Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 19.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
В присъствието на секретаря БИЛЯНА
МИТКОВА, като разгледа гр. д. № 3515/2017 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 286
от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба,
предявена от “Глобъл комюникейшън нет” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. Стефан Веркович № 3, ет. 4, фис 5,
представлявано от Димитър Богомилов Ангелов против “Ивико” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Балчик № 24, представлявано
от управителя Кирил Иванов Стоянов.
Ищецът твърди, че между него и
ответника е сключен договор за услуги № 277/10.12.2010 г. Съгласно разпоредбите
му ищецът имал задължение да предоставя на ответника възмездно достъп до
интернет с капацитет 20 Mbps
, достъп до Националното за България интернет пространство с капацитет 100 Mbps.
Ищецът твърди, че е изпълнил своето задължение по договора, като е предоставял
на ищеца достъп до интернет чрез терминиране на Етернет портове в крайна точка
от мрежата на оператора и изграждане на VLAN между два порта. Сочи, че за
предоставените услуги е издал данъчни фактури с №№ **********/10.06.2015 г.,
**********/07.07.2015 г., **********/11.08.2015 г., **********/15.09.2015 г.,
**********/09.10.2015 г., **********/20.11.2015 г., **********/17.12.2015 г.,
**********/15.01.2015 г., **********/08.02.2016 г. **********/18.03.2016 г.,
**********/18.04.2016 г., **********/09.05.2016 г., **********/13.06.2016 г., **********/20.07.2016
г., **********/18.08.2016 г., **********/15.09.2016 г. на обща стойност
16720.01 лв., която сума ответникът не е заплатил въпреки връчената му покана.
Сочи, че последният дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от падежа на всяка сума, за която е издадена фактура до 10.02.2017 г. в
общ размер от 1639.92 лв.
Искането към съда е да осъди
ответника да му заплати сумата от 16720.01 лв., представляваща стойността на
предоставен достъп до интернет с капацитет 20 Mbps и достъп до националното за България интернет
пространство с капацитет 100 Mbps
по договор за услуги № 277/10.12.2010
г., за което са издадени данъчни фактури с №№ **********/10.06.2015 г.,
**********/07.07.2015 г., **********/11.08.2015 г., **********/15.09.2015 г.,
**********/09.10.2015 г., **********/20.11.2015 г., **********/17.12.2015 г.,
**********/15.01.2015 г., **********/08.02.2016 г. **********/18.03.2016 г.,
**********/18.04.2016 г., **********/09.05.2016 г., **********/13.06.2016 г.,
**********/20.07.2016 г., **********/18.08.2016 г., **********/15.09.2016 г.,
както и законната лихва за забава върху всяка от главниците в общ размер от
1639.92 лв., считано от датата на падежа и до 10.02.2017 г. на исковата молба,
а именно за периода 20.06.2015 г. – 10.02.2017 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от 14.06.2017 г. до окончаталеното плащане. Заявена е
претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба е връчена на
ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът
оспорва иска по размер.
Признава обстоятелството, че
между страните е бил сключен договор за услуги № 277/10.12.2010 г. Оспорва
твърдението на ищеца, че не е заплатена процесната сума. Твърди, че върху
процесното вземане е наложен запор със запорно съобщение изх. №
С160016-119-0002044/11.08.2016 г. по изпълнително дело № 16140010968/2014 г. по
описа на ТД на НАП – Пловдив, като дължимата сума е била преведена по ТД на НАП
– Пловдив. По тази причина сочи, че е погасил дължимата на ищеца сума чрез
плащането и по сметка на ТД на НАП – Пловдив въз основа на наложения запор.
Искането към съда е да отхвърли
предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът, ищецът редовно призован не е
изпратил представител.
В съдебно заседание ответникът,
чрез процесуалния си представител адв. Феодорова, поддържа отговора. Оспорва
предявения иск. Моли съда да го отхвърли. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим.
Разгледан по същество е основателен
по следните съображения:
За уважаването му при условията
на пълно главно доказване ищецът следва да установи наличие на валидно
възникнало облигационно отношение между него и ответника, изпълнение на своето
задължение и вида и размера на задължението на ответника.
Страните по делото са търговски
дружества и съответно търговци по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ТЗ. Сделките,
предмет на настоящото дело са търговски такива по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Следователно, възникналите във връзка с тях отношения между страните по
делото се регулират от разпоредбите на ТЗ и на основание чл. 288 от ТЗ от
гражданските закони.
Не е спорно между страните и се
установява от представените по делото писмени доказателства – договор за услуги
№ 277/10.12.2010 г., констативен проткол за приемане на услуги – приложение № 2
към договор № 277/10.12.2010 г. и копия на издадени данъчни фактури с №№
**********/10.06.2015 г., **********/07.07.2015 г., **********/11.08.2015 г.,
**********/15.09.2015 г., **********/09.10.2015 г., **********/20.11.2015 г.,
**********/17.12.2015 г., **********/15.01.2015 г., **********/08.02.2016 г.
**********/18.03.2016 г., **********/18.04.2016 г., **********/09.05.2016 г.,
**********/13.06.2016 г., **********/20.07.2016 г., **********/18.08.2016 г.,
**********/15.09.2016 г., че ищецът е имал задължение и е предоставял на
ответника достъп до интернет с капацитет 20 Mbps и достъп до Националното за
България Интерент Пространство с капацитет 120 Mbps. По силата на договора
ответникът е имал задължение да заплаща стойността на така предоставените
услуги. Съгласно представените и неоспорени от ответника данъчни фактури
месечната цена на предоставените услуги е била в размер на 1056.00 лв., с
изключение на месец септември 2016 г., за когато цената е възлизала на 880.01
лв. Общият размер на договорното задължение на ответника е 16720.01 лв.
Същият е заявил възражение за
погасяване на задължението си към ищеца, чрез превеждане на дължима сумата по
сметка на публичен изпълнител към НАП при ТД – Пловдив, въз основа на заложен
запор. По делото са представени запорно съобщение изх. №
С160016-119-0002044/11.08.2016 г. и разпореждане изх. № С160016-009-0001579/25.08.2016
г. Същите не носят подпис на публичния изпълнител, който се сочи като техен
издател, поради което и не представляват писмени доказателства по смисъла на
ГПК. Затова и не могат да послужат за установяване на отразените в тях
обстоятелства. Но дори и да се приеме обратното, от тях би било видно
единствено, че върху вземане на ищеца към ответника е наложен запор за
принудително събиране на публично вземане и е издадена разпореждане за
превеждането му по сметка на публичния изпълнител. При доказателствена тежест
на ответника, указана му с доклада по делото, не са ангажирани доказателства,
от които по безспорен начин да се установява, че запорът е наложен върху
процесното вземане, както и че последното е преведено по сметка на публичния
изпълнител при НАП, ТД – Пловдив за погасяване на публично задължение на ищеца.
С доклада по делото съдът е указал на ответника, че не сочи доказателства за
наведените от него факти. Въпреки това, той не е предприел действия за
установяването им.
Предвид изложеното съдът
намира, че главният иск е изцяло основателен и следва да се уважи.
Ищецът претендира и обезщетение за забава върху дължимата от
ответника сума. Съгласно чл. 4, ал. 4 от Договора, във връзка с чл. 27 от Общите
условия/достъпни на официалната интернет страница на ищеца - http://www.gcn.bg//,
при забава на месечни плащания клиентът
дължи неустойка в размер на законната лихва. Видно от приложените по делото
фактури, в тях се съдържа посочване на датите на падежите на задълженията на
ответника за авансово плащане на цената на услугата. Те съвпадат с датите на
издаване на фактурите. Следователно това са и датите, на което задълженията на
ответника са станали изискуеми и от този момент той дължи заплащане на лихва за
забава върху съответните главници. Ищецът е претендирал присъждане на обезщетение
за забава, след изтичане на 10 дни от датата на издаване на всяка от фактурите
до 10.02.2017 г. Съдът изчисли служебно
общия размер на дължимото обезщетение за забава и той е 1725.03 лв. Предвид
диспозитивното начало в гражданското производство акцесорният иск следва да се уважи
до заявения от ищеца размер от 1639.92 лв.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски в размер на 734.40 лв.
По изложените мотиви, Съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, във вр. с чл. 286 от ТЗ “Ивико” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ул. Балчик № 24, представлявано от управителя
Кирил Иванов Стоянов да заплати на “Глобъл комюникейшън нет” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Стефан Веркович № 3, ет. 4,
фис 5, представлявано от Димитър Богомилов Ангелов сумата от 16720.01
лв./шестнадесет хиляди седемстотин и двадесет лева и една стотинки/,
представляваща стойността на предоставен достъп до интернет с капацитет 20 Mbps и
достъп до националното за България
интернет пространство с капацитет 100 Mbps по договор за услуги № 277/10.12.2010 г., за което са
издадени данъчни фактури с №№ **********/10.06.2015 г., **********/07.07.2015
г., **********/11.08.2015 г., **********/15.09.2015 г., **********/09.10.2015
г., **********/20.11.2015 г., **********/17.12.2015 г., **********/15.01.2015
г., **********/08.02.2016 г. **********/18.03.2016 г., **********/18.04.2016
г., **********/09.05.2016 г., **********/13.06.2016 г., **********/20.07.2016
г., **********/18.08.2016 г., **********/15.09.2016 г., както и законната лихва
за забава върху всяка от главниците в общ размер от 1639.92 лв./хиляда
шестстотин тридесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/, считано за
периода 20.06.2015 г. – 10.02.2017 г., както и законната лихва върху главницата
от 16720.01 лв., считано от 14.06.2017 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК “Ивико” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. Балчик № 24, представлявано от управителя Кирил Иванов Стоянов да
заплати на “Глобъл комюникейшън нет” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. Стефан Веркович № 3, ет. 4, фис 5, представлявано
от Димитър Богомилов Ангелов сумата от 734.40 лв./седемстотин тридесет и четири
лева и четиридесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: