№ 340
гр. Варна, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20243100900512 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Т. К. П. и П. Е. П., и двете от
гр.Варна, срещу А. Е. Р. от гр.Варна, с която са предявени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.535 и сл. ТЗ за осъждане
на ответника да заплати на Т. К. П. сумата от 28666,67лв, представляваща
вземане по запис на заповед, издаден на 18.11.19г. с падеж 31.08.21г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от депозиране на заявлението -
01.08.24г. до оконч.изплащане на вземането, и за осъждане на ответника да
заплати на П. Е. П. сумата от 14333,33лв, представляваща вземане по запис на
заповед, издаден на 18.11.19г. с падеж 31.08.21г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от депозиране на заявлението - 01.08.24г. до
оконч.изплащане на вземането.
Ищците твърдят, че са наследници на E. Ц. П., поч. на 18.02.22г.,
като Т.П. била негова съпруга с наследствена квота 2/3, а П.П. – негова майка
с наследствена квота 1/3. Излагат, че със запис на заповед от 18.11.19г.
ответникът поел задължение за заплащане в полза на наследодателя на
ищците сумата от 43000лв в срок до 31.08.21г. Твърдят, че записът на заповед
отговарял на съдържателните изисквания на чл.535 ТЗ, като бил настъпил и
падежа му. Излагат, че изписания на гърба на документа текст не отричал
безусловния характер на поетото задължение и не рефлектирало върху
валидността на менителничния ефект. С допълн.искова молба оспорва
възраженията в отговора.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът А. Е. Р. от гр.Варна е
депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни.
Счита записа за заповед за недействителен поради нарушаване на
изискванията за форма по чл.535, т.2 ТЗ. Липсвала пълна индивидуализация
на издателя на документа – липсвали три имена и ЕГН, както и думата“
издател на записа на заповед“ в текста на записа на заповед. Нарушено било
1
изискването за безусловност на плащането по записа на заповед. Сочи, че
последният съдържал отбелязване на гърба на документа, че плащането по
него се поставя под условие– единствено след изпълнение на всички условия
по предв.договор №4/09.10.19г. с ПЕНЕМАТ ООД, и тъй като плащането е
поставено в зависимост бъдещо условие записът на заповед бил
недействителен. Твърди, че записът на заповед бил съставен и подписан във
връзка с уговорени плащания от него към ПЕНЕМАТ ООД, представлявано от
Е.П.. Сочи, че в предв.договор за строителство и продажба на недв.имоти били
уговорени четири вноски за погасяване на продажната цена, като всички били
обезпечени със записи на заповед в полза на Е.П.. Излага, че процесният запис
обезпечавал третата вноска по договора от 45179,67лв, като разликата със
сумата по него се дължала на заплатени 2200лв като гаранция от ответника.
Твърди, че запис на заповед за 43000лв бил подписан и втори път поради
компрометиращото изявление на гърба на документа, като вторият запис бил
унищожен след постъпване на вноската. Оспорва автентичността на подписа и
авторството на текста на записа на заповед. Твърди, че е погасил всички
вноски по договора. Прави възражение за погасяване по давност на вземането
по заповедта. С допълн.отговор поддържа твърденията си в отговора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.12
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, че по ч.гр.д.№9676/2024г. по описа
на ВРС е отхвърлено заявление на ищците за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изп.лист на основание запис на заповед от 18.11.19г. Безспорно в
срока по чл.415, ал.4 вр. ал.1, т.3 ГПК е предявен настоящият осъдителен иск,
поради което и същият се явява допустим.
Съгласно приложеният по делото запис на заповед, издаден на
18.11.2019г. в гр.Варна, с падеж 31.08.21г., А. Е. Р. се е задължил неотменимо и
безусловно да заплати по този запис на заповед на E. Ц. П. сумата от 43000лв.
Видно от същия записът на заповед е предявен за плащане на ответника на
датата 31.08.21г. Безспорно е по делото и обстоятелството, че на гърба на
записа на заповед е отразен текст, изходящ от Ал.Р., с който последният
декларира, че „ на 18.11.19г. е получил от E. Ц.П. 43000лв в брой и ги дължал
на 31.08.21г., но само и единствено след изпълнение на всички условия по
предварителен договор №4/09.10.19г. с ПЕНЕМАТ ООД“.
От страна на ответника е направено възражение за
недействителност на процесния запис на заповед поради неспазване на
изискванията за форма, тъй като липсвали три имена и ЕГН на лицето-издател
на записа на заповед, както и било нарушено изискването за безусловност на
плащането по ценната книга.
Както бе изложено по-горе в приложения запис на заповед
изрично е посочен като платец А. Е. Р. със съответно ЕГН и адрес, поради
което и макар да не е използван терминът „издател“, то ясно следва, че
задълженото по ценната книга лице е именно ответникът, надлежно
индивидуализиран по горепосочения начин. При записа на заповед платецът
съвпада с издателя на ефекта, поради което и възражението за
недействителност на ценната книга в този смисъл е неоснователно.
За основателно обаче съдът намира възражението за липсата на
безусловност на плащането по ценната книга. Действително вписаният на
2
гърба на ценната книга текст индикира за наличието на каузално
правоотношение между издателя, Е.П. и трето лице. Съгласно съдебната
практика посочването в ценната книга на определено каузално
правоотношение не води до опорочаване на абстрактната сделка, освен ако не
се отразява на безусловния характер на обещанието за плащане. В
разглеждания случай обаче съдът приема, че е налице именно такава добавка в
документа, която отрича безусловния характер на поетото задължение.
Доколкото това изявление е обективирано на гърба на записа на заповед, то
несъмнено съставлява част от документа, именуван запис на заповед, поради
което и следва да се съобрази при преценката за неговата валидност.
Плащането на паричната сума по ценната книга не може да бъде поставено в
зависимост от никакви условия. Безусловното задължение за плащане трябва
да разкрива по недвусмислен начин волята на издателя да се задължи да
заплати определена сума пари. Формулировки, които създават неяснота или
поставят условия, отричат характера на волеизявлението като безусловно
задължение. В случая съгласно изявлението на гърба на записа на заповед
плащането на сумата от 43000лв несъмнено е обусловено от изпълнение на
условия по предв.договор от 09.10.19г. Наличието на тази добавка в документа
лишава волеизявлението от безусловния му характер на обещание да се плати
определена сума пари и внася съмнение във волята на издателя относно
поетата от него отговорност. След като процесният документ не съдържа
едностранно безусловно обещание за плащане на определена сума, то това
обосновава недействителност на записа на заповед.
С оглед така формирания извод за недействителност на записа на
заповед не е необходимо да бъдат обсъждани останалите наведени от
ответника възражения, вкл. и гаранционно-обезпечителната функция на
ценната книга, доколкото не са основание за нейното валидиране.
Предвид изложеното съдът намира предявените искове за
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода от спора на ответната страна се следват разноски на
осн. чл.78, ал.3 ГПК. Във връзка с направеното от ищцовата страна
възражение за прекомерност съдът съобрази, че с оглед на даденото с Решение
на СЕС от 25.01.24г. по дело С-438/22 разрешение, което съобразно чл.633
ГПК е задължително за всички съдилища, той не е императивно обвързан в
преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за
адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл.
и в хипотезата на чл.38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба №1/09.07.04г. размери
на адв.възнаграждения, и може да определи възнаграждение и в по-нисък
размер. Съгласно преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата
могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на
възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди
всичко– фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай
съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност на спора, отчитайки
обема на осъществената на страната защита, събраните доказателства и броя
на проведените о.с.з., както и факта, че договореното възнаграждение е в
размер, съответен на минимума по наредбата, намира, че договореното
адв.възнаграждение, не се явява прекомерно завишено и не следва да се
намалява. Или в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в
размер на общо 4100лв-адв.възнаграждение. Доколкото ищците отговарят за
3
разноските при условията на разделност, то от общата сума 4100лв в тежест на
ищ.Т.П. следва да се възложат разноски в размер на 2733,33лв, а в тежест на
ищ.П.П. следва да се възложат разноски в размер на 1366,67лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. К. П., ЕГН **********, с адрес
********, и П. Е. П., ЕГН **********, с адрес *********, срещу А. Е. Р., ЕГН
**********, с адрес *******, искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
вр. чл.415 ГПК вр. чл.535 и сл. ТЗ за осъждане на ответника да заплати на Т.
К. П. сумата от 28666,67лв, представляваща вземане по запис на заповед,
издаден на 18.11.19г. с падеж 31.08.21г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от депозиране на заявлението - 01.08.24г. до оконч.изплащане на
вземането, и за осъждане на ответника да заплати на П. Е. П. сумата от
14333,33лв, представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 18.11.19г.
с падеж 31.08.21г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
депозиране на заявлението - 01.08.24г. до оконч.изплащане на вземането, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Т. К. П., ЕГН **********, с адрес ********, ДА
ЗАПЛАТИ на А. Е. Р., ЕГН **********, с адрес *******, СУМАТА от
2733,33лв / две хиляди седемстотин тридесет и три лева и 33ст/,
представляваща направените по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА П. Е. П., ЕГН **********, с адрес *********, ДА
ЗАПЛАТИ на А. Е. Р., ЕГН **********, с адрес *******, СУМАТА от
1366,67лв /хиляда триста шестдесет и шест лева и 67ст./, представляваща
направените по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4