Решение по КНАХД №1247/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Решение № 59/10.04.2025 г. по АНД № 6/2025 г. по описа на РС – Харманли, с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/.

Изложени са съображения за отмяна на съдебния акт. Оспорва се твърдението, че е нарушена процедурата, по която е ангажирана отговорността на дружеството. Безспорно било доказано извършването на нарушение. Моли решението да бъде отменено, а ЕФ – потвърден. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, не изпраща представител. Депозирана е писмена молба, с която се моли отмяната на акта и евентуалното намаляване на размера на санкцията до пропорционалния й размер. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение

Ответникът „Йон Транспорт“ ЕООД, депозира писмен отговор на жалбата с която моли да се потвърди оспорваното решение и при условията на евентуалност нарушението да се квалифицира като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание редовно призовано, дружеството не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и твърденията на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: На 15.09.2021 г., в 14.57 ч. от електронната система за събиране на такси чрез устройство № 10162, било установено нарушение с номер CCD2D0C683205BEEE053041F160AF9A2, извършено с ППС Влекач Даф ФТХФ 105, с рег. № [рег. номер], собственост на дружеството жалбоподател, с технически допустима маса 17 990, брой оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке, с общ брой оси 5, с обща технически допустима маса на състава 40 000, в община Харманли за движение по път А-4 км. 62+476 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало закупена валидна маршрутна карта или подадена валидна тол декларация за преминаването.

За установеното бил издаден електронен фиш № **********, с който на дружеството била наложена „Имуществена санкция" в размер на 2 500 лв., за извършеното нарушение по чл.102 ал.2 от Закон за движение по пътищата, както и съответна такса по чл. 10б ал. 5 от Закон по пътищата, съобразно категорията на притежаваното пътно превозно средство, в размер на 133 лв.

Тази фактическа обстановка е правилно установена въз основа на събрания и кредитиран от РС – Харманли доказателствен материал.

РС – Харманли е отменил електронния фиш, тъй като се е позовал на непропорционалността на санкцията и че е нарушена процедурата по ангажиране отговорността на дружеството. За нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП преди изменението на чл. 189ж ЗДвП от 13.02.2024 г. и административнонаказателната отговорност не може да бъде ангажирана с издаването на електронен фиш.

Не се оспорва в случая, че собственик на ППС е дружеството ответник по касация и че на същото е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. Видът на наложеното наказание и неговият размер са установени в чл. 179, ал. 3б ЗДвП, като предвиденият от законодателя размер е фиксиран и не е предвидена възможност за преценка предвид осъществилите се факти, т.е. не се прави разлика дали е налице изцяло или частично неплащане на дължимата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП такса, нито дали това се дължи на умишлени действия и от кого са извършени те или в резултат на грешка и причините за проявата й, нито се съобразяват изминатото разстояние, какъв точно е размерът на дължимата пътна такса. При преценка осъществен ли е състав на нарушение и при определяне тежестта на наказанието, съответно – при преценка на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера на наказанието, е водещ задължителният за държавите членки, както и за съда, принцип за пропорционалност /Решение на Съда от 22 март 2017 г. по съединени дела C-497/15 и C-498/15/. В случая този принцип е нарушен, вкл. и доколкото са налице съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш, коментирани по-горе.

Предвидено е от законодателя също - при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, водачът на ППС, неговият собственик или трето лице да може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност /чл. 10, ал. 2 ЗП/.

Съгласно Решение на Съда от 21 ноември 2024 г. по дело C-61/23 „член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, вкл. когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса “ с фиксиран размер.

Следователно, предвиденият в чл. 179, ал. 3б ЗДвП фиксиран размер противоречи на член 9а от Директива 1999/62/ЕО поради неспазване на принципа за пропорционалност между конкретното нарушение и предвиденото за същото наказание. Националното право следва да остане неприложено. Недопустимо е съдът, приемайки, че безспорно е извършено нарушение, да наложи наказание в размер под установения от законодателя, ако такава възможност не му е предоставена. Не без значение е и фактът, че в случая е определена съответната такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП, в размер на 146 лева, която сума е в значително по-нисък размер от определения на предвиденото наказание „имуществена санкция“, т.е. налице е безспорно несъразмерност на задължението и предвиденото наказание при неизпълнението му. В този смисъл, следва да се отбележи и, че размерът на компенсаторната такса, който е определен, е близо 5 пъти по-малък от размера на наложеното наказание, т.е. с плащането му изначално законодателят е приел, че ще бъде постигнат дисциплиниращия ефект спрямо наказаното лице и то ще бъде освободено от административнонаказателна отговорност, като задължението по чл. 10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено, от което се следва и извод, че наложеното наказание е несъразмерно тежко спрямо извършеното нарушение.

Доколкото направените от Районен съд – Хасково изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът констатира, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила /чл. 221, ал. 2 от АПК/.

Въпреки изхода от спора разноски в полза на ответника не се дължат, тъй като такива не са поискани.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 59/10.04.2025 г. по АНД № 6/2025 г. по описа на РС – Харманли.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.