Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1664 30.04.2019 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6361 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против А.М.Р., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода от 01.05.2014 г. –
21.04.2016 г. имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер на 442,65 лв. за собствен
обект, находящ се в *** ***. За потребените
количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата
молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период, за който се дължи
сумата. При забава в плащанията, абонатът следвало да плати и законна лихва,
като в случая дължимото мораторно обезщетение
възлизало на сумата от 90,34 лева за периода 31.07.2014 г. – 30.11.2017 г.
Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а
отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни
общи условия.
Отчетът в имота бил извършван съгласно
чл. 23, ал. 5 ОУ, при условията на неизправно измервателно устройство. Тъй като
посочените суми не били платени, срещу ответника било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По образуваното частно гр.
дело № 691/2018 г. по описа на ПРС, XVII гр.с. била издадена заповед за
изпълнение № 616/18.01.2018 г. за главните и акцесорни вземания, ведно със
законната лихва и разноски от общо 75 лева. Тя била редовно връчена при
условията на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради
което в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК ищецът предявил настоящите
установителни искове. Моли за уважаването им. Претендира разноските в настоящото
и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва претенциите. Релевира възражение за
изтекла тригодишна погасителна давност. Не претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 691/2018 г. по описа на ПРС, XVII гр.с., вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е
връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а
исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок
по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По
същество:
Дружеството
– ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч. - наличието на
валидно възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с № ***/,
като установи вземането си на претендираното
договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през
процесния период е извършвал в договореното качество
и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект,
находящ се *** ***, както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител
по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на
консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, съответно, че са били
налице сочените предпоставки за извършване на служебно начисляване по тарифа на
потребените ВиК услуги за процесния
период, поради неизправност на водомера и дължимите суми възлизат на твърдения
размер. Предвид възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца
е да установи и настъпването на обстоятелства, довели до спирането или
прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.
Ответникът
следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в
отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил
задълженията.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за частично основателни по следните
съображения:
Безспорно
е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла
на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу
заплащане за територията на гр. ***. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите
публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В
и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно
чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба №
4/ 14.09.2004 г., потребители на В и К услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени
имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите
условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители:
собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия,
препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ –
наематели.
За да възникне задължението за заплащане
на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има
качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.
В производството не е повдиган спор за
собствеността на имота, възражения в тази насока липсват в отговора на ИМ, като
това обстоятелство се установява от представения нотариален акт за покупко – продажба на НИ, придобит по наследство от
ответника /видно от прил. удостоверения/. Същият
фигурира в базата данни на ищцовото дружество като
потребител с № ***, а според изисканата справка /л.43/, адресът на имота е
вписан като негов постоянен и настоящ.
Ето
защо, с оглед събраните доказателства, липсата на изрични възражения и данни,
които да опровергават тези факти по делото, съдът приема, че Р. има качеството „потребител”,
поради което възниква задължение за плащане на потребената
и отведена вода, която услуга е ползвал в имота.
Ищецът
твърди, че тъй като не е имало годно измервателно устройство, месечното
количество изразходвана вода е определяно съобразно чл. 23, ал. 5 от ОУ. Това
се установява и от представените карнети.
Съгласно
разпоредбата на чл. 32 на Наредба
№4 за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ВиК услугите се
заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а
отчетните данни се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител.
Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 от Общите условия на “Водоснабдяване и канализация”
ЕООД- гр. Пловдив също изискват
отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на
потребителя или негов представител. По
делото са представени копия от карнети, от които е
видно, че не са вписвани показания на
уред, а начислени количества вода по тарифа. Винаги е отчитано за двама души, макар
да е констатирано, че в имота живеят 5-ма обитатели.
В действащите ОУ на дружеството,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027/09.06.2006 г. се съдържа изрично
задължение на потребителите да поставят индивидуални, годни, съобразно
изискванията на ЗИ, водомери, за което да уведомят оператора, който
впоследствие да ги поддържа и контролира /чл.18, ал. 3, вр.
с ал. 1 ОУ/. Няма законово задължение дружеството да уведомява потребителя за
този му ангажимент. След като желае да ползва съответните услуги по
предоставяне на едно от най – необходимите и улесняващи бита блага /да потребява питейна, съотв. да бъде
отвеждана канална вода/, потребителят следва да постави средство за измерване,
така че услугите да бъдат надлежно отчитани, а впоследствие – начислени и остойностени. Следва да се има предвид, че според чл.11,
ал. 4 и ал. 5 от Наредба №4,
потребителят поставя индивидуален водомер, като доставката, монтажът,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери също са негово
задължение.
От събраните доказателства по
категоричен начин се установява, че ответникът не е изпълнил това си
задължение, въпреки че за целия процесен период е
ползвал предоставените му от ищцовото дружество
услуги.
Предвид изложеното, искът е доказан по
основание. По несъмнен начин се установява, че ответникът е потребител на ВиК
услуги и е ползвал имота за процесния период, както и
предоставената вода. Същият не е изпълнил договорното си задължение, закрепено
и нормативно, да постави в имота измервателно устройство, годно да отчита потребените количества. Поради това, законосъобразно
начисляването на месечните количества е извършвано по тарифа. Друг начин не е
бил възможен.
Според
разпоредбите на чл. 23, ал.5, т.1, пр.2 от действащите през периода ОУ, месечното количество
изразходвана питейна вода се
начислява в размер на по 5 куб.м. на
обитател за нетоплофицирани жилища, като съгласно чл.23, ал.7 от същите,
определените количества вода се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м. за
всеки обитател.
Видно
от карнетите,
начисляванията за целия период са правени като за
двама обитатели, макар да са констатирани 5-ма, като в по-голямата си част са определяни
само по 10 куб., т.е. нормата за завишаване не е приложена, макар да са били
налице предпоставките за това. Следователно, въпреки неизпълнение на едно от
основните му задължения, потребителят е бил поставен в по-благоприятно
положение, т.к. отговорността му не е била съответна. Установява се, че за исковия
период, дори и при служебно начисляване по тарифа, са дължими суми от порядъка
на 16-17 лева месечно, които в никакъв случай не могат да се приемат за
прекомерни или невъзможни, предвид ежедневните дейности, свързани с ползването
на вода и нейната цена.
С
оглед изложеното, съдът приема, че в случая са били налице предпоставките за прилагане
на клаузите на
чл.23, ал.5 и ал.7
от Общите условия
на ищцовото
дружество при определяне
на задължението на
ответника за процесния период. Имало е реална консумация на вода,
която не е отчитана, поради бездействие на потребителя. Същият дължи плащането
й, като начислените количества са в негов интерес.
Искът е доказан по основание.
Относно размера е ангажирано заключение
на ССЕ, което съдът цени като ясно и компетентно изготвено. Според експерта - отчетеното
количество /в куб.м./ по карнети било изчислено
съобразно действащите цени за битови клиенти за процесния
период. Счетоводството на ищеца било редовно водено и регистрите и дневниците
на дружеството били надлежно заведени.
В
чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат
ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при
неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на В и К оператора.
В
отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД. Задължението на потребителите на
В и К е такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква „в” ЗЗД,
защото касае повтарящи се през определен период от време еднородни задължения,
без да е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите
зависят от консумацията на абоната. В конкретния случай - за периода 01.05.2014
г. – 30.11.2014 г. вкл. /или за периода
от началния търсен с исковата молба момент до три години преди датата на
депозиране на заявлението по заповедното производство, от когато ИМ се счита
предявена, а срокът прекъснат, но като се вземе предвид падежът на задълженията/,
сумата за главница е погасена по давност. Експертът по ССЕ е посочил, че за периода
от 12.01.2015 г. /задължението по фактура от 02.01.2015 г., която от своя
страна включва вземанията от 01.12.2014 г. до 01.01.2015 г., е със срок за
плащане до 01.02.2015 г., т.е. не
е погасено/ до края на исковия, задълженията възлизат на: 307,20 лева –
главница и 54,88 лева – лихва.
Предвид
изложеното, съдът намира, че исковете са основателни за: 307,20 лева –
главница за периода 01.12.2014 г. /отчетен период, който не е погасен по
давност, т.к. е включен в посочената по – горе фактура от 02.01.2015 г./ –
21.04.2016 г. и обезщетение за забава за периода 02.02.2015 г. /когато
ответникът е изпаднал в забава в плащането на сумата по фактура от 02.01.2015 г./
до 30.11.2017 г. /посочен в заявлението и в ИМ/ в размер на общо 54,88 лева.
Тези
главни и акцесорни вземания се дължат от ответника, защото не са погасени по
давност, а основание за плащането им е налице. За разликите над посочените суми
до пълните претендирани размери и периоди, претенциите
ще бъдат отхвърлени, тъй като задълженията са погасени по давност. Искът за
лихвата се отхвърля за целия период, тъй като обезщетението за забава върху
всяко от дължимите месечни плащания, е начислено след датата на падежа на всяко
главно вземане до крайния посочен в исковата молба срок 30.11.2017 г.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на двете
страни по съразмерност, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК. Ищецът е направил
искане и е представил доказателства за сторени такива в размер на – 75 лева – ДТ;
общо 150 лева – депозит ССЕ /този за СТЕ не е платен и може да бъде върнат при
своевременно искане/; 5 лева – ДТ за СУ; 300 лева – депозит за особен
представител. Претендира и юрк. възнаграждение, което
е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр.
с ал.2 НЗПП на сумата от 100 лева, предвид конкретната фактическа и правна
сложност, проведените съд. заседания и извършените процесуални действия. От
разноските от общо 630 лева, по съразмерност, за исковия процес на ищеца се
дължат 427,98 лева.
Следва да се
присъдят и разноски за заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВК/. Те са в
размер на 25 лева – ДТ и 50 лева – юрк.
възнаграждение, определено от съда, предвид липсата на фактическа и правна
сложност. По съразмерност се дължат 50,95 лева.
Ответникът
не е направил разноски, поради което и такива не му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че А.М.Р.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните суми: 307,20 лева – главница, представляваща
неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за периода
01.12.2014 г. – 21.04.2016 г. и 54,88
лева - обезщетение за забава за периода 02.02.2015 г. - 30.11.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 12.01.2018 г. до окончателното погасяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
установяване дължимост на разликите над уважените до
пълните претендирани размери на вземанията, а именно:
над 307,20 лева до 442,65 лева – главница
за периода 01.05.2014 г. – 30.11.2014 г. вкл., както и над 54,88 лева до 90,34
лева – обезщетение за забава за периода 31.07.2014 г. – 30.11.2017 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
616/18.01.2018 г. по ч.гр.д. № 691/2018 г. по описа на ПРС, XVII гр.с.
ОСЪЖДА А.М.Р.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” №
250, сумата от общо 427,98 лева
/четиристотин двадесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/ - разноски
по съразмерност за настоящото производство и общо 50,95 лева /петдесет лева и деветдесет и пет стотинки/ - разноски
по съразмерност за заповедното производство по ч.гр.д. № 691/2018 г. по описа
на ПРС, XVII гр.с.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД