№ 4359
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110163997 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на
„****“ ООД (с предишно наименование „***“ ООД) да заплати на „***“ ООД сумата от
4050.00 лева, представляваща непогасена част от възнаграждение по сключен между
страните договор за хотелско настаняване, имащ за предмет настаняването в стопанисван от
ищеца хотел в с. *** на туристи в общо осем стаи за период от десет нощувки, считано от
05.08.2023г., за която сума е издадена фактура № **********/07.08.2023г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 22.11.2023г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника договор за предоставяне на
туристически услуги предоставил в полза на клиенти на последния хотелско настаняване в
осем стаи в стопанисван от него хотел в с. *** за период от 10 нощувки, считано от
05.08.2023г., за което ответното дружество му дължало възнаграждение в общ размер на
9600.00 лева, за която сума били издадени фактура № **********/05.08.2023г. за сумата от
1500.00 лева и фактура № **********/07.08.2023г. за сумата от 8100.00 лева. Ответникът
извършил плащания за погасяване на сумата по първата фактура, както и на половината от
задължението си по втората фактура. Въпреки изпълнението на задължението на ищеца да
предостави уговорената хотелска услуга и настъпването на падежа на задължението за
заплащане на пълния размер на уговореното възнаграждение- в тридневен срок от началото
на изпълнението по договора, ответното дружество не платило остатъка от задължението си
по издадената на 07.08.2023г. фактура, възлизащ на сумата от 4050.00 лева. Поради това
ищецът претендира същата в настоящия процес, ведно със законната лихва и разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, негов представител не се е явил в
първото по делото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като е уведомен за възможността по отношение на него да бъде
постановено решение по реда на чл. 238 ГПК- указания в този смисъл се съдържат в
разпореждането на съда от 18.04.2024г., както и в постановеното по реда на чл. 140 ГПК
1
определение, преписи от които са надлежно връчени на адресата. С молба от 14.11.2024г.
управителят на ищцовото дружество е заявил искане съдът да се произнесе с неприсъствено
решение срещу ответника при наличие на предпоставките за това. Наред с това, от
посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се
направи извод за вероятна основателност на предявените искове.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките,
регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД за посочената по-
горе сума да бъде изцяло уважен.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание нормата на чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 162.00 лева, представляваща
държавна такса за разглеждане на предявения иск. В полза на ищеца не следва да бъде
присъждана сумата от 600.00 лева, претендирана като адвокатско възнаграждение, доколкото
по делото не са представени доказателства за извършване на сочения разход.
По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД „****“ ООД (с
предишно наименование „***“ ООД), ЕИК ***, да заплати на „***“ ООД, ЕИК ****, сумата
от 4050.00 лева, представляваща непогасена част от възнаграждение по сключен между
страните договор за хотелско настаняване, имащ за предмет настаняването в стопанисван от
ищеца хотел в с. *** на туристи в общо осем стаи за период от десет нощувки, считано от
05.08.2023г., за която сума е издадена фактура № **********/07.08.2023г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 22.11.2023г. до окончателно изплащане на
задължението, а на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 162.00 лева- разноски
за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2