Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
гр.Ботевград, 30.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, трети съдебен
състав, в публичното заседание на деветнадесети февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.Г.
при секретаря И.Т., като разгледа
докладваното от
съдия Г. АНД № 328 по описа за 2019 година и за да се
произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
И.И.И., ЕГН **********,***
е
обжалвал в законния срок наказателно постановление №***от ***г., издадено от И.П.Г.,на
длъжност Началник група към ОДМВР С.,сектор „Пътна полиция” към ОДМВР С.,
упълномощена със заповед №**/***г. на министъра на МВР, с което за
допуснато виновно нарушение на чл.58,т.3
от ЗДвП са му наложени административни
наказания “глоба” в размер на 1000.00/хиляда/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца” на основание чл.178ж,ал.1,пр.1 от ЗДвП, като излага съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на същото и моли да бъде отменено изцяло,
със законните последици.
В съдебно заседание
жалбоподателя И.И.И., лично поддържа жалбата
си и моли да бъде уважена,като бъде отменено обжалваното наказателно
постановление по изложените доводи в същата и в съдебно заседание.
Въззивната организация –
Областна дирекция на МВР – С., редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Ботевградска районна
прокуратура,редовно призована,не изпраща представител в съдебно заседание и не
ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени
събраните по делото доказателства,прие за установено следното от фактическа и
правна страна :
Съдът приема,че от приложените
по делото писменни доказателства – АУАН бл.№**/***г.;
заповед № **/***г.
на министъра на МВР; справка за нарушител/водач И.И.И. /заверени
ксерокопия/ и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите П.П.К. – актосъставител,на длъжност
“мл.автоконтрольор” и Т.В.Д., и двамата служители при СПП при ОДМВР С. се
установява следната фактическа обстановка, отразена и в наказателното
постановление,а именно : на 21.10.2018г. свидетелите П.П.К., на длъжност “мл.автоконтрольор” и Т.В.Д.
и двамата служители при СПП при ОДМВР С. били на работа на Автомагистрала
А2”Хемус” и изпълнявали задълженията си по контрол на движението по същата по
ЗДвП .На същата дата на АМ „Хемус“ в района на около
Съдът счита,че жалбата е
допустима,тъй като е депозирана в срока по чл.59,ал.2 вр. ал.1 от ЗАНН и в
предвид размера на наложените
административни наказания „глоба” в
размер на 1000.00 лева и “лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца”,наказателното постановление
подлежи на съдебен контрол с оглед неговата законосъобразност.
Съдът приема,че разгледана по
същество,жалбата е основателна, по
следните съображения :
Съдът намира,че
не е доказано безспорно нарушение на правилата за движение по пътищата по ЗДвП
от жалбоподателя И.И.И. –
чл.58,т.3 от ЗДвП, който забранява на водача при движението си по
автомагистрала да се движи или спира в лентата за принудително спиране,освен
при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на
водача или пътниците в превозното средство,тъй като на 21.10.2018г. около 16:35ч. в района на 38.500км. на АМ „Хемус“ в посока гр.С. на виадукт „***“, макар и като водач на лек автомобил “Мерцедес С 320 ЦДИ” с per № **/***, държава България, собственост на К.Д.И., ЕГН **********, да е управлявал автомобила си по автомагистралата с посока на движение
към гр.С., като на 38.500км. се движил в лентата за принудително
спиране на автомагистралата,което се потвърждава от показанията на свидетелите П.П.К. и Т.В.Д.,които
съдът възприема като пълни,еднопосочни и взаимно допълващи се, същият е имал основателни причини за движение в обособената на
магистралата лента за принудително спиране,тъй като от показанията на
свидетеля К.Д.И. –
живуща на семейни начала с жалбоподателя се установява,че на 21.10.2018г. пътувала
от гр.В. за гр.С. с лек автомобил „Мерцедес“ и на АМ „Хемус“ ги спрял
полицейски автопатрул защото били навлезли в аварийна лента, поради причини, че
пътували с дъщеря си, която тогава била на 2 години/видно от удостоверение за
раждане №**/***г., издадено от район „***“,Община Столична, С.-зав.ксерокопие/
и по време на пътуването и станало лошо ,при което го помолила да отбият, че детето
започва да повръща. Св.Иванова твърди,че искала да отбият за да изведе детето
на въздух, но тъй като видяла, че състоянието
и се подобрило, му казала да не спира, а да продължи и те потеглили,като малко
карали в аварийната лента, за да се включат в движението,след което били спряни
от полицаите. Съдът кредитира показанията на свидетеля К.Д.И.,като обстоятелствени и кореспондиращи
с останалите доказателства и приема,че е имало основателна причина за ползване
и за движение в обособената на магистралата лента за принудително спиране от
водача на лекия автомобил И.И.И., тъй като с оглед здравословното състояние и
временно неразположение на дъщеря им,която била двегодишна и и прилошало в
колата,се наложило ползването на лентата за принудително спиране на
автомагистралата за кратък период от време.
При тези обстоятелства наложените наказания на И.И.И. “глоба” в размер на
1000.00/хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца” на основание чл.178ж,ал.1,пр.1 от ЗДвП се явяват несъответни за
приетото нарушение на чл.58,т.3 от ЗДвП, което не се доказа да е извършено,при
което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
По изложените съображения и на
основание чл.63,ал.1 от ЗАНН
Ботевградски
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №***от ***г., издадено от И.П.Г.,на длъжност Началник група към
ОДМВР С.,сектор „Пътна полиция” към ОДМВР С., упълномощена със заповед №***г. на
министъра на МВР против И.И.И., ЕГН **********,***, с което за допуснато виновно нарушение на чл.58,т.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания “глоба” в
размер на 1000.00/хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от
три месеца” на основание чл.178ж,ал.1, пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – С. ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :