№ 176
гр. Несебър, 14.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.а
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д.а Административно наказателно
дело № 20252150200444 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от И. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. С. Р.“
№ *, срещу наказателно постановление № 25-0304-000562/20.06.2025 г. на началник-
група ОДМВР Бургас, РУ – Несебър, с което на жалбоподателката, на основание чл.
179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „Глоба“ в размер на 150 лева.
Правят се оплаквания за недоказаност на нарушението и допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на НП. Моли се за отмяната му като
незкаоносъобразно.
Насрещната страна по жалба – чрез началник РУ – Несебър, изразява становище
по оплакванията на жалбоподателката, като намира същите за несъстоятелни по
изложени съображения. Моли за потвърждаване на обжалваното постановление, като
законосъобразно и релевира евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се
представлява от надлежно упълномощения адв. С. К. от БАК, който поддържа жалбата
и излага допълнителни доводи за незаконосъобразността на НП. Заявява нарушение в
хода на административнонаказателната процедура по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
Претендира сторените разноски.
Административно-наказващият орган не изпраща представител в проведените
съдебни заседания.
Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
1
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
На 12.06.2025 г., жалбоподателят. управлявал лек автомобил марка „М.“, модел
„*****“, с рег. № ** **** **, собственост на С. И . Д., на главен път I-9, 191 км,
посока на движение В. - Б., като извършил маневра „изпреварване“ на автомобил,
управляван от служители на Национална служба за охрана, в който се возил
Министъра на вътрешните работи на РБ. В 14,30 часа бил подаден сигнал от
служителите на НСО и по разпореждане на ОДЧ св. М. М. спрял управляваното от
жалбоподателя МПС по данни за изпреварване при забрана за това с маркировка „М1“.
Св. М. установил самоличността на водача, извършил му тест за употреба на алкохол,
който бил отрицателен и издал АУАН Серия GA № 4255713/12.06.2025 г., за това, че на
12.06.2025 г., около 14,30 ч., извършил маневра „изпреварване“ на главен път I-9, 191
км, посока на движение В. - Б., като нарушил пътна маркировка „М1“ и създал
предпоставки за ПТП, след което го освободил.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН Серия GA № 4255713/12.06.2025 г.; заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР; удостоверения на ВПД Началник сектор ЧР
при ОДМВР Бургас; длъжностни характеристики; справка от АПИ; както и от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел – актосъставителя
М. М..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
/оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи/ в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН,
като същевременно АУАН е издаден от младши автоконтрольор при РУ Несебър,
ОДМВР Бургас, който безспорно разполага с териториалната и материална
компетентност да осъществява контрол и да констатира нарушения по реда на чл. 189,
ал. 1 от ЗДвП.
Независимо от посоченото, съдът намира, че в случая се констатират
посочените от жалбоподателя съществено процесуално нарушение и недоказаност на
нарушението, които налагат отмяната на наказателното постановление.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП въвежда правило за поведение, съгласно
което участниците в движението следва да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка.
Същевременно, с нормата на чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП /в отменена
редакция, действала към датата на нарушението – чл. 3 от ЗАНН/, се предвижда
санкция „Глоба“ във фиксиран размер от 150 лева за всеки, който не спазва
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.
От събраните по делото доказателства и показанията на самия актосъставител
се установи, че АУАН е съставен по данни от сигнал на служители на НСО, чиято
самоличност не е била изяснена и които не са участвали в хода на
административнонаказателното производство. Респ. безспорно е, че АУАН е съставен
от длъжностно лице, което не е възприело санкционираното поведение лично и не е
2
събрало данни за същото от очевидци, камери или по друг начин. АУАН е съставен
след спиране на водача от органите на МВР, на неизяснено място, в присъствието на
един свидетел, за който също няма данни да е очевидец на нарушението.
Същевременно, видно от справка с АПИ, в процесния 191 км от главен път I-9,
посока на движение Варна-Бургас, има пътна маркировка М1 /забрана за изпреварване
с единична непрекъсната линия/ и М5 /смесена линия – лява непрекъсната за забрана
на изпреварването и дясна прекъсната – позволяваща изпреварване/. По делото не се
събраха доказателства при осъществената от жалбоподателя маневра, предмет на
санкция, да е възникнала опасност за движението.
Предвид изложеното, съдът намира, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН, доколкото е разписан само от един свидетел, за който няма данни да е
очевидец на нарушението.
Отделно, изцяло недоказано е твърдяното от наказващия орган противоправно
поведение на жалбоподателя. По случая няма събрано нито едно доказателство,
установяващо конкретните действия, осъществяващи вмененото нарушение на ЗДвП –
не е изготвена докладна записка от служителя при НСО, свидетелствал за случая, респ.
не е установена самоличността му; не са приобщени показания на трети лица-
очевидци; записи от камери за наблюдение по пътищата или др. доказателствени
източници, които да установяват конкретното санкционирано поведение. В обобщение
се налага извод, че АУАН е съставен по разпореждане, изцяло формално - без да са
събрани доказателства за нарушението, което се констатира.
Отделно, както в АУАН, така и в НП отсъства ясно описание на нарушението и
обстоятелства относно създадената опасност за движението от нарушителя. Касае се
до пороци в съдържанието по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
които се явяват съществени и влекат ограничаване правото на защита на нарушителя.
Предвид изложеното, съдът намира, че наказващият орган е издал НП в
нарушение на чл. 53, ал. 1 и чл. 54, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, а именно при липса на
доказателства установяващи по несъмнен извършеното нарушение и при наличие на
предпоставка за прекратяване на административнонаказателното производство.
Констатираните от съда нарушения са съществени, не подлежат на саниране в
съдебното производство и предпоставят безусловната отмяна на НП в цялост, като
незаконосъобразно.
За пълнота, съдът намира за нужно да посочи и допълнителни доводи за
материалната незаконосъобразност на НП. Видно от съдържанието му със същото е
санкционирано нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, която норма не предвижда създадена
опасност при неспазване на пътна маркировка. Такива обстоятелства са включени в
разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която освен санкционна, се явява и
предвиждаща хипотеза на санкционираното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. При това
положение, коректната квалификация на нарушението е чл. 179, ал. 1, т. 5 вр. чл. 6, т. 1
от ЗДвП, а неправилното определяне от наказващия орган влече и материална
незаконосъобразност на НП.
С оглед посоченото, настоящата инстанция намира, че при издаване на
наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и материалния закон, поради което и то следва да се отмени.
При този изход на спора, предвид своевременно заявеното искане от
процесуалния представител на жалбоподателя и представените по делото
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, следва да му се присъдят
разноски в размер на 400 лева. Във връзка с възражението на наказващия орган за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възражение за
3
производството, съдът съобразявайки решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на
СЕС, както и че вече не е обвързан с минималните размери на адвокатски
възнаграждения, въведени с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, намери същото за основателно и намали
претендираното възнаграждение от 500 лева до размер от 400 лева. Последната сума е
съответна на ниската фактическа и правна сложност на спора и действително
положения от адвоката труд. Посочената сума следва да се възложи в тежест на ОД на
МВР – Бургас, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към
което принадлежи наказващия орган - началник-група ОДМВР Бургас, РУ – Несебър.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-0304-000562/20.06.2025 г. на
началник-група ОДМВР Бургас, РУ – Несебър, с което на жалбоподателя И. С. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. С. Р.“ № *, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП, е наложено наказание „Глоба“ в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас да заплати на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
на И. С. Д., ЕГН **********, сумата от 400 /четиристотин/ лева - направени по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4