№ 40
гр. ХАСКОВО, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. Х.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело №
20245600900038 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.500, ал.1,
т.3 от Кодека за застраховането /КЗ/ за сума в размер на 171 184.95 лева.
ИЩЕЦЪТ – ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София твърди, че на 12.04.2019 год., около 17.50 часа на
бул.“България“ № 41, срещу Младежкия център, в посока запад, се движел
лек автомобил „*********“, с рег.№ *********, управляван от ответницата Н.
Х. Г.. Достигайки до Младежкия център, в уширението за автобусната спирка,
ударила отзад паркирания там лек автомобил „*****“, с рег.№ ********, в
лявата му част, където по това време се намирал водача му – Д. А. К..
Ответницата напуснала мястото на произшествието, без да уведоми и изчака
контролните органи. В резултат на ПТП, на К. била причинена тежка телесна
повреда, изразяваща се в загуба на десен крак, ампутиран над коляното на
нивото на бедрото, перонеална пареза на левия долен крайник с разкъсване на
вътрешния минискус на лявото коляно. Наказателната отговорност на
ответницата била ангажирана със споразумение от 05.11.2020 год., одобрено
по НОХД № 1069 / 2020 год. по описа на Районен съд – Хасково. Към датата
на пътния инцидент, управляваният от ответницата автомобил бил
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, в сила от
27.02.2019 год. до 27.02.2020 год. По повод постъпила при ищеца претенция от
пострадалия К., била заведена щета № 0000 – 1000 – 62 – 20 – 7064,
приключила с подписване на споразумение от 11.06.2020 год. за изплащане на
застрахователни обезщетения в размер на 170 000 лева – за неимуществени
вреди и в размер на 1 184.95 лева – за имуществени вреди, изплатени на
части, съответно на 31.08.2020 год. в размер на 50 000 лева; на 26.09.2020 год.
в размер на 50 000 лева и на 24.10.2020 год. в размер на 71 184.95 лева. С
1
изплащане на посочените по-горе суми, ищецът встъпил в правата на
пострадалия и придобил правото на регрес срещу виновния водач, напуснал
мястото на произшествието, без да уведоми и изчака контролните органи, до
размера на изплатеното. С оглед на изложеното моли за решение, с което
съдът осъди ответницата да му заплати сумата в размер на 171 184.95 лева,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба и сторените
по делото разноски.
ОТВЕТНИЦАТА – Н. Х. Г. - оспорва иска.
Заявява възражение за прекомерност на изплатеното от застрахователя в полза
на пострадалия, обезщетение за неимуществени вреди, както и за допуснато от
него съпричиняване, обосновано с твърдения за неспазване на правилата за
движение, уредени в чл.93, чл.94, чл.97, чл.98 от ЗДвП, престоявайки и/или
паркирайки в средата на дясната пътна лента на северното, еднопосочно пътно
платно на бул.“България“ и в района на автобусна спирка. Излага доводи за
наличие на неправомерно поведение, допуснато от трети участник в
движението, а именно М. П. Р. като водач на лек автомобил „****“ с
рег.*******, който на кръстовището е бил пристроен в лявата пътна лента,
която е единствено за завой наляво. Вместо това същия неправомерно
продължил движението си в права посока по лявата лента на бул.“България“,
като в този момент пред него в дясната лента се е движел автомобила,
управляван от ответницата, която започвала извършването на маневра по
заобикаляне на спрелия в нейната пътна лента автомобил, с водач пострадалия
К.. Искането за събиране на гласни доказателства е обосновала с твърдения за
наличие на неотложна причина, поради която е напуснала
местопроизшествието, свързана с психическото й състояние след пътния
инцидент. В тази връзка в първото по делото съдебно заседание,
пълномощникът на ответницата е пояснил, че в момента на инцидента
ответницата е била под изключително силен емоционален стрес, изпитвайки
непреодолим страх за живота и здравето си и това на двете й деца, возещи в
управлявания от нея автомобил, провокиран и от проявената спрямо нея
вербална агресия от страна на близки на пострадалия.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със споразумение за решаване на наказателното
производство по досъдебно производство № 491 / 2019 год. по описа на РУ
МВР – Хасково, одобрено с протоколно определение № 260033 от 05.11.2020
год., постановено по НОХД № 1069 / 2020 год. по описа на Районен съд –
Хасково, Н. Х. Г. е призната за виновна за това, че на 12.04.2019 год. в
гр.Хасково, при управление на МПС – лек автомобил марка „******“, модел
„****“ с рег.№ *********, нарушила правилата за движение – чл.20, ал. и
ал.2, изр.1-во от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинила
тежка телесна повреда на Д. А. К., представляваща загуба на крак, изразяваща
се в ампутация на десния крак на нивото на бедрото, като последица от
травматичните увреждания на десния крак, като деецът е избягъл от
местопроизшествието – престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, предл.1-во, вр.
2
ал.1, б.“б“, предл.1-во, вр. чл.342, ал.1 от НК, поради което й е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, което да се изтърпи
при първоначален „общ“ режим.
От приложената по делото застрахователна
полица № BG/22/119000615676 от 27.02.2019 год. се установява, че към
12.04.2019 год., когато е настъпило ПТП, МПС марка „******“, модел
„****“, с рег.******, управлявано от ответницата е имало активна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ищеца - ЗК “Лев
Инс“ АД, с начална и крайна дата на покритие – 27.02.2019 год. и съответно -
27.02.2020 год.
Като писмено доказателство по делото е приет
доклад по щета № 0000 – 1000 – 62 – 7064 от 27.01.2020 год., видно от
съдържанието на който е, че в полза на пострадалия К. са определени
застрахователни обезщетения в размер на 170 000 лева – за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на травматична конквакция на двете
подбедрици; счупване на малкопищялните кости двустранно; увреждане на
поплитеа в дясно; компертмент синдром двустарнно на подбедриците;
инфекция на меките тъкани на подбедриците двустранно; сепсис; перонеална
пареза на левия долен крайник; разкъсване на менискус на лявото коляно, и в
размер на 1 184.95 лева – за имуществени вреди. Общо определената сума в
размер на 171 184.95 лева е изплатена в полза на пострадалия, на части, както
следва: на 31.08.2020 год. – 50 000 лева; на 26.09.2020 год. – 50 000 лева и на
24.10.2020 год. – 71 184.95 лева.
По искане на ищцата по делото се събраха гласни
доказателства чрез разпита на посочените от нея свидетели. От показанията на
свидетелката Д. А. се установява, че след като разбрала за пътния инцидент от
сестра си – майка на ответницата, веднага отишла в дома й. Външната врата
била отворена и се чувало децата й да плачат. Ответницата ги държала и
плачела заедно с тях. Не говорела. Не отговаряла на задаваните от
свидетелката въпроси. Децата, които били с нея по време на катастрофата,
пищяли през цялото време. Н. й казала, че е блъснала човек. Свидетелката се
опитала да я успокои, като й казала, че отива в болницата заедно със съпруга
си, за да видят в какво състояние е пострадалия. Н. била сама с двете си децата
си – близнаци. Родителите и съпруга й работели в чужбина. В болницата
видели полицаи, които им обяснили, че са минали през апартамента на
ответницата, но не са я открили. Свидетелката им обяснила, че идват от
апартамента на племенницата си, която им обяснила какво се е случило.
Съпругът й придружил полицаите до дома на ответницата. Свидетелката
изчакала идването на пострадалия, който довели с линейка, придружаван от
съпругата му. По-късно били транспортирани до болница в гр.Пловдив.
Свидетелката се върнала до дома на ответницата, където били пристигнали
полицаите, които искали Н. да слезе, за да говорят с нея, но тя влезнала в
банята и се заключила. Не преставала да плаче. Децата продължавали да
плачат и да пищят. След като се успокоила, ответницата отишла при
полицаите, които я отвели в полицейския участък. По-късно, когато останали
сами, племенницата й споделила, че след пътния инцидент хората обиколили
3
колата й, крещейки й, а децата вътре плачели. Изпитала страх за децата си.
Ответницата й разказала, че след катастрофата слязла от колата и видяла, че
на човека му няма нищо. После се качила в колата и си тръгнала, защото
децата пищели, хората я заобикаляли и тя се чудила какво да прави и кого по-
напред да погледне. Ответницата „страдала страшно много“ от случилото се
при катастрофата. От показанията на свидетеля Д. се установява, че преди
катастрофата е бил на пазара, на място, където пътното платно се пресичало
от пазара към Младежкия дом. По едно време хората се раздвижили и
започнали да викат „катастрофа“. Видял катастрофата. Н. била отвън.
Свидетелят тръгнал към колата й, в която били децата й, които пищяли.
Ответницата била объркана и много стресирана, не знаела какво да прави.
Насъбрали се много хора – около петнадесет човека. Свидетелят я попитал
какво е станало, но тя изобщо не му отговорила. Отишъл да види децата,
които пищели. Н. се качила в колата и тръгнала преди идването на полицаите.
Свидетелят отишъл с колата си до дома на Н., която била излязла навън,
отивайки до магазина. Била притеснена и стресирана. От показанията на
свидетеля М. се установява, че е станал очевидец на ПТП, настъпило в края на
работния ден – около 17.30 ч. – 18.00 ч. На десет метра от пешеходната пътека,
където бил входа на паркинга за леки автомобили със съпругата му решили да
пресекат улицата от към Младежкия дом. В този момент покрай тях минали
два автомобила, които по негова преценка ускорявали, идвайки от светофара,
движейки се успоредно един до друг, единият от които „****“, движещ се по
платното от към Младежкия дом, а другия „****“ - в платното до реката. След
секунди, автомобилът, който се движел вдясно от към Младежкия дом се
ударил в друг автомобил, паркиран на улицата – на самото платно, до който се
намирал изправен човек, който след удара буквално се свлякъл. Много хора се
стекли. Свидетелят видял, че от ****а, който ударил спряната кола слязло
едно момиче, явно видяла какво е направила. В момента, в който се върнала и
се качила в колата, преценил, че има опасност да избяга. Ускорил ход с цел да
й попречи, но когато стигнал ****а, водачката потеглила. Пострадалият се
намирал точно зад автомобила си, който бил с отворен багажник. Момичето,
което слязло от ****а стояло 2 – 3 секунди и си тръгнало. Преди това вече се
били събрали страшно много хора. Първо дошла линейка, а след 5 до 7 минути
пристигнали и полицаи. Свидетелят споделя, че не може да каже дали от
страна на насъбралата се тълпа е имало опити за разправа с водачката на
****а.
От обясненията на ищцата, дадени на основание
чл.176 от ГПК се установява, че в деня на пътния инцидент – 12.04.2019 год.
решила да заведе на лекар децата си, които по това време били на четири
години и от там да се прибере по бул.“България“. Като минала кръстовището
се пристроила в дясната лента. Пред нея имало две коли, които затруднявали
видимостта й към човека, който бил спрял по средата, в лентата й за
движение, след автобусната спирка. Имало автомобил и в лявата лента, който
се движел успоредно с нея, след като я изпреварил на кръстовището, от където
идвала. Опитала се да премине в лявата лента за движение, но автомобилът
движейки се успоредно с нея не я пропуснал. Не си спомня, дали
4
автомобилите, движещи се пред нея са били подали ляв мигач, за да избегнат
удара със спрелия в лентата им за движение, автомобил, защото в този момент
се опитвала да влезе в лявата лента. Забелязала пострадалия едва при удара в
него и автомобила му. Изпаднала в шок. Слязла от автомобила си и се опитала
да му помогне, подавайки му ръка, като желанието й било да го заведе в
болница, вместо да звъни на тел.112. Но в това време се събрали много хора –
около 10 – 15 човека. Отделно от това имало и две жени с торби, които
тръгнали срещу нея и започнали да й крещят, налитайки да я бият. Децата,
намиращи се в колата й също крещели. Почувствала стрх за децата си. Не
искала да стават свидетели на случилото се. Уплашила се, тръгнала назад и се
качила в автомобила си, тръгвайки към дома си, където започнали да й се
губят спомени заради шока, в който била изпаднала, незнаейки как да
отреагира. Затворила се в тоалетната и започнала да плаче. Не след дълго –
след около 10 – 15 минути, дошли леля й и калеко й, разбирайки за станалия
пътен инцидент, за да й помогнат и успокоят децата. Не била в състояние да
прави абсолютно нищо. Била изплашена много. Впоследствие разбрала, че е
трябвало да остане на мястото на инцидента. Била в страшен шок. Не знаела
как да реагира. Почувствала топка в корема, изтръпване на крайниците,
припотяване. Чувствала се така, като че ли е в паник атака. След струпването
на много хора и виждайки, че е виновна, не знаела точно как да отреагира
нормално.
От заключението, представено по допуснатата
съдебно автотехническа експертиза се установява, че водачът на лек
автомобил „*********“ е имал видимост към спрелия в дясната лента на
платното за движение, автомобил и пешеходеца зад него около 7 секунди
преди удара, когато лек автомобил „****** ***“ е бил на около 90 м. преди
мястото на удара. Дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ при
движение на лек автомобил „*********“ със скорост от 40 км./ч. е определена
на 24.35 м. Вещото лице описва следния механизъм на ПТП: На 12.04.2019
год., около 17.50 ч. Н. Х. Г. управлявала лек автомобил „*********" по
дясната лента на платното за движение на бул.“България“, в посока от изток на
запад. През това време в дясната лента пред автомобила й е бил спрян лек
автомобил „*****“, а до задната му лява част е бил водачът му Д. А. К..
Ответницата не реагирала своевременно със спиране и така настъпил удар с К.
и в задната лява част на автомобила му. Като причина на настъпилото ПТП от
техническа гледна точка, вещото лице посочва това, че ответницата не е
реагирала своевременно със спиране, когато е имала възможност да забележи
спрелия на платното за движение пред нея автомобил. В устния си доклад
вещото лице обяснява, че двете превозни средства, движещите се пред
автомобила, управляван от ответницата и в нейната лента за движение, не са
възпрепятствали възможността й да възприеме своевременно спрелия на пътя
автомобил, зад който се е намирал пострадалия. Около шест секунди преди
настъпване на удара, двата автомобила са били освободили дясната лента, т.е
шест секунди преди удара двата автомобила, движещи се пред този на
ответницата, вече не са били пречка за видимостта й, в който момент
управлявания от нея автомобил се е намирал на 79 м., при опасна зона от 24
5
метра. На видеозаписите не се виждало ответницата да е подала мигач за
пристрояване. Преди мястото на настъпване на произшествието е имало
поставени пътни знаци, в това число и такъв, забраняващ престоя и
паркирането. Автомобилът на пострадалия е бил спрял след джоба на
автобусната спирка.
От заключението, представено по допуснатата
съдебно – медицинска експертиза се установява, че в резултат на станалото
ПТП, пострадалият К. е получил следните травматични увреждания: травма
на десен крак – счупване на малкия пищял, размачкване на меките тъкани,
оперативна ампутация на ниво бедро; травма на ляв крак – счупване на малък
пищял, размачкване на меки тъкани, състояние след фасциотомия, разкъсване
на вътрешен менискус, частично разкъсване на предна кръстна връзка на
коленната става. Проведеното лечение включвало поредица от операции на
десния крак, завършили с оперативна ампутация на крака на нивото на
бедрото; поредица от операции на меките тъкани на подбедрицата;
консервативно медикаментозно лечение и физиотерапевтични процедури.
Налице била причинно следствена връзка между процесното ПТП и
получените телесни увреждания. По данни от наличната медицинска
документация, възстановяването от травмите продължило около пет месеца. В
началния период пострадалият търпял болки и страдания с висока
интензивност, които с времето и в резултат на приложеното лечение,
постепенно отслабнали. Възможно било да останат така наречените фантомни
болки в ампутирания крак. Пълно възстановяване не било възможно поради
загубата на десния крак.
От заключението, представено по допуснатата
съдебно психологична експертиза се установява, че в трудна и непредвидима
ситуация всеки човек има три възможни реакции – да се бие, да бяга и да
замръзне. В конкретния случай ответницата е избрала бягството, като основен
довод е бил да махне децата си, возещи се в автомобила й, от създалата се
ситуация. Синдромът на биологичния стрес протекъл в следните три стадия –
стадий на тревога /стадий на мобилизация/ - в конкретната ситуация
тревогата е била в нива, които много надвишават способностите на личността
да се справи на психично ниво, което водело не до мобилизация, а до
психотравма; стадият на съпротива /стадий на резистентност/ се изразявал в
решението за бягство /да напусна невъзможната за преработка ситуация/;
стадият на изтощение, появил се при ответницата, когато се е прибрала в
къщи, оставяйки децата се на сигурно място – тогава се затваря в банята и
започва да плаче. В ситуацията на силен стрес – настъпването на ПТП, в
организма на ответницата са се отделили хормоните на стреса – кортизол,
адреналин, които имали задачата да подготвят тялото за реакция. Случилото
се след това – идването на две жени, които викат и заплашват, тръгвайки
срещу нея, е увеличило тези нива и заплахите са се увеличили – страхът от
това, че е ударила човек се измества към нов стимул – тя и децата са реално
заплашени. Това отключвало производството на окситоцин, който
неутрализирал нивата на кортизол, което водело до увеличаване на стреса и
намаляване на способностите за адаптация и предопределяли изборът на
6
ответна реакция – да бяга. Волевата активност продължавала при наличие на
две условия –личността да възприеме целта като полезна, като имаща личен
смисъл и решението да се оценява като правилно, т.е като съответстващо и на
възможностите на човек. При тези обстоятелства мобилизационната
готовност за преодоляване на трудности не се прекратявала и личността
действала. В конкретната ситуация личността имала понижена способност да
се справи с възникналото събитие и да го приеме. Единствена възможна
алтернатива, оценявана като добра е да се погрижи за децата си, като така ще
се подчини и на психичния етап на справяне на психиката, който е отричане.
Това било достатъчен мотив, за да избере едната алтернатива – „да махна
децата от това място“. Още повече, че другата алтернатива – да остана, не ми е
известно каква полза ще ми донесе - ответницата обяснява, че ако е била
наясно с последиците, не би си тръгнала и не би усложнила толкова
достатъчно тежката ситуация. В случая се касаело не за индивидуални
състояния, а на стечение на обстоятелствата в рамките на много кратно време,
в което няма правилен ход.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира иска, предявен на основание на основание чл.500,
ал.1, т.3 от Кодека за застраховането /КЗ/ за сума в размер на 171 184.95 лева,
за неоснователен, по следните съображения:
Безспорно по делото е установено, че на
12.04.2019 год. в резултат на ПТП, причинено по непредпазливост от
ответницата Н. Х. Г. като водач на лек автомобил, марка „******“, модел
„****“ с рег.№ ***** е била причинена тежка телесна повреда на Д. А. К..
Безспорно е и това, че за извършеното от
ответницата деяние е ангажирана наказателната й отговорност, с одобрено от
съда споразумение, имащо последиците на влязла в сила присъда, съгласно
чл.383, ал.1 от НПК. Според разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила
присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, включително и правната
квалификация на престъплението, за което е ангажирана наказателната
отговорност на ответницата - по чл.343, ал.3, б.“а“, предл.1-во, вр. ал.1, б.“б“,
предл.1-во, вр. чл.342, ал.1 от НК, включваща и утежняващото обстоятелство
- деецът да е избягал от местопроизшествието, въз основа на което ищцовото
застрахователно дружество е обосновало и правния си интерес от
предявяване на иска с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, според която
„Застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато
виновния водач е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта
на доказване носи виновния водач“. Безспорно в случая е установено, че от
страна на ищеца като застраховател по сключен с ответницата договор за
7
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е изплатено в
полза на пострадалия от ПТП, Д. А. К., застрахователно обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, общо в размер на исковата сума от
171 184.95 лева, съгласно постигнато помежду им споразумение № 519 от
10.06.2020 год. и три преводни нареждания от 31.08.2020 год., от 26.09.2020
год. и от 24.10.2020 год., с изплащането на които, ищецът при който е било
застраховано МПС, управлявано от делинквента е встъпил в правата на
увреденото лице до размера на платеното, при което за него е възникнало
правото на регрес, явяващо се средство за санкциониране на виновния водач –
ответницата Г. за причинените на К., вреди в случаите, когато виновният водач
е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието е задължително по закон – чл. 125, т.1, предл.1-во от
ЗДвП.
В разглеждания случай съдът приема за доказано
въведеното от ответницата правозащитно твърдение за това, че е напуснала
мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата по „неотложна причина“ по смисъла на чл.500, ал.1, т.3
от КЗ, което изключва отговорността й по предявения срещу нея регресен иск
на застрахователя, по следните съображения: Действително, в КЗ не е дадена
дефиниция на понятието „неотложна причина“, поради което наличието й
може да бъде установявана с всички допустими доказателствени средства. В
тази връзка по искане на ответницата по делото е назначена съдебно –
психологична експертиза, представеното по която заключение съдът цени
като обективно и компетентно дадено, доколкото същото се явява и в
потвърждение на събраните по делото гласни доказателства и констатациите
на експерта не са опровергани по надлежния за това ред от страна на ищеца.
Вещото лице посочва, че в конкретния случай ответницата е избрала
бягството, водена от единствения довод да махне двете си децата – близнаци,
тогава по на четири години, возещи се отзад в автомобила й, от създалата се
ситуация, в която тревожността й е била в нива, надвишаващи способностите
й да се справи на психично ниво. Решението за бягство е свързано с
невъзможността да преработи ситуацията. Изтощението като пореден стадий
на стреса, се е появил при ответницата, когато се е прибрала в дома си,
оставяйки децата се на сигурно място. В ситуацията на силен стрес –
настъпването на ПТП, в организма на ответницата са се отделили хормоните
на стреса – кортизол, адреналин, имащи задачата да подготвят тялото за
реакция. Случилото се след това – идването на две жени, които викат и
заплашват, тръгвайки срещу нея, е увеличило тези нива и заплахите са се
увеличили – страхът от това, че е ударила човек се изместил към нов стимул –
тя и децата са реално заплашени. Това отключвало производството на
окситоцин, който неутрализирал нивата на кортизол, което водело до
увеличаване на стреса и намаляване на способностите за адаптация и
предопределяли изборът на ответна реакция – да бяга. Волевата активност
продължавала при наличие на две условия – личността да възприеме целта
като полезна, като имаща личен смисъл и решението да се оценява като
8
правилно, т.е като съответстващо и на възможностите на човек. В конкретната
ситуация личността имала понижена способност да се справи с възникналото
събитие и да го приеме. Единствена възможна алтернатива, оценявана като
добра е да се погрижи за децата си, като така ще се подчини и на психичния
етап на справяне на психиката, който е отричане. Това било достатъчен мотив
за да избере едната алтернатива – „да махна децата от това място“. Още
повече, че другата алтернатива – да остана, не ми е известно каква полза ще
ми донесе - ответницата обяснява, че ако е била наясно с последиците, не би
си тръгнала и не би усложнила толкова достатъчно тежката ситуация. В
случая се касаело на стечение на обстоятелствата в рамките на много кратко
време, в което няма правилен ход. В устния си доклад, вещото лице обяснява,
че в организма на ответницата се е получил стрес, който надхвърля
обичайната реакция. Първоначалната й реакция е била да се отзове и да види
какво става. Следващите събития се изместили стресогенния фактор,
повлияли на решението й „Бягам, за да предпазя децата си“. В подкрепа на
констатациите на експерта са и събраните по делото гласни доказателства,
чрез разпита на посочените от страните свидетели. От показанията на
свидетелката А. се установява, че след като разбрала за пътния инцидент,
веднага е отишла в дома на ответницата. Входната врата била отворена.
Ответницата държала децата си и плачела заедно с тях. Не отговаряла на
задаваните от свидетелката въпроси. Впоследствие споделила, че е изпитала
страх за децата си, които пищяли в автомобила й, заобиколен от струпалата се
тълпа. Свидетелят Д. описва състоянието на ответницата непосредствено след
пътния инцидент като объркана, стресирана, незнаеща какво да прави и в
невъзможност да отговоря на въпросите му. Събирането на „страшно много
хора“ се потвърждава и от показанията на свидетеля М., част от които,
включително и той са направили опит да препречат автомобила на
ответницата. Данните, установени от показанията на посочените по-горе
свидетели и обясненията на ответницата, дадени по реда на чл.176 от ГПК, за
натрупването на много хора – около 20 човека, отправената спрямо нея
вербална атака от близки на пострадалия и от насъбралите се хора, изпадането
й в паник атака, изтръпване на крайниците и припотяване, безспорно доказват
констатираните от експерта обстоятелства, мотивирали решението на
ответницата да напусне местопроизшествието с единствената цел да предпази
децата си, извеждайки ги от създалата се ситуация.
Ценейки описаните по-горе доказателства,
ценени в тяхната съвкупност, съдът приема за доказано поддържаното от
ответницата твърдение за наличие на „друга неотложна причина“ по смисъла
на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, мотивирало я да напусни мястото на настъпване на
ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата.
В подкрепа на изложените по-горе доводи за
неоснователност на иска, съдът изхожда и от цялостното поведение на
ответницата, преценено и през призмата на чл.123 от ЗДвП, визиращ
задълженията на водача на пътно превозно средство и участник в ПТП,
свеждащи се до следното: 1. Да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието - безспорно по делото е установено, че след удара,
9
ответницата е спряла автомобила си и е отишла до пострадалия, водена от
желанието си да му помогне; 2. Да уведоми компетентната служба на МВР –
безспорно е, че ответницата не е уведомила органите на реда, но спирайки
автомобила си на местопроизшествието, слизайки от него и отивайки при
пострадалия, подавайки му ръка е представила възможност на хората,
намиращи се в близост на мястото на произшествието да идентифицират
автомобила й и нея самата, което е и било сторено; 3. Да вземе мерки за
безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалия, освен ако
това не представлява опасност за него – безспорно е, че невъзможността за
вземането на мерки за безопасност на движението е било и в резултат на
поведението на пострадалия, който неспазвайки поставените на място пътни
знаци, включително и такива забраняващи паркирането и престоя на
автомобила му на пътното платно, в дясната лента, по която се е движел
управлявания от ответницата автомобил, е причинил затруднения в
движението, като поведението му да паркира автомобила си на самото пътно
платно, в нарушение на правилата за движение, изчаквайки съпругата си,
идваща от пазара, натоварена с чанти, които е тръгнал да разтоварва в
багажника на автомобила си в момент, непосредствено предшестващ удара с
автомобила на ответницата, не може да бъде оправдано, предвид това, че само
на два метра от него се намира достъпен паркинг; 5. Неизпълнението на
задължението да се върне на мястото на произшествието се обосновава със
състоянието на ответницата и това на децата й, които часове наред не е било
възможно да бъдат успокоени, отчитайки и това, че ответницата към момента
на ПТП е била единствения родител, поел задълженията за отглеждане на
двете си деца – близнаци, които към момента на пътния инцидент са били на
по четири години. Не без значение е и обстоятелството, че след пътния
инцидент, ответницата не се е укривала. Напротив, същата е паркирала
автомобила пред дома си, където е бил и по време на идването на служители
на полицията в деня на самия инцидент, доведени от болницата, където
първоначално е бил приет на лечение пострадалия, не от кой да е, а от неин
близък родН..
Изложените по-горе обстоятелства, съдът
приема като такива, обосноваващи извод за неоснователност на иска, поради
което същият следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.3 от
ГПК, в полза на ответницата следва да бъдат присъдени сторените от нея
разноски в размер на 1 500 лева – възнаграждения за вещи лица, а в полза на
упълномощения от нея адвокат – адвокатско възнаграждение в размер на 3 000
лева за оказана безплатна правна помощ и съдействие, на основание чл.38,
ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
10
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А
против Н. Х. Г., ЕГН ********** от ********, ИСК с правно основание
чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането, за сума в размер на 171 184.95
/сто седемдесет и една хиляди сто осемдесет и четири лева и деветдесет и пет
стотинки/ лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди по щета № 0000 – 1000 – 62 – 20 – 7064,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба –
26.03.2024 год.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление –
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А да заплати на Н. Х. Г., ЕГН
********** от ********, сумата в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева –
деловодни разноски - възнаграждения за вещи лица.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление –
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А да заплати на М. Т. Т., ЕГН
********** – адвокат от Адвокатска колегия – Хасково, с адрес на
упражняване на дейността – гр.Хасково, ул.“Преслав“ № 31, сумата в размер
на 3 000 /три хиляди/ лева – възнаграждение за адвокат за оказана на Н. Х. Г.,
ЕГН **********, безплатна адвокатска помощ и съдействие, на основание
чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
11