълнителни дела, както и са наложени
обезпечителни мерки - запор на всичките банкови сметки на дружеството,
запор на вземания от контрагенти, с които имат дългосрочни договори, запор
на МПС, възбрана на недвижимо имущество. С определение на РС- Ч.
изпълнителните дела са спрени, но доколкото обезпечителните мерки стоят,
дружеството е в невъзможност да осъществява търговска дейност. По
сметките на дружеството има блокирани суми от около 160 000 лв.
Посочва, че за действията на ищеца е сезирал РП-С.З., която е
5
образувала проверка под номер 10078/2023г.
Предвид гореизложеното, с оглед на неоснователността на исковата
претенция, моли съда за отхвърляне на иска.
Претендира разноски за настоящото производство и предхождащото го
заповедно такова.
В допълнителната искова молба ищецът заявява, че направеното
твърдение от ответника за недопустимост и неоснователност на предявеният
иск е неоснователно и немотивирано. Счита, че ответникът не е изложил
доводи защо счита предявеният иск за недопустим и неоснователен, като
описаните прехвърляния на дружествени дялове от първоначалният
собственик на последващи такива е ирелевантно за наличието на ликвидно и
изискуемо задължение по процесният запис на заповед.
Относно направеното твърдение за особеност при издаването на
процесния запис на заповед, тъй като бил издаден от ответното дружеството,
чрез управителят му Н. Е. В. в полза на Н. Е. В., счита същото за
неоснователно и че с него се прави опит да се правят извънпроцесуални
внушения. Твърди, че няма никаква законова пречка юридическо лице,
каквото е ответното дружество, да издаде в полза на физическо лице запис на
заповед, като фактът, че физическото лице в чиято полза е издаден записът на
заповед е и управител на издателят юридическо лице не е пречка за
валидността на издаденият запис на заповед и ликвидността и изискуемостта
на поетото с него задължение.
Относно твърдението, че настоящият управител на дружеството бил
узнал за съществуването на записът на заповед едва с получаването на
призовките за доброволно изпълнение, счита същото за неоснователно. Освен
това подобно твърдение по никакъв начин не оборва валидността на
издаденият запис на заповед и ликвидността и изискуемостта на вземането.
Относно твърдението, че не били осчетоводени задължения към трети
лица, не били отразени в баланса при продажба на дружествените дялове или
годишните счетоводни отчети заявява, че това твърдение е неоснователно и
няма връзка с предмета на делото, тъй като издадените записи на заповед
представляват едностранна сделка - обещание за плащане и не се отразяват в
двустранното счетоводство на дружествата, годишните счетоводни отчети и
др. счетоводни документи. Следва да се отбележи, че осчетоводяването на
6
издаден запис на заповед не е елемент от реквизитите, обосноваващи
валидността му, ликвидността и изискуемостта на вземането по него. При
продажбата на дружествени дялове не е съставян изобщо баланс и такъв не е
представян при вписването на обстоятелствата по прехвърлянето на дяловете
в търговският регистър.
Посочва, че относно твърдението за извършена от органите на НАП
данъчна проверка, която не била установила задължения към трети лица в
такива размери, същото се явява неоснователно и неотносимо към предмета
на спора. Видно от представения протокол за извършена данъчна проверка на
ответното дружество същата е имала цели различни от тези да установява
задължения на дружеството към трети физически лица. При самата проверка
обаче е установено нередовно водене на счетоводството и необходимост от
корекция на подадените от същото данъчни декларации, което предвид
разпоредбата на чл. 182 от ГПК изключва възможността счетоводните книги
да послужат като доказателство. Осчетоводяването или не на редовно издаден
запис на заповед не е условие за неговата валидност.
Относно твърдението, че „в представените счетоводни документи при
покупката на дружеството такива задължения не съществуват“ заявява, че
твърдението е общо, неконкретизирано, не става ясно за какви счетоводни
документи става въпрос, на кого са предоставени и по какъв повод.
Твърдението се явява неоснователно и неотносимо към предмета на спора.
Посочва, че твърдението, че в оборотните ведомости не се установяват
да са налице парични потоци, които да обуславят такива задължения е
неоснователно. Записът на заповед е абстрактна сделка, обещание за плащане
на определена сума при която няма кауза - причина за издаването му. Нещо
повече - не е необходимо издаденият запис на заповед да кореспондира с
движение на парични средства на издателят. Единственото изискване което
законът и съдебната практика поставят за валидност на записът на заповед е
наличието на изискуемите реквизити, каквито безспорно процесният запис на
заповед притежава.
Счита, че със същите аргументи неоснователно е твърдението, че
липсват описания в ГФО, липсват банкови преводи за евентуално получени
заеми и пр. и че не ставало ясно каква търговска сделка била сключена.
Подобни изисквания към записът на заповед с оглед неговата валидност
7
законодателят не е поставял. Отбелязва, че издаването на запис на заповед
само по себе си е търговска сделка, тъй като е уредено в Част 3 на ТЗ
озаглавена именно Търговски сделки.
Относно направеното твърдение за предположение за антидатиране на
записът на заповед и характеризирането му като документ с невярно
съдържание издаден от ищеца и целящ да създаде задължение, което не
съществува заявява, че твърдението е неоснователно и голословно. Записът на
заповед е издаден на посочената в него дата от търговско дружество, което е
било надлежно представлявано от управителят си.
Счита твърдението за неприложимост на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ и
същото се явява неоснователно. Записът на заповед е издаден от търговско
дружество представлявано от управителят му, който е имал нужната
представителна власт, съдържа необходимите по закон реквизити и е произвел
действие.
Посочва, че що се отнася до твърдението за сезиране на РП - С.З. с
постановление от 19.12.2023г. по цитираната преписка е постановен отказ за
образуване на наказателно производство. В тази връзка твърденето, че ищецът
бил блокирал дейността на дружеството е неоснователно. Наложените
обезпечителни мерки са резултат от поведението на ответника и нежеланието
му да изпълни едно свое ликвидно и изискуемо задължение.
Поддържа всички твърдения и доказателствени искания, направени с
първоначалната искова молба.
Предвид изложеното и поради неоснователността на възраженията на
ответника, моли съда да уважи изцяло първоначално предявеният иск така,
както е посочено в първоначалната искова молба, а също така да му присъди
направените по делото разноски.
В допълнителния отговор ответникът заявява, че поддържа всички
твърдения и доказателствени искания, направени с първоначалната искова
молба.
Не оспорва твърденията, че записът на заповед е търговска сделка, но
оспорва, че след издаването му не е необходимо поетите с него задължения да
бъдат регистрирани в счетоводството на дружеството.
Счита за несъстоятелно твърдението, че Управителят след като има
8
нужната представителна власт може да поема към трети лица или както е в
случая към себе си задължения в особено големи размери, без да е необходимо
тези задължения да са счетоводно отразени.
Твърди, че в този случай е налице основание за нищожност на сделката,
поради накърняване на добрите нрави при договаряне на ищеца сам със себе
си в нарушение и заобикаляне на разпоредбата на чл. 38 от ЗЗД при сключване
на сделката във вреда на дружеството, като по този начин се уврежда
имуществото на дружеството.
Сочи, че аргумент в подкрепа на тезата за антидатиране на процесния
запис на заповед е и липсата на поставен печат на дружеството върху ценната
книга. При извършване анализ на сходни документи задължаващи
дружеството от същите периоди на издаване е видно, че на тях е поставян
печат на дружеството. Твърди, че доколкото печатът е предаден на Николинка
Колева при сключване на договор за продажба на дружествени дялове г-н Н. Е.
В. не е бил в състояние да постави същия при създаване на процесния запис на
заповед, тъй като вече не е разполагал с него. Сочи, че ако, както се твърди,
записа на заповед е издаден от Н. Е. на посочената дата изцяло в негов интерес
е било да постави печат на същата.
Твърди, че на следващо място ищецът не представя доказателства за
уведомяване на последващите управители на дружеството за издаден запис на
заповед и поети задължения. Настоящият управител на ответното дружество е
узнал за записа на заповед едва с получаване на призовките за доброволно
изпълнение.
Счита, че ищецът може да даде обяснение защо е приел, че дружеството
му дължи в лично качество суми в особено големи размери, тъй като освен
претенциите по настоящото дело са налични и още две такива - ТД №
403/2023 г. - Окръжен съд С.З., гр.д.№ 728/2023г. - Районен съд - Ч..
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
От представения запис на заповед, издаден на 12.03.2021 г. в гр. Ч. се
установява, че „П.“ ЕООД, представлявано от управителя Н. Е. В., се е
задължило безусловно и неотменяемо, без протест и разноски, срещу
представянето на записа на заповед да заплати на ищеца Н. Е. В. или на негова
заповед на 30.12.2021 г. сумата от 78 500 лв. Положен е подпис на Н. Е. В. за
9
издателя - „П.“ ЕООД.
По делото не е спорно, че ищецът е бил вписан като управител на „П.“
ЕООД и като едноличен собственик на капитала от 23.03.2020 г. до 05.05.2022
г.
По делото не е спорно, че с Договор за покупко - продажба на
дружествени дялове от 22.03.2022 г., Н. Е. В. е продал 100 процента от
капитала на „П.“ ЕООД на Н.А.К.. С Договор за прехвърляне на дружествени
дялове от 06.02.2023 г., Н.А.К. е прехвърлила 100 процента от капитала на
„П.“ ЕООД на К.К.Т. - едноличния собственик на капитала и настоящ
управител на „П.“ ЕООД.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 496/2023 г. по описа на Ч.ски районен
съд, в полза на Н. Е. В. срещу „П.“ ЕООД е издадена заповед № 324/28.07.2023
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за сумата от 78 500 лв.
главница по издаден запис на заповед от 12.03.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 19.07.2023 г. до окончателното плащане на
вземането, както и за разноските по заповедното производство в размер на 5
730 лв. Длъжникът е възразил по реда на чл. 414 ГПК и в срока по чл. 415, ал.
1 ГПК ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията по
заповедта, предмет на разглеждане в настоящото производство, като е
представил доказателства за това в заповедното производство.
По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, чието
заключение съдът възприема като компетентно и мотивирано. Вещото лице по
назначената експертиза е извършило проверки в счетоводството на „П.“
ЕООД, по данъчната партида в НАП във връзка със съставен Протокол № П-
16002422077745-073-001/27.01.2023 г. и приложенията към него за извършена
данъчна проверка на дружеството, в Агенцията по вписвания във връзка с
декларираните годишни отчети на дружеството за 2022 и 2023 г. с обр. Г2 .
При проверките на аналитичните и синтетични регистри на „П.“ ЕООД
за 2021г., 2022г. и 2023 г. се установява, че няма отразени задължения на
дружеството към ищеца - Н. В. Е..
По реда на чл. 176 от ГПК, ищецът Н. В. дава обяснения, че предмет на
поетите задължения са с произход запис на заповед от март месец 2021 г., като
падежът му е на 30.12.2021 година. Сумата предмет на това дело е запис на
заповед, която е в негова полза и че има и още една заповед, тъй като неговите
10
дялове не ги е прехвърлил на хората, които присъстват в залата, а ги е
прехвърлил на друго физическо лице, за което също има заповед.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят адвокат Д.П.Т., при предявяване на протокол, който се
намира на стр. 125, том І от делото, потвърждава, че той го е съставил на
датата посочена в него - 14.12.2020 г. Твърди, че на същата дата господин В.
отишъл при него, заедно с Драгомир Петков. Преди това, Н. Е. В. му се обадил
няколко пъти по телефона и му казал, че дружество „П.“ ЕООД му дължи пари
и иска да му изготвя заповед. Свидетелят го консултирал и му казал, че ако
иска да бъде всичко законно трябва първо да има решение на управителя на
дружеството за съставяне на такива записи на заповеди. Категорично
потвърждава, че протокола от 14.12.2020 г. е съставен от него и подписан на
същата дата. Този протокол е съставен в два екземпляра, единият дал на Н. Е.
В., с уговорката, че единият трябва да влезе в документите на дружеството,
след това този документ бил предаден на новия собственик. Новият
собственик бил Н.А., това е лицето, на което Н. Е. В. продал капитала на
дружество „П.“ ЕООД, на 22.03.2022г. Договорът за продажбата на дяловете,
протоколите и всички съпътстващи документи за търговски регистър,
потвърждава че той ги е изготвил. Освен това изготвил и бил подписан след
прехвърлянето на дружеството при нотариуса и на още един запис на заповед
от името на Н.А. към Н. Е. В., на същата дата на продажбата на търговското
дружество. Свидетелят посочва, след като извършили сделката при нотариуса,
Николинка Андонова се върнала при него в офиса и съставили запис на
заповед, вече като управител на търговското дружество „П.“ ЕООД. Според
свидетелят записите на заповеди били известни на Николинка Андонова, тъй
като пред него подписала този запис на заповед. Посочва, че на 22.03. била
издадена четвъртата запис на заповед.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото по предявен установителен
иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотеза на издадена заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК /сега т. 10/ въз основа на запис на заповед, е
вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Ищецът-
11
кредитор следва да установи вземането си, въз основа на издадения запис на
заповед. В случай, че от страна на ответника не е направено релативно
възражение, към което се приравнява и общото възражение за безпаричност на
ценната книга, ищецът-поемател не е длъжен да установява възникване и
съществуване на вземане по каузално правоотношение. Налице е трайна
практика на ВКС, постановена след приемане на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, обективирана в
решение № 248 от 23.01.2015 г. по т. д. № 3437/2013 г., І ТО и решение № 20
от 19.06.2018 г. по т. д. № 1151/2017 г., І ТО, решение № 38 от 07.04.2015 г. по
т. д. № 1008/2014 г., І ТО, решение № 218 от 21.01.2019 г. по т. д. № 304/2018
г., І ТО, решение № 100 от 06.10.2020 г. по т. д. № 2133/2019 г., І ТО на ВКС,
съгласно която кредиторът трябва да докаже факта, от който произтича
вземането му - редовен от външна страна запис на заповед, а длъжникът -
възраженията си срещу вземането /абсолютните - срещу формата и/или
съдържанието на изпълнителното основание, съответно личните - основани на
отношенията му с кредитора/.
В настоящия случай от страна на ответното дружество е направено
абсолютно възражение за нищожност на процесния запис на заповед, тъй като
е издаден от управителя на ответното дружество Н. Е. В. в негова полза. Това
възражение се основава на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, която
съдържа забрана представителят да договаря от името на представлявания
лично със себе си.
Видно от съдържанието на процесния запис на заповед, управителят на
„П.“ ЕООД – Н. Е. В. е поел от името на дружеството задължение за
заплащане на сумата от 78 500 лв. на поемателя Н. Е. В.. Поради това съдът
намира, че в настоящия случай управителят в нарушение на разпоредбата на
чл. 38, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е действал в своя полза и е договарял със себе си от
името на дружеството, което представлява. В този смисъл е и константната
практика на ВКС, обективирана в решение № 217 от 10.03.2016 г. по т. д. №
2296/2015 г., I т. о., решение № 14 от 27.01.2017 г. по т. д. № 1453/2014 г., II т.
о. и решение № 91 от 16.04.2018 г. по гр. д. № 3513/2017 г., IV г. о., в които е
прието, че когато управител на ООД, сключи с представляваното от него
дружество сделка като физическо лице, то в тези отношения управителят,
действа като самостоятелен гражданско-правен субект и воден от собствения
си интерес, поради което в такъв случай намира приложение забраната на чл.
12
38, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Действително следва да се посочи, че с т. 2 на ТР №
3/15.11.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че към
органното представителство на търговските дружества при сключване на
търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на
закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл. 38, ал. 1 от
ЗЗД, но това разрешение касае само хипотезата на чл. 38, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД,
при която едно и също лице е органен представител на две търговски
дружества и в това си качество ги представлява при сключването на сделката.
В настоящия случай т. 2 на ТР № 3/15.11.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГТК
е неприложима, тъй като ищецът не е действал като органен представител на
две търговски дружества, а е издал записа на заповед като управител на
търговско дружество в своя полза в качеството на физическо лице. В тази
връзка представеният по делото протокол от 14.12.2020г. е без правно
значение за настоящия спор.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният запис на заповед е
издаден в противоречие с императивната забрана на чл. 38, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
поради което е нищожен на основание чл. 44 вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 38,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и менителничният ефект не е породил правни последици.
Ответното дружество е направило и възражение, че записът на заповед е
съставен след прекратяване на представителното правоотношение на
управителя, т. е. че е антидатиран.
В константната съдебна практика, обективирана в решение № 167 от
03.07.2018 г. по гр. д. № 4020/2017 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 17 от
13.06.2019 г. по т. д. № 1104/2018 г. на ВКС, I т. о. се приема, че юридическото
лице, на което се противопоставя документ, съставен с участието на бившия
му органен представител, не е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК и не
може да се позовава на липсата на достоверна дата. Този документ обаче е
частен и се ползва с доказателствена сила единствено по отношение на
авторството, но няма обвързваща доказателствена сила относно датата на
съставянето му. Ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да
бъде установена с други доказателствени средства, като доказателствената
тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от
фактите, удостоверени или обективирани в частния документ.
В настоящия случай към датата на издаване на процесния запис на
13
заповед - 12.03.2021 г., ищецът Н. Е. В. е вписан като управител и като
едноличен собственик на капитала на „П.“ ЕООД от 23.03.2020 г. до
05.05.2022 г. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, обаче
категорично се установява, че при проверките на аналитичните и синтетични
регистри на „П.“ ЕООД за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. няма отразени задължения
на дружеството към ищеца - Н. В. Е., т. е. задължението по процесния запис на
заповед не е отразено в счетоводството на „П.“ ЕООД. Не е установено
ищецът да е предоставял на дружеството други парични суми, които да
обосноват издаването на записа на заповед към посочената в него дата на
издаване - 12.03.2021 г. Това обстоятелство не се установява и от събраните
гласни доказателства. Поради това съдът намира, че по делото не е
установено, че към момента на издаване на процесния запис на заповед -
12.03.2021 г., ищецът все още е бил управител на ответното дружество и е
можел да поема задължения, а не след като представителната му власт е била
прекратена. В този случай записът на заповед би бил издаден от лице без
представителна власт и съгласно т. 2 от ТР № 5/12.11.2016 г., на ВКС
постановено по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените правни последици. Същите ще
настъпят, ако дружеството, от чието име е издаден записа на заповед, не му се
противопостави по реда на чл. 301 от ТЗ. В настоящия случай, такова
противопоставяне е направено от страна на „П.“ ЕООД, доколкото след
получаване на издадената заповед за изпълнение е подадено възражение по чл.
414 от ГПК. Поради това, независимо, че записът на заповед е редовен от
формална страна, тъй като в него е посочена дата на издаването му –
12.03.2021 г., с оглед направеното оспорване, не е установено, че записът е
издаден към тази дата или друга такава, но преди прекратяване на
представителната му власт. Следователно ищецът не установява
съществуването на вземането по записа на заповед, поради което предявеният
от него иск по чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК е неоснователен.
/в този смисъл Решение № 229 от 29.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4529/2019
г., IV г. о., ГК/.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск от Н. Е. В.
против „П.“ ЕООД за признаване на установено по отношение на „П.“ ЕООД,
съществуване на вземането на Н. Е. В. за сума в размер на 78 500 лв. -
главница, представляваща неизпълнено парично задължение по запис на
14
заповед от 12.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2023г. –
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането,
за което е издадена Заповед № 324/28.07.2023 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 496/2023
г. по описа на Pайонен съд - Ч. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
Видно от данните по ч. гр. д. № 496/2023 г. по описа на Районен съд – Ч.,
„П.“ ЕООД е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 3 800 лв.
С оглед изхода на делото Н. Е. В. следва да заплати на „П.“ ЕООД
направените по ч. гр. д. № 496/2023 г. по описа на Районен съд – Ч. разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 3 800 лв.
В настоящото производство, ответникът „П.“ ЕООД е направил
следните разноски: възнаграждение за изготвяне на съдебно – счетоводна
експертиза в размер на 783 лв., държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение в размер на 5 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 3 800
лв. по договор за правна защита и съдействие от 01.12.2023г. /л. 33,т. І/,
адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв., съгласно договор за правна
защита и съдействие от 12.12.2024 г /л.365, т. ІІ/, адвокатско възнаграждение в
размер на 250 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от
13.02.2025 г /л.410, т. ІІ/, адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.02.2025 г /л.409, т. ІІ/
или в общ размер на 9 138 лв.
С оглед изхода на делото Н. Е. В. следва да заплати на „П.“ ЕООД
направените разноски в настоящото производство в размер на 9 138 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н. Е. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
Ч., ** против „П.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: с. Б.,
Община Б., област С.З., ** за признаване на установено по отношение на „П.“
ЕООД, съществуване на вземането на Н. Е. В. за сума в размер на 78 500 лв. -
главница, представляваща неизпълнено парично задължение по запис на
заповед от 12.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2023 г. –
15
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането,
за което е издадена Заповед № 324/28.07.2023 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 496/2023
г. по описа на Pайонен съд - Ч. като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Е. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ** да заплати на
„П.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: с. Б., Община Б.,
област С.З., ** направените по ч. гр. д. № 496/2023 г. по описа на Районен съд
– Ч. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 800 лв. /три хиляди
и осемстотин лева/.
ОСЪЖДА Н. Е. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ** да заплати на
„П.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: с. Б., Община Б.,
област С.З., ** направените в настоящото производство разноски в размер на
9 138 лв. /девет хиляди сто тридесет и осем лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
16