Номер 54816.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София5-ти наказателен
На 08.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Съдия:Александър Желязков
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно
наказателно дело № 20201000600969 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.341, ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Т. К. и Б. Л. Д. срещу
разпореждане от 20.07.2020 г. на ОС- Перник, постановено по н.ч.д. № 97/20
г., с което е върната като недопустима жалба, подадена от горните
жалбоподатели против определение № 71 от 05.06.20г., постановено по
същото дело, с което е потвърдено разпореждане от 13.03.2020г. на РС-
Радомир, по н.ч.д. № 47/20г. за връщане на частна жалба с вх. № 1058 от
21.02.20г.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт, като по същество се оспорват
отказите на съдилищата /РС-Радомир и ОС-Перник/ да върнат веществените
доказателства по ДП № 176/2018г. по описа на РУ- Радомир, пр.пр. №
0664/2018г. на РП-Перник, по което наказателното производство е прекратено
с постановление от 09.01.20г. на прокурор при РП- Перник.
Софийски апелативен съд, след като извърши служебна проверка на
материалите по делото намери, че подадената жалба е процесуално
недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството пред настоящата инстанция прекратено, по следните
съображения:
С постановление от 09.01.20г. на РП-Перник, на основание чл. 243, ал.1,
т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1, пр. 2-ро от НПК е било прекратено наказателното
1
производство по ДП № 176/2018г. по описа на РУ- Радомир, пр.пр. №
0664/2018г. на РП-Перник водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 234б, ал.1 от НК, поради липса на извършено
престъпление. Със същото постановление, е отказано връщането на
веществените доказателства /купета и части от автомобили/, иззети при оглед
на местопроизшествие в имот, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № 14 и в имот,
находящ се в гр. ***, ул. „***“ №80.
Срещу така постановеното постановление, в частта, с която е отказано
връщането на веществените доказателства, в РС- Радомир е постъпила жалба
от Д. Т. К. и Б. Л. Д. с искане за отмяна на прокурорския акт в тази част и
връщане на процесните веществени доказателства.
С определение от 07.02.20г., постановено по н.ч.д. №47/20г., РС-
Радомир е разгледал по реда на чл. 111, ал.3 от НПК така подадената жалба,
като по същество е приел, че жалбоподателите нямат качеството на
„правоимащи“ по смисъла на чл. 111, ал.2 от НПК, доколкото не са
представили категорични доказателства, че са собственици на иззетите вещи,
с оглед което и на основание чл. 111, ал.3 от НПК е потвърдил
постановлението на РП- Перник в частта относно отказа за връщане на
иззетите вещи. В диспозитива на акта, РС-Радомир изрично е посочил, че
определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
По повод подадена жалба от Д. Т. К. и Б. Л. Д. срещу определението на
РС- Радомир от 07.02.20г., в ОС-Перник е било образувано в.н.ч.д. № 44/20г.,
като с разпореждане на съдията-докладчик от 10.03.20г., производството пред
ОС-Перник е било прекратено и жалбата изпратена по компетентност на РС-
Радомир с указания за надлежното й администриране.
В изпълнение на горните указания, с разпореждане от 13.03.20г., РС-
Радомир е върнал като недопустима жалбата срещу определението от
07.02.20г., постановено по н.ч.д. №47/20г. по описа на същия съд.
По жалба на Д. Т. К. и Б. Л. Д. , ОС-Перник се е произнесъл по
законосъобразността и правилността на така постановеното разпореждане,
като с определение от 05.06.2020г., постановено по в.н.ч.д. № 97/20г. е
потвърдил разпореждането от 13.03.20г. Недоволни от така постановения акт,
2
жалбоподателите отново са подали жалба, като с Разпореждане от
20.07.2020г., съдията-докладчик по в.н.ч.д. №97/20г. е върнал като
недопустима подадената от Д. К. и Б. Д. жалба срещу определението от
20.07.20г. Именно по повод така постановеното разпореждане е сезирана
настоящата инстанция.
В производството по ВНЧД № 97/20г., ОС- Перник е действал като
въззивна инстанция, респективно определението от 05.06.2020г., от което са
останали недоволни жалбоподателите Д. Т. К. и Б. Л. Д. , е съдебен акт на
въззивен съд. Като такъв, същият не би могъл да бъде предмет на проверка за
правилност и законосъобразност от Апелативния съд, чиято компетентност се
ограничава до контрол на първоинстанционните съдебни актове на
окръжните, респ. градския съд, действащи в съответния апелативен район.
Неслучайно, след като се е произнесъл по жалба с вх. № 1881 от 26.05.20г.,
ОС- Перник не е указал определението от 05.06.20г. да подлежи на
обжалване, тъй като същото е от категорията съдебни актове на въззивните
съдилища, които не подлежат на последващ съдебен контрол. Ето защо,
законосъобразно, с атакуваното разпореждане от 20.07.20г., съдията-
докладчик при ОС- Перник е върнал жалбата на Д. Т. К. и Б. Л. Д. срещу
определението от 05.06.2020г. като процесуално недопустима.
Вън от горното, при извършения служебен контрол, настоящата
инстанция констатира, че погрешно РС-Радомир е разгледал подадената от Д.
Т. К. и Б. Л. Д. жалба против постановлението за прекратяване на
наказателното производство, в частта касаеща веществените доказателства по
реда на чл. 111, ал.3 от НПК, вместо по изрично предвидения в чл. 243, ал.6,
т.2 от НПК процесуален ред. И това е така, доколкото разпоредбата на чл. 111
от НПК е обща и регламентира принципно реда за връщане на ВД в хода на
наказателното производство, а в случая, РС- Радомир е бил сезиран с жалба
срещу постановление за прекратяване на наказателното производство по реда
на чл. 243 от НПК, като в ал. 2 на същия изрично е регламентирано
правомощието на прокурора да се произнесе и по въпроса относно
веществените доказателства. На свой ред, това произнасяне подлежи на
последващ двуинстанционен съдебен контрол по реда на чл. 243, ал.6, т.2 и
ал.7 от НПК. В този смисъл, произнасяйки се по същество по жалба срещу
постановление за прекратяване на наказателното производство в процедура
3
по чл.111, ал.3 от НПК, вместо по реда на чл. 243, ал.6 и сл. от НПК, съдът
недопустимо е предопределил по-нататъшното развитие на наказателното
производство, ограничавайки последващия съдебен контрол над
постановения прокурорски акт.
Вместо да констатира така допуснатото нарушение и да отмени
разпореждането за връщане на частната жалба против определение
№18/07.02.20г. на РС- Радомир със съответни указания относно реда, по
който е следвало да се произнесе по жалбата срещу постановлението за
прекратяване на НП, ОС- Перник също погрешно е приел, че реда за
разглеждането й е по чл.111, ал.3 от НПК, с оглед което незаконосъобразно е
потвърдил разпореждането за връщане на частната жалба против
определението от 07.02.20г. на РС- Радомир.
Въз основа на изложеното, АС-София не е компетентен да се произнесе
по подадената от Д. Т. К. и Б. Л. Д. частна жалба срещу разпореждане от
20.07.2020 г. на ОС- Перник, постановено по н.ч.д. № 97/20 г., с оглед което
същата следва да бъде оставена без разглеждане, настоящото производство
пред САС прекратено, а преписката върната обратно на РС- Радомир за
съобразяване с мотивната част на настоящото определение.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 345 във вр.
341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, подадена от Д. Т. К. и Б.
Л. Д. срещу разпореждане от 20.07.2020 г. на ОС- Перник, постановено по
н.ч.д. № 97/20 г.
ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по ВНЧД № 969/20г. по описа
на САС.
Делото обратно на РС- Радомир за съобразяване с мотивната част на
настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
4
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
5