РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр.Червен бряг, 06.01.2020 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                                                                                      

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Пва,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 833 по описа за 2018 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС

 

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от адв. Т.Т. от ПлАК в качеството си на пълномощник на В.С.А., с ЕГН ********** ***, С.С.А., с ЕГН ********** ***, Г.П.Г.,***, С.А.Ц., с ЕГН ********** от с. гр. и Х.А.Ц., с ЕГН ********** ***, всички със съдебен адрес:*** и посочено правно основание чл.108 от ЗС. Иска се установяване на отрицателен факт по отношение на ***, ***представлявана от ***Д.В., че същата не е собственик на описан в исковата молба недвижим имот и се прави изявление за изтекла погасителна давност в полза на ищците. Твърдят, че нямат никакви оспорвания от никого по отношение владението и собствеността на имота. Твърдят, че така владението им върху имота продължава повече от десет години. Твърдият, че са придобили собствеността на този имот на основание давностно владение, продължило над десет години по смисъла на чл.79 от ЗС. Молят съда да постанови решение, с което на основание чл.124 от ГПК да приеме за установено по отношение на ответниците, че считано от м.август 1998 г. до момента владеят процесния недвижим имот явно, спокойно и непрекъснато и са придобили собствеността върху него на основание чл.79 ЗС по давност.

Ищците  редовно призовани в съдебно заседание не се явяват лично. Представляват се от адв. Т.Т. от ПлАК, който от името на доверителите си поддържа исковата молба. Позовава се на гласни и писмени доказателства. Претендира разноски.

Ответната ***редовно призована в съдебно заседание се представлява от адв.Х.. Заявява, че иска е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като навежда подробни доводи за това. Претендира разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Искът се води между надлежни страни при наличие на правен интерес от воденето му. Това безспорно се установява от представените по делото писмени доказателства – Договор по НДИ; техн. скица; у-е за данъчна оценка; у-е че имота не е актуван като общински; 4 бр. бележки за платени МДТ, удостоверение № 44- В-360/1/ от 24.06.2019 г., от които се обуславя активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

При така обсъдените по-горе обстоятелства съдът прие, че исковата молба е процесуално допустима.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС право­то на собственост върху недвижим имот се придо­бива по давност с непрекъснато владение в продъл­жение на 10 години, което следва да бъде явно, не­обезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои. В чл. 69 от ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. За да се обори законовата презумпция в тежест на ответниците е да проведат пълно и главно доказване и да установят по ка­тегоричен начин, че това владение е било на друго основание.

С оглед установяване на релевантните за делото факти и обстоятелства бяха събрани: -  писмени доказателства: Договор по НДИ; техн. скица; у-е за данъчна оценка; у-е че имота не е актуван като общински; 4 бр. бележки за платени МДТ, удостоверение № 44- В-360/1/ от 24.06.2019 г. и гласни такива, чрез разпита на свидетелите ***П.П. – 71 г. неосъждан, без родство и А П В – 89 г. неосъждан, без родство.  

По делото не се оспори от страните, а и съгласно представените с исковата молба писмени доказателства и допуснатите в съдебно заседание гласни такива се установи, че ищците от м. август 1998 г. до момента владеят процесния недвижим имот  явно, спокойно и непрекъснато.

От показанията на двете групи свидетели, които съдът кредитира единствено относно правнорелевантния за делото факт подлежащ на доказване, а именно: налице ли е владение на процесния имот от страна на ищците продължило повече от 10 г. явно, спокойно и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои, се установява, че от преди повече от 40 г. до настоящия момент наследодателите на ищците са владели спокойно, явно и непрекъснато процесния имот. Ползвали са го за семейно жилище, извършвали са ремонти в него. В същия момент ответната ***не представи акт за общинска собственост, от който да е видно, че имота на някакво основание е актуван като общински.

По делото е представено и удостоверение за идентичност, издадено от ***, от което е видно, че процесните имоти са именно тези владеени от наследодателите на ищците са владели спокойно, явно и непрекъснато повече от 40 г.

               Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

               Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод за предявени в условията на активно субективно съединяване установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответника на правото на собственост на ищците по отношение на описания в исковата молба недвижим имот.

Спецификата на предявените установителни искове в качеството им на положителни такива обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните досежно установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В качеството й на страна, заявяваща право на собственост върху имота, ищцата следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от нея придобивно основание.

В разглеждания случай, ищците се позовават на оригинерно придобивно основание, а именно изтекла в тяхна полза придобивна давност, вследствие на упражнявана непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене в периода повече от 40 г. преди датата на предявяване на исковата молба в съда – 29.08.2018 г.

Основание за придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС е самото владение на имота от дадено лице, което владее имота като свой собствен такъв. По делото безспорно се установи от събраните гласни доказателства, които съдът кредитира като безпротиворечиви и безпристрастни, че ищците са започнали да своят имота още през 1978 година, като го владеят и понастоящем, без от страна на ответната ***да са предприемани каквито и да е правни действия по оспорване на владението и/или освобождаване на имота, поради което съдът намира за доказано, че към момента на предявяване на иска за ищците е изтекъл предвидения в закона 10 годишен срок за придобиване на процесния недвижим имот по давностно владение.

Овен факта на владение, следва да бъде изследавно и обстоятелството дали в случя за периода на упражняване на владението не е налице законова забрана за придобиване на собствеността върху имота.

Ответната ***не представи акт за общинска собственост, от който да е видно, че имота на някакво основание е актуван като общински

Предвид изложеното съдът намира, че не са налице законови пречки за придобиване на процесния имот по давност, поради което и доколкото по делото се установи по безспорен начин наличието на определения в чл.79, ал.1 от ЗС фактически състав, ищците са придобила правото на собственост върху него въз основа на владение, осъществявано в периода повече от 40 г. преди датата на предявяване на исковата молба в съда – 29.08.2018 г. и се легитимират като негови собственици на посоченото правно основание.

С оглед на така формираните правни изводи, предявените искове се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени.

По разноските:

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответната ***следва да се възложат направените от ищците разноски, съобразно с представения списък с разноските по чл.80 от ГПК, а именно: 25,00 лв. държавна такса за образуване на делото, 15.00 лв. държавна такса за издаване на удостоверения, 10.00 лв. държавна такса за вписване на исковата молба в Служба по вписванията и 300.00 лв. адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ******, със съдебен адрес:***, представлявана от ***, че ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ парцел XLIII-365 и парцел XLIV-365 и двата в стр. кв. 27 по плана на *** от 1986 г., респективно парцел № II – 205 в кв.25 по предходния план на същото село не са общинска собственост.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ******, със съдебен адрес:***, представлявана от ***, че на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС, В.С.А., с ЕГН ********** ***, С.С.А., с ЕГН ********** ***, Г.П.Г.,***, С.А.Ц., с ЕГН ********** от с. гр. и Х.А.Ц., с ЕГН ********** *** са СОБСТВЕНИЦИ на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ парцел XLIII-365 и парцел XLIV-365 и двата в стр. кв. 27 по плана на *** от 1986 г., респективно парцел № II – 205 в кв.25 по предходния план на същото село.

ОСЪЖДА ******, със съдебен адрес:***, представлявана от *** да заплати на В.С.А., с ЕГН ********** ***, С.С.А., с ЕГН ********** ***, Г.П.Г.,***, С.А.Ц., с ЕГН ********** от с. гр. и Х.А.Ц., с ЕГН ********** *** направените съдебни разноски в настоящето производство в размер на 350,00 лв.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

 

 

                                                                                                   

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: