№ 701
гр. Варна, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20243110101097 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.286 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД, за осъждане на ответника което да осъдите ответника ЕТ „****“, ЕИК
****, действащ чрез ****, ЕГН ********** да заплати на С. А. Н., ЕГН
********** следните суми: сумата от 18000 лв, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 13.05.2022 г. за
процесуално представителство и защита по т. д. 575/2021 на Окръжен съд
Варна, сумата от 3598 лв представляваща обезщетение за забава за заплащане
на главницата от 18 000 лв за периода от 13.05.2022 до 28.01.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска в
съда – 29.01.2024г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 18000
лв. представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита от 1.12.2022 г. за процесуално представителство и защита по т.
д. 575/2021 на Окръжен съд Варна, сумата от 2588 лв представляваща
обезщетение за забава за заплащане на главницата от 18 000 лв за периода от
1.12.2022 до 28.01.2024 г„ ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на иска в съда - 29.01.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането, сумата от 12000 лв., представляваща дължимо
резултатно адвокатско възнаграждение по Анекс №1/9.09.2022 г. към Договор
за правна защита от 13.05.22 г. по т. д. ****г., ведно със законната лихва върху
1
главницата, считано от датата на подаване на иска в съда - 29.01.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането, сумата от 12000 лв., представляваща
дължимо резултатно адвокатско възнаграждение по Анекс №1/9.09.2022г. към
Договор за правна защита от 13.05.22 г. по т. д. **** на ВОС по т. д. 435/22 на
Окръжен съд Варна, сумата от 1214 лв, представляваща обезщетение за
забава за заплащане на главницата от 12000 лв за периода от 17.08.2023 -
датата на влизане в сила на
решение № 368/5.09.2022 г. в частта, в която е отхвърлен иска в размер на
117600 лв. за неустойка по договор за заем №****-21.12.2018 г. и 2400 лв.
неустойка по договор за заем ****-20.12.2018г. до 28.01.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска в
съда - 29.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.
В проведено открито съдебно заседание на 19.11.2024г., с оглед
направено от ищцовата страна оттегляне на искови претенции, съдът прекрати
производството по отношение на предявената искова претенция за сумата от
12 хил.лв. представляваща дължимо резултатно адвокатско възнаграждение
по Анекс № 1/09.09.2022 г. към Договор за правна защита от 13.05.2022 г. по
т.д.№ **** г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на иска в съда – 29.01.2024 г. до окончателно изплащане на
вземането. Ответникът претендира разноски върху оттеглената част от
претенциите.
В исковата молба се твърди, че на 13.05.2022 г. между адв. С. А. Н. и
ответника ЕТ „****” е сключен договор за правна защита и съдействие, по
силата на който последният е задължен да заплати възнаграждение за
процесуално представителство и защита пред първа съдебна инстанция по т.д.
575/2021г. на Окръжен съд Варна в размер на 18 000 /осемнадесет хиляди/ лв.
Твърди се, че доколкото в договора няма договорено разсрочване плащането
на вноски на възнаграждението и няма договорен конкретен по-късен срок за
плащане, то възнаграждението се дължи на основание чл. 2, ал.6 от Наредба
№1/9.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
авансово или към датата на подписването му - 13.05.22 г. Твърди се, че ищецът
е изпълнил в пълнота задълженията си по Договора за правна защита от
13.05.2022 г., като е осъществил процесуално представителство и защита по т.
д. **** на ВОС, подал отговор на исковата молба с вх. номер 21307/22.10.21.
По делото е постановено решение № 368/5.09.2022 г„ с което е отхвърлен иска
2
в частта относно 80 033,33 лв за наказателна лихва по договор за заем №****-
21.12.2018 г., 117600 лв. за неустойка по договор за заем №****-21.12.2018 г.,
1633.33 лв наказателна лихва по договор за заем ****-20.12.2018г., 2400 лв
неустойка по договор за заем ****-20.12.2018г. Решението е обжалвано в
съответните части от двете страни. Твърди се, че адв. С. Н. многократно е
канил ответника ЕТ „****” да заплати дължимото му възнаграждение, но през
цялото време заплащането не е било направено. Твърди се, че с покана за
доброволно изпълнение, връчена на сина Витали Веселинов на ответника ЕТ
„****” на 30.10.23 г. му е даден срок за плащане на възнаграждението до
3.11.2023 г., но включително и до момента плащане не е извършено. Твърди
се, че с подписаната от ответника „Справка за задълженията към адв. С. Н. от
12.04.2023 г. е налице признание на дълга от 18000 лв за защитата по т. д. ****
на ВОС от 18000 лв. Приема се, че с този документ изходящи от ответника
**** в качеството си на ЕТ Дом **** се доказва възникването между страните
на облигационно отношения във вид на договор за правна защита и
изправността на адв. С. Н. по него, и признание от ****, че за него е
възникнало насрещно облигационно задължение да заплати на ищеца
стойността на предоставената правна услуга в размер на 18 000 лв по т. д.
**** на ВОС. Твърди се, че ответникът от 13.05.2022г. не изпълнява
задължението си за плащане на дължимото възнаграждение на адв. С. Н. по
договор за правна защита от 13.05.2022г., поради което на основание „Справка
за задълженията към адв. С. Н.” от 12.04.2023 г.. ответникът дължи
обезщетение за неплащането на дължимото възнаграждение от датата на
подписване на договора 13.05.2022 г. до окончателното му заплащане в размер
на законната лихва, като към 28.01.2024 г. е 3598 лв.
44
Твърди се, че на 1.12.2022 г. между адв. С. А. Н. и ответника ЕТ „****,
ЕИК **** е сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на
който последният е задължен да заплати възнаграждение за процесуално
представителство и защита пред втора съдебна инстанция по т. д. 100/2023 г.
на Апелативен съд Варна в размер на 18000 /осемнадесет хиляди/ лв. Приема
се, че доколкото в договора няма договорено разсрочване плащането на
вноски на възнаграждението и няма договорен конкретен по-късен срок за
плащане, то възнаграждението се дължи на основание чл. 2, ал.6 от Наредба
№1/9.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
3
авансово или към датата на подписването му - 1.12.2022 г. Твърди се, че
ищецът е изпълнил в пълнота задълженията си по Договора за правна защита
от 1.12.2022 г., като е осъществил процесуално представителство и защита по
в. т. д 100/22 на ВАпС, подал отговор на въззивната жалба с вх.
№30565/30.12.2022 г. по описа на ВОС, подал е въззивна жалба вх. №
26565/14.11.2022 г. по описа на ВОС, участвал е в осз на 19.09.2022, подал е
писмена защита с вх. № 4397/15.06.23, след което е постановено решение №
219/04.07.2023 г., с което е потвърдено решението на ВОС. Твърди се, че
ищецът многократно е канил ответника ЕТ „****” да заплати дължимото му
възнаграждение, но през цялото време заплащането не е било направено. С
покана за доброволно изпълнение, връчена на сина Витали Веселинов на
ответника ЕТ „****” на 30.10.23 г. е даден срок за плащане на
възнаграждението до 3.11.2023 г. но включително и до момента плащане не е
извършено. Твърди се, че с подписана от ответника „Справка за задълженията
към адв. С. Н.” от 12.04.2023 г. е налице признание на дълга от 18000 лв. по в.
т. д. 100/23 на ВАпС. Приема се, че с този документ изходящ от ответника
**** в качеството му на ЕТ Дом **** се доказва възникването между страните
на облигационно отношения във вид на договор за правна защита и
изправността на адв. С. Н. по него, и признание от ****, че за него е
възникнало насрещно облигационно задължение да заплати на ищеца
стойността на предоставената правна услуга в размер на 18000 лв по в. т. д.
100/23г. на ВАпС. Твърди се, че ответникът от 1.12.2022 г. не изпълнява
задължението си за плащане на дължимото възнаграждение на адв. С. Н. по
договор за правна защита от 1.12.2022, поради което на основание „Справка за
задълженията към адв. С. Н.” от 12.04.2023г., ответникът дължи обезщетение
за неплащането на дължимото възнаграждение от датата на подписване на
договора 1.12.2022 г. до окончателното му заплащане в размер на законната
лихва, като към 28.01.2024 г. е 2 588 лв.
Твърди се, че на основание подписан Анекс №1/9.09.2022 към Договор
за правна защита от 13.05.2022 г. между ищеца и ответника е договорено
дължимостта на резултатен хонорар в размер на 10 % от размера на
отхвърлената част на иска по т. д. **** на ВОС от датата на влизане в сила -
10.11.2023 г. Твърди се, че по делото е постановено решение № 368/5.09.2022
г., с което е отхвърлен иска в частта относно 80 033,33 лв за наказателна лихва
по договор за заем №331- ВН-21.12.2018 г., 117600 лв. за неустойка по договор
4
за заем №****-20.12.2018г., 1633.33 лв. - наказателна лихва по договор за заем
****- 20.12.2018г., 2400 лв. - неустойка по договор за заем ****-20.12.2018г.
Твърди се, че с решение № 219/04.07.2023 г по в. т. д. 100/23 г. на ВАпС се
потвърждава решението на първата инстанция. Твърди се, че **** ООД
подава касационна жалба с вх. №5833/18.08.2023 г. срещу частта, в която е
отхвърлен иска за 80033,33 лв за наказателна лихва по договор за заем №****-
21.12.2018 г. и 1633.33 лв наказателна лихва по договор за заем ****-
20.12.2018г. Твърди се, че в другата част решението е влязло в сила на
17.08.2023 г. и е отхвърлен иска за 117600 лв. за неустойка по договор за заем
№****-21.12.2018г. и за 2 400 лв неустойка по договор за заем ****-
20.12.2018г. Твърди се, че общата сума за която са отхвърлени исковете е
120000 лв, поради което 10 % от тази част в размер на 12000 лв е резултатния
хонорар. Твърди се, че на основание споразумение от 12.04.2023 г. ответникът
дължи обезщетение за неплащането на дължимото възнаграждение за
резултатен хонорар от датата на влизане в сила на решението в отхвърлената
част -17.08.2023 г. до окончателното му заплащане в размер на законната
лихва, която към 28.01.2024г. е 1214 лв.
В отговора на исковата молба се поддържа становище за
неоснователност на иска и се моли за отхвърлянето му и присъждане на
деловодни разноски. Релевират се доводи за нищожност на сключените
договори за правна защита и съдействие, поради противоречие с нормите на
чл.99 ЗЗД и чл.36, ал.2 ЗАдв. Оспорва се да е налице реално договаряне на
размер на адв.възнаграждение между страните. Приема се, че определеният
размер противоречи на разпоредбите на чл. 36, ал.2 от ЗА, а и не е налице
фактическа, или правна сложност на производството, за което се отнасят
сключените договори. Оспорва се основанието и размера на претендираното
обезщетение за забава.
В пледоарията по същество и в представените писмени бележки ищецът
поддържа исковете на заявените в исковата молба основания и моли за
тяхното уважаване в цялост.
Ответникът, чрез процесуален представител, изразява становище за
неоснователност обективно кумулативно съединените искове.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
5
фактическа страна:
В хода на производството бяха представени и приети следните писмени
доказателства: Договор за правна защита от 13.05.22 г.; Договор за правна
защита от 1.12.22 г.; Анекс №1/9.09.22 г. към Договор за правна защита от
13.05.22 г., Пълномощно от ЕТ **** за адв. С. Н.: Справка за задълженията
към адв. С. Н. от 12.04.23 г.; Покана за доброволно изпълнение от 30.10.2023
г.; Вх. № 21307/22.10.21 г. на ОИМ по т. д. **** г. на ВОС - 1 стр.; Протокол
598/20.09.22 г. по т. д. **** г. ВОС; Решение 460/19.10.2022 г. по т. д. **** г. на
ВОС; Протокол 212/7.06.2023 г. по в. т. д. 100/23 г. на ВАпС; Решение
219/29.06.23 г. по в. т. д. 100/23 г. на ВАпС; Касационна жалба с вх.
№5833/18.08.2023 г. – извлечение, търговско дело № 575/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Варна, ведно с приложените към него: ВТД № 100/2023 г. по
описа на ВАпС; ВТД № 37/2023 г. по описа на ВАпС; КТД № 49/2024 г. по
описа на ВКС; гражданско дело № 264/2021 г. по описа на ВРС, 53 състав;
ВЧГД № 1369/2021 г. по описа на ВОС; 2 бр. преписки от ТД № 575/2021 г. по
описа на ВОС, изискани от гр.д.№ 7963/2024 г. по описа на ВРС, 9 състав.
От приложените писмени доказателства се установява, че търговско
дело №575 по описа на ВОС за 2021 година е образувано по искова молба,
подадена от „****" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес управление: гр.
Варна, ул. "****" № 2. представлявано от **** - управител срещу ЕТ „****",
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „****“ 5,
представлявано от физическото лице търговец ****, ЕГН **********, с която
е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, за
приемане на установено между страните, че ответникът, в качеството му на
кредитополучател по Договор за заем ****-20.12.2018г. от 20.12.2018г. и
Договор за заем №****-21.12.2018г. от 21.12.2018г., дължи на ищеца следните
суми:
- сумата от 196 000 лв. /сто деветдесет и шест хиляди лева/,
представляваща непогасена главница по договор за заем №****-21.12.2018г.
от 21.12.2018г„ ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението- 11.01.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението;
- сумата от 46 005,56лв. /четиридесет и шест хиляди и пет лева и
петдесет и шест стотинки/, представляваща възнаградителна лихва в размер
6
на 25% на годишна база, съгласно текстовете на чл.2.2.б."ж" от договор за заем
№****-21.12.2018г„ изчислени върху главницата от 196 000лв. за периода от
21.12.2019г. до 23.11.2020г.;
- сумата от 80 033,33лв. /осемдесет хиляди и тридесет и три лева и
тридесет и три стотинки/, представляваща договорна наказателна лихва за
забава в размер на 5% на месечна основа, съгласно чл.2.6. и чл. 2.8. от договор
за заем №****-21.12.2018г., считано от датата на настъпване на забавата
21.01.2020г. до 23.11.2020г.; -сумата от 117 600лв. /сто и седемнадесет хиляди
и шестстотин лева/, представляваща договорна неустойка в размер на 60% от
заемната сума по чл.2.7. от договор за заем №****-21.12.2018г.;
- сумата от 2504,44 лв. /две хиляди петстотин и четири лева и
четиридесет и четири стотинки/, представляваща законна лихва по договор за
заем №****-21.12.2018г. върху главницата от 196 000 лв., считано от
23.11.2020г. до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК -11.01.2021г.;
- сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща непогасена
главница по договор за заем ****-20.12.2018г. от 20.12.2018п, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението- 11.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 938,89лв. / деветстотин тридесет и осем лева и осемдесет и
девет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва в размер на 25% на
годишна база, съгласно текстовете на чл.2.2.б."ж" от договор за заем ****-
20.12.2018г., изчислени върху главницата от 4000лв. за периода от 21.12.2019г.
до 23.11,2020г.;
- сумата от 1633.33лв./хиляда шестстотин тридесет и три лева и
тридесет и три стотинки/, представляваща договорна наказателна лихва за
забава в размер на 5% на месечна основа, съгласно чл.2.6. и чл. 2.8. от договор
за заем ****-20.12.2018г., считано от датата на настъпване на забавата
21.01.2020г. до 23.! 1.2020г.;
- сумата от 2400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/, представляваща
договорна неустойка в размер на 60% от заемната сума по чл.2.7. от договор за
заем ****- 20.12.2018г.;
- сумата от 51,11 лв. /петдесет и един лева и единадесет стотинки/,
представляваща законна лихва по договор за заем ****-20.12.2018г. върху
7
главницата от 4000 лв., считано от 23.11.2020г. до датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК -11.01.2021г., за които суми е издадена заповед №
260 147/ 12.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 264 / 2021г. на Районен съд - Варна,
53 състав.
Установява се, че на 24.08.2021г. ответникът по това производство ЕТ
****, чрез адв.С. Н. депозира пълномощно, с което ответникът го
упълномощава със следните права: Да осъщесшява процесуално
представителство и да защитава правата и законните ми интереси пред:
всички местни и чуждестранни трети лица; всички банки и други търговски
дружества; административните органи и органите на местна власт в страната;
съдебните органи в Република България - всички съдебни инстанции;
Прокуратура, следствие и МВР; Нотариуси, съдебни изпълнители / частни и
държавни / и публичните изпълнителни в страната. Упълномощава го с
правата да изготвя, подписва и подава искове, допълнителни искове, отговори
и допълнителни отговори на искови молби, молби, жалби, заявления и други
подобни от мое име и за моя сметка, както и да образува и започва всички
предвидени в гражданските, търговските и други закони производства,
включително и с правото да подава от мое име и за моя сметка жалби в ЕСПЧ,
с основание- нарушени права по смисъла на ЕКПЧОС. да получава от мое име
актовете на съда и съдебните изпълнители, свързани е хода на производствата,
да заплаща от мое име и за моя сметка всички необходими такси и да получава
всякакви справки и документи от мое име. Да подписва, подава, преглежда,
получава и заверява всички необходими документи и материали по
образуваните съдебни, изпълнителни, арбитражни, административни,
наказателни дела. Да преупълномощава адвокати с правата по настоящото
пълномощно.
Ответникът, чрез процесуалният си представител – адв.Н. депозира в
съда отговор на исковата молба, с която изцяло оспорва исковите претенции.
С Решение №460/19.10.2022 г. по търговско дело №575 по описа на ВОС
за 2021 година съдът приема за установено в отношенията между ищеца
„****" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес управление: гр. Варна, ул.
"****" № 2, представлявано от **** - управител, и ответника ЕТ „****“, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „****“ 5,
8
представлявано от физическото лице търговец ****, ЕГН **********, че
последният, в качеството му на кредитополучател по Договор за заем №****
ВН-20.12.2018г. от 20.12.2018г. и Договор за заем №****-21.12.2018г. от
21.12.2018г. дължи на ищеца - кредитодател следните суми: - сумата от 196
000 лв. /сто деветдесет и шест хиляди лева/, представляваща непогасена
главница по договор за заем №****-21.12.2018г. от 21.12.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението- 11.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; -
сумата от 45 161.63 лв. /четиридесет и пет хиляди сто шестдесет и един лева и
шестдесет и три стотинки/, представляваща възнаградителна лихва в размер
на 25% на годишна база, съгласно текстовете на чл.2.2.б."ж" от договор за заем
№****-21.12.2018г.. изчислени върху главницата от 196 000лв. за периода от
21.12.2019г. до 23.11.2020г.; - сумата от 2504,44 лв. /две хиляди петстотин и
четири лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща законна лихва
по договор за заем №331-BH-21.12.2018i. върху главницата от 196 000 лв.,
считано от 23.11.2020г. до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК -
11.01.2021 г.; - сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща
непогасена главница по договор за заем ****-20.12.2018г. от 20.12.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението- 11.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; -
сумата от 924,96лв. / деветстотин двадесет и четири лева и деветдесет и шесг
стотинки/, представляваща възнаградителна лихва в размер на 25% на
годишна база, съгласно текстовете на чл.2.2.б."ж" от договор за заем ****-
20.12.2018г., изчислени върху главницата от 4000лв. за периода от 21.12.2019г.
до 23.11.2020г.; - сумата от 51,11 лв. /петдесет и един лева и единадесет
стотинки/, представляваща законна лихва по договор за заем ****-20.12.2018г.
върху главницата от 4000 лв., считано от 23.11.2020г. до датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК -11.01.2021 г., за които суми е издадена заповед №
260 147/ 12.01.2021 г. за изпълнение на парични задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 264 / 2021г. на Районен съд - Варна,
53 състав, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК.
Със същото решение съдът отхвърля предявения от „****" ООД, ЕИК
****, със седалище и адрес управление: гр. Варна, ул. "****" № 2,
представлявано от Борислаз Пантелеев - управител, срещу ЕТ „****“, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „****“ 5,
9
представлявано от физическото лице търговец ****, ЕГН **********, иск с
правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, за приемане на
установено между страните, че ответникът, « качеството му на
кредитополучател по Договор за заем ****-20.12.2018г. о: 20.12.2018г. и
Договор за заем №****-21.12.2018г. от 21.12.2018г., дължи на ищеца следните
суми: - разликата над присъдените 45161.63 лв. /четиридесет и пет хиляди сто
шестдесет и един лева и шестдесет и три стотинки/ до претендираните
46005,56лв. /четиридесет и шест хиляди и пет лева и петдесет и шест
стотинки/, представляваща възнаградителна лихва в размер на 25% на
годишна база, съгласно текстовете на чл.2.2.6.’ж" от договор за заем №****-
21.12.2018г., изчислени върху главницата от 19/ 000лв. за периода от
21.12.2019г. до 23.11,2020г.; - сумата от 80 033,33лв. /осемдесет хиляди и
тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща договорна
наказателна лихва за забава в размер на 5% на месечна основа, съгласно
чл.2.6. и чл. 2.8. от договор за заем №****-21.12.2018г., считани от датата на
настъпване на забавата 21.01.2020г. до 23.11.2020г.; - сумата от 117 600лв. /сто
и седемнадесет хиляди и шестстотин лева/, представляваща договорна
неустойка в размер на 60% от заемната сума по чл.2.7. от договор за заем
№****-21.12.2018г.; - разликата над присъдените 924,96лв. /деветстотин
двадесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/ до претендираните
938,89лв. /деветстотин тридесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/,
представляваща възнаградителна лихва в размер на 25‘<> на годишна база,
съгласно текстовете на чл.2.2 б."ж" от договор за заем ****- 20.12.2018г.,
изчислени върху главницата от 4000лв. за периода от 21.12.2019г. до
23.11.2020г.; - сумата от 1633.33лв./хиляда шестстотин тридесет и три лева и
тридесет и три стотинки/, представляващ. 1 договорна наказателна лихва за
забава в размер на 5% на месечна основа, съгласно чл.2.6. и чл. 2.8. от договор
за заем ****-20.12.2018г., считано от датата на настъпване на забавата
21.01.2020г. до 23.11.2020г.; - сумата от 2400 лв. /две хиляди и четиристотин
лева/, представляваща договорна неустойка в размер на 60% от заемната сума
по чл.2.7. от договор за заем ****- 20.12.2018г., за които суми е издадена
заповед № 260 147/ 12.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 264 / 2021г. на Районен съд
- Варна, 53 състав, като неоснователен.
Със същото Решение съдът осъжда ЕТ „Дом ****“, ЕИК ****, със
10
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „****“ 5, представлявано от
физическото лице търговец ****, ЕГН **********, да заплати на „****" ООД,
г
ЕИК ****, със седалище и адрес управление: гр. Варна, ул. "****" Ле 2.
представлявано от **** - управител, сумата от 8830,61 лв. / осем хиляди
осемстотин и тридесет лева и шестдесет и една стотинки/, представляващи
сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса
и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 10 373,76 лв. / десет хиляди
триста седемдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/, представляващи
сторените в настоящото производство разноски за заплатена държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78 ал.1 от ГПК.
Въз основа на депозирани от „****" ООД, чрез процесуален
представител и ****, чрез процесуален представител - адв.Н. въззивни жалби
против Решение №460/19.10.2022 г. по търговско дело №575 по описа на ВОС
за 2021 година, е образувано въззивно търговско дело № 100 по описа на
Апелативен съд Варна за 2023 година.
С Решение №219/29.06.2023 г. по въззивно търговско дело № 100 по
описа на Апелативен съд Варна за 2023 година съдът потвърждава решение №
460/19.10.2022 г., постановено по т.д. № 575/2021 год. по описа на ОС - Варна,
в обжалваните му части. Със същото решение осъжда ЕТ „****“, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „****“ 5, представлявано
от физическото лице търговец ****, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „****"
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес управление: гр. Варна, ул. "****" № 2,
представлявано от **** - управител, сумата от 4550 /четири хиляди петстотин
и петдесет/ лева, представляващи сторените във въззивното производство
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита срещу въззивната
жалба на ЕТ „****“, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Въз основа на депозирани от „****" ООД, чрез процесуален
представител касационна жалба против Решение №219/29.06.2023 г. по
въззивно търговско дело № 100 по описа на Апелативен съд Варна за 2023
година, е образувано касационно търговско дело № 49 по описа на Върховен
касационен съд за 2024 година.
С молба от 21.11.2023г. **** уведомява Апелативен съд Варна, че
оттегля пълномощията на адв.Св.Н. по въззивно търговско дело № 100 по
11
описа на Апелативен съд Варна за 2023 година.
На 27.11.2023г. адв.Н., в качеството на процесуален представител на
**** депозира чрез Апелативен съв Варна, до Върховен касационен съд
отговор на касационна жалба, депозирана от „****" ООД.
Със становище от 29.12.2023г. **** уведомява Апелативен съд Варна, че
поддържа депозирания писмен отговор на касационна жалба.
С Определение №1612/27.06.2024г. по търговско дело № 49 по описа на
Върховен касационен съд за 2024 година, съдът оставя без разглеждане
касационна жалба на “****” ООД, ЕИК ****, против Решение №
219/29.06.2023 г. по в.т.д. № 100/2023г. по описа на Апелативен съд - Варна, в
частта, с която е потвърдено решение № 460/19.10.2022 г. по т.д. № 575/2021 г.
на Окръжен съд - Варна за отхвърляне на предявения от дружеството против
ЕТ “ДОМ- ****”, ЕИК ****, положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за сумата от 1 633,33 лева,
представляваща наказателна лихва по чл. 2.6. от договор за заем № ****ВН-
20.12.2018 г., считано от датата на настъпване на забавата - 21.01.2020 г, до
23.11.2020 г. Със същото Определение Върховен касационен съд не допуска
касационно обжалване на Решение № 219/29.06.2023г. по в.т.д. № 100/2023 г.
по описа на Апелативен съд - Варна, в останалата обжалвана част.
От приложен Договор за правна защита от 13.05.22 г. се установява, че
между адв. С. А. Н., член на АК Варна, с личен № **** и ответника ЕТ
„****'", ЕИК ****, действащ чрез **** е сключен договор за правна защита и
съдействие, по силата на който последният е задължен да заплати
възнаграждение за процесуално представителство и защита пред първа
съдебна инстанция по т. д. 575/2021 г. на Окръжен съд Варна в размер на 18
000 /осемнадесет хиляди/ лв.
От приложен Договор за правна защита от 1.12.22 г. се установява, че
между адв. С. А. Н., член на АК Варна, с личен № **** и ответника ЕТ
„****”, ЕИК **** е сключен договор за правна защита и съдействие, по силата
на който последният е задължен да заплати възнаграждение за процесуално
представителство и защита пред втора съдебна инстанция по т. д. 100/2023 г.
на Апелативен съд Варна в размер на 18 000 /осемнадесет хиляди/ лв.
От приложен Анекс №1/9.09.22 г. към Договор за правна защита от
13.05.22 г. се установява, че между адв.Н. и ответника ЕТ „****” е договорено
12
дължимостта на резултатен хонорар в размер на 10 % от размера на
отхвърлената част на иска по т. д. **** на ВОС от датата на влизане в сила -
10.11.2023 г.
От приложена тристранно подписана Справка за задълженията към адв.
С. Н. от 12.04.23 г./споразумение/ се установява, че ЕТ „****'", ЕИК ****,
действащ чрез **** приема, че дължи на адв.Н. 1/ Хонорар т. д. 644/21 на ВОС
- 7 000 лв., Хонорар в. т. д. 97/23 на ВАпС - 7 000 лв., хонорар по т. д. ****
ВОС -18 000 лв., хонорара по т. д. **** на ВОС втора инстанция -18 000 лв.,
защита по изп. дело 20218950400423 и изп. дело 20218950400056 до 15.05.23 -
29 000 лв Общо към 12.04.2023 - 79000 лв. В справката изрично е
регламентирано, че адвокатския хонорар се дължи от датата на подписване на
договорите, а резултатния хонорар от датата на влизане в сила на решенията,
като при забава се дължи законната лихва до датата на окончателното им
изплащане.
От приложена Покана за доброволно изпълнение от 30.10.2023 г. се
установява, че на ответника ЕТ „****” е даден срок за плащане на
възнаграждението до 3.11.2023 г.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено
следното от правна страна:
Предмет на разглеждане в производството са искове за присъждане на
главните задължения за дължими адвокатски хонорари, които намират
правните си основания в разпоредбите на чл. 36, ал. 2 и ал. 4 от ЗАдв., вр. чл.
79 от ЗЗД, а акцесорните искове за изтекли мораторни лихви върху тях се
квалифицират по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Основателността им е предпоставена от установяване от страна на
ищеца в условията на главно и пълно доказване, че страните са обвързани от
действителен договор за правна защита и съдействие, както и от
допълнителни споразумения, сключени въз основа на него, по силата на които
ответникът е поел задължение да заплати претендираните адвокатски
възнаграждения в предварително определен размер, както и резултативно
възнаграждение, както и че условието за възникване на последното
задължение е настъпило.
Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет
13
извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1
и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва да получи
справедливо и обосновано възнаграждение за положения труд, а клиентът да
го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената
работа. Възнаграждението на адвоката трябва да има стойностно изражение -
абсолютна сума или процент от определен материален интерес. То не може да
бъде дял в натура от предмета на защитавания от адвоката спор, определен със
споразумение преди приключването на делото.
Основателността на искането за присъждане на възнаграждението за
осъществено процесуално представителство по т.д. № 575/2021 г. по описа на
ВОС в определен размер от 18000 лева се оспорва по същество от ответника.
Съдът приема за безспорно устновено осъществяването на процесуално
представителство по посоченото търговско дело от страна на ищеца С. Н. в
качеството му на адвокат на ответника ЕТ „****”. Безспорно се установяват
множеството извършени от адв.Н. процесуални действия. Съдът приема за
безспорно установен и размера от 18000 лева на уговореното на основание чл.
36, ал. 2 от ГПК възнаграждение за извършената дейност по процесуално
представителство и защита на доверителя, доколкото същия е определен със
сключен в писмена форма договор между страните от 13.05.2022 г. Предвид
изложеното първият обективно съединен иск за присъждане на уговорения
адвокатски хонорар е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен
в цялост.
Налице е спор между страните относно началния момент на дължимост
на мораторната лихва върху сумата, въпреки, че същият е нормативно
установен и е налице съответстваща на предвиденото в нормативния акт
договорна уговорка между тях. Така разпоредбата на чл. 2, ал. 6 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения на
ВАдвС предвижда, че заплащането на възнаграждението е авансово дължимо
и платимо към датата на сключване на договора за правна помощ. Предвид
изложеното, приложение намира нормата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, съгласно
която, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. В настоящия случай падежът на
задължението е нормативно определен с диспозитивна правна норма, поради
което при липса на изрична уговорка в договора, същата поражда действие
14
като запълва празнотата относно задължителният реквизит на договора. В
същото време от текста на приложената Справка за задълженията към адв. С.
А. Н., имаща характер на допълнително споразумение между ЕТ „ДОМ –
****“ и Витали Веселинов от една страна, и С. Н. от друга, изрично е
уговорено, че адвокатският хонорар се дължи от датата на подписване на
договора, което е в пълно съответствие с нормативната уредба, касаеща
дължимостта на задължението в темпорален аспект. Връчването на 30.10.2023
г. на покана за доброволно изпълнение до длъжника не променя моментът, в
който същият е изпаднал в забава, напротив посоченото в нея още веднъж
потвърждава претенцията на ищеца относно периода на начисляването, а
именно считано от 14.05.2022 г.
С оглед факта, че договорът за правна защита е сключен на посочената
дата и съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. и
допълнителното споразумение между страните адвокатският хонорар е бил
дължим на същата дата, то съобразно цитираната норма на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД,
длъжникът е изпаднал в забава след изтичането на деня, респективно
мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е дължима от следващия ден –
14.05.2022 г., поради което искът за присъждане на акцесорното задължение се
явява основателен за периода от посочената дата до 28.01.2024г. и в размер на
3593,51 лева. Същият подлежи на отхвърляне за периода от 13.05.2022 г. до
14.05.2022 г. и за горницата до пълния претендиран размер от 3593,51 лева.
Основателността на искането за присъждане на възнаграждението за
осъществено процесуално представителство по въззивно т.д. № 100/2023 г. по
описа на ВАпС в определен размер от 18000 лева се оспорва по същество от
ответника. Съдът приема за безспорно установено осъществяването на
процесуално представителство по посоченото търговско дело от страна на
ищеца С. Н. в качеството му на адвокат на ответника ЕТ „****”. Безспорно се
установяват множеството извършени от адв.Н. процесуални действия. Съдът
приема за безспорно установен и размера от 18000 лева на уговореното на
основание чл. 36, ал. 2 от ГПК възнаграждение за извършената дейност по
процесуално представителство и защита на доверителя, доколкото същия е
определен със сключен в писмена форма договор между страните от
01.12.2022 г. Предвид изложеното първият обективно съединен иск за
присъждане на уговорения адвокатски хонорар е доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен в цялост.
15
Налице е спор между страните относно началния момент на дължимост
на мораторната лихва върху сумата, въпреки, че същият е нормативно
установен и е налице съответстваща на предвиденото в нормативния акт
договорна уговорка между тях. Така разпоредбата на чл. 2, ал. 6 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения на
ВАдвС предвижда, че заплащането на възнаграждението е авансово дължимо
и платимо към датата на сключване на договора за правна помощ. Предвид
изложеното, приложение намира нормата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, съгласно
която, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. В настоящия случай падежът на
задължението е нормативно определен с диспозитивна правна норма, поради
което при липса на изрична уговорка в договора, същата поражда действие
като запълва празнотата относно задължителният реквизит на договора. В
същото време от текста на приложената Справка за задълженията към адв. С.
А. Н., имаща характер на допълнително споразумение между ЕТ „ДОМ –
****“ и Витали Веселинов от една страна, и С. Н. от друга, изрично е
уговорено, че адвокатският хонорар се дължи от датата на подписване на
договора, което е в пълно съответствие с нормативната уредба, касаеща
дължимостта на задължението в темпорален аспект. Връчването на 30.10.2023
г. на покана за доброволно изпълнение до длъжника не променя моментът, в
който същият е изпаднал в забава, напротив посоченото в нея още веднъж
потвърждава претенцията на ищеца относно периода на начисляването, а
именно считано от 02.12.2022 г.
С оглед факта, че договорът за правна защита е сключен на посочената
дата и съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. и
допълнителното споразумение между страните адвокатският хонорар е бил
дължим на същата дата, то съобразно цитираната норма на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД,
длъжникът е изпаднал в забава след изтичането на деня, респективно
мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е дължима от следващия ден –
02.12.2022 г., поради което искът за присъждане на акцесорното задължение се
явява основателен за периода от посочената дата до 28.01.2024г. и в размер на
2583,42 лева. Същият подлежи на отхвърляне за периода от 01.12.2022 г. до
02.12.2022 г. и за горницата до пълния претендиран размер от 2583,42 лева.
По отношение на претенцията за присъждане на резултативен хонорар
16
следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 36 ал. 4 от ЗАдв.
възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху
определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на
възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с
нематериален интерес. Следователно, законодателят изрично предвижда
принципно валидността на уговорка в договор за правна защита и съдействие,
в която част от общия размер на възнаграждението на довереника по такъв
договор, да се дължи с оглед изхода по спора-т.е. в зависимост от крайния
резултат. Подобна уговорка не влиза в противоречие с нормата в чл.36 ал.1
ЗАдв, уреждаща императивно правото на възнаграждение на адвоката за своя
труд и следователно не се явява нищожна по смисъла на чл.26 ал.1 предл.1
ЗЗД като противоречаща на закона. Такава би се явявала уговорка за
възнаграждение, с оглед изхода по спора, при която адвокатът, в случай на
неблагоприятен за неговия доверител изход, поема да извършва дейност по
процесуално представителство изцяло без възнаграждение или например: в
размер по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
минимален размер за съответния вид работа /чл.36 ал.2 от ЗАдв/. В
изложените мотиви към т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на
ВКС по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК изрично се потвърждава предвидената в чл.
36, ал. 4 от ЗА възможност за отлагане на плащането на адвокатското
възнаграждение, поставена в зависимост от изхода на спора, като се приема, че
страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по
всякакви, допустими от закона условия, в т.ч. и заплащане на резултативен
хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя
от неговия изход. Настоящия случай е именно такъв, тъй като с
допълнителното споразумение от 09.09.2022 г. между страните е уговорено, че
освен договореното възнаграждение по т.д. № ****г. по описа на ВОС,
доверителят дължи на адвоката заплащането на „резултатен“ хонорар в размер
на 10% от размера на отхвърлената част на иска по делото. По същество
спорът между страните касае вложения смисъл в договореното между тях
относно изчисляването на размера на резултативния хонорар и основата,
върху който същият следва да бъде изчислен, респективно приложимостта на
клаузата спрямо процесните отношения, с оглед изхода на т.д. № **** г. по
описа на ВОС. На първо място следва да се посочи, че така формулирана
уговорката не противоречи на разпоредбата на чл. 36, ал. 4 от ГПК, тъй като
17
стойността на дължимото възнаграждение е определяема и зависи изцяло от
изхода на всяко едно от трите дела, следователно и на сбора между тях. По
същество не поражда съмнение волята на страните относно начинът на
изчисляване на възнаграждението, а на тълкуване подлежи единствено
обстоятелството дали уговорката е приложима, респективно дължим ли е
резултативен хонорар, при прекратяване на производство или единствено при
отхвърляне на искове с влязло в сила решение по същество. Съгласно
заложените в разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД критерии, при тълкуването на
договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните – върху
какво страните са се споразумели и какъв правен резултат са целели да бъде
постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други
и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с
оглед неговата цел и съдържание, обичаите в практиката и добросъвестността.
При приложение на същите следва да се отчете фактът, че като основа за
изчисляване на дължимия процент от материалния интерес, страните са
посочили водено от „Ново Финанс“ ООД против ЕТ „****” търговско дело
№575/2021г. на ВОС. Съдът приема, че заложения в уговорката на страните
преследван правен резултат, че интересът на доверителят е целял процесуално
представителство и защита от страна на адвоката, насочено към недопускане
на установяване със сила на пресъдено нещо дължимостта на процесните
суми, независимо от съдебния акт, с който претенцията не е уважена. Като
заложеният в уговорката интерес на доверителят е бил осъществяване на
процесуално представителство и съдействие по делата, която да го защити от
установяване спрямо него съществуването на подлежащи на изпълнение
парични задължения. Тук следва да се вземе предвид и поведението
довереника преди и след подписване на договора, което е целяло именно
цялостна защита по претенциите, които по характера си са били обусловени
една от друга.
С Решение №460/19.10.2022г. по търговско дело №575 по описа на
Варненски окръжен съд за 2021 г. – търговско отделение съдът е отхвърлил
частично исковите претенции, както следва:
- разликата над присъдените 45 161.63 лв. /четиридесет и пет хиляди сто
шестдесет и един лева и шестдесет и три стотинки/ до претендираните 46
005,56лв. /четиридесет и шест хиляди и пет лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща възнаградителна лихва в размер на 25% на годишна база,
18
съгласно текстовете на чл.2.2.6.’ж" от договор за заем №****-21.12.2018г.,
изчислени върху главницата от 19/ 000лв. за периода от 21.12.2019г. до
23.11,2020г., т.е. отхвърленият размер е 843,90лв.
- сумата от 80 033,33лв. /осемдесет хиляди и тридесет и три лева и
тридесет и три стотинки/, представляваща договорна наказателна лихва за
забава в размер на 5% на месечна основа, съгласно чл.2.6. и чл. 2.8. от договор
за заем №****-21.12.2018г., считани от датата на настъпване на забавата
21.01.2020г. до 23.11.2020г.;
- сумата от 117 600лв. /сто и седемнадесет хиляди и шестстотин лева/,
представляваща договорна неустойка в размер на 60% от заемната сума по
чл.2.7. от договор за заем №****-21.12.2018г.;
- разликата над присъдените 924,96лв. /деветстотин двадесет и четири
лева и деветдесет и шест стотинки/ до претендираните 938,89лв. /деветстотин
тридесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва в размер на 25% на годишна база, съгласно текстовете
на чл.2.2 б."ж" от договор за заем ****- 20.12.2018г., изчислени върху
главницата от 4000лв. за периода от 21.12.2019г. до 23.11.2020г., т.е.
отхвърления размер е 13,93лв.;
- сумата от 1633.33лв./хиляда шестстотин тридесет и три лева и
тридесет и три стотинки/, представляваща договорна наказателна лихва за
забава в размер на 5% на месечна основа, съгласно чл.2.6. и чл. 2.8. от договор
за заем ****-20.12.2018г., считано от датата на настъпване на забавата
21.01.2020г. до 23.11.2020г.;
- сумата от 2400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/, представляваща
договорна неустойка в размер на 60% от заемната сума по чл.2.7. от договор за
заем ****- 20.12.2018г.
На 17.08.2023г. ищцовото дружество **** ООД подава касационна
жалба с вх. №5833/18.08.2023 г. срещу частта, в която е отхвърлен иска за 80
033,33 лв за наказателна лихва по договор за заем №****-21.12.2018 г. и 1
633.33 лв наказателна лихва по договор за заем****-20.12.2018г.
Доколкото не е обжалвана, останалата част от Решението на Апелативен
съд Варна, касаеща отхвърлените искове за сумата от 117 600лв. /сто и
седемнадесет хиляди и шестстотин лева/, представляваща договорна
неустойка в размер на 60% от заемната сума по чл.2.7. от договор за заем
№****-21.12.2018г. и за сумата от 2400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/,
19
представляваща договорна неустойка в размер на 60% от заемната сума по
чл.2.7. от договор за заем ****- 20.12.2018г., са влезли в законна сила на
17.08.2023 г.
Общият размер на отхвърлените с влязло в законна сила на 17.08.2023г.
съдебно решение е 120000лв.
Въз основа на всички посочени основания и при приложение на
критериите на чл. 20 от ЗЗД се достига до еднозначния извод, че вложеният от
страните смисъл в уговорката от Анекс от 09.09.2022 г. към Договор за правна
защита от 13.05.2022 г. по т. д. **** на ВОС е за дължимост на резултативен
хонорар. Именно поради това искането за присъждане на резултативен
хонорар в размер на 10% от материалния интерес на двата отхвърлени иска от
общо 120000 лева по прекратеното с влязло в сила определение по т. д. ****
на ВОС, потвърдено по в. т. д 100/22 на ВАпС подлежи на уважаване в
предявения размер от 10%, а именно за сумата от 12000 лева.
С оглед основателността на претенцията за присъждане на главница, на
уважаване подлежи и акцесорния иск за присъждане на мораторна лихва. С
оглед изричната уговорка в Справка за задълженията към адв. С. А. Н., имаща
характер на допълнително споразумение между страните, е уговорено, че
сумата е дължима от датата на влизане в сила на крайния акт по делото, който
в случая е 17.08.2023 г. За целия период на забавата до 28.01.2024 г. размерът
на дължимата мораторна лихва възлиза на 723,42 лева, поради което искът
подлежи на уважаване до този размер, а за горницата, до предявения размер от
1214лв. и за периода 1708.2023г. до 18.08.2023г. да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно- деловодни разноски
съобразно с уважената част от исковете, поради което в негова полза ще бъде
присъдена сумата от 1902,70 лева за заплатена държавна такса по настоящото
производство, както и по воденото обезпечително производство по ч.гр.д.
№16778/2023г. на ВРС, съобразно уважената част от исковете.
Предвид изхода на спора и с оглед отправеното искане, на ответника
също се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, както и по
отношение оттеглената искова претенция. Ответникът претендира разноски в
размер на 5000лв.-адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че следва
ищецът да репарира на ответника сумата от 927,27 лева.
20
На основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАв полза на адвоката, осъществил
безплатната правна помощ следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА в размер от 2000 лева,
съобразено с реално извършената от него работа по настоящото производство,
състоящо се в изготвяне на 1бр.искова молба, 1бр. уточняваща молба за
частично оттегляне на искова претенция и 1бр. становище по проект за доклад
и изготвен списък с разноски, без явяване в проведените открити съдебни
заседания.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ „****”, ЕИК ****, действащ чрез ****, ЕГН:**********,
с адрес: гр. Варна, бул. ****№5 ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Н., ЕГН **********
следните суми: сумата от 18000 лв/осемнадесет хиляди лева/,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита от 13.05.2022 г. за процесуално представителство и защита по т. д.
575/2021 на Окръжен съд Варна, сумата от 3593,51 лева. /три хиляди
петстотин деветдесет и три лева и 51 стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за заплащане на главницата от 18000 лв за периода от
14.05.2022 до 28.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на иска в съда - 29.01.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането, сумата от 18000 лв/осемнадесет хиляди лева/,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита от 1.12.2022 г. за процесуално представителство и защита по въззивно
търговско дело №100 по описа на Апелативен съд Варна за 2023г., сумата от
2583,42 лева /две хиляди петстотин осемдесет и три лева и 42 стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 18000 лв
за периода от 02.12.2022 до 28.01.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на иска в съда - 29.01.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането, сумата от 12 000 лв./дванадесет
хиляди лева/, представляваща дължимо резултатно адвокатско
възнаграждение по Анекс №1/9.09.2022 г. към Договор за правна защита от
13.05.22 г. по т. д. **** на ВОС, сумата от 723,42 лева /седемстотин двадесет
и три лева и 42 стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
21
заплащане на главницата от 12 000 лв за периода от 18.08.2023 – датата
следваща влизане в сила на решение № 368/5.09.2022 г. в частта, в която е
отхвърлен иска в размер на 117 600 лв. за неустойка по договор за заем
№****-21.12.2018 г. и 2 400 лв неустойка по договор за заем ****-20.12.2018г.
до 28.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на иска в съда - 29.01.2024 г. до окончателно изплащане на
вземането, на осн. чл. 36, ал. 2 и ал. 4 от ЗАдв., вр. чл. 79 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане
на обезщетение за забава за заплащане върху главницата от 18000
лв/осемнадесет хиляди лева/, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита от 13.05.2022 г. за процесуално
представителство и защита по т. д. 575/2021 на Окръжен съд Варна за размера
над 3593,51 лева. /три хиляди петстотин деветдесет и три лева и 51
стотинки/, до предявения размер от 3598лв. както и за периода от 13.05.2022
г. до 14.05.2022г.; върху сумата от 18000 лв/осемнадесет хиляди лева/,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита от 1.12.2022 г. за процесуално представителство и защита по въззивно
търговско дело №100 по описа на Апелативен съд Варна за 2023г., за размера
над 2583,42 лева /две хиляди петстотин осемдесет и три лева и 42
стотинки/, до предявения размер от 2588лв. както и за периода от 01.12.2022
г. до 02.12.2022г.; върху сумата от 12 000 лв./дванадесет хиляди лева/,
представляваща дължимо резултатно адвокатско възнаграждение по Анекс
№1/9.09.2022 г. към Договор за правна защита от 13.05.22 г. по т. д. **** на
ВОС, за размера над 723,42 лева /седемстотин двадесет и три лева и 42
стотинки/, до предявения размер от 1214лв. както и за периода от 17.08.2023
г. до 18.08.2023г.
ОСЪЖДА ЕТ „****”, ЕИК ****, действащ чрез ****, ЕГН:**********,
с адрес: гр. Варна, бул. ****№5 ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Н., ЕГН **********
сумата от 1902,70 лева, представляваща извършените съдебно-деловодни
разноски от ищеца за заплатена държавна такса по настоящото производство,
както и по воденото обезпечително производство по ч.гр.д. №16778/2023г. на
ВРС, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. А. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „****”, ЕИК
****, действащ чрез ****, ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна, бул. ****№5
22
сумата от 927,27 лева, представляваща извършените съдебно-деловодни
разноски от ищеца за заплатена държавна такса по настоящото производство,
както и по воденото обезпечително производство по ч.гр.д. №16778/2023г. на
ВРС, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЕТ „****”, ЕИК ****, действащ чрез ****, ЕГН:**********,
с адрес: гр. Варна, бул. ****№5 ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. И. Ж., вписан в САК
с личен № ********** сумата от 2000 лева, представляваща дължимо на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА възнаграждение за осъществена безплатна
правна защита в производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Препис от
решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
23