Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.12.2019
г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД СТАРА ЗАГОРА ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
четвърти декември 2019 година
В открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА
БОНЧЕВА
Членове: 1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
2.
ТРИФОН МИНЧЕВ
СЕКРЕТАР:
Диана Иванова,
Като
разгледа докладваното от съдията Минчев в.търг.д. № 1375 по описа за 2019
год., за да се произнесе съобрази:
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на П.К.Б.ЕООД
против решение № 733/29.05.2018г.,
постановено по гр.д. № 2171/2018г. по описа
на Районен съд – гр. Стара Загора, с което е ОТХВЪРЛЯ предявения от “П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ***, против С.С.П.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес ***-р ***, иск за установяване на вземането
на „П.К.Б.“ ЕООД за сумата в размер на 3876,40 лева - главница по договор за
потребителски кредит № ********** / 15.08.2016г., ведно със законна лихва от
15.09.2017 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед №
3439/20.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д.
№ 5257/2017 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като неоснователен. Във
въззивната жалба въззивника излага съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на постановеното решение. Посочена е съдебна практика. Развити
са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане
да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се уважи
изцяло исковата претенция. Претендират се разноските пред двете инстанции, описани
във жалбата.
В законния срок не е постъпил писмен отговор от страна
на въззиваемия.
Окръжен съд – гр. Стара
Загора, в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното
и въззивното производства, УСТАНОВИ:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 5257/2017г. по описа на Районен съд -
Стара Загора, съдът е издал в полза
на „П.К.Б.”
ЕООД срещу С.С.П. заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 3876,40
лева - главница по договор
за потребителски кредит № ********** / 15.08.2016г. и за сумата от 5,68 лева –
мораторна лихва за забава за периода от 27.10.2016г. до 03.01.2017г.,
ведно със законна лихва от 15.09.2017 г. до изплащане на вземането, както и за
разноските по заповедното производство: 152,64 лева. Тъй като длъжникът е
възразил срещу издадената заповед за изпълнение, в изпълнение на дадените от
заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящия иск за установяване само
на главницата по горепосочения договор за потребителски кредит, предмет на
заповедта.
От договор за потребителски кредит № **********
/ 15.08.2016г. и от 2 броя извлечения от
транзакции от 15.08.2016г. се установява, че „П.К.Б.“ ЕООД е предоставило на С.С.П. заемна сума в размер на 1500
лева, при годишен процент на разходите 49,89%, годишен лихвен процент 41,17 %,
лихвен процент на ден 0.11%, като общо задължение, включващо главница и
договорна лихва, е посочена сумата от 2634,84 лв. Заемателят се е задължил да
върне заема на 36 месечни погасителни вноски, всяка от които от по 73,19 лева. В
договора е посочено още, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги С.С.П.
дължи и възнаграждение в размер на 1356,12 лева, като размерът на вноската
възлиза на 37,67 лева или общо дължимата месечна вноска, включваща главница,
договорна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги е 110,86 лева.
Представено е сключеното между страните споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги от 15.08.2016г. с
уговорени следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит, възможност за отлагане и намаляване на определен брой погасителни
вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства. Представени са Общите условия на
дружеството и погасителния план към договора.
По
делото е представено и извлечение по сметка по договор за потребителски кредит №
**********/15.08.2016 г., съгласно
което изплатената от ответника сума възлиза общо на 117,60 лева.
Към
исковата молба е приложено уведомление до ответника за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, без да са представени доказателства за връчването му на
ответника.
Предвид установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Няма спор, че в настоящия
случай, ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.
1 ЗКИ и по
отношение на него е неприложима разпоредбата на чл. 60,
ал. 2 ЗКИ.
Независимо от
обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция,
даденото в цитираното тълкувателно решение, разрешение за необходимостта преди
подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че
счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери
приложение в настоящия случай. Същото следва да се прилага не само за
настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков
кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по отношение
настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по
други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а
задължението на длъжника е разсрочено. Не съществуват правно-логически
аргументи, които да дадат основание за различно третиране на предсрочната
изискуемост на кредитите /заемите/, отпускани от небанкови финансови институции
и тези, отпускани от банки. Няма основание заемодателят, който е финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал.
1 ЗКИ и по
занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде освободен от
задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно изискуем,
защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо
банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и
на собствен риск. Отделно от това кредитополучателите по договори, сключени с
небанкови финансови институции, биха били поставени в по-неблагоприятно
положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити. В този смисъл е
формирана задължителна съдебна практика.
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 71 ЗЗД, предсрочна изискуемост на
едно срочно задължение може да настъпи само в три конкретно посочени хипотези,
а именно: когато длъжникът е станал неплатежоспособен; когато със своите
действия е намалил дадените на кредитора обезпечения или когато не му е дал
обещаните обезпечения. Съгласно чл. 20а от ЗЗД
договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по
взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. В случая в
т. 12. 3 от ОУ е предвидено автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост, което дава възможност да се иска незабавното
изпълнение на задължението без за това да бъде уведомяван длъжника. Това
представлява изменение на договора, което е възможно само по взаимно съгласие
на страните или на основания, предвидени в закона, какъвто не е настоящият
случай. Следователно независимо дали в договора има уговорка, че при неплащане
на определен брой вноски или други обстоятелства, това не поражда действие,
освен ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление е достигнало до длъжника. По
изложените съображения настоящият състав приема, че предвидената в т. 12. 3 от
ОУ автоматична предсрочна изискуемост не представлява договорно отклонение от
общото правило на чл. 71 ЗЗД, поради което такава не е
настъпила.
Независимо от
гореизложеното следва да бъдат отчетени вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на присъдено нещо, в какъвто смисъл е задължителната
практика на върховната съдебна инстанция, обективирана в т. 1 от ТР № 8/2017 г.
от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС. Въпреки липсата на уведомяване за
предсрочната изискуемост, съдът на основание чл. 235 от ГПК следва
да съобрази всички факти, настъпили след предявяване на иска. След подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съобразно погасителния план
по договора за кредит поетапно са падежирали всички вноски по договора, съобразно
представения погасителен план. При вземане, произтичащо от договор за кредит,
чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди
подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може да бъде
игнорирана съществуващата облигаторна връзка между страните, обосноваваща
конкретни задължения, поети от кредитополучателя.
Липсата на точно изпълнение
на така поетите задължения, без настъпила предсрочна изискуемост за цялото
вземане, съобразно договореното по актуален погасителен план – главница и
лихви, води до извод, че тези обстоятелства следва да бъдат съобразени в
исковото производство по чл. 422 ГПК.
Длъжникът- ответник по иска дължи изпълнение, макар и само до онази част от
задължението по отношение, на която е настъпил падежът, договорен от страните и
доколкото не може да се приеме, че вземането е изцяло изискуемо поради
предявената предсрочна изискуемост, то не може да се отрече съществуване на
самото вземане, като се отхвърли искът в обема на безспорно установеното
задължение по отношение на падежиралите вноски – в този смисъл Решение № 15 от
09.05.2017 г. по гр. д. № 60034/16 на ВКС, І т. о. По въпроса за задължението
на съда да установи падежиралите вноски по кредита в рамките на иска по чл. 422 от ГПК,
въпреки ненадлежното обявяване на предсрочната изискуемост вече е постановено и
Тълкувателно решение № 8/2017 г. на ОСГТК, както и други решения на ВКС по чл. 290 от ГПК –
Решение № 7 от 19.05.2017 г. по гр. д. № 60053/16 г., І т. о., Решение № 180 от
31.07.2017 г. по т. д. 1357/16 г., Решение № 103 от 07.08.2017 г. по т. д. №
851/16 г. на ВКС, І т. о., Решение № 208 от 09.02.2018 г. по т. д. № 394/17 г.
на ВКС, І т. о. и др. Ето защо и предявеният в настоящото производство иск се
явява основателен до размера на падежиралите незаплатени вноски за главница –на
основание чл. 235,
ал. 3 ГПК,
/така както е разяснено и в т. 9 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, като в
настоящия случай са падежирали всички незаплатени вноски по договора за кредит,
тъй като последната от тях е била с дата на погасяване – 26.08.2019 г..
В разпоредбата на чл. 11 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за кредит и са предвидени
задължителни реквизити, които то следва да включва като условия за усвояване на
кредита, начин на формиране на лихвен процент, условия за издължаване,
съдържание на погасителния план, информация за дължимите плащания и т. н. От
съдържанието на процесния договор потребителят не може да прецени
икономическите последици от договора, а на същия като по-слабата страна в това
правоотношение законодателят е предоставил съответни стандарти за защита. На
първо място, изисква се информацията да е ясна, разбираема и недвусмислена, а
от посочените числа в раздел VI не се разбира какво точно се включва в размера
на месечната вноска като части от главницата и лихвата и оттук потребителят е
поставен в неблагоприятна позиция по отношение на информираността си за
конкретните условия по кредита. На следващо място, потребителят трябва да е
изразил и съгласие да са му предоставени задължителните реквизити на договор за
кредит, с които той да се е запознал преди сключването му. Така по начина, по
който е бил сключен въпросният договор за потребителски кредит, следва, че
същият е поставил в неблагоприятно положение потребителя спрямо финансовата
институция, отпускаща му заема и предвидила неравноправни договорки за
възнаградителната лихва, поради което договорът се явява недействителен на
основание чл. 143 от ЗЗП, вр. чл. чл. 24 от ЗПК. Като такъв, по смисъла на чл. 23 от ЗПК, потребителят по този договор е длъжен да върне само чистата
стойност на кредита (или в случая получената сума от лева), без да дължи лихва.
Няма спор по това, че страните по един
договор по смисъла на чл. 9 от ЗЗД могат свободно да определят неговите условия, но свободната им
воля е ограничена както от повелителните разпоредби на закона, така и от
добрите нрави. Добрите нрави са неписани правила и норми, но в определени
случаи законодателят може да включи същите в действащото законодателство. Това
е възможно и в случаите, когато с действията си определени субекти накърняват
добрите нрави. В тази връзка след сключването на процесния договор са приети
изменения в ЗПК, обнародвани в ДВ, бр. 35/22.04.2014 г. Със същите е въведена и
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС на РБ. Видно от мотивите за това изменение
(изявени при пленарно парламентарно обсъждане на 06.03.2014 г. на законопроекта
за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит № 454-01-8 от 30.01.2014 г., 42-то НС) законодателят е целил
постигане именно на справедлив баланс между интересите на потребители на
"бързи" небанкови кредити, изолирани от банковите услуги поради ниска
кредитоспособност (влошено имуществено състояние, нестабилни или неустановими
доходи, налична вече задлъжнялост) или ниска информираност и на професионалните
заемодатели, опериращи на същия този рисков пазар, понасящи загуби от
неплатежоспособност на висок брой свои клиенти.
Според процесния договор ответникът е
получил в заем сумата от
1500 лева, като за срок от 36 месеца е следвало да върне на кредитора си сумата
в общ краен размер от 3990,96 лева, или повече от два и половина пъти над
размера на взетия кредит. Клаузата, с която в договора за кредит е определен
лихвен процент в размер надвишаващ четири пъти размера на законната лихва при
отпускане на кредита за сравнително кратък период от време, който следва да се
съобрази при определяне на риска за кредитора, според настоящия състав на съда
противоречи на добрите нрави и поради това е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В т. VI от договора е уговорено и
заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 1356,12 лева. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят
за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно и не
отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена
услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е
изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е
формирана цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка в чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че "Видът, размерът на
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно н
точно определени в договора за потребителски кредит". В случая в Договора
за потребителски кредит не са посочени вида, размера и действието, за което се
събират съответните такси.
В противоречие на императивното правило на
чл. 10, ал. 4 ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни
услуги е определено общо възнаграждение за плащане в размер на 1393,79. лева.
Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително,
т. е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на
изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото Споразумение, и е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните Договор. Или от изложеното се налага извод, че
потребителят дължи предварително възнаграждение за услугата, която кредиторът
може и да не достави, ако не са спазени правилата, установени от кредитора в
ОУ. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не
хипотетично ползване на такава. Както бе посочено по-горе съгласно чл. 22 ЗПК процесния договор за кредит се явява недействителен и на
основание чл. 23 ЗПК ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита в
размер до размера на усвоената главница.
След служебно изчисление от приложения по
делото погасителен план съдът установи, че предоставената сума за главница по
процесния договор е в размер на 1500 лева. Направените от ответника две плащания
са в размер на 117,60 лева, поради което
основателен се явява само иска за установяване дължимостта на остатъка от
главницата до размер на 1382,40 лева, ведно със законната лихва от 15.09.2017 г. до
окончателното й изплащане. За
горницата над тази сума исковата претенция следва да бъде отхвърлена, както и
предявените искове за установяване дължимостта на вземания на ответника за
договорна лихва и за закупен пакет допълнителни услуги.
По
разноските: Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в
исковото производство. В заповедното производство са дължими разноски
съразмерно уважената част от искането.
Ищецът е направил следните разноски: 77,64 лв.
държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № 5257/2017
г. по описа на РС – Стара Загора; 77,42 лв. д.т. и сумата от 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение по гр.д. № 2171/2018 г. по описа на РС – Стара Затора; 77,42 лв.
разноски за държ. такса и сумата от 350 лв. юрисконсултско възнаграждение по
в.т.д № 1375/2019 г. по описа на ОС- Стара Загора. Юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева по гр.д.
№ 2171/2018 г. по описа на РС и 350 лв. по в.т.д № 1375/2019 г. по описа на ОС-
Стара Загора, съдът счита, че следва да бъде определено в размер на по 150
лева, съгласно чл. 25 от Наредба за заплащане на правна помощ или разноски в
размер на общо 682,48 лв. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер 246 лева,
съразмерно уважената част от исковете. Ответникът
не е претендирал заплащане на разноски, поради което такива не му се присъждат.
С оглед цената на иска, в размер на 3876,40 лв.,
настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим от
горните мотиви, Старозагорският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 733/29.05.2018г.,
постановено по гр.д. № 2171/2018г. по описа
на Районен съд – гр. Стара Загора в частта, в която е отхвърлен иска
от „П.К.Б.” ЕООД, С., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. ***, представлявано от С.Н.Н. и И.Х.Г. против С.С.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***-р ***, до размера на сумата 1382,40
лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.С.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***-р *** да заплати на „П.К.Б.” ЕООД С., ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ***, представлявано от С.Н.Н. и
И.Х.Г. сумата от 1382,40 лева /хиляда триста осемдесет
и два лева и 40 стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № ********** /
15.08.2016г.,, ведно със законната лихва от 15.09.2017 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 733/29.05.2018г.,
постановено по гр.д. № 2171/2018г. по описа
на Районен съд – гр. Стара Загора, в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен иска от „П.К.Б.” ЕООД, с п.а. против С.С.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***-р *** за сумата над
1382,40 лева
/хиляда триста осемдесет и два лева и 40 стотинки/, до претендираните 3876,40 лева /три хиляди осемстотин седемдесет и
шест лева и 40 стотинки/, представляващи
общо задължение от възнаградителна лихва и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит **********/15.08.2016г., ведно със законната лихва
от 15.09.2017 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.С.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***-р *** да заплати на „П.К.Б.” ЕООД С., ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ***, представлявано от С.Н.Н. и
И.Х.Г. сумата от 246 лева,
/двеста четиридесет и шест лева/, представляваща разноски,
съразмерно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.