№ 14146
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20221110163200 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Т. С. П., ЕГН: **********, с
адрес: **, срещу В. А. Д.а – б, ЕГН: **********, и К. А. Д., ЕГН: **********, и
двамата с адрес: **, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците
дължат на ищеца всеки от тях сумата в размер на по 1225 лв., представляваща платена
на отпаднало основание сума по развален предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 22.02.2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 28.05.2021 г., до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30474/2021 г., по описа на
СРС, 74 състав.
Ищцата твърди, че през 2012 г. е сключила предварителен договор с
наследодателката на ответниците – ия и роднините на последната за покупко-продажба
на недвижим имот, находящ се в ** - бивша ливада в местността „Пладнище“, цялата
с площ от 1528 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор 32216.2298.2195
по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София. Сочи, че
имотът е възстановен на наследниците на вц по силата на решение № 5097/11.08.2003
г. на ОСЗГ „Овча Купел“, влязло в сила на 26.08.2003 г. Твърди, че продавачите не
изпълнили задължението си да прехвърлят в уговорения срок правото на собственост
върху процесния имот, като договорът бил прекратен по вина на продавачите, поради
което претендира връщане на сумата по предварителния договор.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с
който оспорват иска. Оспорват наличието на твърдяното облигационно
правоотношение между ищцата и ия, като оспорват последната да е подписала
процесния предварителен договор. В условията на евентуалност релевират възражение
за погасяване на вземанията по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото е приет предварителен договор за
1
покупко-продажба на недвижим имот от 22.02.2012г., сключен между ия, сд, рв и вв,
означени като продавачи, от една страна, и Т. С. П., посочена като купувач. Съобразно
чл. 1.1 от процесната сделка „продавачите” се задължават да продадат на ищцата
поземлен имот № 1310 кадастрален план, одобрен със Заповед № РД-50-09-756/
16.03.1990г. на гл. архитект на София, находящ се в кв. 9, в.з. „Иваняне“, район
„Банкя“, Столична община, при граници:XV УПИ – XV-729, УПИ VI-728, поземлен
имот № 2169, поземлен имот № 2195, поземлен имот 2558 и поземлен имот № 1984
съгласно скица-проект за изменение на кадастрален план, неразделна част от
настоящия договор, бивша ливада в местност „Пладнище“, цялата от 1.528 дка, срещу
сумата от 14 700 лв. Отбелязано е, че въпросната сума е платена на продавачите
съобразно дела им в съсобствеността в деня на сключване на предварителния договор,
като договорът служил като разписка за получената сума. С чл. 2.1 е уговорено, че
страните се задължават да сключат окончателен договор в срок до един месец от
попълването му в действащия план и изваждане на скица, годна за нотариално
прехвърляне.
По делото е представено Решение № 5097 от 11.08.2003г. на ОСЗГ „Овча купел“,
с което се възстановява правото на собственост върху ливада от 1.528 дка, шеста
категория, находяща се в землището на с. Иваняне, местността „Пладнище“, имот №
1310 от кадастралния план, одобрен със Заповед РД-50-09-756 от 16.03.1990г., на
наследниците на вц. От удостоверение с № 5 от 17.01.2011г. се установява, че сред
наследниците на вц попадат и и А. Д.а, сд, рв и В. йв.
С исковата молба са представени и съобщения от 01.03.2021г. от ищеца до
ответниците в качеството им на наследници на и А. Д.а, съдържащо покана да се
явяват на 19.03.2021г. в кантора на нотариус за сключване на окончателен договор за
покупко-продажба на процесната ливада, с последваща алтернативна дата за
нотариалната сделка на 23.03.2021г. От съдържанието му е видно и изявление на
подателя, че при мълчалив или явен отказ за явяване на сделката в указаното време и
място без уважителна причина, ще счита предварителния договор за развален. От
приложените писмени доказателства /л. 18 и л. 19/ се установява, че пощенската
пратка до К. Д. е върната обратно като непотърсена, а пратката до В. б е отказана.
Предвид извършеното оспорване по реда на чл. 193 ГПК на автентичността на
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.02.2012г. и за
установяване автентичността на подписа, за който се твърди да е положен от ия, е
допусната и изслушана съдебно-графологическа експертиза, изготвена от инж. С. Ц..
Според експертното заключение подписът, положен в мястото за продавачи под № 4
на Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.02.2012г., е
изпълнен от ия. Експертът уточнява, че изпълненото саморъчно изписване на имена и
подписа съдържа достатъчно общи и частни признаци на почерка, които се
характеризират във времето с устойчивост. Съдът, ръководейки се от чл. 202 ГПК,
кредитира представеното експертно заключение като пълно, обективно, обосновано и
компетентно изготвено. Вещото лице е отговорило пълно и мотивирано на
формулираните задачи, като по делото не се установяват обстоятелства, които да
поставят под съмнение неговата добросъвестност и безпристрастност. Така
допуснатата експертиза не е оспорена от страните.
Като доказателство по делото е представено и удостоверение за наличие или
липса на данни № 25-142372 от 09.05.2025г., издадено от АГКК, съгласно което
поземлен имот с идентификатор 32216.2298.2195 /стар идентификатор
02659.2298.2195/ е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри на район
„Банкя“, одобрена със Заповед № РД-18-50/11.11.2014г. на изпълнителния директор на
АГКК в изпълнение на съдебно решение № 1638 от 11.03.2013г. на АССГ.
2
Удостоверява се и, че след изменение на КККР на с. Иваняне и гр. Банкя, одобрено със
Заповед № 18-1136 от 22.08.2014г. на началника на СГКК в изпълнение на съдебно
решение е променено ЕКАТЕ и кадастрален район 2298 на поземлен имот с
идентификатор 02659.2298.2195, като след изменението поземленият имот е с
идентификатор 32216.2298.2195. Приобщена е и комбинирана скица за процесния
поземлен имот, в който е отбелязано, че КККР са одобрени със Заповед № РД-18-
50/11.11.2014г. на изпълнителния директор на АГКК, и няма извършено изменение на
ККР, засягащо поземления имот.
При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск намира правната си квалификация в чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването в
условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: сключване на
процесния предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
22.02.2012г., реално заплащане от страна на ищеца на сумата, чието връщане
претендира, по силата на процесния договор на наследодателя на ответниците – и
Йорданова, както и възникнало право да развали договора поради виновно
неизпълнение на наследодателя, респ. на ответниците и отправено изявление за
разваляне. Съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да
докаже посочените материалноправни предпоставки за възникване на притезанието, а
ответникът носи доказателствената тежест да установи, че е налице валидно правно
основание за получаване, респ. задържане на получено.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства може да се направи
обоснован извод, че в обективната действителност се е проявил първият елемент от
фактическия състав на кондикционната претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД –
наличието на сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия
имот, по силата на който наследодателят на ответниците е поел задължението да
сключи окончателен договор, с който да прехвърли на ищеца припадащите му се
идеални части от поземлен имот във в.з. Иваняне. Видно от текста на приетата сделка
като съществен елемент на окончателния договор е уговорена продажната цена от
14 700 лв., която била платена на продавачите в деня на подписване на предварителния
договор, като последният служи като разписка за получената сума. Със саморъчното
подписване на съглашението от наследодателя на ответниците, от който момент на
писмения му текст е предаден по волята на страните значението на разписка за
получената сума, се доказва и реалното предаване на уговорената продажна цена. При
наличие на подобно писмено волеизявление, в тежест на ответниците е да установят,
че не са получили реално описаната сума, каквито твърдения нито са наведени, нито
пък са представени доказателства в тази насока. Поради изложеното, настоящият
състав намира, че и вторият елемент от фактическия състав е установен.
Чрез разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се цели недопускането на
неоснователно имуществено разместване в случаите, при които основанието за
предаване на дадена престация е отпаднало с обратна сила. Съобразно ППВС 1 от
28.05.1979г. този текст намира приложение при унищожаване на договорите при
пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване
на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други
подобни случаи. В настоящата хипотеза се твърди, че имущественото разместване е
извършено на база развален договор. Правото да се развали договора по реда на чл. 87
ЗЗД е потестативно и пораждането му е обусловено от наличието на следните законови
предпоставки – виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за
което последният носи отговорност, и изправност на кредитора. Последният следва да
3
е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни, съответно да е
предложил изпълнение или необходимото съдействие за предоставяне на дължимата
престация. Преобразуващото право се упражнява чрез едностранно волеизявления и
при наличие на неизпълнение от страна на длъжника.
В разглежданата хипотеза като твърдяно неизпълнение на предварителния
договор се сочи отказа на ответниците да изпълнят задължението си по сключване на
окончателен договор, поето с чл. 2.1 от процесната сделка. Следва да се приеме, че с
отправените по телепощата съобщения е отправена покана по смисъла на чл. 87, ал. 1
ЗЗД на ответниците, с който им е даден подходящ срок за изпълнение, заедно с
предупреждение, че при непредприемане на действията, договорът ще се счита за
развален. Това изявление по естеството си представлява едностранна правна сделка,
която за да породи целените правни последици, се нуждае от получаване. Установява
се, че така изпратените съобщения не са достигнали до ответниците, поради което не
може да се приеме, че волеизявлението за разваляне на договора е надлежно и
доведено до знанието на насрещните страни по сделката, поради което следва да се
отрече описаното в исковата молба правно действие на отправените покани.
При това положение и при липсата на данни в друга насока, може да се приеме,
че наследниците на и Йорданова са разбрали за развалянето едва с предявяването на
исковата молба. Предявяването на исковата молба за връщане на даденото по договора
съдържа в себе си имплицитно предупреждение по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и
волеизявление за разваляне, независимо че липсва определен срок за изпълнение или
че определеният такъв е недостатъчен. Договорът се счита за развален с исковата
молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането
на обективно подходящия срок, при това без да е необходимо кредиторът да доказва
някоя от предпоставките по чл. 87, ал. 2 ЗЗД. При това положение не е нужно и да се
доказва, че е направено изрично изявление за разваляне, като се счита, че такова
волеизявление е извършено, когато се заяви претенция за последиците от развалянето
– връщане на даденото /в този смисъл Решение № 452 от 16.11.2011г. по гр. д. №
621/2010г. на ВКС, IV г.о., Решение № 37 от 22.03.2011г. по гр. д. № 920/2009г. на
ВКС, IV г.о., Решение № 186 от 15.07.2014г. по гр. д. № 6836/2013г. на ВКС, III г.о./.
Следователно, доколкото в настоящото производство не се съдържат нито сведения,
нито твърдения ответниците да са изпълнили произтичащото от предварителния
договор задължение, то съдът намира, че и третата предпоставка на кондикционната
претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се е проявила в обективната действителност, а с
това и всички елементи от сложния юридически факт.
Съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК по иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД в доказателствена тежест на ответника е да установи, че е налице правно
основание да задържи предадената сума, като под правно основание в цитираната
разпоредба следва да се разбира съществуването на юридически факт, от който
насрещните страни са обвързани и който да оправдае осъщественото между тях
разместване на блага. С отговора на исковата молба като основание за задържане на
процесната сума е релевирано възражение, че правото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е погасено
по давност, а оттам и притезанието да се претендира даденото по предварителния
договор. За първи път в хода на устните състезания е повдигнато възражение, че и
правото да се развали договора е погасено поради изтекла погасителна давност.
Следва да се отбележи, че за посочените три правни възможности, макар и да е
регламентиран 5-годишен срок, в който следва да се упражняват, началният момент, от
който започва да тече срокът е различен.
Релевираното с отговора на искова молба възражение, че вземането на ищеца да
получи обратно даденото по предварителния договор е погасено по давност, се явява
4
неоснователно поради следните съображения: Вземанията, произтичащи от
неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на предвидената в чл. 110 ЗЗД
обща 5-годишна погасителна давност. Съобразно Постановление № 1 от 28.05.1979г.
по гр. д. № 1/79г. на ПВС началният момент на погасителната давност при
неоснователно имуществено разместване въз основа на отпаднало основание е
моментът на отпадането на основанието. При хипотеза на разваляне на договора, то
началният момент е от упражняването на потестативното право, което както вече
посочихме е надлежно осъществено едва с предявяването на исковата молба.
Обстоятелството дали правото да се развали договора е своевременно упражнено в
пределите на чл. 87, ал. 5 ЗЗД обаче не може да повлияе на крайните изводи на съда,
доколкото подобно възражение е извършено едва в хода на устните състезания, поради
което е преклудирано по силата на чл. 133 ГПК. За пълнота на изложението,
настоящият съдебен състав намира за необходимо да изясни, че дори посоченото
премпторно възражение да беше релевирано в законоустановения едномесечен срок, то
би било неоснователно. С чл. 2.1 страните са уговорили срокът, в който следва да се
пристъпи към сключването на окончателен договор – едномесечен, считано от
„попълването му в действащия план и изваждане на скица, годна за нотариално
прехвърляне“. Установява се, че съдоговарящите придават различен смисъл на
процесната клауза, което поражда необходимост да се изследва каква е била
действителната им обща воля към момента на нейното сключване. Тълкуването на
договора се осъществява съобразно изискванията на чл. 20 ЗЗД, като отделните
уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича
от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността, характеристиките на договора, както и други обстоятелства, които
са от значение за установяване действителната воля на договарящите, като се изхожда
не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла следващ общия разум на изявлението
/в този смисъл Решение № 502 от 26.07.2010г. по гр. д. № 222/2009г. на ВКС, IV г.о.,
Решение № 220 от 31.07.2014г. по гр. д. № 6126/2013г. на ВКС, IV г.о., Решение 134 от
25.06.2014г. по гр. д. № 6886/2013г. на ВКС, III г.о., Решение № 133 от 15.03.2021г. по
гр. д. № 3595/2019г. на ВКС, III г.о., Решение № 113 от 24.04.2015г. по гр. д. №
725/2024г. на ВКС, I г.о./. На първо място, при езиково тълкуване на чл. 2.1 може да се
направи обоснован извод, че уговореният срок се отнася до потестативното право да
бъде обявен предварителния договор за окончателен, а не касае нито възстановяването
на продажната цена, нито правото да се развали договора. Аргумент в тази насока
може да бъде изведен и от чл. 2.2, в което изрично е упоменато правото да се обяви
договора за окончателен, като е посочена и правната разпоредба, регламентираща това
преобразуващо право. Този извод не се променя и въпреки че в чл. 2.2 е посочено, че
правото може да се упражни „при изпълнение”. Няма съмнение, че се касае за
техническа грешка, доколкото ако всяка от страните е изпълнила задълженията си по
договора, то неговото действие би било прекратено, защото последният е изпълнил
целта си – осъществен дължимият резултат. Отделно, не може да се приеме, че от
езиковата формулировка на чл. 2.1 следва заключение, че срокът тече от простото
заснемане и нанасяне на имота в КККР. Наред с това е посочена и друга кумулативна
предпоставка – „изваждане на скица, годна за нотариално прехвърляне“. Посочената
уговорка не следва да се тълкува буквално и изолирано от другите клаузи в договора.
Следва да се държи връзка за нейната систематична връзка с чл. 3.1, по силата на
който „продавачите” са се задължили да представят всички необходими документи, с
които се установява правото на собственост и се изискват от закона за нотариалното
прехвърляне на собствеността. От съдържанието на Заповед № РД-18-50/11.11.2014г.
на изпълнителния директор на АГКК е видно, че процесният поземлен имот е заснет и
нанесен в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. София на 11.11.2014г.
5
вследствие на Решение № 1638 от 11.03.2013г. по адм. д. № 3517/2012г. на АССГ,
засягащо изброените в първия абзац имоти. А посочените във втория абзац са
заинтересовани лица, които съобразно правилата на ЗКИР разполагат с право да
обжалват така инициираното изменение. Същевременно обаче, от приобщената
комбинирана скица се установява различие в площта спрямо тази, посочена в
реституционното решение на ОСЗГ – „Овча купел“. Доколкото скицата отразява
обектите на кадастъра по начина, по който са отразени в КККР, то не може да се
приеме, че дори да беше издадена скица към този момент, би изпълнила целите си при
прехвърляне на собствеността. Скицата фигурира сред задължителните документи,
необходими за прехвърлянето на недвижим имот, като нейната цел да се отразява
точно местоположението, границите и площта на конкретния недвижим имот. При
подобни разминавания между документа за собственост и скицата, то нотариусът не
би удостоверил сключването на подобна сделка. Неточното посочване на площта на
имота представлява грешка при нанасяне на имота в кадастралната карта и
кадастралните регистри, която подлежи на отстраняване по предвидения в закона ред
от титуляра на правото на собственост към момента на подаване на заявление към
съответните органи за отстраняване на грешката по административен ред или към
момента на предявяване на иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. От това следва, че простото
нанасяне на имота в КККР не се явява достатъчно, за да е изпълнено задължението на
наследника на ответниците по чл. 2.1 и за да започне да тече срокът на погасителната
давност.
На последно място, неотносими към разглежданата хипотеза се явяват доводите
на ответника, според които при неосъществен предварителен договор платената цена
може да бъде търсена до изтичането на общия петгодишен давностен срок, чието
начало съвпада с изтичането на давностния срок за обявяването му за окончателен. Те
касаят друга хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно неосъществено основание, при
което подлежи на връщане даденото с оглед бъдещо основание, което не е могло да
бъде осъществено, и представляват друго основание на иска, каквото не е заявено в
исковото производство. Както вече беше отбелязано, настоящият случай касае
неимуществено разместване вследствие на отпаднало с обратна сила основание.
Поради изложените съображения, съдът намира, че всички компоненти,
включени във фактическия състав на кондикционната претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД са се проявили в обективната действителност, поради което и предявената искова
претенция следва да бъде уважена в цялост.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
възниква единствено в полза на ищеца. В законоустановения срок е депозиран списък
с разноски по чл. 80 ГПК, с който се претендират 550 лв. за платен депозит за вещо
лице, 36,75 лв. – държавна такса в заповедното производство, 36,75 лв. – държавна
такса в исковото производство, както и адвокатско възнаграждение на стойност от
1 094 лв. По делото са представени доказателства за тяхното осъществяване, поради
което следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. С протоколно определение от
26.02.2025г. е увеличен депозита за изготвяне на съдебно-графологическа експертиза
със сумата от 300 лв. вследствие на представена справка-декларация по чл. 23, ал. 3 и
чл. 24, ал. 2 от Наредба № Н-1/14.02.2023г. за вписването, квалификацията и
възнаграждението на вещите лица за положените часове труд с калкулация в размер на
850 лв. С РКО № 20251110003524 от 26.02.2025г. е изплатена сумата от 300 лв. от
бюджета на съда, които следва на основание чл. 78, ал. 6, вр. ал. 3 ГПК да бъдат
възложени в тежест на ответниците.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският Районен Съд
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД, че В. А. Д.а – б, ЕГН: **********, с адрес: ** дължи на Т. С. П., ЕГН:
**********, с адрес: **, сумата от 1 225,00 лв., представляваща платена на отпаднало
основание сума по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 22.02.2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 28.05.2021 г., до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30474/2021 г., по описа на СРС, 74
състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД, че К. А. Д., ЕГН: **********, с адрес: ** дължи на Т. С. П., ЕГН:
**********, с адрес: **, сумата от 1 225,00 лв., представляваща платена на отпаднало
основание сума по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 22.02.2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 28.05.2021 г., до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30474/2021 г., по описа на СРС, 74
състав.
ОСЪЖДА В. А. Д.а – б, ЕГН: **********, с адрес: **, и К. А. Д., ЕГН:
**********, с адрес: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на Т. С. П., ЕГН:
**********, с адрес: **, сумата от 1 717,50 лв., представляваща сторени в заповедното
и първоинстанционното производство разноски.
ОСЪЖДА В. А. Д.а – б, ЕГН: **********, с адрес: **, и К. А. Д., ЕГН:
**********, с адрес: **, на основание чл. 78, ал. 6, вр. ал. 3 ГПК да заплатят по сметка
на Софийски районен съд, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III” 54 сумата от 300,00
лв., представляваща сума, заплатена от бюджета на съда за изготвяне на съдебно-
графологическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7