Решение по дело №62/2018 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  188

 

гр. Стара Загора, 25.06.2018г.

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

         Старозагорският административен съд, VIІ състав, в публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

                                                                               

при секретар Ива Атанасова                                                                                  и с участието на прокурора Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ адм. дело № 62 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

Производството е с правно основание чл.203 и сл.от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

 

Образувано е по искова молба (наименувана „жалба“), подадена от Л.И.Т. против принудителна административна мярка /ПАМ/ от 24.01.2018 г. – „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач” от длъжностни лица от Звено за кратковременно паркиране при Община Казанлък. В жалбата се сочи, че на 24.01.2018 г. жалбоподателката паркирала личния си автомобил Хюндай в уширението на ул.Шипченска епопея. Впоследствие констатирала, че автомобила й не се намира там, като разбрала, че същият е „вдигнат от паяк“. След като посетила охранявания паркинг получила приемо-предавателен протокол №43/24.01.2018 г. и фискален бон за заплатена сума в размер на 50 /петдесет/ лева, обозначена като „такса Н. 4, чл. 31, т. 4“ като от описаната разпоредба не ставало ясно от кой акт е тя. Сочи, че не са й предоставяни каквито и да било документи, свързани с констатиране на нарушението, като заявява, че не е налице нито една от трите хипотези на ЗДвП и Наредба №4 на Общинския съвет за налагане на ПАМ. Липсата на яснота затруднявало правото й на защита, което водило до незаконосъобразност на ПАМ като постановена в несъответствие с целта на закона и при липса на доказателства за осъществен състав по чл. 171, т.5 от ЗДвП. Обосновава, че вписаната във фискалния бон разпоредба – чл. 31, т. 4 означава, че е приложена ПАМ за нарушение на подзаконов акт, което противоречи на чл.23 от ЗАНН и представлява основание за нейната нищожност. Моли съда да обяви наложената ПАМ за нищожна или да я отмени като неправилна и незаконосъобразна. С оглед незаконосъобразността на наложената ПАМ и по повод възникнали за жалбоподателката имуществени вреди на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предявява за съвместно разглеждане иск срещу Община Казанлък за имуществени вреди на стойност 52 /петдесет и два/ лева, от които 50 /петдесет/лева за принудително преместване и 2 /два/ лева за престой на специализиран паркинг. Претендират се направените по делото разноски.

 

         Ответниците по жалбата – Д. К. Б. – главен специалист „Звено кратковременно паркиране“ при Община Казанлък и Е.Б.Ц. – служител в „Звено кратковременно паркиране“ при Община Казанлък, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. С. изразява становище за неоснователност на жалбата, като се иска отхвърлянето й.

Ответникът по иска за вреди – Община Казанлък, в подробен писмен отговор и чрез процесуалния си представител по делото Ю.С., оспорва предявения иск като неоснователен и иска отхвърлянето му. Твърди, че жалбоподателката – ищец е паркирала автомобила си в зоната на кръстовище, като е създала опасност за другите участници в движението, тъй като разположението на паркирания автомобил закрива видимостта на другите водачи на МПС, движещи се и извършващи маневри в зоната на това кръстовище.  В съдебно заседание излага допълнителни доводи, че при прилагането на ПАМ длъжностните лица са приели, че е извършено нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, като сочи също, че съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Обосновава, че иска за възстановяване на претендираните вреди е неоснователен, тъй като наложената ПАМ е законосъобразна, при наличие на основанията за нейното прилагане, регламентирани в чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП, във връзка с неспазване на правилата за движение по пътищата и поради това не е осъществена първата предпоставка на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като не е налице незаконосъобразен административен акт. Претендира разноски по делото.

Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че жалбата е основателна, тъй като в случая се касае за улица, която е еднопосочна и спирането на автомобили по никакъв начин не представлява и не създава опасност за движещите се по тази улица други автомобили. Обоснова, че с оглед основателността на жалбата предявената искова претенция в размер на 52 лева също е основателна.

          Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

 

          Улиците „Шипченска епопея“ и „Шейновска“ в гр.Казанлък се пресичат в У-образно кръстовище (л.49). Ул. „Шейновска“ е еднопосочна, като движението по нея е разрешено само от изток на запад, по посока към ул. „Шипченска епопея“. Влизането от ул. „Шипченска епопея“ към ул. „Шейновска“ е забранено с поставен пътен знак „В1“. Предимството на кръстовището между двете улици е урегулирано с пътен знак „Б1“, поставен на ул. „Шейновска“, като непосредствено преди този знак улицата се пресича от друга такава – ул. „Бузлуджа“. Ул. „Шейновска“ и ул. „Бузлуджа“ се пресичат в Т-образно кръстовище. Поради спецификата на кръстовището на ул. „Шипченска епопея“ и ул. „Шейновска“ в края на най северната част на ул. „Шейновска“, преди самото кръстовище, е образувано уширение.

 

          На 24.01.2018г. жалбоподателката – ищец Л.И.Т. паркирала личния автомобил „Хюндай“ модел I20  с рег.№……., на уширението, намиращо се до кръстовището на ул. „Шипченска епопея“ и ул. „Шейновска“. Автомобилът бил паркиран като предната му част била ориентирана на запад, а разстоянието от предната му част до кръстовището на ул. „Шейновска“ и ул. „Бузлуджа“ било 8 метра (схема – л.49).

 

          Известно време след това Т. се върнала на мястото, където преди това паркирала и установила, че автомобила не е там, като разбрала, че същия е репатриран.

 

          Впоследствие за освобождаване на автомобила си Т. заплатила сумата от 50 лева – такса по чл.31, ал.4 от Наредба №4 за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на Община Казанлък и 2 лева – такса по чл.44а, ал.5 от Наредба №26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък (л.5). Във връзка с освобождаването на автомобила е съставен и приемно-предавателен протокол №43 от 24.01.2018г.

 

          По делото е приложена преписката по налагане на обжалваната ПАМ, снимков материал и доказателства за компетентността на органите, наложили ПАМ.

 

          С протоколно определение от проведеното на 05.06.2018г. съдебно заседание е обявено за безспорно установено между страните обстоятелството, че мястото, на което е паркирано процесното МПС не е в зоната на действие на неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.

 

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

 

Репатрирането на автомобили като ПАМ е регламентирано в специалния ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ: преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Следователно в случая се касае за индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на орган, овластен със закон за това.

 

Оспореният акт представлява принудителна административна мярка, приложена с разпореждане в устна форма. Предвид формата на акта, в него не може да бъде указано пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. Това означава, че е приложима разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, която предвижда, че ако в акта или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответния срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Съгласно чл.61 ал.1 от АПК, всеки административен акт без разлика във формата в която е издаден, следва да бъде съобщен на заинтересованите лица. Независимо, че прилагането на ПАМ по чл.171, т.5, б. „б” ЗДвП се свързва с преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач и се оказва доведена до знанието на жалбоподателя на датата на прилагането – 24.01.2018г., по делото няма данни на последния да е било съобщено пред кой орган и в какъв срок може да я оспори. Поради това и по аргумент от чл.140, ал.1 от АПК срокът за оспорване на мярката в случая се смята удължен на два месеца – т.е. до 24.03.2018г. Жалбата, като подадена на 31.01.2018г., се явява в срок, изхожда от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен, следователно е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява основателна.

 

Разпоредбата на чл.168, ал.1 от ЗДвП гласи, че определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач. По силата на цитираната разпоредба в кръга на лицата, които могат да прилагат ПАМ по чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП, са включени длъжности лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. За всеки един от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат ПАМ. Законодателят не е въвел ограничения или изисквания досежно собственика на пътя. Тоест всеки собственик на път по смисъла на §1, т.6 от ЗДвП има законова възможност да оправомощи лица, които да налагат принудителна мярка, като определи изрично тези лица. 

 

В разглеждания случай не се спори, че мястото, където е бил паркиран автомобила се намира е пределите на гр.Казанлък и е общинска собственост. Със Заповед №1246/25.07.2017г. Кмета на Община Казанлък Д. К. Б. и Е.Б.Ц., като служители на „Звено за кратковременно паркиране“, са определени като длъжностни лица от Община Казанлък, имащи право да извършват или да нареждат принудително преместване на автмобили без знанието на техните собственици или упълномощен от тях водач, за извършени нарушения на ЗДвП и Наредба №4, приета с решение №79/25.02.2016г. (л.28). Ответниците са назначени с трудови договори в „Звено кратковременно паркиране“ и Общинско предприятие „КД и ПИС“ към Община Казанлък (л.50 и л.46), като задачите, възложени им с утвърдените им длъжностни характеристики включват и тези да „посочва кой автомобил да бъде репатриран“ – за първия от тях (л.51-52) и да „изпълнява други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността“ – за втория (л.47-48), като такива са му възложени със Заповед №1246/25.07.2017г. Кмета на Община Казанлък, а именно – да извършва или да нарежда принудително преместване на автомобили без знанието на техните собственици. С оглед изложеното, обжалваната ПАМ е разпоредена от материално и териториално компетентни органи, овластени с правомощия по чл.171, т.5, б. „б”  от ЗДвП.

 

Поради всичко изложено следва да се приеме, че противно на изложеното в жалбата, наложена ПАМ не е издадена въз основа на Наредбата на Общински съвет Казанлък, а на основание ЗДвП, с което са спазени изискванията на чл.23 от ЗАНН, според които прилагането на ПАМ следва да е уредено в съответен закон. С оглед на това и искането за обявяване на нищожност на процесната ПАМ се явява неоснователно.

 

Разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗДвП постановява кои ПАМ се налагат с мотивирана заповед, като ПАМ по чл.171, т.5, б. „б”  от ЗДвП не е сред изрично изброените мерки. Това означава, че прилагането на тази ПАМ се извършва чрез преместване и предоставяне на отговорно пазене на МПС, без законът да изисква мотивирана писмена заповед за прилагане на мярката. Тя може да е устна или изразена чрез действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК.

 

При прилагането на ПАМ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Доколкото принудителните административни мерки от този вид се издават в устна форма, за доказване на законосъобразността им са допустими всички доказателствени средства, включително и снимков материал, какъвто е приложен по преписката.

 

          Разпоредбата на чл.171, т.5, б. „б“ ЗДвП (възпроизведена дословно в чл.31, т.4, изр.1-во от Наредба №4 за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на Община Казанлък) съдържа три самостоятелни хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да прилагат ПАМ „преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“. Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората е, когато паркирането създава опасност за другите участници в движението. И третата е, когато паркираното превозно средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В случая по делото е установено, че мястото, на което е паркирано процесното МПС не е в зоната на действие на неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, т.е. не е налице първата законова хипотеза. Не са налице и данни паркирането на процесното МПС да попада в последната хипотеза – да прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Следователно, както и се обосновава от процесуалния представител на ответниците, се касае за случай, в който превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението.

 

          Посочената хипотеза кореспондира със състава на административно нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, която предвижда, че престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност за движението. Наличието на такава опасност следва да бъдe доказанa от административния орган, издал ПАМ, каквито доказателства липсват по делото. Видно от приложения по делото план за организацията на движението и от приобщения снимков материал се установява, че лекият автомобил е паркиран в уширението на ул. „Шейновска“, преди кръстовището с ул. „Шипченска епопея“. Същевременно ул. „Шейновска“ е еднопосочна, като влизането по нея откъм ул. „Шипченска епопея“ е забранено със съответния пътен знак. Т.е. автомобила не създава опасност от евентуално препречване на видимостта откъм ул. „Бузлуджа“, както се твърди в отговора на исковата молба, тъй като навлизането към ул. „Шейновска“ откъм ул. „Шипченска епопея“ е забранено. От друга страна движещите се по ул. „Шейновска“ в посока ул. „Шипченска епопея“ имат достатъчно видимост за движението както по ул. „Бузлуджа“, така и по ул. „Шипченска епопея“, за да се приеме, че процесното МПС е паркирано така, че да състава опасност за движението. При тези данни се налага изводът, че превозното средство не е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението, т.е не е налице и тази хипотеза на чл.171, т.5, б. „б“ ЗДвП.

 

          Действително според настоящия състав жалбоподателката паркирала автомобила си в нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Видно от схемата от плана за организация на движението разстоянието от предната част на автомобила до кръстовището на ул. „Шейновска“ и ул. „Бузлуджа“ е 8 метра, т.е като се има предвид дължината на лекия автомобил, която не е по-малка от 3 метра, следва да се приеме, че автомобила е паркиран на по-малко от 5 метра от това кръстовище. Паркирането в зоната на кръстовище по смисъла на § 6, т.8 ЗДвП е нарушение на чл.98, ал.1, т.6 ЗДвП. Но за да е приложима принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП е необходимо не само да е налице нарушение на чл.98, ал.1, т.6 ЗДвП. Необходимо е паркирането да е по начин, който създава опасност за другите участници в движението. Само по себе си нарушението на чл.98, ал.1, т.6 ЗДвП не значи автоматично изпълнение и на предпоставките на чл.171, т. 5, б. „б“ ЗДвП. При това положение, жалбоподателката би могла да носи административнонаказателна отговорност за допуснато от нея нарушение по ЗДвП, но не и да й бъде наложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. „б“ ЗДвП, тъй като паркирането на по-малко от 5 метра от кръстовище само по себе си не е доказателство, че същото създава опасност за другите участници в движението по смисъла на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП.

 

С оглед горните мотиви се налага извод, че разпоредената от длъжностни лица от Звено за кратковременно паркиране при Община Казанлък ПАМ – „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“ е незаконосъобразна – постановена в нарушение на приложимата правна норма – чл.171, ал.5, б. „б“ от ЗДвП и като такава следва да бъде отменена. Предвид това и в съответствие с нормата на чл.204, ал.2 от АПК, на разглеждане подлежи и искът за обезщетяване на жалбоподателя – ищец в размер на 52 лева, представляващ имуществени вреди в същия размер, от който 50 лева за репатриране на лекия автомобил и 2 лева за предстоя му на наказателен паркинг.  

 

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Анализът на цитираната норма обосновава извод, че за да се ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани следва да са налице при условията на кумулативност следните материалноправни предпоставки: 1.незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностни лица, осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност; 2.вреда, причинена на гражданите или юридическите лица и 3.пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредоносния резултат. В конкретния случай ищецът претендира възстановяване на претърпените от него имуществени вреди, представляващи такса за репатриране и такса на престои на автомобила му в наказателен паркинг в общ размер на 52 лева. Настоящият съдебен състав намира, че искът е основателен по следните съображения:

 

От изложените по-горе мотиви се обосновава извод за незаконосъобразно приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП – общинските служители са разпоредили преместването на паркираното от жалбоподателката – ищец МПС без нейно знание и съгласие. Принудителната административна мярка е незаконосъобразна поради липсата на основанията за нейното прилагане, регламентирани в чл.171, ал.5, б. „б“ от ЗДвП. При това положение, от обективна страна е осъществена първата предпоставка на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, т.е. налице е незаконосъобразен административен акт, постановен от длъжностно лице при и по повод изпълнение на административната дейност. На изследване в производството подлежат претърпените от ищеца имуществени вреди и наличието на причинна връзка с незаконосъобразния административен акт. От представените по делото 2 бр. фискални бонове (л.5) се установява, че за извършеното репатриране на автомобила ищецата е заплатила на Община Казанлък сумата от 50 лева – такса по чл.31, т.4 от Наредба №4 за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на Община Казанлък и 2 лева – такса по чл.44а, ал.5 от Наредба №26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък. Престирането на тази сума е в пряка и непосредствена причинна връзка с разпореденото принудително преместване на автомобила и поради отмяната на последното, се явява недължимо. Отговорността за причинените вреди следва да се носи от Община Казанлък, чийто служители са разпоредили процесното незаконосъобразно преместване.

 

Предвид гореизложеното, исковата молба на Л.И.Т. се явява основателна и следва да се уважи за сумата от 52 лева, от които 50 лева – такса по чл.31, т.4 от Наредба №4 за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на Община Казанлък и 2 лева – такса по чл.44а, ал.5 от Наредба №26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък.

 

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането за разноски на оспорващия се явява основателно. Съгласно представения списък и доказателства (л.75, л.42 и л.31), такива са направени в размер на 170 лв., от които 20 лв. за държавна такса и 150 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие. На основание посочената разпоредба, Община Казанлък следва да бъде осъдена да заплати на Л.И.Т. сумата 170 лв. разноски по делото. Таксите за банкови преводи не се включват към разходите, които следва да бъдат възмездени при отмяна или обявяване нищожност на административен акт, респективно при оттеглянето му преди произнасяне от съда по неговата законосъобразност, поради което не следва да се присъждат такива.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ искането за прогласяване за нищожна на Принудителна административна мярка – „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”, постановена на 24.01.2018г. от длъжностни лица от „Звено за кратковременно паркиране“ при Община Казанлък – Д. К. Б. и Е.Б.Ц., с която на основание чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП е разпоредено преместването на лек автомобил „Хюндай“ модел I20  с рег.№ ……., без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, като неоснователно.

 

ОТМЕНЯ по жалба на Л.И.Т. ЕГН **********,***, Принудителна административна мярка – „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”, постановена на 24.01.2018г. от длъжностни лица от „Звено за кратковременно паркиране“ при Община Казанлък – Д. К. Б. и Е.Б.Ц., с която на основание чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП е разпоредено преместването на лек автомобил „Хюндай“ модел I20  с рег.№ …….., без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, като незаконосъобразна.

 

ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на Л.И.Т. ЕГН **********,***, сумата от 52 /петдесет и два/ лева, представляваща претърпени имуществени вреди за заплатена такса за репатриране и престой на наказателен паркинг на лек автомобил „Хюндай“ модел I20  с рег.№………..

 

ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на Л.И.Т. ЕГН **********,***, сумата от 170 /сто и седемдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                     СЪДИЯ: