РЕШЕНИЕ
№ 395
гр. Велико Търново, 24.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и
четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н.и прокурора Светлана Иванова, изслуша докладваното
от съдия Банев Административно дело №
445 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, подадена
от ***Д.Д. от ВТАК, като пълномощник на Г.Б.С.
с ЕГН **********, адрес ***. Г.С.
предявява иск, с който претендира заплащане от Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - гр. Велико Търново, на обезщетение за вредите, причинени му от
Наказателно постановление № 18-1275-001055/ 22.06.2018 г., издадено от
началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Велико Търново, с което му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 лева. Сочи, че наказателното постановление е
отменено с Решение № 76/ 22.02.2019 г. по НАХД № 2091/ 2018 г. на РС – Велико
Търново, необжалвано и влязло в сила. Иска
се ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за причинените на ищеца
имуществени вреди които последният оценява в размер на 300,00 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 2091/ 2018
г. на ВТРС. В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си по делото ***Т. от
ВТАК, преупълномощен от изготвилия исковата молба ***Д. поддържа иска така,
както е предявен, по доводите, изложени в исковата молба и допълнителни
аргументи, развити в хода на устните
състезания, и в писмена защита. Заема становище за неоснователност на възраженията,
изложени от ответника. Претендира
присъждане на направените в производството по делото разноски в размер на
310,00 лв., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът,
Областна дирекция на МВР – гр. В. Търново, чрез пълномощника си по делото ***С.Г.,
в представен отговор на исковата молба оспорва иска по основание и размер.
Поддържа становище за неоснователност и недоказаност на същия. Развива доводи,
че направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с
производството не представляват имуществени вреди по смисъла на закона и не са
пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление.
Отделно счита за недоказано заплащането на сумата, договорена като адвокатско
възнаграждение за производството пред районния съд. С тези аргументи, развити в
писмения отговор, ответникът моли предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен. Не
претендира присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за настоящото производство,
предвид фактическата и правна сложност на делото. В съдебно заседание, редовно
призован, ответникът не изпраща представител.
Участващият в производството прокурор от
Окръжна прокуратура – В. Търново, пледира допустимост и основателност на иска
за причинени имуществени вреди. Намира същия за доказан по основание и размер,
предвид установяващите се по делото факти, мотивите на Тълкувателно решение №
1/2017 на ОС на съдиите от Първа и Втора колегии на ВАС, и съдържанието на
договора за правна защита и съдействие
по НАХД № 2091/ 2018 г. на ВТРС.
Съдът, като взе предвид изложените от
ищеца фактически обстоятелства, на които се основава искът и формулирания
петитум, определя иска като такъв с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който съобразно ал. 2 от същия текст, следва да бъде разгледан по реда
на чл. 203 и сл. от АПК.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като
взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От наличните по делото писмени
доказателства – представени от ищеца и тези съдържащи се в НАХД № 2091/ 2018 г.
на Районен съд - Велико Търново, се установява, че с Наказателно постановление № 18-1275-001055/
22.06.2018 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
гр. Велико Търново, за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2, Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, на Г.Б.С. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева.
Наказателното постановление е било обжалвано и отменено като незаконосъобразно
с Решение № 76/ 22.02.2019 г. по НАХД № 2091/ 2018 г. на Районен съд – Велико
Търново. Така постановеното решение не е обжалвано и е влязло в сила на
26.02.2019 година.
От протоколите, изготвени по повод
проведените на 21.11.2018 г., 04.12.2018 г., 19.12.2018 г., 22.01.2019 г.
открити съдебни заседания, по посоченото дело на РС – Велико Търново се
установява, че в същите Г.Б.С.
е бил представляван от ***Д.Г.Д. от ВТАК – негов защитник, съгласно пълномощно
и договор за правна защита и съдействие, и двете от дата 16.10.2018 г. /л. 5 от
настоящото дело и л. 5 от делото на РС – В. Търново/. Съгласно отбелязаното в
договора, уговореното възнаграждение е в размер на 300,00 лв., платено в брой.
В рамките на настоящото производство, като доказателство по делото е вложено
НАХД № 2091/ 2018 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, съдържащо
коментираните по-горе документи.
Приобщаването на цитираното дело е
извършено по искане на ищеца, с цел установяване на основанието и размера на
направените разноски за адвокатска защита, във връзка с издаването и
оспорването на наказателното постановление. В хода на съдебното производство не
са ангажирани писмени доказателства по съществото на спора, извън съдържащите в
посоченото съдебно дело. С исковата молба са представени доказателства за упълномощаването на ***Д.Д.
за представителство по настоящото дело и за заплащането на договореното
адвокатско възнаграждение – пълномощно и договор за правна защита и съдействие
от 28.05.2019 година. Съгласно отбелязаното в договора за правна защита
и съдействие, уговореното и платено в брой възнаграждение за един адвокат, е в
размер на 300,00 лв /л. 10 от делото/.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Съгласно чл. 203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В процесният случай се претендират
вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от
началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Велико Търново, като адресат на
неблагоприятните последици, предвидени с това НП е именно ищецът. Искът за
отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на
администрацията, е редовно предявен в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК,
срещу субект по чл. 205 от АПК, тъй като издателят на акта е орган на
администрацията, намиращ се в системата на юридическото лице, сочено като
ответник в молбата – Областна дирекция на МВР в гр. Велико Търново /чл. 37, ал.
2 от Закона за Министерството на вътрешните работи/. Исковата молба е предявена
пред родово и местно компетентен съд - Административен съд – Велико Търново,
съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/ 2014 г. на
ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, и чл. 7 от ЗОДОВ, доколкото мястото
на претендираното увреждане е в град Елена, обл. Велико Търново, в същата
административно териториална единица е и населеното място, където е постоянния
адрес на ищеца.
Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2,
предл. първо от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се
прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди. Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по
реда, установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
/претърпяна загуба или пропусната полза/ от такъв административен акт или от
незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства
реализирането на отговорността на държавата по посочения ред.
В разглеждания случай безспорно се
установи, че издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът – НП № 18-1275-001055/
22.06.2018 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.
Велико Търново, е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно
решение. По мотивите на т. 1 от цитираното по-горе Тълкувателно постановление №
2/ 19.05.2015 г., съдът приема, че издаването на процесното наказателно
постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на
тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в
този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден
от административен орган и въпреки че поражда наказателно-правни последици, е
резултат от санкционираща административна дейност.
Неоснователни са и възраженията на ответника,
че претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отмененото
наказателно постановление, а представлява сума, заплатена по сключен договор за
оказване на правна помощ във водено съдебно производство. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждащото действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на
вредите, причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по
съдебен ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима
предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено
средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права
са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване съответният гражданин е
ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното
възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената
сфера на адресата на незаконосъобразното наказателно постановление. Така
претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено
наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран
защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се
намира с обжалвания акт
в отношение на обуславяща причина и следствие. Гражданинът не би потърсил
адвокатска помощ и заплатил съответен хонорар, ако срещу него не е издаден акт,
увреждащ законните му права и интереси, защитата срещу който акт е единствено
по съдебен ред. Поради това не може да се възприеме тезата на
ответника, че застрашеното от административна санкция лице безпричинно е
платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него
наказателно постановление. Всъщност единственият логичен мотив за ангажирането
на квалифицираната помощ и нейното заплащане, е преследваната от адресата на
наказателното постановление цел – то да бъде отменено по предвидения от закона
ред, изискващ познания в областта на правото, каквито притежават адвокатите.
Ето защо следва да се приеме, че ангажирането на адвокатска помощ срещу
заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от
издаденото наказателно постановление. Респективно
намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на това
наказателно постановление, което впоследствие е отменено от съда.
Предвид горните съображения и тези
изложени в Тълкувателно решение № 1/ 15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС
по тълкувателно дело № 2/ 2016 г., настоящият състав намира предявеният иск за
имуществени вреди в размер на 300,00 лв., представляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение по НАХД № 2091/ 2018 г. по описа на РС – Велико
Търново, за доказан по основание. Обратно на поддържаното от ответника, съдът
намира, че са ангажирани надлежни доказателства за действително извършено
плащане на договореното адвокатско възнаграждение за производството по
наказателното от административен характер дело. Съгласно изричното отбелязване
в договора от 16.10.2018 г., имащо значението на разписка за получаване на
сума, сумата 300,00 лв. е платена от Г.С. на ***Д., изцяло в брой, при
сключването на посочения договор.
Тоест заплащането на възнаграждението е извършено в рамките на съответното
съдебно производство и фактически преди провеждането на първото открито
заседание по него, което основава както наличието на реално причинени
вреди от отменения по съдебен ред акт, така и пряката причинна връзка между тях.
По отношение претендирания размер на
обезщетението. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно Закона за адвокатурата /ЗА/. В случая, както се каза, договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД
№ 2091/ 2018 г. на РС – Велико Търново, т.е. в минималния размер,
определен в чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Същевременно спецификата на конкретния случай е
изисквала допълнителното установяване пред съда на относими факти, с цел
оборване констатациите и изводите на наказващия орган. Това е наложило и
ангажирането от наказаното лице, чрез пълномощника му в него производство, на
писмени доказателства извън тези, съдържащи се в административната преписка,
както и гласни такива. От пълномощника на С. са извършени и изготвяне на жалбата пред районния съд,
участие в четири открити съдебни заседания с разпит на свидетели. Съобразно
това заплатеното адвокатско възнаграждение в нормативно определения
минимален размер на 300,00 лв., е адекватно и
покриващо критериите за обоснованост и справедливост, а претендираните
от ищеца имуществени вреди се явяват доказани и по размер.
С оглед изложеното, следва да бъде
уважен искът на Г.Б.С., за
присъждане на имуществени вреди в размер на 300,00 лв., представляващи договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по НАХД № 2091/ 2018 г. на
Районен съд – Велико Търново.
Ищецът претендира присъждане на
направените по делото разноски. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство е 300 лв. -
платени в брой /л. 10 от делото/. Възражението за прекомерност на договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, направено от процесуалния представител на
ответника е неоснователно. Адвокатското възнаграждение е в минималния размер по
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес. Изхождайки
от посоченото по-горе правило и съобразно уважената част от иска, съдът намира,
че следва да присъди в полза на ищеца разноски за един адвокат в пълния
претендиран размер на 300,00 лв., както и 10,00 лева – държавна такса, или общо
310,00 лева. Предвид изхода на делото и по аргумент от разпоредбата на чл. 10,
ал. 2 от ЗОДОВ, разноски на ответника не следва да бъдат присъждани, а и такова
искане не е правено от последния.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – гр. Велико Търново да заплати на Г.Б.С. с ЕГН **********, адрес ***, сумата от 300,00 /триста/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат от отмененото
като незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-1275-001055/ 22.06.2018 г.,
издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Велико Търново.
Осъжда Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – гр. Велико Търново, да заплати на Г.Б.С. с ЕГН **********, адрес ***, направените в настоящото производство
разноски общо в размер на 310,00 лв. /триста и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: