Решение по КНАХД №309/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по чл.63в и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба от „Уайър Продакшън“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя Х. А., чрез адвокат Т. Г. от АК Пловдив, против Решение №119/02.05.2025г. на Районен съд – гр.Шумен, постановено по АНД №555/2025 г. по описа на същия съд

В жалбата се сочи, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на материалния закон. Касаторът твърди, че решаващият съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.10 ал.2 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения. Според касаторът определения срок в посочената норма е преклузивен, а не инструктивен, както е приел решаващият съд. Наведени са и твърдения, че от НП не става ясно как е определена текущата месечна санкция като размер, както и не става ясно защо е определена текуща, а не еднократна санкция. Изложени са аргументи, че са налице нови обстоятелства, настъпили след установяване на нарушението и съответно издаденото НП, като са издадени нови Протоколи за изпитване от 09.05.2025 г., и които не са били обсъдени от предходната инстанция. Въз основа на изложеното в касационната жалба е отправено искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него Наказателно постановление №И-16-4/14.02.2025 г. на Директора на РИОСВ [населено място] и алтернативно делото да бъде върнато на РС [населено място] за ново разглеждане.

Ответната страна Директор на РИОСВ [населено място], редовно призована, за нея се явява гл. юрисконсулт Е. Г., редовно упълномощена. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за решение, с което да бъде оставено в сила въззивното решение, както и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция. Представен е и писмен отговор по касационната жалба.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Сочи, че обжалваното съдебно решение е правилно и предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. Съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Предмет на касационно оспорване е Решение на Районен съд град Шумен, с което е потвърдено НП №И-16-4 от 14.02.2025 г. на Директор на РИОСВ [населено място], с което на касатора е наложена текуща месечна санкция в размер на 4 345 лева, считано от 10.12.2024 г. на основание чл.69 ал.2 предл. второ, ал.3, ал.5 изр. първо, предл. второ и ал.8 във вр. с чл.69 ал.1 от ЗООС, чл.1 ал.1, чл.13 и чл.20 ал.1 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, за нарушение на чл.21 ал.1 от Наредба №1/27.06.2005 г. за нормите на допустими емисии на вредни вещества /замърсители/, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, а именно за това, че на 10.12.2024 г. при проведено измерване на емисиите на вредни вещества във въздуха, формирани от ИУ №1 към пещ за отгряване, и ИУ №2 към пещ за поцинковане, находящи се в Цех за производство па поцинкована тел, производствена база [населено място], Втора индустриална зона, стопанисван от касатора, и представените резултати от съответните Протоколи от изпитване с №102-Е/17.12.2024 г. и №104-Е/17.12.2024 г. е установено концентрация на вредни вещества от ИУ №1- пещ за отгряване на въглероден оксид (С.) -2 353,1 mg/Nm3 при НДЕ -100 mg/Nm3, серен диоксид (S02) – 467,11 mg/Nm3, при НДЕ -35 mg/Nm3 и концентрация на вредни вещества от ИУ №2 към пещ за поцинковане на въглероден оксид (С.) -272,6 mg/Nm3 при НДЕ -100 mg/Nm3.

На първо место следва да се посочи, че спор по фактите няма между страните. Спорът е по приложение на процесуалния и материалния закон.

Установената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящата касационна инстанция, тъй като тя e възприета от решаващия съд на база събраните по делото доказателства. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че на 10.12.2024 г., когато е била взета пробата от обекта, стопанисван от касатора, и в частност от изпускащо устройство №1 към пещ за отгряване е установено концентрация на вредни вещества: въглероден оксид (С.) -2 353,1 mg/Nm3 при НДЕ -100 mg/Nm3, серен диоксид (S02) – 467,11 mg/Nm3, при НДЕ -35 mg/Nm3, а от изпускащо устройство №2 към пещ за поцинковане е установена концентрация на вредни вещества: въглероден оксид (С.) -272,6 mg/Nm3 при НДЕ -100 mg/Nm3, с което касаторът е нарушил чл.21 ал.1 от Наредба №1/27.06.2005 г. за нормите на допустими емисии на вредни вещества /замърсители/, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии.

Съдът е извършил задълбочен анализ и цялостна проверка по отношение на особеното производство по реда на чл.69 и сл. от ЗООС и е достигнал до извода, че не са налице и съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице, както и правилно е ангажирана отговорността на дружеството по реда на чл.69 ал.2 от ЗООС, като размерът на санкцията е определен по реда на чл.20 ал.5 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения и съгласно предложението на контролиращото длъжностно лице с вх.№ГЮ-7/11.02.2025 г., направено по реда на чл.69а ал.1 т.4 от ЗООС и чл.10 ал.1 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, които настоящата касационна инстанция споделя изцяло, поради което касационният състав и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Настоящият касационен състав приема, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление. Обосновано съдът е приел, че санкционираното деяние съставлява административно нарушение по приложения административно-наказателен състав. Обжалваното наказателно постановление е издадено при безспорна доказаност на административното нарушение. Доказателства в обратна посока не са събрани и пред настоящата съдебна инстанция. Така описаните обстоятелства водят до обоснования извод за правилност и законосъобразност на решението на въззивната инстанция.

Неоснователно е твърдението на касатора, че срокът по чл.10 ал.2 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения бил преклузивен. В тази връзка касационната инстанция споделя извода на решаващият съд, че срокът е инструктивен. Съгласно посочената норма Констативният протокол /КП/по ал.1 се съставя в два еднообразни екземпляра в срок до 15 дни от датата на получаване на доклада по чл.39 от Наредба № 6 от 1999 г. за реда и начина на измерване на емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници. Нито в тази разпоредба, нито в ЗООС е посочено, че при неспазване на този срок не се съставя КП, или констатациите в съставения КП след този срок не се ползват с доказателствена сила, или не се образува особеното производство по чл.69 и сл. от ЗООС. Ето защо изводът на районния съд, че този срок е инструктивен е правилен и законосъобразен.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че не става ясно как е определена текущата месечна санкция като размер, както и не става ясно защо е определена текуща, а не еднократна санкция. Изрично в процесното НП е посочено, че размерът на текущата месечна санкция е определен въз основа на предложението на контролиращото длъжностно лице с вх.№ГЮ-7/11.02.2025 г., направено по реда на чл.69а ал.1 т.4 от ЗООС и чл.25 ал.1 и чл.10 ал.1 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения. Посоченото предложение на длъжностното лице е и приложено по преписката, което съставлява част от издаденото НП, доколкото наказващият орган изрично се е позовал на него, и съдържа подробна обосновка за всеки един показател, представено във формули. Следва и да се посочи, че нито пред въззивната инстанция, нито пред касационната инстанция са наведени твърдения във връзка с начина на изчисляване на санкцията и съответно нейният размер.

Аргумент защо е определена текуща месечна санкция се извлича от нормата на чл.3 ал.4 и ал.2 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, съгласно която текуща санкция се налага във всички останали случаи извън случаите по ал.2, регламентираща изрично кога се налага еднократна санкция - при допуснато аварийно замърсяване, каквото не е налице в настоящата хипотеза; при замърсяване на околната среда за определен период от време в работни часове, каквото не е налице в настоящата хипотеза; и по данни от извършени собствени непрекъснати измервания (СНИ) - при изпускане в атмосферния въздух на отпадъчни газове, съдържащи вредни вещества (замърсители) над нормите за допустими емисии или емисионните норми, определени в комплексните разрешителни, каквото също не е налице в настоящата хипотеза, поради което законосъобразно на касатора е наложена текуща месечна санкция.

Що се касае за твърдението, че били налице нови обстоятелства, отразени в съставените нови Протоколи за изпитване от 09.05.2025 г., същото е ирелевантно за спора. Както бе посочено по-горе, в случая е налице особено производство по чл.69 и сл. от ЗООС, като в чл.69б от ЗООС изрично е предвидена възможност за санкционираното лице, на което е била наложена санкция по чл.69 ал.1 от ЗООС и което лице е преустановило или намалило увреждането или замърсяването на околната среда и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения, да подаде мотивирана молба за отмяна или намаляване на санкцията до органа, издал наказателното постановление. С оглед на това представените от касатора нови Протоколи за изпитване от 09.05.2025 г. следва да бъдат представени пред компетентния орган по чл.69б от ЗООС, а не пред съда, тъй като са напълно ирелевантни за настоящия спор.

Предвид всичко изложено, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно процесуалния и материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед гореизложеното, Шуменският административен съд приема, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд град Шумен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора, основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 80.00 лв. за настоящата инстанция.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №119/02.05.2025 г., постановено по АНД №555/2025 г. по описа на Районен съд град Шумен.

ОСЪЖДА „Уайър Продакшън“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя Х. А., да заплати на РИОСВ [населено място] сумата в размер на 80.00 /осемдесет лева/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.

Решението е окончателно.