Решение по дело №160/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 във вр. чл. 117, ал. 3 и ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Административното дело е образувано по Жалба вх. № 1159/04.04.2024г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч и вх. № 2103-10-1/29.03.2024г. по регистъра на ТП на НОИ гр. Ловеч, подадена от М. И. И., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Ловеч, [улица], бл. *, чрез адвокат С. Л. от АК гр. Ловеч, със съдебен адрес: гр. Ловеч, пл. „Тодор Кирков“ № 1, комплекс „Драката“, вх. Б, ет. 1, ап. 4, против Решение № 2153-10-7/11.03.2024г. на Директора на ТП на НОИ гр. Ловеч. С оспореното решение е отхвърлена Жалба вх. № 1012-10-36/23.02.2024г., подадена от М. И. И. срещу Разпореждане № **********/02.02.2024г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Ловеч като неоснователна.

По изложените доводи в жалбата за незаконосъобразност на оспореното решение се иска отмяната му като постановено при противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателката излага, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО, като излага подробни аргументи за това.

В съдебно заседание М. И. И., редовно призована, не се явява лично. Явява се упълномощеният от нея процесуален представител адв. С. Л. от АК гр. Ловеч, която поддържа жалбата и по същество излага подробни аргументи за основателност на същата. Претендират се разноски съобразно приложен списък.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ гр. Ловеч, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Т. К., която изразява становище за неоснователност на жалбата. В хода на делото по същество, както в съдебно заседание, така и в представени писмени бележки, излага подробни аргументи за законосъобразност на оспорения административен акт с искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер 150.00 лева.

По делото са събрани писмени доказателства. Приобщена е цялата административна преписка по издаване на оспорения акт. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

М. И. И. получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО съгласно Експертно решение № 0011/002/05.01.2021г., издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Проф. Д-р Параскев Стоянов“ АД гр. Ловеч. Посоченото Експертно решение е било потвърдено с Решение № 0048/002/12.01.2021г. от медицинска комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО при ПТ на НОИ гр. Ловеч за срок до 01.01.2024 година.

Оспорващата М. И. И. е била преосвидетелствана, като с Експертно решение № 90033/4/05.01.2024г., също издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Проф. Д-р Параскев Стоянов“ АД гр. Ловеч, на И. са определени 90% трайно намалена работоспособност и срок на инвалидизиране – 01.01.2027 година. Експертното решение е постановено по документи, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, а забавянето за преосвидетелстване не е по вина на лицето. Експертно решение № 90033/4/05.01.2024г. е било обжалвано от председателя на медицинска комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО на основание чл. 112 от Закона за здравето, с мотив, че няма приложена актуална медицинска документация от специалист психиатър и клинично психологично изследване.

С Разпореждане № **********/02.02.2024г., издадено от Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Ловеч, на основание чл. 98, ал. 7 от КСО и чл. 30, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, считано от 02.01.2024г. на М. И. И. е определена пенсия в размер на 276.64 лева, какъвто е размера на социалната пенсия за старост. Този размер на социалната пенсия е определен с Постановление на Министерски съвет № 94 от 27.06.2023 година.

В законоустановеният срок М. И. И. е обжалвала Разпореждане № **********/02.02.2024г. пред Директора на ТП на НОИ гр. Ловеч, видно от приложената на л. 11 от делото Жалба вх. № 1012-10-36/23.02.2024 година.

С Решение № 2153-10-7/11.03.2024г. на Директора на ТП на НОИ гр. Ловеч е отхвърлена като неоснователна Жалба вх. № 1012-10-36/23.02.2024г., подадена от М. И. И. срещу Разпореждане № **********/02.02.2024г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ гр. Ловеч. В мотивите на решението е посочено, че съгласно чл. 30, ал. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в случаите на обжалване по чл. 98, ал. 6 от КСО или по чл. 112 от Закона за здравето на експертното решение на ТЕЛК, длъжностното лице по пенсионно осигуряване издава разпореждане по чл. 98, ал. 7 от КСО в едномесечен срок от датата на подаване на жалбата. Изложено е, че издаденото разпореждане е съобразено с регламентираните законови разпоредби и по своята същност е законосъобразно и правилно, издадено при стриктно спазване на материалния закон и наличните писмени доказателства.

Видно от известие за доставяне на л. 10 от делото, Решение № 2153-10-7/11.03.2024г. на Директора на ТП на НОИ гр. Ловеч е връчено на бащата на жалбоподателката на 13.03.2024 година.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подписана, подадена е от надлежна страна в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО, пред родово и местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, пети административен състав, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

По аргумент от чл. 168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО, при преценката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, съдът следва да извърши цялостна проверка на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно - издаден ли е същият от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Съгласно специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3 от КСО.

Предмет на съдебен контрол е Решение № 2153-10-7/11.03.2024г., издадено от Б. А. Б. – Директор на ТП на НОИ гр. Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна Жалба вх. № 1012-10-36/23.02.2024г., подадена от М. И. И. срещу Разпореждане № **********/02.02.2024г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ гр. Ловеч. Този индивидуален административен акт е издаден от оправомощения орган, в кръга на неговата компетентност предвид разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. Видно от Заповед № 870/24.01.2019г. на управителя на НОИ /л. 24/, издателят на оспореното решение Б. А. Б. заема длъжността Директор на ТП на НОИ гр. Ловеч.

Потвърденото с оспореното решение разпореждане също е издадено от компетентен орган в рамките на неговата компетентност, а именно Ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Ловеч.

Освен издаден от компетентен по степен и материя административен орган, обжалваният административен акт е изготвен и в законоустановената писмена форма, предвидена в горепосочената разпоредба на КСО, съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК. Процесният индивидуален административен акт отговаря и на изискването за мотивираност, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Отговаря на всички изисквания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа наименование на органа - издател, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването му, съдържа и дата на издаване и подпис на издателя с означение на длъжността му - чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК.

При извършване на проверка относно спазване на процесуалните правила в хода на проведеното административно производство, съдът не установи да са допуснати съществени процесуални нарушения. Следва да се има предвид, че нарушението на административнопроизводствените правила е съществено само в случаите, когато допускането му е довело, или би могло да доведе административния орган до различен от постановения правен резултат, каквито съдът в конкретният случай не констатира. Обжалваното решение е постановено след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и след служебно събиране, проверка и преценка на допустими, относими и необходими доказателства, т.е. административното производство е проведено съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, респективно - дали се следват разпоредените с акта правни последици.

Редът за изменение на отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е посочен в общите правила на разпоредбите на чл. 98 от КСО. В конкретният случай това изменение е извършено с разпореждане на длъжностно лице, на което е възложено ръководството по Пенсионно осигуряване, въз основа на решение на медицинската комисия към ТП на НОИ. Съгласно чл. 98, ал. 6 от КСО в случай, че медицинската комисия реши, че експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК са неправилно издадени, председателят й подава жалба срещу решенията на органите на медицинската експертиза в 14-дневен срок от деня на получаването им в съответното териториално поделение на НОИ. Жалбата срещу решенията на ТЕЛК се подава пред НЕЛК, а срещу решенията на НЕЛК - пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В настоящият случай председателят на медицинската комисия е обжалвал Експертно решение № 90033/4/05.01.2024г., издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Проф. Д-р Параскев Стоянов“ АД гр. Ловеч, като по това обжалване няма произнасяне. Съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Именно това е настоящата хипотеза. След влизането в сила на решението по ал. 7 пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно от датата, от която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, а социалната пенсия за инвалидност се определя в размера по чл. 90а, ал. 2 при определен процент трайно намалена работоспособност повече от 71 на сто – чл. 98, ал. 8 от КСО. С разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО се цели да бъде обезпечено елементарното жизнено ниво и потребности на лицето, тъй като при забавено произнасяне по обжалването, лицето би останало без доходи и би излязло от кръга на здравно осигурените лица.

Съдът счита, че в настоящият случай са били налице предпоставките на чл. 98, ал. 7 от КСО и правилно е приложена именно тази разпоредба. На първо място налице е обжалване на експертното решение на ТЕЛК от председателя на медицинската комисия. На второ място бил е изтекъл срока на предходното издадено от ТЕЛК експертно решение – до 01.01.2024 година. Както в жалбата, така и в съдебно заседание, се възразява от адв. Л., че съгласно чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето обжалването по реда на ал. 1-8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им. През периода на обжалване на експертното решение за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, лицето ползва произтичащите права от обжалваното експертно решение, като при намаляване на вида и степента на увреждане, водещи до намаляване или отпадане на отпуснатата подкрепа, преосвидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума. Тази разпоредба би намерила приложение, в случай, че не бе изтекъл срокът на предходното издадено от ТЕЛК експертно решение. Освен това съдът намира за основателно изложеното от юрисконсулт К., че разпоредбата на чл. 112, ал. 9 от ЗЗ не определя в какъв обем или размер лицето продължава да ползва произтичащите от обжалваното експертно решение права, поради което следва да се прилагат специалните норми на КСО – чл. 98, ал. 7-9 от КСО, както и чл. 30, ал. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Несъмнено до влизането в сила на новото решение на ТЕЛК е налице хипотезата на чл. 98, ал. 7 от КСО, която именно е приложил административния орган. В този смисъл са Решение № 12136 от 26.11.2021г. на ВАС по адм. д. № 8652/2021г., VI о., докладчик председателят Г. Г.; Решение № 13105 от 2.12.2016г. на ВАС по адм. д. № 807/2016г., VI о., докладчик съдията Р. В.; Решение № 6086 от 19.05.2016г. на ВАС по адм. д. № 9160/2015г., VI о., докладчик съдията Р. П..

Предвид изложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното Решение № 2153-10-7/11.03.2024г. на Директора на ТП на НОИ гр. Ловеч, а подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и с оглед обема на извършената работа от процесуалния представител на ответника, ще следва в полза на ответника да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Ловешки административен съд, пети административен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по Жалба вх. № 1159/04.04.2024г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч и вх. № 2103-10-1/29.03.2024г. по регистъра на ТП на НОИ гр. Ловеч, подадена от М. И. И., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Ловеч, [улица], бл. *, чрез адвокат С. Л. от АК гр. Ловеч, със съдебен адрес: гр. Ловеч, пл. „Тодор Кирков“ № 1, комплекс „Драката“, вх. Б, ет. 1, ап. 4, против Решение № 2153-10-7/11.03.2024г. на Директора на ТП на НОИ гр. Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна Жалба вх. № 1012-10-36/23.02.2024г., подадена от М. И. И. срещу Разпореждане № **********/02.02.2024г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Ловеч.

ОСЪЖДА М. И. И., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Ловеч, [улица], бл. *, да заплати на ТП на НОИ гр. Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, бул. „България“ № 44, сумата 100.00 – сто лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.