Р Е Ш Е Н И Е № 211
гр. Сливен, 27.10.2021 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното
заседание на четвърти октомври
през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ
БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 293 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е административно и намира правното си
основание в чл. 47 от ЗПЗП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Н.И.Д. ***, срещу Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013 г. за кампания
2016 г., изх. № 02-200-6500/1792 от 05.07.2021 г., с което е отказано финансово
подпомагане, относно парцел 81534-926-1-1 с площ 3,35 ха в размер на 4776,36
лева.
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт
е издаден след първоначален отказ от 2019 г., който бил отменен с решение на
Административен съд - Сливен, оставено в сила от ВАС. Счита, че този повторен
отказ е незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон при
съществени процесуални нарушения и несъответствие с целта на закона. Претендира
се и нищожност, поради липса на годно правно основание на обективирания
отказ. Заявява, че срока за депозиране на заявлението за кампания 2016 г. бил
до 09.06.2016 г. Инспекция от контролиращото лице била извършена през октомври
2016 г. и площите били сертифицирани като биологични. Заявява, че към момента
на подаване на заявлението състоянието на насажденията относно процесния парцел
били в преход и едва след 04.11.2016 г. е сертифициран като биологичен. Твърди,
че не е извършвана административна проверка на място. Заявява, че мотивите на
административния орган са неясни. Твърди, че няма конкретни мотиви относно
материалноправните основания за отказа за финансово подпомагане, не са посочени
и конкретните базови изисквания, които не са спазени от кандидата. Такива не
можело да бъдат извлечени и от цитираната в акта Методика. Моли съда да
постанови решение, с което обяви за нищожно уведомителното писмо. В случай, че
не приеме за основателни доводите за нищожност, моли да го отмени.
В открито съдебно заседание оспорващият, редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище,
чрез упълномощен процесуален представител излага идентични с тези в жалбата
съображения в подкрепа на твърденията си за нищожност, респ.
незаконосъобразност на процесното уведомително писмо. Претендира разноски по делото.
В открито съдебно заседание административният орган – Заместник
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, редовно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен ст. юрк Д. М.,
която оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на
административния акт. Годината 2016 била четвърта поред от агроекологичния
ангажимент, а минималния период, в който стопанството трябвало да бъде в преход
и конкретно процесния парцел бил 3 години. При извършването на
административните проверки ДФ“Земеделие“ ползвал информация от външни
институции и там сертифициращата фирма отново е дала, че този имот е в
състояние преход. Нямало разминаване между данните на контролиращото лице и
заявеното от кандидата статуса в преход. Относно твърденията за първа реколта и
установяването на конкретна дата за същата, не било в правомощията и
компетенциите на ДФ“Земеделие“. Функцията на контролиращото лице била да следи
стопанството на всеки отделен кандидат и да преценява реколти, начин на
отглеждане на културите в стопанството, за да преценява и статуса му във всеки
един момент от стопанската година. ДФ“Земеделие“ не можело безконечно да
финансира култури и стопанства в преход, за трайни насаждения в случая орехи
периода бил 3 годишен. След приключване на третата година не се финансирало
производството в преход. Този срок бил нормативно определено в Регламент
889/2008 г., чл.36 от текстовете на Регламента, и в чл.13, ал.3 от Наредба №
11/06.04.2009 г. за прилагане на мярка 214 „Агроекологични
плащания“. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като
неоснователна и недоказана. Претендира за
юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Оспорващият Н.И.Д. бил регистриран като кандидат по
подпомагане в ДФ „Земеделие“ с Уникален регистрационен номер (УРН) 583626 в
Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). За кампания 2016 г.
подал Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН): 20/230616/06755
по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 –
2013 г. – направление „Биологично растениевъдство“, като декларирал следните
два парцела в землището на с. Чокоба: № 81534-926-1-1 с площ 3.35 ха и №
81534-926-2-1 с площ 0.60 ха. Към заявлението са приложени: Таблица на
използваните парцели, Стандартен договор № BG-3256-2012 за инспекция на
биологична селскостопанска продукция в съответствие с Регламент (ЕО) № 834/2007
г., включително и правилата за прилагане Регламент (ЕО) № 889/2008 г. с обекти
на инспектиране растениевъдство парцели в землище на с. Чокоба с № № 81534-013165
с площ 1.4000 ха с начин на трайно ползване „орехи“ и № 81534-013166 с площ
1.9499 ха с начин на трайно ползване „подготовка за орехи“. Съгласно Сертификационно писмо № BG-BIO-05-3256-2012-EU от
20.08.2012 г. за продукция на биологични продукти, трайните насаждения в двата
гореописани парцела са в преход към биологично производство. Представени са и
анекси към договора, като съобразно Анекс № 4/08.05.2015 г., договорът е
валиден до 31.12.2020 г., а обектите на инспектиране се променят, както следва:
парцел № 81534-926-1-1 с площ 3.35 ха и № 81534-926-2-1 с площ 0.60 ха с начин
на трайно ползване „орехи“
На 06.08.2019 г. Заместник изпълнителният директор на
ДФ „Земеделие“ издал Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-200-6500/1792. Със
същото Н.Д. бил уведомен за оторизирана субсидия по мярката в размер на 0 лева.
Против това писмо била подадена жалба от Д. до АдмС Сливен по която е било образувано адм.дело № 397/2019
г. по описа на съда. С решение № 242/19.11.2019 г. по това дело УП изх. №
02-200-6500/1792/06.08.2019 г. било отменено като незаконосъобразно и преписката
изпратена на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” –
София, за ново произнасяне по подаденото от Н.И.Д. Заявление за подпомагане с
УИН: 20/230616/06755 и Приложение за кандидатстване за агроекологични
плащания по мярка 214 от ПРСР 2007 – 2013 г. за кампания 2016 г.. Решението
било обжалвано от зам. изпълнителен директор на ДФЗ, като с Решение №
13707/04.11.2020 г. по адм.дело № 1729/2020 г. на Пето отделение на ВАС е
оставено в сила решение № 242/19.11.2019
г. по адм.дело № 397/2019 г. на АдмС Сливен.
При новото разглеждане на подаденото от оспорващия Заявление
за подпомагане с УИН: 20/230616/06755 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания по мярка 214 от ПРСР 2007 – 2013 г.
за кампания 2016 г.. от административния орган е издадено Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от
ПРСР 2007 – 2013 г. за кампания 2016 г., изх. № 02-200-6500/1792 от 05.07.2021
г., с което е отказано финансово подпомагане, относно парцел 81534-926-1-1 с площ
3,35 ха в размер на 4776,36 лева.
В акта е посочено, че за декларираните в заявлението
за 2016 г. за подпомагане площи по мярка 214 „АЕП“, направление „Биологично
растениевъдство“ 2016 г. е четвърта година от последно поетия от кандидата
ангажимент по направлението. В табличен вид в акта е посочено: 1. АЕП код:
АП08, 2. Идентификатор на деклариран парцел: 81534-926-1-1; 3. Площ на
деклариран парцел – 3.35 ха; 4. Площ на парцела след разрешаване на двойно
заявени площи – 3.35 ха; 6. Площ на парцела след извършени адм. проверки - 3.35
ха; 7. Площ на парцела с неспазени базови и др. изисквания – 3.35 ха и 8.
Установена (определена) площ на парцела – 0 ха. В пояснение към колона 7 е
вписано: „Площта, за която не са били спазени базови или други изисквания за
съответното направление. Неспазването на базовите изисквания е било установено
чрез извършена административна проверка или проверка на място от Техническия
инспекторат към Разплащателната агенция. В контролния лист от извършената
проверка на място са посочени конкретните неспазени изисквания. За резултатите
от проверката на място и за изискванията, които не са били спазени, кандидатът
е уведомен с уведомително писмо. В случаите на констатирано разминаване на
предоставената на фонда информация от съответното контролиращо лице за даден
земеделски парцел и заявеното от земеделския стопанин за същия парцел,
кандидатът е бил уведомен за нарушението на базовото изискване от
контролиращото лице, получило разрешение съгласно чл. 18 ал. 1 от ЗПООПЗПЕС, с
което той има сключен договор за контрол на биологично производство. На
основание т. V „Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите от
мярка 214 от ПРСР 2007-2013“ от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена на основание чл. 16 от
Наредба № 11 от 06.04.2009 г., със заповед № РД 09-243 от 17.03.2017 г.
издадена от МЗХ, за парцел, за който е било установено неспазване на базови
изисквания не се извършва плащане за 2016 г. Площта на парцелите не се счита за
наддекларирана, а за площ, за която кандидатът не е
спазил някои от ангажиментите, свързани с предоставянето на финансовата помощ,
различни от тези, които засягат декларирания размер на площите. Неспазване на
изискването на чл. 13 ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и
реда за прилагане на мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 е установено чрез
извършване на административна проверка. В съответствие с т. IV „Изчисляване и
налагане на намаленията“, втори абзац от Методиката за намаляване и отказване
на агроекологичните плащания по мярка 214, утвърдена
на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., след изтичане на
минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, чл.
37 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни
правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно
биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение
на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008
г.), не се предоставя финансово подпомагане за площите и пчелните семейства,
заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие
(периода на преход), като установения размер се изключва от избираемия за
подпомагане.“. Видно от таблицата за изчислен размер на финансовото подпомагане
на стр.4 от акта, в колона 13 е посочена сумата от 4 776,36 лв., като
санкция и редукция на субсидията за неспазване на базови изисквания. Неразделна
част от оспорения акт са и Таблица – Оторизирани суми (в лева) и Таблица–
Извършени плащания (в лева), видно от които по Направление „Биологично растениевъдство“
исканата сума е 4 776,36 лева, намаленията - 4 776,36 лева, оторизираната
сума е 0 лева, изплатената сума е 0 лева.
Процесното УП е връчено на неговия адресат на 15.07.2021г.
видно от отбелязване на самия адм. Акт (л.64) Жалбата срещу същия, по която е
образувано настоящото съдебно производство, е подадена на 29.07.2021г.
С Решение по т. 6.2. от Протокол № 114 от 15.06.2017
г. на Управителния съвет (УС) на ДФЗ - София, П. Д. С. е избрана за з. и. д. на
ДФЗ.
Със Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. на
Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл.
20а ал. 1, 2, 4 и 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП), чл. 10 т. 1, т. 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11 от Устройствения правилник на
ДФЗ и Решение на УС на ДФЗ по т. 6.2. от Протокол № 114 от 15.06.2017 г., на П.
Д.С. – з. и. д. на ДФЗ, са делегирани правомощия да издава и подписва всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за
финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания
(т. 1 от Заповедта).
По приложеното адм.дело № 397/2019 г. на АдмС Сливен е представена Методика за намаляване и
отказване на плащания по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г., утвърдена със Заповед № РД 09-243
от 17.03.2017 г. на Министъра на земеделието и храните. Заповедта е издадена на
основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за
прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от
ПРСР 2007-2013 г. В заповедта е разпоредено Методиката да се прилага за
заявления, подадени през кампания 2016 г.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата се
установява от събраните по делото писмени доказателства и изявленията на
страните.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в
предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК
преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, същата се преценява като
основателна и следва да бъде уважена. Съображенията на съда в тази насока са
следните:
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен административен орган – Заместник изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“, действащ при наличие на материална и персонална компетентност.
Съгласно чл. 20а ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е и
изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА) и като такъв организира,
ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото
на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива,
делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване
и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори
по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. В разглеждания случай Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а,
ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/2891
от 23.07.2019 г. е делегирал на своя заместник изпълнителен директор
правомощието за издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и
мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1
от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания. Следователно административният акт е
издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с
надлежен акт правомощия.
Оспореният акт е издаден в писмена форма, съдържа мотиви
съобразно указанията на съда, с които преписката е върната за ново произнасяне.
В този смисъл не са налице такива съществени пороци, които да са довели до
неговата нищожност. Първоначалният отказ на административния орган е отменен
поради допуснати съществени процесуални нарушения, като при връщането на
преписката не са изложени конкретни указания по прилагане на материалния закон.
В този смисъл не може да се приеме доводът на жалбоподателя, че
административния орган е издал оспорения в настоящото производство акт, в
противоречие с влязъл в сила съдебен акт.
Според изложените в УП доводи, след изтичане на
минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, чл.
37 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни
правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно
биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение
на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008
г.), не се предоставя финансово подпомагане за площите и пчелните семейства,
заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие
(периода на преход), като установения размер се изключва от избираемия за
подпомагане. В пояснителната част на акта се цитира и част от р. V „Намаления
при неспазване на базови изисквания за дейностите по мярка 214 от ПРСР
2007-2013“ от Методиката, съгласно която за парцел, за който е било установено
неспазване на базови изисквания не се извършва плащане за 2016 г. Площта на
парцелите не се счита за наддекларирана, а за площ,
за която кандидатът не е спазил някои от ангажиментите, свързани с
предоставянето на финансовата помощ, различни от тези, които засягат
декларирания размер на площите.
Органът е приел още, че не е спазено изискването на
чл. 13 ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане
на мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013, установено чрез извършване на
административна проверка. Съгласно тази разпоредба, агроекологичните
плащания за периодите на преход по ал. 1, т. 1, 3, 5, 7, 9 и 10 се предоставят
на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към
биологично производство съгласно чл. 36, чл. 37, пар.
2 и чл. 38, пар. 3 на Регламент на Комисията (ЕО) №
889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) №
834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на
биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и
контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.). В чл. 13 ал. 1 са посочени годишните
размери на агроекологичните плащания за различни
видове култури и пчелни семейства в преход, като в т. 5 са визирани трайни
насаждения, лозя и маслодайна роза в период на преход. При внимателен прочит на трите цитирани норми
на Регламента се установява, че чл. 37 и чл. 38 са абсолютно неотносими към процесния случай - чл. 37 касае конкретни
разпоредби за преход на земеделска земя във връзка с биологично животновъдство,
а чл. 38 визира изисквания към отглеждане/производство на животни и животински
продукти. Член 36 е наименуван „Растения и растителни продукти“ и съгласно пар. 1 от същия, за да се считат растенията и растителните
продукти за биологични, разпоредбите за производството, посочени в членове 9,
10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 834/2007 и глава 1 от настоящия регламент и, по
целесъобразност, изключенията от разпоредбите за производство в глава 6 от
настоящия регламент трябва да се прилагат върху земеделските площи в преходен
период най-малко две години преди сеитба или, при ливади или площи с
многогодишни фуражни култури — поне две години преди употребата им като фураж,
произведен по метода на биологичното земеделие, или при многогодишни култури,
различни от фуражните, най-малко три години преди първата реколта от биологични
продукти. В случая доколкото се касае за орехови насаждения, то същите би
следвало да попадат в последната хипотеза на цитираната норма – многогодишни
култури, различни от фуражните и съобразно разпореденото на чл. 36 от
регламента, за да се считат за биологични, специфичните изисквания на чл. чл.
9, 10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 834/2007 г. и глава 1 от Регламент (ЕО) №
889/2008 г. следва да са прилагани/изпълнявани по отношение на конкретното
насаждение в продължение най – малко на три години преди първата реколта. Съобразно
съдържанието на разпоредбата, периодът
на преход за този вид насаждения не е фиксиран, а същият е посочен в минимален
такъв от три години с изискване това да са годините преди първата реколта. От
това следва, че същият този преходен период, съобразно разписаните правила,
може да бъде повече от три години и те да предшестват първата реколта от
съответната култура. Такъв период обаче, фиксиран на три години (в която насока
е твърдението на процесуалния представител на административния орган) в относимите норми на Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за
условията и реда за прилагане на мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 не е
упоменат. Доколкото законодателят в Наредбата е обвързал периода на преход с
препратка към Регламент (ЕО) № 889/2008 г., то би следвало и при издаване на
процесния акт да установи по безспорен и категоричен начин, че визираният в
Регламента период на преход е изтекъл. По делото липсват каквито и да било
данни за извършени проверки, респ. констатации относно това кога се е
осъществила първата реколта от съответното орехово насаждение, което да
обоснове извод, че посоченият период от най-малко три години преди същата е
изтекъл. Липсват и изложени от органа мотиви в насока защо приема, че периодът
на преход следва да е три години, а не повече, при съобразяване с нормираното в
чл. 36 пар. 1 от Регламент (ЕО) № 889/2008 г. на
Комисията. (В този смисъл Решение № 1089 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. №
2574/2020 г., V о.,)
На следващо място, нормираните от законодателя
хипотези, при наличието на които се постановява отказ от за предоставяне или
намаляване на финансова помощ са уредени в чл. 17 от Наредба № 11 от 06.04.2009
г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013,
съгласно който финансова помощ по мярка "Агроекологични
плащания" не се предоставя или се намалява, когато: 1. кандидатът за подпомагане
стопанисва земеделски парцели с размери, по-малки от определените в чл. 27; 2.
при административни или проверки на място са установени по-малко от минималния
изискван брой пчелни семейства, животни или животински единици; 3. кандидатът
за подпомагане възпрепятства извършването на проверка на място; 4. за една и
съща площ са подадени две или повече заявления за подпомагане и застъпването на
площите не е отстранено; 5. броят на пчелните семейства, записани в регистъра
на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), е по-голям от заявения
и за разликата не е представен договор с контролиращо лице или в договора не е
посочен броят на пчелните семейства; 6. (отм., бр. 24 от 2014 г., в сила от
18.03.2014 г.); 7. при административни проверки се установи, че заявен парцел
по направление "Биологично растениевъдство" не се контролира от
съответното контролиращо лице; 8. при административни проверки по направленията
по чл. 2, ал. 1, т. 1 се установи, че е прекратен договорът с контролиращото
лице. Съгласно ал. 2, не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на
заявление по чл. 7, ал. 2 за съответното направление, когато: 1. не е
представен в предвидените срокове някой от документите по чл. 39, ал. 6, чл.
51, чл. 53, ал. 2, чл. 57 и 58; 2. декларираният брой животни със съответния агроекологичен код е по-голям от разрешените в
разрешителното за паша; 3. кандидатът отбележи грешен агроекологичен
код срещу извършваните дейности в заявлението по чл. 7, ал. 2; 4. кандидатът
декларира по-малък брой животни от даден вид спрямо одобрените и не е
предоставил в Държавен фонд "Земеделие" документи съгласно чл. 52,
ал. 1; 5. кандидатът в заявлението за подпомагане по подмярка
по чл. 2, ал. 1, т. 2, буква "а" е заявил, че ще поддържа затревените
площи чрез паша и в заявлението за подпомагане по направление по чл. 2, ал. 1,
т. 2, буква "а" не са декларирани животни; 6. кандидатът не заяви
затревени площи в заявлението за подпомагане по направление по чл. 2, ал. 1, т.
5, буква "а", с изключение на Дунавска бяла свиня. От прочита на горните
нормативни изисквания, които имат обвързваща сила за административния орган,
съотнесени към доказателствата в настоящия случай се установява, че процесното
заявление за подпомагане на оспорващия Д. не попада не попада в нито една от
хипотезите за отказ.
В конкретния случай административният орган е посочил,
че е констатирано неспазване на базови изисквания, съгласно раздел V
"Намаления при неспазване на базови и изисквания за дейностите по мярка
214 от ПРСР 2007 - 2013 г. от Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по м. 214 Агроекологични
плащания", утвърдена със Заповед № РД 09-243/17.03.2017 г., издадена от
министъра на земеделието и храните, на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.,
която по силата на заповедта за утвърждаването й се прилага за заявления,
подадени през кампания 2016 г. Раздел V от тази методика касае намаления при
неспазване на базови и изисквания за дейностите по мярка 214 от ПРСР 2007 -
2013 г., като в т. 1 са посочени общите условия, според които при неспазване на
базови изисквания на конкретен парцел, намалението се прилага към установената
площ на парцела, извън специфичните случаи за конкретни дейности, описани в т.
2 от същия раздел. Когато е констатирано неспазване на поне едно базово
изискване, установената площ на парцела се счита неизбираема за подпомагане и
се изключва от общата избираема площ като тази площ не се счита за наддекларирана, а се отчита като площ, за която земеделския
стопанин не е спазил ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен
от тези, които засягат декларирания размер на площта. Отделно в т. 2 са
определени специфични условия, като за дейностите по направление
"Биологично растениевъдство" е посочено, че размерът на финансовата
помощ може да бъде намален със сумата, изчислена за установената площ на
парцела, без тя да е наддекларирана, когато:
биологичната дейност за даден земеделски парцел се различава от заявената
дейност от земеделския стопанин за същия парцел - бенефициентът декларира, че
даден парцел е в преход, а контролиращото лице предостави информация, че е
биологичен или в обратния случай; установената земеделска култура на
контролирания парцел се различава от заявената култура в заявлението за
подпомагане. Настоящият случай не е такъв, тъй като и от заявителя и от
контролиращото лице, процесния парцел е посочен „в преход“.
Видно е, че самата методика не съдържа определяне на
базовите изисквания, на които следва да отговарят заявените за подпомагане по
мярка 214 парцели и това следва от изричния текст на чл. 16 от Наредба № 11/2009 г., в който са
посочени базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и 2.
В настоящия случай макар данните от таблиците на стр.
2 и стр. 4 от уведомителното писмо да касаят неспазени базови изисквания, нито
в поясненията към съответните колони, нито другаде в административния акт,
както и в административната преписка се посочват кои точно от базовите
изисквания не са спазени от кандидата.
Цитираният раздел V от посочената в УП методика, не квалифицира
обстоятелство на деклариране на даден парцел „в преход“ след изтичане на три
години, като базово изискване по смисъла на Наредба
№ 11/2009 г., за което министърът на земеделието, храните и горите
разполага с правомощие да определи реда, начина и размера на намаляването на
финансовото подпомагане по мярка 214 чрез издаването на методика. В този смисъл
издадения административен акт се явява необоснован.
В заключение следва да се отбележи, че като правно
основание за издаване на оспорения акт са посочени и текстове от Методиката за
намаляване и отказване на годишните агроекологични
плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания,
утвърдена със Заповед № РД 09-243/17.03.2017 г., издадена от министъра на
земеделието и храните, на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.,
която по силата на заповедта за утвърждаването й се прилага за заявления,
подадени през кампания 2016 г. Методиката, на която се е позовал
административния орган, има характер на подзаконов нормативен акт, съгласно
легалната дефиниция на чл. 75, ал. 1 от АПК. Но съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА обратна сила на
нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в случай, че актът е
издаден въз основа на друг нормативен акт, обратна сила може да се даде само
ако такава сила има актът, въз основа на който е издаден – чл. 14, ал. 2 от ЗНА. В нарушение на тези
императивни законови норми е придадено обратно действие на Методиката, като е
прието, че е приложима и по отношение на подадени заявления за предходната
година - 2016 г. Няма данни и нормативния акт да е обнародван в ДВ, каквото е
императивното изискване на чл. 37, ал. 1 от ЗНА.
Съдът намира също, че оспореният административен акт
противоречи и на целта на закона – чл. 146, т. 5 от АПК. Според дефиницията на
чл. 2, б. "з" от Регламент (ЕО) № 834/2007,
"преход" означава преход от небиологично, към биологично земеделие, в
рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно
биологичното производство. Според съображение 23-то от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията,
преходът към метод на биологично производство изисква определени периоди на
адаптация на всички използвани средства, като в зависимост от предишното
земеделско производство, следва да се установят специфични периоди от време за
различните сектори на производство. Продължителността на периода на преход е
фактически въпрос, като въвеждането на биологичното производство изисква и по –
големи по размер инвестиции, което обосновава и подпомагането през този период
на земеделските производители, при по-голяма ставка на плащанията. Следователно
изцяло нелогично и в противоречие с целта на закона е при липса на установени
нарушения от страна на земеделския производител и при спазване от страна на
последния на изискванията за поетапното въвеждане на биологичното стопанство,
на същия да се отказва плащане, поради това, че този преход не е завършил.
По изложените съображения, оспореният акт е незаконосъобразен и следва
да бъде отменен.
При горните доводи и на основание чл. 173 ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново
произнасяне при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение
указания по прилагането на закона.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение, се явява неоснователна. Основателна е и следва да се уважи на
основание чл. 143 ал. 1 от АПК претенцията на оспорващия за присъждане на
направените по делото разноски, възлизащи общо на 610,00 лева, от които 10,00
лева заплатена държавна такса, и 600,00 лева договорено и изплатено в брой
адвокатско възнаграждение. Същите следва да се възложат в тежест на
административния орган. Неоснователно е
възражението на пълномощника на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съгласно чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес от 4776,36 лв., възнаграждението е 564 лв. В този
смисъл заплатеното възнаграждение от 600 лв. не се явява прекомерно, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2
пр. 2 и чл. 173 ал. 2 от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013 г. за кампания
2016 г., изх. № 02-200-6500/1792 от 05.07.2021 г.,, издадено от Заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което съгласно подаденото Заявление
за подпомагане с УИН: 20/230616/06755 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2016 г. на Н.И.Д. е
отказано финансово подпомагане, относно парцел 81534-926-1-1 с площ 3,35 ха в
размер на 4776,36 лева.
ИЗПРАЩА преписката на Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд “Земеделие” – София, за ново произнасяне по
подаденото от Н.И.Д. Заявление за подпомагане с УИН: 20/230616/06755 и
Приложение за кандидатстване за агроекологични
плащания по мярка 214 от ПРСР 2007 – 2013 г. за кампания 2016 г. относно парцел
81534-926-1-1 с площ 3,35 ха, в 14-дневен срок от влизане на решението в сила,
при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в настоящото
решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” да заплати на Н.И.Д.
с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 610,00 (шестстотин и десет) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен
срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред
Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: