РЕШЕНИЕ
№ 949
гр. Перник, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Гражданско дело №
20251720101700 по описа за 2025 година
Предявен е от Н. Г. А. срещу „Кредисимо“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД, а в условията на евентуалност – по чл. 22 ЗПК.
Предявен е и евентуален насрещен иск от „Кредисимо“ ЕАД срещу Н. Г. А. с правно
основание чл. 23 ЗПК/34 ЗЗД.
Ищцата Н. Г. А. твърди, че е сключила с ответника „Кредисимо“ ЕАД договор за
потребителски кредит № 2948*** от 29.03.2024 г. за сумата от 2700 лв., при фиксиран
лихвен процент от 40 % и при годишен процент на разходите от 48,21 %. Сочи, че
съдържанието на договора нарушава нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – разходът за
възнаграждение на поръчителя не бил включен в ГПР. Възнаградителната лихва била
договорена в размер, противоречащ на добрите нрави съгласно трайната практика на ВКС.
Намира, че е налице и заобикаляне на закона. При тези доводи ищецът моли договорът да
бъде прогласен за недействителен. Обръща внимание, че съдът следи служебно за всички
основания за недействителност предвид чл. 7, ал. 3 ГПК.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва исковата молба с отговор в срок. Излага правни
съображения, че договорът е действителен. Предявява и насрещен иск – в случай че бъде
уважен искът за недействителност на договора, да му бъде присъдена чистата стойност по
кредита в размер на 2700 лв. ведно със законната лихва от 18.07.2025 г. (датата на
предявяване на насрещния иск) до окончателното заплащане на вземането.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
В тежест на ищеца по първоначалните искове е да докаже сключването на договора за
1
кредит и наличието на клаузи в съдържанието му, водещи до сочените основания за
недействителност – противоречие на добрите нрави и противоречие с нормите на ЗПК.
В тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже усвояването на кредитната главница.
Между страните не е спорно сключването на посочения в исковата молба договор за
потребителски кредит.
По силата на сключен по реда на ЗПФУР договор за потребителски кредит № 2948***
от 29.03.2024 г. кредитодателят „Кредисимо“ ЕАД е предоставил на кредитополучателя Н. Г.
А. кредит в размер на 2700 лв. (л. 18-38). Уговорен е ГЛП от 40,00 %, ГПР от 48,21 % и
погасителен план от двадесет и четири месечни вноски, вариращи между по 157,33 лв. и
173,34 лв., с краен срок на кредита 10.04.2026 г.
В чл. 4 от договора е предвидено, че кредитът се отпуска в срок до 24 часа при
сключване от страна на кредитополучателя на договор за предоставяне на поръчителство с
избрано от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице. В противен случай срокът на одобрение на
кредита е до 14 дни.
В настоящия случай ответникът е сключил договор за предоставяне на поръчителство
срещу възнаграждение с „Ай Тръст“ ЕООД, което обстоятелство изрично се признава с
отговора на исковата молба. „Кредисимо“ ЕАД не спори още и сам сочи в отговора, че
възнаграждението, дължимо от кредитополучателя на поръчителя, не е третирано като
разход и не е включено в ГПР.
По предявените от Н. Г. А. искове:
Какви искове са предявени, се определя служебно от съда въз основа на конкретните
твърдения и доводи на ищеца. При предявени искове за недействителност с няколко
посочени в исковата молба в условията на евентуалност основания, последователността за
разглеждането им се определя също от съда, а не от волята на ищеца, според тежестта на
сочения порок (решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV ГО). В
настоящия случай твърденията, доводите и исканията на първоначалния ищец формират два
предявени в условията на евентуалност (според тежестта на порока) искове:
- по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – за нищожност на договора за потребителски кредит
предвид прекомерния процент на възнаградителната лихва;
- по чл. 22 ЗПК – за недействителност на договора по смисъла на тази разпоредба.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
Съгласно актуалната практика на ВКС (решение № 50086 от 21.12.2023 г. по т.д. №
1027/2022 г. на ВКС, I ТО), при действието на специалните норми на ЗПК, клаузата за
възнаградителна лихва в договора за потребителски кредит, с която се надхвърля два или
три пъти законната лихва (в зависимост от това дали кредитът е обезпечен) не води до
автоматична нищожност на целия договор сама по себе си, а трябва да се тълкува в
светлината на чл. 19, ал. 4 ГПК и с оглед на останалите уговорени по кредита разходи. В
случая са договорени ГЛП от 40 % и ГПР от 48,21 %, като независимо от някои скрити
2
разходи (като този за поръчителството, който ще бъде обсъден по-долу) не е налице
нетърпимо от нравите в оборота лихвено начисление. В противоречие с морала би бил
например лихвен процент от над 100 %, какъвто впрочем нерядко се договоря по заобиколен
начин по този тип договори. Ето защо, искът по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 22 ЗПК:
Между страните не е спорно и изрично се признава от „Кредисимо“ ЕАД в отговора на
исковата молба, че при изчисляване на ГПР не е включено като разход възнаграждението на
поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД.
Характерът на потребителските кредити, предназначени по дефиниция за потребление,
предполага тяхното бързо усвояване. Предвид този характер поставянето на условие за
бързото отпускане на кредита се превръща от възможност в задължение за всеки
кредитополучател. От друга страна, исканото и посочено от „Кредисимо“ ЕАД обезпечение
се изразява в поръчителство чрез свързано с него юридическо лице – „Ай Тръст“ ЕООД.
Видно е от ТТРЮЛНЦ, че „Кредисимо“ ЕАД е собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД,
тоест двете юридически лица са свързани по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ. При това
положение договореното между ответника и „Ай Тръст“ възнаграждение за поръчителство,
макар и формално включено в отделен договор, всъщност има характера на допълнително
възнаграждение за „Кредисимо“ ЕАД. Това означава, че посочените в договора за кредит
годишен лихвен процент и годишен процент на разходите не са верни, в нарушение на чл. 11
ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не включват въпросното възнаграждение.
Съгласно чл. 22 ЗПК сключеният в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договор за
потребителски кредит е недействителен, поради което и искът за прогласяване на процесния
договор за недействителен на основание чл. 22 ЗПК следва да бъде уважен.
По насрещния иск с правно основание чл. 23 ЗПК:
След като договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, потребителят дължи да върне само чистата стойност на кредита в размер на
2700 лв. (чл. 23 ЗПК). Няма спор между страните, че главницата по кредита е усвоена
предвид изявлението на процесуалния представител на Н. Г. А. в молба с вх. №
26939/22.10.2025 г., че кредитополучателят дължи само чистата стойност. Въпреки изрично
разпределената на Н. Г. А. доказателствена тежест относно факта на връщане на тази чиста
стойност, доказателства от нейна страна за това не бяха ангажирани. Ето защо искът по чл.
23 ЗПК на „Кредисимо“ ЕАД следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски за уважените им претенции имат и двете
страни.
Н. Г. А. е сторила разноски в общ размер от 708 лв., от които 108 лв. за държавна такса
и 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
„Кредисимо“ ЕАД е сторило разноски в общ размер от 258 лв., от които 108 лв. за
държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
След служебно извършена компенсация „Кредисимо“ ЕАД следва да заплати на Н. Г.
А. сумата от 450 лв.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Г. А., ЕГН **********, срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
*********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожен
поради противоречие с добрите нрави на договор за потребителски кредит № 2948*** от
29.03.2024 г.
ПРОГЛАСЯВА за недействителен на основание чл. 22 ЗПК договор за потребителски
кредит № 2948*** от 29.03.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 23 ЗПК Н. Г. А., ЕГН **********, да заплати на
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 2700 лв., представляваща чистата стойност
(усвоената главница) по договор за потребителски кредит № 2948*** от 29.03.2024 г., ведно
със законната лихва от предявяване на насрещния иск – 18.07.2025 г., до окончателното
заплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Н. Г. А., ЕГН
**********, сумата от 450 лв., представляваща разноски по компенсация в
първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4