№ 10512
гр. Варна, 04.08.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20253110106524 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 44969/21.05.2025 г., подадена
от В. К. Т., чрез процесуалния му представител – адв. И. Г., срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД,
гр. София, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 КЗ.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, гр. София, чрез процесуалния му представител – юрк. Михаела Милушева. В
отговора на исковата молба е направен отвод за местна неподсъдност на спора. Страната
моли делото да бъде прекратено и същото да бъде изпратено по компетентност на Районен
съд – гр. София.
С разпореждане от 08.07.2025 г. съдът е дал възможност на ищеца да изрази
становище по направеното възражение за местна неподсъдност на делото и да обоснове
избраната от него местна подсъдност.
С молба от 30.07.2025 г. ищецът В. К. Т., чрез процесуалния му представител – адв. И.
Г., е изразил становище за неоснователност на отвода за местна неподсъдност на спора,
доколкото счита, че в случая са налице предпоставките на особената местна подсъдност по
чл. 113 ГПК, поради което и компетентен да разгледа спора е ВРС.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК иск на потребител може да бъде предявен и по
неговия настоящ или постоянен адрес.
В случая ищецът е депозирал исковата си молба пред Варненския районен съд, в
чийто район е и неговият адрес. Претендира да бъде прието за установено, че не дължи на
ответника сумите, както следва: 7024.44 лв. – главница по договор за потребителски кредит
от 13.01.2010 г.; 1346.63 лв. – редовна лихва за времето от 03.05.2011 г. – 18.04.2012 г.; 538.28
лв. – санкционираща лихва за периода 13.07.2011 г. – 18.04.2012 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.04.2012 г. до окончателното й изплащане, както и
направените съдебно-деловодни разноски в размер на 585.47 лв. по ч. гр. д. № 5017/2012 г.
по описа на ВРС, за които суми е издаден изпълнителен лист, поради погасяването им по
давност.
Доколкото с предявения иск по чл. 439, ал. 1 ГПК се цели оспорване на изпълнението
за вземания, произтичащи от договор за кредит, то съдът приема, че и в настоящото
производство ищцата има качеството на потребител по смисъла на общата разпоредба на
пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С тази искова претенция се цели защита на правата на
потребителя, свързани с установяване недължимост на вземания, произтичащи от
предоставената му на 13.01.2010 г. финансова услуга – договор за кредит.
Ето защо съдът намира, че именно в качество си на потребител ищецът е предявил
настоящата искова претенция, съответно упражнил е правото си да избере уредената в чл.
113 ГПК местна подсъдност. Така избраната особена местна подсъдност дерогира общата
1
такава по чл. 105 вр. чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК, предвиждаща, че искове срещу юридически
лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище.
В този смисъл е и съдебната практика на ВКС – В определение № 2481/21.08.2023 г.,
постановено по гр. д. № 2819/2023 г. по описа на ВКС, III гр. о., се посочва, че относно
характера на производствата по чл. 439 ГПК, образувани по искови молби на длъжници,
чиито задължения произлизат от договор за банков кредит, също няма колебания в
установена съдебна практика. В определение № 18 от 16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г.,
състав на ІІ т. о. на ВКС приема, че съобразно ЗЗП, само основанието за възникване на
вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице. Липсва неяснота
относно приложението на чл. 113 ГПК вр. чл. 439 ГПК, доколкото новонастъпилите
правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК са именно по отношение на вземането на
взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и което е предмет на
изпълнителното производство. Приложимостта на чл. 113 ГПК в исковите производства по
чл. 439 ГПК е възприета още в определение № 39 от 09.02.2022 г. по гр. д. № 3242/2021 г., ІV
г. о., определение № 50413 от 05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г., І т. о., определение №
306 от 11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1362/2022 Г., І т. о. и др.
По изложените съображения съдът приема, че направеното възражение за местна
неподсъдност на делото е неоснователно, поради което същото следва да бъде оставено без
уважение. Компетентен да разгледа спора по правилата за местна подсъдност е именно
избраният от ищеца съд – Варненски районен съд.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, ж. к.
„Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4, за местна неподсъдност на
делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Варна
в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на настоящото определение делото да се докладва за насрочване
по реда на чл. 140 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2