М О
Т И В
И
По
присъда №14/18.04.2016г. по н.о.х.Д. №141/2016г. по описа
на
Окръжен съд-гр.Д..
Д.ката окръжна прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия И.Р.Д.,***,
с ЕГН **********
по
чл.343 ал.ІІІ предл.“шесто“
и предл.“седмо“ б.„б” във вр. с чл.343 ал.І б.”в” предл.“първо“ във вр. с чл.342
ал.І от НК.
Преди даване ход на делото е
постъпила молба от подс.И.Р.Д., чрез защитника му адв.Е.В., производството
пред първата инстанция
да бъде проведено
по реда на
глава 27 от НПК
като съкратено съдебно
следствие, а по-точно по реда на
чл.371 т.2 от НПК, тъй като признавал изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт срещу него.Съдът прецени, че
са налице условията
за разглеждане на
делото по реда
на чл.371 т.2 и следващите
от НПК, поради което разпореди освобождаването на свидетелите и вещите лица от явяване и участие в съдебно
заседание с изключение на наследниците на пострадалия.В съдебно заседание
отново бе направено изрично искане от подс.И.Р.Д. и
неговият защитник, производството пред
първата инстанция да бъде
проведено като съкратено съдебно следствие
по реда на чл.370 и сл. от НПК, тъй като подсъдимия признавал изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт срещу него.
Прокурорът не взе становище по искането
за провеждане на производството по реда на
глава 27 от
НПК.
Съдът, като прецени,
че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, т.е. налице са условията за
разглеждане на делото
по реда на чл.373 ал.2 вр.
с чл.372 ал.4 вр. с
чл.371 т.2 от
НПК, с определение обяви, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и допусна
провеждането на производството по
реда на глава 27 от НПК.
В съдебно заседание бе направено изрично
искане от З.А.И., с ЕГН ********** ***, чрез
нейния процесуален представител – адв.С.Д. от ДАК, да
бъде конституирана в качеството на частен обвинител в процеса, както и
нежеланието й да предяви граждански иск срещу подсъдимия, респ. да бъде
конституирана като граждански ищец по делото.Навеждат се доводи, че същата е
наследник на пострадалия от престъплението – А.И.Н. /неин баща/, което се
установява от приложеното по делото удостоверение за наследници.Съдът прие, че
са налице обстоятелствата за това и конституира З.А.И., като частен
обвинител в наказателния процес, а адв.С.Д. ***,
като неин повереник.
Представителят на Д.ка
окръжна прокуратура поддържа изцяло така
предявеното обвинение по чл.343 ал.ІІІ предл.“шесто“ и предл.“седмо“ б.„б” във вр. с чл.343 ал.І б.”в” предл.“първо“ във вр. с чл.342
ал.І от НК, твърдейки,
че същото се доказва
по безспорен и категоричен начин
от събраните както на предварителното разследване, така и по време на съдебното
следствие доказателства.Отчитайки квалификацията на извършеното престъпление и
всички доказателства по делото
отправя предложение, при
определяне на наказанието съдът да
се съобрази с
конкретните обстоятелства и да наложи на подсъдимия наказание лишаване от
свобода за срок от 6/шест/ години, над средния размер, предвиден в закона, към
което наказание да бъде приложена разпоредбата на чл.58а от НК, т.е. да бъде
редуцирано с 1/3, като окончателното наказание е „лишаване от свобода“ за срок
от 4/четири/ години.Предвид данните за личността на подсъдимия предлага това
наказание да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип
при първоначален „строг” режим.По този начин се счита, че ще
бъдат постигнати целите на
превъзпитанието.
Не се иска на основание чл.343г от НК подс.Д. да бъде лишен от право да управлява МПС, тъй като същия
е неправоспособен водач на МПС.
Прокурорът предлага веществените
доказателства по делото, подробно описани, да се върнат на собствениците им,
след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.309 ал.IІ от НПК,
представителят на обвинението иска от
съда да измени мярката за неотклонение на подсъдимия от „Подписка“ в по-тежка
такава, а именно "Задържане под стража", с оглед недопускане
осуетяване изпълнението на присъдата.
Повереникът на частния обвинител З.А.И. -
адв.С.Д. напълно споделя становището на представителя
на ДОП и се придържа към казаното
от него, като пледира на подсъдимия да бъде наложено максимално наказание от
вида лишаване от свобода.Мотивите му да поиска това, са, че подсъдимият има
упорита престъпна дейност, по отношение на престъпления против транспорта – две
влезли в сила присъди за такива и многобройни административни нарушения против
транспорта, включващи множество влезли в сила НП за нарушение на правилата по
ЗДвП и ППЗДвП, и още толкова невлезли в законна
сила.Отделно от това се сочат и данни за две други осъждания за тежки умишлени
престъпления, за които са наложени и ефективно изтърпяни
наказания лишаване от свобода.
По отношение веществените доказателства не
изрази становище.
Изразява становище за основателност на
искането на представителя на Прокуратурата за изменение на мярката за
неотклонение от „Подписка“ в по-тежка, а именно "Задържане под
стража", с оглед недопускане на евентуално осуетяване изпълнението на
наказанието.
Защитникът на подсъдимия – адв.Е.В. *** изразява становище, че действително
и категорично се
доказва авторството на
деянието от страна
на нейния подзащитен.Навежда
доводи, че исканото от представителя на ДОП наказание е несъразмерно високо,
тъй като подсъдимият е млад човек, от датата на събитието до момента няма други
висящи производства, не е извършвал други деяния, почти няма нарушения по ЗДвП,
липсва алкохол в кръвта му, разбрал
е грешката си, както
и съжалява за
извършеното от него.Предвид факта, че от субективна страна
подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината непредпазливост, моли
съда да се съобрази и му наложи предвиденото минимално наказание, което е от
3-10 години.Спрямо това наказание иска да бъде приложена разпоредбата на чл.58а
от НК, т.е. да бъде редуцирано с 1/3, като изтърпяването на окончателното
наказание, на основание чл.66 ал.І от
НК, да се отложи с изпитателен срок от 3/три/ години.
Сочи, че още в досъдебната фаза, подс.Д. се е признал за виновен, като е съдействал изцяло
за разкриване на обективната истина.Твърди, че същият е напуснал местопроизшествието,
защото и той е бил пострадал от ПТП-то, видно от медицинската документация по
делото и е бил отведен в болницата на гр.Д. от неизвестни от него лица.Подсъдимият
признавал вината си, но не бил напуснал по субективни причини местопроизшествието,
защото е искал да скрие определени факти и обстоятелства около случилото се, а
защото някой го е завел в гр.Д. в болницата.В станалото по непредпазливост ПТП,
нейният подзащитен убил най-добрия си приятел, с
когото били неразделни.
Нещо повече, клиентът й в досъдебна фаза
при всяко повикване от страна на разследващия орган се явявал и имал постоянен
адрес, т.е. той нямал намерение да се укрива и осуетява изпълнението на
присъдата.Поради тази причина моли съда да не прилага разпоредбата на чл.309
ал.IІ от НПК, както иска представителя на обвинението и да не изменя мярката за
неотклонение на подсъдимия от „Подписка“ в "Задържане под стража".
Твърди,
че нарушаването правилата за движение, от страна на подс.Д.
не е умишлено, а по скоро се дължи на невнимание от негова страна и непознаване
на автомобила който управлявал, тъй като го бил закупил по-рано същия ден.
При предоставената му последна дума
подсъдимият И.Р.Д. призна напълно вината си и изказа съболезнования към
близките на починалия.
Разпитан
на предварителното производство и
в съдебно заседание подсъдимият се признава
за виновен, но не дава обяснения
по фактите на
делото, а съжаление за извършеното изрази единствено при последната
си дума.
Съдът, след като прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, доводите на страните събрани по реда на чл.14 и
чл.18 от НПК, намира за установено
следното:
Подс.И.Р.Д. е роден на ***г***/кв.“П..“,
бл.1, ап.301/, български гражданин, циганин, несемеен, с начално образование,
безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият И.Д. не е правоспособен водач
на МПС, като поради ниската степен на
образование не е посещавал дори курсове за придобиване на правоспособност.Въпреки
това той непрекъснато управлявал МПС-различни автомобили, т.е. той извършва
упорита престъпна дейност, по отношение на престъпления против транспорта – две
влезли в сила присъди за такива и многобройни административни нарушения против
транспорта, включващи 17 влезли в сила НП за нарушение на правилата по ЗДвП и ППЗДвП.
Подс.Д. и А.И.Н. се познавали отдавна и до процесната катастрофа били приятели.На 15.10.2015г. двамата
се срещнали в гр.Д. пред дома на Н. в кв.„***“ №1.Купили си алкохол от близкия
магазин-малка бутилка водка и две бутилки с бира, и седнали да се черпят.И.Д.
пристигнал до дома на А.Н. с лек автомобил - „БВМ 316“ с рег. №***, който
закупил предишния ден от пазара в с.Б..Около
18.00ч. отпътували за с.К. с колата на подс.Д..След
кратък престой в с.К., обл.Д.,около 19.00ч. двамата
потеглили обратно към гр.Д..Водач на автомобила през цялото време бил подсъдимия.
Управлявал автомобила по междуселищен път
от с.К. в посока гр.Д., когато на около 800м. след село К. навлязъл в ляв
завой.
Видно от огледния
протокол, пътното платно било със суха
асфалтова настилка, двупосочно, без разделителна линия.Пътят бил сух,
времето ясно, и водачът се е движил на
четвърта предавка, при включени дълги светлини.По думите на подс.Д.,
малко след като излязъл от с.К. на пътя излязло куче.За да избегне удара той
завъртял волана, но не успял да овладее управлението на автомобила, напуснал
платното и последвал удар в две крайпътни дървета.
Преки свидетели очевидци на настъпилото
пътнотранспортно произшествие няма.Ударът в първото дърво е бил страничен
приплъзващ, а ударът във второто - челен ексцентричен.След настъпилият удар подсъдимият
излязъл от автомобила и видял, че А.И.Н. лежи в близост до автомобила, върху
тревата по гръб, като лицето му било в кръв.В резултат на удара Н. починал.
Подс.Д. се изплашил, изоставил автомобила и
пострадалия А.Н., в нарушение на изискванията на чл.123 от ЗДвП, задължаващ го
при настъпило ПТП да уведоми компетентните служби на МВР и да остане на мястото
на произшествието и да изчака пристигането на представител на МВР или
следствието, и тръгнал по пътя за гр.Д..След като пристигнал в Д., отишъл да
нощува в дома на свой близък.Същата вечер позвънил на адвокат Е.В., която го
посъветвала се обади на тел.112.Той не направил това и не съобщил на никого за
станалото, а на сутринта заедно със защитника си адв.Е.В.
посетил Спешните кабинети, където дал кръвна проба и Второ РУ на МВР–Д., където
дал показания като свидетел по делото.
След като подс.Д.
напуснал местопроизшествието, по същият път и в същата посока преминал с
автомобила си свиД.К.Я.К. ***.СвиД.К.
видял катастрофиралия автомобил и спрял.В близост до него видял и пострадалия,
който лежал в тревата.Свидетелят К. позвънил на тел.112, а след около 2-3минути
на същото място спрял и свиД.А.Е.А. *** и също
разговарял с оператор на тел.112.
Малко по–късно на мястото на
произшествието пристигнал екип на ЦСМП, който констатирал настъпила смърт/фиш
за СМП л.49 от ДП/.След тях пристигнали и служители на Полицията, които
направили огледа на местопроизшествието, сложил началото на настоящото
наказателно производство.
На 16.10.2015г. с постановление на водещия
разследването била назначена СМЕ на трупа на А.И.Н., която имала за задача да
отговори на въпроса:
- Каква е причината за настъпилата смърт?
От заключението на ВЛ по назначената в
хода на досъдебното производство и приета по делото съдебно–медицинската
експертиза за аутопсия на трупа на А.И.Н. е видно, че при огледа и аутопсията
се установили черепно мозъчна травма – многофрагментно
счупване на черепни кости челно, теменно, слепоочно и по черепната основа,
счупване на лицевите кости, разкъсване на твърда мозъчна обвивка, размачкване
на мозъка в челни дялове, кръвоизлив под меки мозъчни обвивки, контузии на главния
и малък мозък; гръдна
травма-двустранна контузия на белите дробове; коремна травма-пукнатини по черния дроб; травма на крайници-счупване на бедрената
кост и костите на подбедрицата на десен крак; остра дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност – оток на мозъка и белите дробове, остро раздуване на белите
дробове, общ кръвен застой на вътрешните органи.Като пряка причина за
настъпилата смърт е било посочено - „несъвместима с живота тежка черепно
мозъчна травма“, която е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.Експертизата
приела, че описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху
твърди тъпи предмети.
От протокола за химическа експертиза №239/30.10.2015г. за определяне на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта се установява, че в
изследваната проба кръв от трупа на пострадалия А.И.Н. е установено наличие на 1.60
промила етилов алкохол, а от протокола за химическа експертиза
№1747/20.10.2015г. се установява, че в изследваната проба кръв от подс.И.Р.Д. не е установено наличие на етилов алкохол.Видно от протокола за медицинско
изследване на подсъдимия е била взета
кръв за изследване на 16.10.2015г. в 09.50ч.
От заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство
и приета по делото АТЕ е видно, че при извършеният оглед на кормилният
механизъм, окачването на предния мост, задният мост, ходовата част и спирачната
система на лекия автомобил „BMW 316“ с рег. №*** не са били установени повреди, които да са съществували
преди произшествието и които биха моли два бъдат причина за неговото настъпване.Експертът
приел, че установените повреди по кормилния механизъм , окачването на
предния мост в дясно, десните колела и предния десен спирачен тръбопровод са
настъпили при удара на автомобила в двете крайпътни дървета.
От заключението на ВЛ по същата автотехническа
експертиза е видно, че непосредствено преди произшествието лекият автомобил „
BMW 316 I „с рег. №Н *** се е движил със скорост около 137 км/ч., като при
скорост на движение около 137.45
км/ч. опасната зона на спиране на автомобила е имала
дължина около 161м.При скорост на движение от 90 км/ч. и
отчитайки състоянието на платното за движение, опасната зона на спиране на
лекият автомобил е следвало да има дължина около 81м.
Вещото лице е изразило становище, че радиусът на левия завой в района
на мястото на произшествието, по средата на лентата за движение на лекия
автомобил е бил около 185.50м.При горните стойности критичната скорост за безопасно
преодоляване на левия завой в района на местопроизшествието при отчитане
състоянието на платното за движение на л.а. „BMW 316I„ с рег. №Н *** е била около 106км/ч.
Отчитайки посочените по-горе стойности - скорост
на движение, радиус на ляв завой, дължина на опасната зона на спиране ВЛ е
стигнало до извода, че „причина за загубването на контрол над управлението на
л.а.„BMW316 I„с рег.№Н *** от страна на водача му И.Р.Д., напускане на платното
за движение, преминаването върху десния затревен банкет и последвалият удар в
крайпътните дървета намиращи се върху него е движението на лекия автомобил по
кривата на ляв завой със скорост по-висока от критичната скорост за безопасно
преодоляване на завоя.
От заключението на ВЛ по назначената в
хода на досъдебното производство и приета по делото СОЕ е видно, че би било невъзможно
отстраняването на нанесените повреди вследствие на пътния инцидент по лекия
автомобил „BMW316 I„с рег.№Н *** и би била невъзможна бъдещата му
експлоатация.Вещото лице оценило автомобила към датата на произшествието, като
приело, че неговата пазарна стойност била 1 200.00/хиляда и двеста/
лева.
Ако непосредствено преди
произшествието лекият автомобил се е движел със скорост от 90км/ч и водачът му
е реагирал своевременно и е предприел спиране в момента, в който е загубил
контрол над управлението, вследствие на което автомобилът се е отклонил вляво и
е преминал в лентата за насрещно движение, той е имал техническата
възможност да предотврати
произшествието, спирайки автомобила преди удара в крайпътното дърво.
Според вещото лице основната причина
от технически характер за настъпване на пътното произшествие е загубването на
контрола над управлението на автомобила от водача му.Експертът направил
изчисления, че скоростта на движение на лекия автомобил непосредствено преди
произшествието и непредприетите своевременно действия от водача му за
интензивното намаляване на скоростта са в пряка връзка с настъпване на
произшествието.
От заключението на вещите лица по
назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото комплексна-съденомедицинска, трасологическа
и автотехническа експертиза, ведно с изготвения
към нея фотоалбум, досежно механизма на настъпване на
произшествието, е видно, че на 15.10.2015г. около 19.00ч.-19.30ч. по пътя с.К.-гр.Д. се е движил лек автомобил „BMW 316I„ с рег.
№Н ***.Пътната настилка е била асфалтова, суха, износена.Лекият автомобил е бил
управляван от И.Р.Д., като с него в автомобила на предната дясна седалка е
пътувал А.Н..Произшествието е настъпило през тъмната част на денонощието при
ясно небе и добра метеорологична видимост.Наближавайки мястото на
произшествието, лекият автомобил „BMW 316I„ с рег. №Н *** е навлязъл в плавен ляв завой, след което е
продължил движението си по допирателната на кривата на завой, след което е
напуснал платното за движение и е преминал върху десния затревен банкет. При
движението върху десния банкет е настъпил удар между дясната част на лекия
автомобил и двете крайпътни дървета намиращи се върху него.Ударът в първото
дърво за лекия автомобил е страничен приплъзващ, а във второто дърво е челен
ексцентричен.Вследствие на скоростта на движение в момента на удара и вида на
удара, след него лекият автомобил в процес на транслация и ротация се предвижва
напред и в ляво на разстояние около 6
м., като се завърта около вертикалната си ос под ъгъл
около 270гр. по посока на часовниковата стрелка.След произшествието лекият
автомобил се е установил в покой на мястото посочено в протокола за оглеД.Установените повреди по кормилния механизъм ,
окачването на предния мост в дясно, десните колела и предния десен спирачен
тръбопровод са настъпили при удара на автомобила в двете крайпътни дървета.
По
време на настъпването на ПТП пострадалия А.И.Н. се е намирал на предна дясна
седалка, без поставен предпазен колан.
По отношение на механизма на получените телесни увреждания – вещите
лица счели, че установените увреждания
при огледа и аутопсията на А.Н. са резултат на много силен удар в лицевата част
на главата, в предно задна посока, довел до многофрагментно
счупване на черепните кости и деформиране на конфигурацията на главата, като е
била пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените
увреждания, довели до смъртта на А.И.Н..Моментните сили, възникнали при удара, били
директни за главата тялото и крайниците на пострадалия.
От писмо изх. №10582р-1717/29.10.2015г. на Дирекция „НС–112” при МВР,
РЦ-Варна и приложения към него СД с 5 бр. електронни картона и 3 бр. аудиозаписа се установява, че на 15.10.2015г. на телефон
112 са регистрирани обаждания за пътен инцидент по пътя с.К.-гр.Д..
Заключенията на вещите лица по описаните
експертизи не бяха оспорени от подс.И.Р.Д. и неговият
процесуален представител, както и от останалите участници в процеса и се
кредитират изцяло от настоящата
инстанция, като изготвени напълно
безпристрастно от компетентни лица имащи специални знания и в
съответствие с изискванията в конкретната област.
От изложеното дотук следва, че
въпроса за вината на водача на л.а. следва да бъде
преценявана изключително въз основа на изискуемите от закона действия, които той е следвало да предприеме
в подобна ситуация и съответно извършените от него фактически действия.По
отношение на начина и скоростта на движение на автомобила преди инцидента съдът
приема, че гласните и писмени доказателства са безпротиворечиви,
че именно подс.И.Р.Д. е управлявал процесното МПС, което е било технически изправно, със
скорост около 137км/ч., надвишаваща максимално допустимата за
движение извън населено място от
90км/ч.Така също скоростта му на движение не е била съобразена нито с
конкретните условия на пътя, нито с неговите възможности като неправоспособен
водач на МПС.Подсъдимият е трябвало да съобрази създадената сравнително
сложна пътна ситуация, а именно тъмна част на денонощието, напълно непознат
мощен автомобил и непознат път, въз основа на което да предприеме
адекватни действия по
намаляване на скоростта
толкова, доколкото да може
да предотврати евентуалното настъпване на
ПТП.Не е съобразен и факта, че
през тъмната част на денонощието, пътната настилка/ асфалта/ поглъща светлината
от фаровете и значително намалява видимостта пред водача.Не на последно място, подс.И.Р.Д. не притежава свидетелство за управление на МПС,
което означава, че той няма право да шофира, което като
последица е довело, до процесното пътнотранспортно произшествие.
Подс.И.Р.Д.
е следвало да вземе мерки за обезопасяване
на движението /чрез
намаляване на скоростта/
и като не
е изпълнил това
си задължение, той е
нарушил предписанието на
нормите на чл.20 ал.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП, с което сам
се е поставил в невъзможност да предотврати
неблагоприятния резултат от
възникналия инцидент.В тази връзка причина за настъпване на произшествието
следва да се търси изключително в поведението на водача.От една страна
сравнително неблагоприятните метеорологични
условия, а от друга
страна ненавременното
предприемане на действия за предотвратяване на произшествието.Несъобразената с
пътната обстановка, изключително висока скорост на движение също е довела до
ненавременното предприемане на действия за предотвратяване на
произшествието.Като не е бил достатъчно концентриран, подсъдимият не е действал
своевременно и адекватно спрямо създадената опасност за
движението и по
този начин, сам се е поставил в невъзможност
да намали или
спре при възникналата на пътя опасност, както и да предотврати настъпването на произшествието.В случая се
касае за недооценяване на пътната
обстановка и прекалено голяма самоувереност демонстрирана от подсъдимия.В
потвърждение на този извод е заключението на автотехническата
експертиза по делото, а именно, че
скоростта на движение на автомобила непосредствено преди произшествието
е била около 137км/ч., а е следвало да
бъде до 90км/ч.При скорост на
движение от 137,45км/ч опасната му зона за спиране е имала дължина от около 161 метра, а според
експерта при скорост на движение от 90км/ч и спиране върху платното за
движение, опасната зона на лекия автомобил е щяла да бъде около 81м.
Процесният автомобил се е намирал близко до мястото
на удара в първото крайпътно дърво в момента, в който подсъдимия е загубил
контрол над управлението, вследствие на което автомобилът се е отклонил вляво и
е преминал в лентата за насрещно движение.Ако непосредствено преди
произшествието лекият автомобил се е движел с позволената скорост от 90км/ч и подс.Д. е реагирал своевременно и е предприел
спиране в момента, в който е загубил контрол над управлението, вследствие
на което автомобилът се е отклонил вляво и е преминал в лентата за насрещно
движение, той е имал техническата
възможност да предотврати
произшествието, спирайки автомобила преди удара в първото крайпътно дърво.Основната
причина от технически характер за настъпване на пътното произшествие е
загубването на контрола над управлението на автомобила от подсъдимия, като
последствие от високата скорост на движение.Това се потвърждава и от
изчисленията на експерта, от които е видно, че скоростта на движение на лекия
автомобил непосредствено преди произшествието и непредприетите своевременно
действия от подс.И.Р.Д. за интензивното намаляване на
скоростта са в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на произшествието.
Така описания механизъм на протичане на транспортното произшествие
съдът прие след
задълбочен анализ на всички доказателства по делото: гласни –
обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните свидетели - И.Д., Д.С.
Стоянов, С.М.А., З.А.И., А.Е. Александров и К.Я.К.; писмени – протокол за оглед на местопроизшествие, както и скица
и фотоалбум към него, техническите, съдебно-медицински,
техническата, комплексната, оценъчната и
автотехнически
експертизи, които съдът прие по
надлежния ред намирайки, че са изготвени от специалисти притежаващи
необходимите умения и
знания в своите области и при използване на съвременни
научни методи, както и останалите писмени
доказателства - свидетелство
за съдимост, характеристика,
справки от КАТ, протоколи за химически експертизи, свидетелства за
управление на МПС и от всички, приобщени към делото
писмени, гласни и веществени доказателства.
Съдебният състав кредитира
обясненията на подс.И.Р.Д.,
дотолкова, че възпроизвеждайки отчасти своето поведение внася някаква яснота по
повод станалия пътен инцидент.Самопризнанията на подсъдимия
се явяват като
база за анализ
и сравнение с
извършените по делото оперативни действия и събрани по надлежния ред
доказателства, които кореспондират изцяло с направените от подсъдимия
самопризнания.Не може да се каже, че подс.Д.
демонстрира лоялно отношение към воденото срещу него наказателно производство,
както и че спомага за изясняване на фактическата обстановка и за установяване
на обективната действителност по повод на станалото ПТП, но с направеното
самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК дава възможност за процесуална
икономия и бързина на процеса.
При така установената фактическа
обстановка, след преценка на всички релевантни за делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл.14 и чл.18 от НПК съдът прие,
че подс.И.Р.Д. с действията си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението визирано в чл.343 ал.ІІІ предл.“шесто“ и предл.“седмо“ б.„б” във вр. с чл.343 ал.І б.”в” предл.“първо“ във вр. с чл.342
ал.І от НК,
наказуемо с “лишаване от
свобода” от 2/две/ до 6/шест/ години, като
На 15.10.2015г., на междуселищен път с.К.-гр.Д.,
при управление на МПС - лек автомобил „BMW 316 I„ с ДК №Н ***, без да има необходимата правоспособност за
управление на МПС, нарушил правилата за движение,
регламентирани в Закона за движение по пътищата, а именно:
- чл.20 ал.ІІ изречение „второ“ - “Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
с случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”
И
-
Чл.21 ал.І -
„При избиране на скоростта на движение на
пътното превозно средство е забранено превишаването на следните стойности на
скоростта в км. - 90/км/ч. извън населено място“, и по непредпазливост
причинил смъртта на А.И.Н., с ЕГН ********** от гр.Д., като след деянието е
избягал от местопроизшествието.
Този
резултат е пряка и непосредствена причина от действията на подс.И.Р.Д..Същият при управление на лек автомобил „BMW 316
I„ с ДК №Н ***, при неблагоприятни
атмосферни условия – в тъмната част на денонощието, по неравна пътна настилка и
движение по неосветен и непознат пътен участък се е движел със скорост около 137км/ч,
което е превишение на разрешената от
90км/ч. за извъннаселени места и вместо да изпълни
задълженията си произтичащи от ЗДвП - да контролира непрекъснато управляваното
МПС, да избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия
и състоянието на
пътя (нарушения по чл.20 ал.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП) и да спре при необходимост при възникнала
опасност на пътя, каквато се явява загубата на контрол над управлението, подс.И.Д. не е контролирал автомобила си и не е избрал
подходящата скорост на движение, вследствие на което автомобилът се е отклонил
вляво и е преминал в лентата за насрещно движение, а след това напуснал пътното
платно и се ударил странично с
приплъзване последователно в две крайпътни дървета.Вследствие на това
пътуващият в автомобила А.И.Н., с ЕГН ********** от гр.Д. е получил увреждания
несъвместими с живота и довели до смъртта
му.
Съдът намира за безспорно установени
всички елементи на възведения престъпен състав.Обективираните
в протокола за оглед на ПТП данни сочат по безспорен начин времето и мястото на
извършване на процесното деяние.Гласните и писмени
доказателства са безпротиворечиви, че именно подс.И.Р.Д. е управлявал процесното
МПС, което е било технически изправно, с несъобразена скорост предвид
неблагоприятните метеорологични условия,
уменията си като водач на МПС и липсата на правоспособност за управление на МПС.
От обективна страна – установи се по
безспорен начин, че подс.И.Д. е нарушил
правилата за движение
по пътищата, изброени вече
подробно по-горе.
От
субективна страна подс.И.Р.Д. е
извършил деянието при
форма на вината – непредпазливост, в нейното
проявление “самонадеяност” по смисъла на
чл.11 ал.3 предл.“второ“ от НК – предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици, но е
мислил че може да ги предотврати.У подс.Д. е
съществувала една субективната увереност, че въпреки изключително високата
скорост на движение – 137км/ч. ще успее да контролира автомобила, което според
настоящия състав и се явява решаващ мотив за извършване на деянието.Чрез
умишлено нарушаване на правилата за движение по пътищата, знаейки и че е
неправоспособен и „хулиганско“ шофиране подс.И.Д. е
загубил контрол върху управлението на автомобила и причинил по непредпазливост процесното пътнотранспортно произшествие.По принцип
определяща при самонадеяността е необосноваността на тази увереност, дължаща се
на непроявена грижа, предвидливост и
внимание.
В хода на съдебно производство не
възникнаха съмнения у съдебния състав, изхождайки от поведението на лицето
относно възможността му да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките и действията си, поради което не е назначавана СПЕ.
Обвинението е
доказано по несъмнен
начин по смисъла
на чл.303 ал.2 от
НПК.
Субекти на престъпленията по чл.342 ал.1
респ. чл.343 от НК, са всички наказателно отговорни лица, притежаващи или не
притежаващи свидетелство за управление, които при управление на подвижен
железопътен състав, въздухоплавателно
средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална
машина допуснат нарушение на правилата за движение и с това виновно причинят съставомерни
последици.Субекти на тези престъпления са и лицата, които не манипулират
непосредствено с механизмите
и приборите на транспортните средства
или машини, но дават
задължителни разпореждания по
движението им.В случая, както
стана дума по-горе подсъдимият
И.Р.Д. не е правоспособен водач
на МПС и никога не е притежавал свидетелство
за управление.
Няма
никакво съмнение, че допуснатите
нарушения на правилата за
движение са в непосредствена причинна връзка със съставомерния
резултат.Деецът макар и
да не е
предвиждал обществено опасните
последици е бил
длъжен и е
могъл да ги
предвиди, след като се е движил с
много по-висока скорост от допустимата и не е могъл да наблюдава на безопасно
разстояние възникващите опасности за движението, извън възможностите му да ги
предотврати.
Съдът
установи, че самопризнанията на подс.И.Р.Д. се подкрепят
изцяло от събраните в
досъдебното производство
доказателства, както и с
оглед процесуална икономия, то
цялото съдебно производство
се проведе по
реда на глава
27 от НПК.При
това положение и
доколкото подсъдимия Д. е признал
изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на
обвинителния акт и
се е съгласил
да не се
събират доказателства за
тях, то съдът е задължен безусловно при определяне на наказанието да
приложи нормата на
чл.58а от НК, съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК.
При
определяне на наказанието съдът
прецени всички правно релевантни за това обстоятелства и прие за смекчаващи
вината следните от тях - направените пълни самопризнания в хода на досъдебното
производство и липсата на неприключили наказателни производства срещу него, а
като отежняващи вината обстоятелства – изключително високата степен
на обществена опасност на
деянието с последвал тежък престъпен резултат за едно лице, наличието на
7/седем/ предходни осъждания, лошите характеристични данни по местоживеене,
многобройни нарушения на ЗДвП и ППЗДвП - 17/седемнадесет/
влезли в сила наказателни постановления, за период от няколко години, както и
липсата на критично отношение към извършеното, т.е. при превес на отежняващи
вината обстоятелства.В случая не са налице материално-правните предпоставки за
прилагането на чл.55 от НК/респ. чл.55 ал.І т.1 от НК/, тъй като деянието е
извършено при превес на отежняващи вината обстоятелства.Този правен извод се
налага от факта, че деянието
му не е инцидентна проява, тъй като подсъдимия има и други осъждания, с 5/пет/
от които спрямо него е наложено наказание „лишаване от свобода”.След като
съобрази императивната разпоредба на чл.373 ал.ІІ от НПК, указваща задължително
прилагане на чл.58а от НК, съдът намира, че наказанието следва да бъде от вида
“лишаване от свобода”.Изложеното
мотивира съда да наложи спрямо подс.И.Д. за
конкретното деяние наказание от вида “Лишаване от свобода” прилагайки разпоредбата
на чл.58а във вр. с чл.54 ал.І от НК.Съдът определи
на подс.И.Д.
наказание “лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/ години, което на основание чл.58а ал.І от НК
намали с 1/3, като
наложи на подс.И.Р.Д. наказание „лишаване
от свобода”, за срок от 4/четири/ години.Съдът
констатира, предвид размера на наложеното наказание, че не са налице материално
правните предпоставки на чл.66 ал.І от НК и наказанието следва да се изтърпи
ефективно.Това следва да стане при първоначален “строг” затворнически режим в
затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип, предвид факта, че това не е
първото наказание от вида „лишаване от свобода” на подс.И.Р.Д..Единствено
по този начин, с налагане на гореописаното наказание биха се постигнали целите
на индивидуалната и генералната превенция, визирани в чл.36 ал.І от НК.Това е
така защото, въпреки, че подсъдимият е направил самопризнания, той вече е
осъждан 7/седем/ пъти, с лоши характеристични
данни е, наложени са му към момента 17/седемнадесет/ наказания за
извършени множество нарушения по ЗДвП и ППЗДвП,
т.е. всички данни
за личността му
са изцяло отрицателни, което говори
за висока степен на обществена опасност на неговата личност.Деянието му
не е изолиран инцидент в
житейския му път, а се явява поредна проява на утвърдените
му навици за неспазване на законоустановените правила за поведение, в частност
на правилата за движение по пътищата.Посочените по-горе съображения мотивираха
Окръжен съд гр.Д. да приеме, че с
оглед обстоятелствата при
конкретния случай, следва
да бъде наложено описаното
наказание за да се
предизвика съответна промяна
в съзнанието на подс.И.Р.Д. и за
да се превъзпита към спазване на правилата, свързани с правилното движение по
пътищата.Цялостната преценка на
личността на подсъдимия, изразена
в най-голяма степен /но не и единствено/
чрез осъщественото от
него деяние, дава основание
да се стигне
до горния извоД.Това наказание съдът счита, че е справедливо и достатъчно да укаже
резултатно репресивно, превъзпитателно, предупредително и възпиращо
въздействие върху подсъдимия,
а така
също и превантивно относно
другите членове на обществото
влияние.
Съгласно чл.343г от НК във всички случаи
на извършеното престъпление по чл.343
и 343а от НК,
правоспособният водач задължително
се лишава от право да управлява
моторно превозно средство.Предписанието, да
бъде задължително лишен водач от моторно
превозно средство при
извършване на транспортно
престъпление е продиктувано от необходимостта да се осигури безопасност
на движението, като задължително се
отстрани за определен срок или завинаги всеки, който е извършил опасно
нарушение на правилата
за движение.В настоящият случай
тази разпоредба е неприложима, предвид факта, че подс.И.Р.Д.
не е правоспособен водач на МПС.
Така наложеното наказание съдът счита, че
в максимална степен би отговорило на изискванията на закона съгласно чл.36 от НК по отношение както на личната, така и на генералната превенция.
На основание чл.189 ал.ІІІ от НПК, подс.И.Р.Д., с ЕГН **********,
бе осъден да заплати и сторените по делото разноски в размер на 1 235.56
лева по сметка на ОД на МВР-гр.Д., представляващи възнаграждения на вещи лица и
на основание чл.190 ал.ІІ от НПК да заплати 5.00 лева по сметка на ОС-гр.Д., за
служебно издаване на изпълнителен лист.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
- 1бр.
CD, намиращ се по делото, да се унищожи след влизане на присъдата в законна
сила,
а лекия автомобил „БМВ” с ДК №Н ***, рама
№WBACA11000EL28422,
двигател №164E*********, намиращ се на
паркинга на ОД на МВР-ГР.Д., да се върне на собственика му, след влизане на
присъдата в законна сила.
Причини
за извършване на престъплението
са незачитане на
установения правов ред
в РБългария,
както и неспазване правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и ППЗДвП.
С присъдата бе потвърдена, наложената на подсъдимия И.Р.Д.,
с ЕГН ********** в хода на
досъдебното производство с постановление на ДОП, мярка за процесуална
принуда - „Забрана за напускане пределите на Република България”, до влизане в
сила на присъдата, с оглед недопускане осуетяване изпълнението на наказанието.
Настоящият състав на съда прецени, че
предвид наложената спрямо подс.Д. „Забрана за
напускане пределите на Р България” не се налага да бъде прилагана спрямо него
разпоредбата на чл.309 ал.IІ от НПК и да се изменя мярката му за неотклонение
от „Подписка“ в по-тежка такава, а именно "Задържане под стража".В
подкрепа на този извод е и факта, че представителя на ОП-гр.Д. не е поискал в
хода на досъдебното производство да бъде наложена по тежка МНО, а се е
задоволил с най-леката - „Подписка“.
На основание изложените фактически
констатации и правни изводи съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: