№ 7226
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110152600 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от ЗД „Бул Инс“ АД срещу ЗАД
„ДАЛЛБОГГ Живот и Здраве“ АД осъдителен иск за заплащане на сумата от 817,72
лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ за вредите, причинени на автомобил „Мерцедес
Е200“ с рег. № ***** от настъпило на 27.04.2022 г. в гр. София ПТП и обичайни
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба – 29.09.2022 г., до окончателното ѝ погасяване.
Ищецът ЗД „Бул Инс“ АД твърди, че на 27.04.2022 г. в гр. София е настъпило
пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Мерцедес Е200“ с рег. №
*****, по отношение на който бил застраховател по имуществена застраховка „Каско”,
и лек автомобил „Ланчия Капа“ с рег. № ***** управляван от П. У., за който бил
налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
с ответника. В резултат от произшествието, на застрахования при ищеца автомобил
били причинени вреди, за отстраняването на които ищцовата страна заплатила сума в
размер на 802,72 лева, като сторила и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Твърди се, че вина за настъпилото ПТП имал водачът на застрахованото при ответника
МПС, който при движение на заден ход ударил л.а. „Мерцедес Е200“ с рег. № *****,
застрахован с имуществена застраховка при ищцовата страна. Предвид наличието на
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за управлявания от
делинквента автомобил, ищецът счита, че със заплащането на застрахователното
обезщетение по сключената имуществена застраховка се е суброгирал в правата на
увреденото лице срещу застрахователя по гражданска отговорност на причинителя на
вредите, който следвало да заплати сумата от 817,72 лв., включваща регресно вземане
за изплатеното застрахователно обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски за
определянето му. Поради изложените съображения моли искът да бъде уважен и
претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск с отговор на исковата молба, подаден в
1
законоустановения едномесечен срок. Оспорва механизма на ПТП, изложен от ищеца.
Твърди, че не било доказано водачът на лек автомобил „Ланчия Капа“ с рег. №
СВ3548КН да е отговорен за настъпване на процесното ПТП, като в тази връзка
оспорва съдържанието на представения от ищеца двустранен констативен протокол.
Релевира възражение за съпричиняване с твърдения, че водачът на застрахования при
ищеца автомобил се е движил с превишена и несъобразена с пътните условия и трафик
скорост и не е оставил достатъчно странично разстояние от паркираните от лявата му
страна автомобили, а при възникване на опасността не е намалил скоростта и не е
спрял. В условие на евентуалност, оспорва стойността на настъпилите вреди по
застрахования при ищеца автомобил и твърди, че не всички от тях са следствия от
процесното произшествие. Претендира съдебни разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и представените по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства – двустранен констативен
протокол от 27.04.2022 г., уведомление за щета, опис на щета, калкулация на щета и
доклад по щета, се установява, че на 27.04.2022 г. в гр. София е настъпило пътно-
транспортно произшествие между лек автомобил „Мерцедес Е200“ с рег. № ***** и
лек автомобил „Ланчия Капа“ с рег. № ***** управляван от П. У., в резултат на което
по отношение на застрахования при ищеца автомобил са причинени вреди.
С доклада си по делото, обективиран в Определение № 32294/29.11.2022 г.,
съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: за
автомобила „Мерцедес Е200“ с рег. № ***** към датата на ПТП е съществувала
валидна имуществена застраховка „Каско“ при ищеца; за автомобила „Ланчия Капа“ с
рег. № СВ3548КН към датата на ПТП е съществувала валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника; във връзка с
образуваната преписка по щета за автомобила с рег. № ***** ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в размер от 817,72 лв. с включени 15 лв. ликвидационни
разноски.
По делото са депозирани показания на свидетеля Д. К. М., от които се
установява, че същият управлявал процесният л.а. „Мерцедес Е200“ в междублоково
пространство в ж. к. „Надежда – 1 част“, като другият автомобил „Ланчия Капа“
излизал на заден ход от паркомясто, при която маневра одраскал със задната си броня
управлявания от свидетеля автомобил по вратите и калника от лявата страна.
Свидетелят посочва, че на процесната улица коли паркират и от двете страни – от
лявата – перпендикулярно, а от дясната – успоредно. При паркирани коли от двете
страни на улицата две превозни средства могат да се разминат, но с ниска скорост.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, като намира същите за
обективни, безпристрастни и кореспондиращи на представените двустранен
констативен протокол и уведомление за щета, като в съдебно заседание свидетелят
потвърждава отразеното в протокола. Обстоятелството, че този свидетел е ангажиран
от ищцовата страна не може да дискредитира показанията му, още повече като не са
представени доказателства в обратната насока.
В хода на делото е прието заключение по назначената съдебна автотехническа
експертиза, от което се установява следният механизъм на процесното ПТП: на
27.04.2022 г., около 08:45 часа, водачът на л.а. „Ланчия Капа“ с рег. № СВ 3548 КН
предприема маневра за движение на заден ход за излизане от паркинг в ж. к.
„Надежда“, пред бл. № 155, вследствие на което реализира ПТП с движещия се по ул.
2
„Сава Филаретов“, с посока от ул. „Атанас Лозанчев“, л. а. „Мерцедес Е 200 Д“, с рег.
№ *****. Според експертизата в причинна връзка с произшествието на л.а. „Мерцедес
Е 200 Д“ са причинени щети по заден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата и
задна броня, като средната пазарна стойност, необходима за възстановяването им е
1169,76 лв. Вещото лице изяснява, че л.а. „Ланчия Капа“ се е движил със скорост около
5-7 км./ч., а л.а. „Мерцедес Е 200 Д“ - с около 10 км./ч. Опасната зона за спиране на л.
а. „Ланчия Капа“ при скорост от 7 км./ч. е била 2,61 метра, а на л.а. „Мерцедес Е 200
Д“ при скорост 10 км./ч. – 3,89 метра. От експертизата се установява, че пътното
платно на ул. „Сава Филаретов“ при бл. № 155 е съставено от две ленти за движение –
по една във всяка посока, без разделителна линия и без хоризонтална и вертикална
пътна маркировка, като максимално разрешената скорост за движение е 50 км./ч.
Според вещото лице водачите са имали видимост един към друг, като от техническа
гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на
л.а. „Ланчия Капа“, който, при маневра за движение на заден ход за излизане от ред на
паркирани автомобили, не се е убедил, че зоната зад превозното средство е свободна,
вследствие на което е реализирал удар с движещия се по ул. „Сава Филаретов“ л. а.
„Мерцедес Е 200 Д“. Според експерта водачът на л. а. „Мерцедес Е 200 Д“ не е имал
техническа възможност да предотврати произшествието, тъй като излизането на л.а.
„Ланчия Капа“ от реда на паркираните автомобили е било внезапно.
Съдът кредитира експертното заключение изцяло като обективно,
безпристрастно и компетентно дадено. Същото кореспондира с представените по
делото писмени и гласни доказателствени средства, поради което съдът не намира
основание да се съмнява в неговата обоснованост. Ответната страна оспорва
заключението с аргументи, че същото е базирано единствено на ангажирани от
ищцовата страна доказателства, но следва да се посочи, че достоверността на тези
доказателства не е оборена, не са приети други доказателства в обратната насока,
поради което и съдът не намира основание да не кредитира приетата експертиза.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1) наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения автомобил; 2) заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца –
застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3)
отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг.
от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4) наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника по застраховка "Гражданска
отговорност", със застрахователно покритие към датата на ПТП.
Съдът приема, че посочените предпоставки са налице.
По делото се установява и е безспорно, че за автомобила „Мерцедес Е200“ с рег.
№ ***** към датата на ПТП е съществувала валидна имуществена застраховка „Каско“
при ищеца; за автомобила „Ланчия Капа“ с рег. № СВ3548КН към датата на ПТП е
съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника; във връзка с образуваната преписка по щета за автомобила с рег. № *****
3
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер от 817,72 лв. с включени 15
лв. ликвидационни разноски.
В настоящото производство се доказа и отговорност на предизвикалия ПТП
водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД - на 27.04.2022 г., около 08:45 часа, в ж. к. „Надежда“, пред
бл. № 155, водачът на л.а. „Ланчия Капа“, при маневра за движение на заден ход за
излизане от ред на паркирани автомобили, не се е убедил, че зоната зад превозното
средство е свободна, вследствие на което е реализирал удар с движещия се по ул. „Сава
Филаретов“, с посока от ул. „Атанас Лозанчев“, л. а. „Мерцедес Е 200 Д“. С това си
поведение водачът на л.а. „Ланчия Капа“ е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, съгласно
който водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
Неоснователни са оспорванията на ответника на механизма на процесното ПТП
и на отговорността на водача на л.а. „Ланчия Капа“. Действително представеният
двустранен констативен протокол не се ползва с материална доказателствена сила
относно механизма на произшествието и отговорността на водачите, но същият следва
да бъде ценен от съда по вътрешно убеждение, наред с всички доказателства по
делото. В настоящото производство не са ангажирани други доказателства, които да
установяват различни от отразените в ДКП обстоятелства, поради което не са налице
основание за приемане на различен механизъм на произшествието или за изключване
на отговорността на водача на л.а. „Ланчия Капа“.
Вината се предполага, като не са ангажирани доказателства, които да оборват
законовата презумпция.
Вследствие от горепосоченото противоправно поведение на водача на л.а.
„Ланчия Капа“, по отношение на л.а. „Мерцедес Е 200 Д“ са причинени щети по заден
ляв калник, предна лява врата, задна лява врата и задна броня, като средната пазарна
стойност, необходима за възстановяването им е 1169,76 лв. Съгласно разпоредбата на
чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, и целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на
застрахователния интерес. Следователно от съществено значение е размерът на
действително причинените вреди, като обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл. 400, ал.
1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ).
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна
действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност. Следователно
застрахователят по гражданска отговорност в хипотеза на регрес спрямо него заплаща
4
само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до
размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на
застрахователното събитие - без овехтяване (Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, I ТО). При нейното пълно или частично унищожаване тази
действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество
и вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която
действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203 КЗ (отм.) –
сега чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за
закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на настъпилата вреда (Решение № 115/9.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г.
на ВКС, ТК, ІІ ТО), като при определяне на обезщетението съдът, ползвайки
заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на
КФН /в този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II
ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109
от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.
д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/. Ищецът претендира сума в размер на 817,72 лв., като с
оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес до тази сума исковата
претенция следва да бъде уважена. От представените по делото документи за
извършена дейност по управление на щетата от ищеца следва да се приеме, че
законосъобразно към тази сума са включени ликвидационни разноски в размер на
15,00 лв.
Не са налице основания за намаляване на посоченото обезщетение, като
възраженията на ответника за съпричиняване са неоснователни. По делото не са
ангажирани доказателства, от които да се приеме, че водачът на л.а. „Мерцедес Е 200
Д“ е допринесъл за настъпване на резултата, като се е движил с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост, не е оставил достатъчно странично
разстояние от паркираните автомобили и не е намалил скоростта при възникване на
опасността. От заключението на автотехническата експертиза се установи, че водачът
на л.а. „Мерцедес Е 200 Д“ не е имал техническа възможност да предотврати
произшествието, тъй като излизането на л. а. „Ланчия Капа“ от реда на паркираните
автомобили е било внезапно.
Въз основа на изложеното исковата претенция на ищеца се явява изцяло
основателна, поради което следва да бъде уважена.
По разноските:
При този изход на правния спор, само ищецът има право на разноски.
Претендират се сторените от ищеца и включени в представения списък по чл. 80 ГПК
разноски, както следва: 50,00 лева – държавна такса, 150 лева – депозит за експертиза,
30,00 лв. – депозит за свидетел и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното доказаните разноски на ищеца са в общ размер на 330,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на
ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата 817,72 лева,
представляваща регресно вземане за платено на застраховано лице застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на л.а. марка
„Мерцедес Е200“ с рег. № *****, от настъпило на 27.04.2022 г. в гр. София, ж. к.
„Надежда“, пред бл. № 155, ПТП, по вина на водача на автомобил „Ланчия Капа“ с рег.
№ ***** гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с
ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и с
включени 15 лв. ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба - 29.09.2022 г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на
ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 330,00 лв.,
представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6