Р Е Ш Е Н И Е № 49
Гр. Разград, 04 април 2023 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря
Ралица Вълчева и в присъствието на прокурора ……. разгледа докладваното от съдията адм. дело № 39
по описа за 2023 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Образувано е по жалба на Д. Д. Д. от гр.Р. против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1075-000071/
16.02.2023 г., издадена от началник група към ОДМВР Разград, сектор „Пътна
полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето свидетелството
му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че тази
заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния и
процесуалния закон и при нарушения на установените в закона изисквания за
форма. Иска се тя да бъде отменена, ведно с произтичащите от това законни
последици.
Ответникът по делото, чрез
своя процесуален представител, заявява, че жалбата е неоснователна и моли съда
да я отхвърли. Претендира и за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и
правни съображения:
Събраните по делото доказателства сочат, че на 16.02.2023
г. в гр. Разград, по бул. „Странджа“ полицейски служители спрели за проверка Д.
Д. Д., който управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № * **** **. Водачът бил
тестван с техническо средство Drug Test
5000 с фабричен №ARNJ 0010, което показало
положителен резултат за канабис. При тези данни е прието, че с противоправното
си поведение жалбоподателят е нарушил
забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, тъй като на посочените дата
и място управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Констатациите
са отразени в надлежно съставени и връчени АУАН серия GA №868408/16.02.2023 г.
и Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества. Издаден е и талон за лабораторно изследване, по което все още не са
постъпили резултати.
Във връзка с противоправното деяние, за което е уличен
жалбоподателят, е образувано досъдебно производство (ДП) № 330 ЗМ-33/2023 г., по което е назначена
съдебно-медицинска експертиза, която да анализира иззетите проби с кръв и урина
на водача, но все още няма изготвено заключение по нея.
Въз основа на така установените факти с оспорената ЗППАМ на
основание 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето СУМПС на жалбоподателя до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Тази заповед
е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.
Съдът намира, че оспореният
акт е валиден, като постановен от компетентен орган, съобразно правомощията му,
произтичащи от разпоредбата на чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП и приложените Заповед
№ 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед №330з- 1/
04.01.2022 г. на директора на ОДМВР – Разград.
Тя е издадена в установената от закона писмена форма и
съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 172 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК,
включително фактическите и правни основания, обосновали административния орган
да приложи конкретната ПАМ.
В хода на административното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и норми, които да съставляват
самостоятелно основание за отмяна.
ЗППАМ е издадена и в съответствие с материалния закон.
Съгласно приложената разпоредба на чл. 171, т. 1, б. „б”
от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага предвидената там ПАМ-
временно отнемане на СУМПС на водача в случаите, когато той управлява моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест. Редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се определя с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози (Наредба №1), приета на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. В чл. 1, ал. 3 от нея е посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез
използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания. В чл.
3, ал. 1 от Наредба № 1 изрично е регламентирано, че при извършване на проверка
на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява
с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози –
с тест.
Събраните писмени доказателства безспорно установяват, че на посочените дата
и място жалбоподателят е управлявал МПС и при извършената проверка с техническо
средство (Drug Test 5000) е констатирано, че той е употребил наркотични
вещества по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП). На основание чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП е приета
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като
в Списък І „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“ са включени коноп (канабис, марихуана).
Тези факти са установени от приложените АУАН и протокол, които са редовно
съставени от компетентни длъжностни лица и при спазване на реда и условията,
предвидени в Наредба № 1. Посочените доказателства съставляват официални
писмени удостоверителни документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и имат обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят не е ангажирал
доказателства, които да опровергават констатациите, отразени там. С оглед на
това съдът намира, че са били налице фактическите и правни основания, възприети
и обосновали административния орган за
да постанови своя акт. В този случай той действа в условията на обвързана
компетентност, поради което при установено нарушение е длъжен да приложи и
съответната ПАМ. В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя,
че административният орган е следвало да изчака резултатите от медицинското
изследване. Законодателят е посочил алтернативно методите, по които се
установява употребата на наркотици – чрез тест или с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване.
Спазена е и преследваната от закона цел. ПАМ са
инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на
определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Те имат превантивен
характер, като тяхното предназначение е да се осуети възможността на дееца да
извърши други подобни нарушения и да се предотвратят неблагоприятните последици
от това. Именно, с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване на обществения интерес, е наложена и
процесната ПАМ, която има ограничено по време действие, само в рамките на нормативно установения срок. В казуса срокът на действие на ПАМ е дефиниран
изрично в закона и се прилага пряко по силата на правната норма. В разпоредбата
на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е посочено, че свидетелството за
правоуправление се отнема до решаване на въпроса за отговорността на водача, но
за не повече от 18 месеца. Тя не дава възможност на административния орган, в условията
на оперативна самостоятелност, сам да определи срока на действие на тази
ПАМ.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира,
че предявената жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК оспорващият следва да заплати в полза на ответника сторените от него
разноски в размер на 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение, които са
своевременно предявени и определени по размер на основание чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран така и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Д. Д. от гр.Р. против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-1075-000071/ 16.02.2023 г., издадена от началник
група към ОДМВР Разград, сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. от гр.Р. да заплати на ОДМВР- Разград сумата от 100 (сто) лева-
дължими деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ : /п/