Решение по дело №39/2023 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 април 2023 г. (в сила от 4 април 2023 г.)
Съдия: Ива Станчева Ковалакова-Стоева
Дело: 20237190700039
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 49

 

Гр. Разград, 04 април 2023 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                                                                            

при секретаря Ралица Вълчева и в присъствието на прокурора …….  разгледа докладваното от съдията адм. дело № 39 по описа за 2023 г.  и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Д. Д. Д. от гр.Р. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1075-000071/ 16.02.2023 г., издадена от началник група към ОДМВР Разград, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че тази заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон и при нарушения на установените в закона изисквания за форма. Иска се тя да бъде отменена, ведно с произтичащите от това законни последици.

         Ответникът по делото, чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира и за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен  съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

         Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Събраните по делото доказателства сочат, че на 16.02.2023 г. в гр. Разград, по бул. „Странджа“ полицейски служители спрели за проверка Д. Д. Д., който управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № * **** **. Водачът бил тестван с техническо средство  Drug Test 5000 с фабричен №ARNJ 0010, което показало положителен резултат за канабис. При тези данни е прието, че с противоправното си поведение  жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, тъй като на посочените дата и място управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Констатациите са отразени в надлежно съставени и връчени АУАН серия GA №868408/16.02.2023 г. и Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества. Издаден е и талон за лабораторно изследване, по което все още не са постъпили резултати.

Във връзка с противоправното деяние, за което е уличен жалбоподателят, е образувано досъдебно производство (ДП) № 330 ЗМ-33/2023 г., по което е назначена съдебно-медицинска експертиза, която да анализира иззетите проби с кръв и урина на водача, но все още няма изготвено заключение по нея.

Въз основа на така установените факти с оспорената ЗППАМ на основание 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето СУМПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Тази заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

         Съдът намира, че оспореният акт е валиден, като постановен от компетентен орган, съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 172,  ал. 1 от ЗДвП и  приложените Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед №330з- 1/ 04.01.2022 г. на директора на ОДМВР – Разград.

Тя е издадена в установената от закона писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 172 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактическите и правни основания, обосновали административния орган да приложи конкретната ПАМ.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна.

ЗППАМ е издадена и в съответствие с материалния закон.

Съгласно приложената разпоредба на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага предвидената там ПАМ- временно отнемане на СУМПС на водача в случаите, когато той управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. Редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1), приета на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. В чл. 1, ал. 3 от нея е посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания.  В чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 изрично е регламентирано, че при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест.

Събраните писмени доказателства  безспорно установяват, че на посочените дата и място жалбоподателят е управлявал МПС и при извършената проверка с техническо средство (Drug Test 5000) е констатирано, че той е употребил наркотични вещества по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП). На основание чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП е приета Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като в Списък І „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ са включени коноп (канабис, марихуана).

Тези факти са установени от  приложените АУАН и протокол, които са редовно съставени от компетентни длъжностни лица и при спазване на реда и условията, предвидени в Наредба № 1. Посочените доказателства съставляват официални писмени удостоверителни документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и имат обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергават констатациите, отразени там. С оглед на това съдът намира, че са били налице фактическите и правни основания, възприети и обосновали административния орган  за да постанови своя акт. В този случай той действа в условията на обвързана компетентност, поради което при установено нарушение е длъжен да приложи и съответната ПАМ. В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че административният орган е следвало да изчака резултатите от медицинското изследване. Законодателят е посочил алтернативно методите, по които се установява употребата на наркотици – чрез тест или с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.  

Спазена е и преследваната от закона цел. ПАМ са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Те имат превантивен характер, като тяхното предназначение е да се осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и да се предотвратят неблагоприятните последици от това. Именно, с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на обществения интерес, е наложена и процесната ПАМ, която има ограничено по време действие, само в рамките на нормативно установения срок.  В казуса срокът на действие на ПАМ е дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по силата на правната норма. В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е посочено, че свидетелството за правоуправление се отнема до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца. Тя не дава възможност на административния орган, в условията на оперативна самостоятелност, сам да определи срока на действие на тази ПАМ. 

Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че предявената жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК оспорващият следва да заплати в полза на ответника сторените от него разноски в размер на 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение, които са своевременно предявени и определени по размер на основание  чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран така и  на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Разградският административен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Д. Д. от гр.Р. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1075-000071/ 16.02.2023 г., издадена от началник група към ОДМВР Разград, сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА Д. Д. Д. от гр.Р. да заплати на ОДМВР- Разград сумата от 100 (сто) лева- дължими деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ : /п/