Р Е Ш
Е Н И Е
№
град Ловеч, 17.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав,
в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Десислава Минчева и в присъствието на
прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.н.д. №
20 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
С Решение № 382/12.12.2019
г., постановено по НАХД №893/2019 г., Ловешки районен съд е отменил като незаконосъобразен Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 2934605 издаден от ОД на МВР гр. Ловеч, с който на М.К.Р. с ЕГН **********,***, на
основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5
от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 400 лв. за
нарушение по чл. 21, ал. 2
във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 13.07.2019 г. в 15,26 ч., на
път ІІ-35, км. 44+200, посока гр.Троян, при въведено временно ограничение на
скоростта 40 км.ч., МПС лек автомобил **** с рег.№****, собственост на М.К.Р.,
се е движил със скорост 82 км.ч., при отчетен толеранс от 3 км.ч., като е
налице превишение на разрешената скорост с 42 км.ч.
Решението е обжалвано в законовия срок с касационна
жалба от ОДМВР – Ловеч, чрез процесуален представител Р.. В касационната жалба
се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно и постановено в нарушение
на материалния закон. Твърди се, че мястото на нарушението е околовръстния път
на гр.Ловеч, който се намира извън населеното място.
Касаторът иска
да бъде отменено решението на ЛРС и да се постанови ново решение, с което да се
потвърди ЕФ. Редовно призован, се явява в открито съдебно заседание и поддържа
касационната жалба.
Ответникът, редовно призован, се явява лично и оспорва
касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – гр. Ловеч взема становище за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна,
допустима е и следва да бъде разгледана по същество.
Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Ловешки административен съд, втори касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, намира, че жалбата е основателна.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при
нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието
на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба
в размер, определен за съответното нарушение.
Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, в редакцията
приложима към момента на извършване на нарушението, водач на МПС, който превиши
разрешената скорост за движение извън населено място от 41 до 50 км.ч. се наказва с глоба 400 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава сигнализираната с пътен знак стойност на скоростта.
Собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, и се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство /чл.188 ал.1 от ЗДвП/.
По направените в касационната жалба възражения съдът установи следното:
Безспорно е установено пред първо-инстанционния съд, че на 13.07.2019 г. в 15,26 ч., на път ІІ-35, км. 44+200, посока гр.Троян, т.е. до тунела на околовръстния път на гр.Ловеч, чест от републиканската пътна мрежа, при максимално разрешена скорост 40 км.ч. въведена с временен пътен знак, МПС „****” с рег.№ ****, собственост на ответника по касационната жалба /лист 7, 8, 11, 36 и 37/ от първо-инстанционното дело/, се е движило със скорост 85 км./ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 45 км.ч. /лист 8 от първо-инстанционното дело/.
За нарушението, след като е отчетен толеранс от
3 км.ч. за допустимата грешка и е посочена скорост от 82 км./ч. и превишаване
от 42 км.ч. над разрешената скорост, е издаден електронен фиш на собственика на
процесното МПС, с който е наложена глоба в размер на 400 лв.
Няма данни по делото касаторът в настоящото производство да е посочил пред ОДМВР - Ловеч на кого е предоставила МПС, съгласно разпоредбите на чл. 188 или чл. 189 от ЗДвП, каквото указание е дадено изрично в ЕФ.
В издадения ЕФ е съобразена в полза на нарушителя
възможната допустима грешка на системата за видеоконтрол и е вписана като
установена скорост не отчетената 85 км.ч., а 82 км.ч., като това не се отразява
на квалификацията на нарушението.
Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство - мобилна система за видеоконтрол. За установеното и заснето със системата нарушение е издаден обжалваният пред първата инстанция електронен фиш, в който в полза на нарушителя е отчетена възможната допустима грешка при измерване на скоростта. Нарушението е установено след като е направено изменение на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и е създадена нова т. 65 от § 6 от ДР на ЗДвП, като е дадена легална дефиниция на "автоматизирани технически средства и системи". Буква „б” от разпоредбата изрично дефинира понятието „мобилни автоматизирани технически средства и системи”
Въз основа на направеното изменение и допълнение на ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., в която изрично е уредена процедурата за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В ЕФ се съдържат всички реквизити посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
По делото е безспорно установено, че скоростта е измерена с годно автоматизирано техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение /лист 5 и 6 от първо-инстанционното дело/, която е изготвила запис на нарушението, разпечатан снимков материал от който е приложен по делото.
Реквизитите на ЕФ са уредени изчерпателно в чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, а процедурата по връчването му в ал. 5 на същия член.
Пред първо-инстанционния съд са представени безспорни доказателства в подкрепа на данните по ЕФ – разпечатка на снимков материал /чл. 189, ал. 15 от ЗДвП/ от изготвения от техническото средство видеоклип с посочени дата, час, място /посочени са GPS – координати, които дори и да изискват допълнителен анализ и съпоставка, правят мястото на нарушението напълно определяемо и индивидуализирано/, ясно видим регистрационен номер на МПС, данни за измерената скорост на движение и за въведените ограничения.
Представена е снимка на мястото с временния знак за
ограничение на скоростта и на автоматизираното техническо средство.
Първоинстанционният съд е изискал схема от ОПУ
гр.Ловеч /лист 28 и 29/ за установяване на това, дали участъкът от пътя, на
който е извършено нарушението, се намира в населено място или извън населено
място.
В представеното към схемата писмо ОПУ – Ловеч изразява
становище, че околовръстният път на гр.Ловеч е част от населеното място, тъй
като има поставена табела Д11 за начало на населеното място на км. 44+836.
При преглед на представената схема на лист 29 от първоинстанционното
дело се установява, че действително на км.44+836 има поставена табела
Д11“Ловеч“, но също така се установява, че на км.44+441 е налице отклонение в дясно
от път ІІ-35, връзка Троян – Ловеч, и два броя табели Ж2, от които дясната
указва отклонение към гр.Ловеч, а лявата сочи пътя към гр.Плевен по отсечката
от републиканската пътна мрежа, представляваща околовръстен път на гр.Ловеч.
Не е безспорно доказано, че поставената табела Д11
указва именно, че км. 44+200 от околовръстния път на гр.Ловеч в посока
гр.Плевен е част от населено място.
Съдът счита, че, с оглед наличието на отклонение от
републиканския път на км. 44+441, знакът Д11 указва само, че частта от
околовръстния път от км. 44+836, където е поставена табела Д11, до км. 44+441 ведно
с отклонението от републиканския път на км.44+441 в дясно, посока от гр.Троян,
достигащо до гр. Ловеч, указано с табела Ж2, е част от населеното място.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗАТУРБ територия на
населеното място е селищната територия, определена от строителните му
граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището.
Следователно „населено място“, доколкото в ЗДвП няма
дефиниция на понятието за нуждите на този закон, е територията на селището,
определена от строителните му граници.
Поставянето на пътна табела Д11 не създава населено
място и не придава на път, който реално не е в строителните граници на населено
място, статут на път в населено място по смисъла на ЗДвП.
Районният съд не е събрал всички относими
доказателства и е направил необоснован извод, че мястото на нарушението е в
населено място, поради което неправилно е приложена санкционна разпоредба за
нарушения извършени извън населено място.
Становището на ОПУ – Ловеч не представлява
доказателство, а съдът е следвало да анализира представената схема и
съдържащите се в нея данни. При преглед на схемата е видно, че на този участък
от пътя са поставени забранителни пътни знаци по Раздел ІІІ от глава Девета от
ППЗДвП за максимална скорост 80 км.ч. и 60 км.ч., което, ако пътят беше в
населено място, не би било необходимо, с оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и максимално разрешената по силата на закона скорост от 50 км.ч. в
населено място.
При положение, че на същия участък от пътя има забранителни
пътни знаци, които очевидно ограничават законово разрешената по-висока от 80
км.ч. и от 60 км.ч. скорост за движение, първоинстанционният съд е следвало не
да кредитира изразено от ОПУ – Ловеч становище относно статута на пътния
участък, в който е извършено нарушението, а да анализира представена му схема и
служебно за събере всички относими доказателства дали пътят е част от
населеното място, като при необходимост изиска информация и от Община Ловеч и от
СГКК – Ловеч за разположението на околовръстния път в процесния участък км. 44+200
спрямо строителните граници на града.
Като взе предвид изложеното до тук, съдът намира, че касационната жалба е основателна. ЛРС е постановил решението си при непълнота на доказателствата и същото е незаконосъобразно, необосновано, неправилно. Следва да бъде отменено решението и делото върнато за повторно разглеждане от друг състав на съда, при съобразяване с дадените в мотивите на това решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН Ловешки административен съд, втори касационен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 382 от 12.12.2019 г. постановено по НАХД №893/2019 г. по описа на Ловешки районен съд, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първо-инстанционния
съд, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на
закона.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: