Присъда по дело №300/2021 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 11
Дата: 19 април 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Десислава Константинова Николаева - Георгиева
Дело: 20214410200300
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 12 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 11
гр. ЛЕВСКИ, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Наказателно дело
частен характер № 20214410200300 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Е. А., роден на *** г. в гр.Л., с постоянен
адрес:****, българин, с българско гражданство, с основно образование,
неженен, работи, ЕГН:**********, за ВИНОВЕН в това, че на 05.08.2021 г. в
******, причинил на частния тъжител Р. Ю. М., роден на ***г. в гр.Л., с
постоянен адрес: ****, турчин, с българско гражданство, със средно
образование, женен, безработен, неосъждан, с ЕГН:**********, лека телесна
повреда, изразяваща се в натъртване (контузия) на челото с оток и охлузване,
довели до болки и страдание без разстройство на здравето - престъпление по
чл.130, ал.2 от НК, като частният тъжител Р. Ю. М., с посочена самоличност,
отвърнал веднага със същата лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане по горната част на гръдния кош, довели до болка и страдание
без разстройство на здравето - престъпление по чл.130, ал.2 от НК, поради
което и на основание чл.130, ал.3, във вр. с чл.130, ал.2 от НК
ОСВОБОЖДАВА подсъдимия Г. Е. А., с посочена самоличност и частния
тъжител Р. Ю. М., с посочена самоличност, ОТ НАЛАГАНЕ НА
1
НАКАЗАНИЕ за извършените престъпления по чл.130, ал.2 от НК.
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимия Г. Е. А., със снета
по делото самоличност, да заплати на частния тъжител и граждански ищец Р.
Ю. М., със снета по делото самоличност, сума в размер на 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от Р. Ю. М. неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на извършеното от
подсъдимия престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над присъдената сума до пълния претендиран
размер от 1500 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Г. Е. АЛ.,
със снета по делото самоличност, да заплати на частния тъжител Р. Ю. М.,
със снета по делото самоличност, направени от частния тъжител разноски в
размер на 332 лв. за депозити за възнаграждение на вещото лице по
изготвената съдебно-медицинска експертиза и за призоваване на свидетели.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Г. Е. АЛ.,
със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на Районен съд –
Левски държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер
на 50 лева, както и направени по делото разноски в размер на 230,27 лв. за
възнаграждение, пътни, дневни на вещото лице по изготвената съдебно-
медицинска експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗА
подсъдимия Г. Е. А., със снета по делото самоличност, да заплати на адвокат
Р.Р. - АК-Плевен със съдебен адрес: ****, адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Плевенски
окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда №11 от 19.04.2022г., постановена по НЧХД
№300/2021г. по описа на РС - Левски.

Производството по делото е образувано по частна тъжба от Р. ЮСМ. М.
от с.***, с която е повдигнато обвинение срещу ГЮН. ЕФР. АЛ. от с.с., за
това, че на ***г. в с.А., обл.П., в дом на ул.”***, причинил на частния тъжител
лека телесна повреда, изразяваща се в оток и червеникаво засъхнало без
контузия охлузване на челото между веждите под формата на неправилна
начупена линия на обща площ 1.5/1 см. и загуба на въздух, довели до болка и
страдание – престъпление по чл.130, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Предявен е и приет за съвместно разглеждане граждански иск от
частния тъжител Р. ЮСМ. М. за осъждане на основание чл.45 ЗЗД на
подсъдимия ГЮН. ЕФР. АЛ. да заплати сумата от 1500 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от частния тъжител неимуществени вреди, в
резултат на престъплението по чл.130, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Повереникът на частния тъжител и граждански ищец – адв.Р.Р. – ПлАК,
излага съображения, че престъплението, за което е повдигнато обвинение,
както и претърпените от частния тъжител болки и страдания, са безспорно
доказани от събраните по делото гласни доказателства и заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза. Пледира за
недоказани изложените от защитата твърдения за нанесени телесни
увреждания от частния тъжител на подсъдимия. Моли подсъдимият да бъде
осъден за престъплението, за което му е повдигнато обвинение, както и да
бъде уважен предявеният граждански иск.
Частният тъжител и граждански ищец Р.М. поддържа изложените от
повереника доводи.
Защитникът адв.А.А. – ПлАК пледира, че обвинението е недоказано по
безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства.
Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че са нА.це доказателства
подсъдимият да е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, моли съдът да приеме, че е нА.це реторсия, тъй като безспорно
било установено по делото, че частният тъжител е нанесъл удари на
подсъдимия, с което му причинил телесни увреждания. Пледира, че по делото
не е доказан размерът на предявения граждански иск, като моли същият да
бъде отхвърлен.
Подсъдимият не се явява в съдебното заседание, в което е даден ход за
прения между страните.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият ГЮН. ЕФР. АЛ. е роден на ***г. в гр.Летница, с
постоянен адрес: село А., обл.П., ул.”Софка Вълева” №38, българин, с
българско гражданство, с основно образование, неженен, работи, неосъждан,
1
ЕГН:**********.
Подсъдимият ГЮН. ЕФР. АЛ. и частният тъжител Р. ЮСМ. М. се
познавА.. Месеци преди инкриминираната дата подсъдимият поръчал на
тъжителя да му направи порта в дома му в с.А.. М. приел, но известно време
не отивал да направи портата въпреки уговорката. Около една седмица преди
процесния случай подсъдимият видял частния тъжител и отново му напомнил
за портата, която трябвало да направи. М. обещал, че ще се отбие в дома на
Г.А., за да я направи, но не го сторил. Поради тази причина, на ***г., вечерта,
подсъдимият решил да отиде в дома на частния тъжител, за да му потърси
сметка защо не е отишъл да направи да портата, както се били уговорили.
Около 22,00 часа Г.А. дошъл до дома на М. в с.А., на ул.“***, с лек
автомобил, управляван от свидетеля Н.О.. Заедно с тях в автомобила била и
свидетелката С.А., живееща на семейни начала с подсъдимия.
Подсъдимият Г.А. влязъл в двора на частния тъжител, а свидетелите О.
и А. останА. до автомобила. Г.А. извикал М., който излязъл на двора. Заедно с
него излязла и свидетелката Н.К. – майка на тъжителя. Подсъдимият попитал
М. защо не е минал да направи портата и кога ще го направи, като между
двамата възникнал словесен конфликт. Подсъдимият Г.А. блъснал с ръка
частния тъжител в гърдите и го ударил с юмрук в областта на челото, с което
му причинил натъртване на челото с оток и охлузване. Свидетелката С.А.,
която се намирала до автомобила чула виковете на подсъдимия и тъжителя и
видяла Г.А. да блъска М., поради което помолила свидетеля Н.О. да влезе, за
да види какво се случва. Свидетелят О. влязъл в двора и застанал между А. и
М., за да ги разтърве. В този момент частният тъжител се навел и взел от
земята метална тръба, с която ударил подсъдимия в гърба, с което му
причинил кръвонасядане по горната повърхност на гръдния кош в дясно. В
двора дошла и свидетелката С.А., за да види какво се е случило. След като
свидетелят О. успял да раздели А. и М., свидетелката Н.К. взела намираща се
в двора дървена пръчка, с която също нанесла няколко удара по гърба на
подсъдимия Г.А.. Тъжителят се обадил по телефона на сина си – свидетеля
Ю.Ю., който пристигнал на мястото. Когато Ю. дошъл, подсъдимият и
свидетелите Н.О. и С.А. си тръгнА.. Тъжителят М. разказал на сина си какво
се е случило и свидетелят Ю. подал сигнал на тел.112. На място пристигнал
екип на Спешна помощ, както и служители на РУ МВР – Левски –
свидетелите Д.Д. и С.С.. Същите установили състоянието на частния тъжител
и взели сведения от него за възникнА.я инцидент.
В резултат на нанесените от подсъдимия удари, на частния тъжител
Р.М. били причинени увреждания, довели до болка и страдание за срок до
около седмица. Нанесените на подсъдимия Г.А. увреждания в резултат на
нанесения му удар, довели до болка и страдание за срок около седмица.
По жалба на частния тъжител Р. ЮСМ. М. до Началника на РУ-Левски
била образувана преписка №В-5260/2021г. по описа на Районна прокуратура –
П.. С Постановление от 13.09.2021г. на прокурор при РП-П. бил постановен
отказ да се образува досъдебно производство по преписка №В-5260/2021г. по
2
описа на същата прокуратура.
По доказателствата:
Така приетата от съда фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни доказателствени средства -
показанията на свидетелите Н. Ас. К. /частично/, Н. ИВ. ОРЛ., С.Ш. А., Юсм.
Р. Юсм., Д. П. Д., СТ. М. СТ., обясненията на подсъдимия ГЮН. ЕФР. АЛ.
/частично/; писмени доказателства и доказателствени средства – жалба от Р.
ЮСМ. М. до Началника на РУ Левски, Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 13.09.2021г., съдебномедицинско удостоверение
№321/06.08.2021г. на Отделение по съдебна медицина към УМБАЛ „Д-р
Г.Странски“ЕАД, съдебномедицинско удостоверение №326/08.08.2021г. на
Отделение по съдебна медицина към УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ЕАД, справка
от Център за спешна медицинска помощ – гр.П., Справка от ИС
150№23821/***г., Фиш за спешна медицинска помощ №23821/***г., копие на
книга за повикванията на ФСМП – Левски – стр.3, копие на Амбулаторен
дневник на ФСМП – Левски от ***г. – 2 стр., справки от ТД НАП Велико
Търново, офис П., справка от съдебно-изпълнителна служба при РС-Левски,
справка за съдимост; заключение на вещото лице по изготвената съдебно-
медицинска експертиза на Р. ЮСМ. М., заключение на вещото лице по
изготвената съдебно-медицинска експертиза на ГЮН. ЕФР. АЛ.; веществени
доказателства – 1 бр. компакт диск, съдържащ 1 бр. аудиозапис и 4 бр. ел.
картони от Дирекция Национална система 112 към МВР, РЦ 112 – Монтана.
Не са нА.це противоречия в събрания доказателствен материал относно
датата и мястото на възникнА.я инцидент между подсъдимия и частния
тъжител, по отношение на които обстоятелства показанията на всички
свидетели и обясненията на подсъдимия са еднопосочни, както и се
потвърждават от писмените доказателства –съдебно-медицинско
удостоверение, представените документи от Център за спешна медицинска
помощ, както и от възпроизведения в с.з. аудиозапис от постъпил сигнал на
тел.112. Не е нА.це противоречие и относно повода за инцидента – уговорката
частния тъжител да направи порта в дома на подсъдимия, която към
инкриминираната дата не била изпълнена, в какъвто смисъл са показанията на
свидетелите Н.О., С.А., Ю.Ю., обясненията на подсъдимия Г.А..
Противоречие в приобщените гласни доказателства е нА.це по
отношение на обстоятелствата нанесъл ли е подсъдимият удари на частния
тъжител, както и нанесъл ли е частният тъжител удари на подсъдимия.
За да приеме за установено, че в хода на възникнА.я между двамата
конфликт подсъдимият е блъснал и нанесъл удари с ръка по главата на
частния тъжител, съдът даде вяра на показанията на свидетелите Н.К., Н.О.,
С.А.. Установява се, че свидетелката Н.К. е била непосредствен очевидец на
случилото се, като присъствието й по време на инцидента се изяснява, както
от нейните показания, така и от показанията на св.О. и обясненията на
подсъдимия. Съдът даде вяра на показанията на свидетелката Н.К., в които
3
заявява, че видяла как подсъдимия нанесъл удари на сина й в гърдите и
главата, след което от челото на М. започнала да тече кръв. Въпреки
възможната й заинтересованост от изхода на делото, съдът намери, че в тази
им част показанията на свидетелката К. са добросъвестно дадени, тъй като
съответстват на приобщените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства от обективен характер, както и се подкрепят от
останА.те свидетелски показания. В показанията си свидетелката С.А. също
заявява, че видяла Г. да блъска Р. с ръка, а свидетелят Н.О. – че възприел
блъскане и кръв по главата на частния тъжител, макар да отрича да е видял
удари. В подкрепа на показанията на свидетелката Н.К., са и тези на
свидетелите Ю.Ю., Д.Д., С.С., които макар да са пристигнА. след като
конфликтът приключил, също заявяват, че са възприели кръв по главата на
частния тъжител, на когото била указвана помощ от екип на ФСМП. От
показанията на свидетелите Ю., Д., С. се изяснява, че непосредствено след
инцидента частният тъжител е разказал на сина и полицейските служители
факти, съответстващи на изложеното в показанията на св.К. – за нанесени му
удари от подсъдимия, поради което макар и производни в тази им част, съдът
кредитира показанията на посочените свидетели, с оглед преценка
достоверността на първичните такива.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Н.О., С.А., Ю.Ю., Д.Д.,
С.С., като последователни и логични, неопровергани от останА.я
доказателствен материал. Съдът прие, че заявеното от свидетелите О. и А., че
не са възприели удари, не води до дискредитиране на посочените свидетелски
показания изцяло, като отчете, че свидетелката А. е била извън двора, а
свидетелят О. се е намесил, за да ги разтърве в по-късен момент, както и
отчитайки бързината, с която са се развили действията и изминА.я период от
около половин година от събитието, за което дават показания. Свидетелят О.
твърди, че е възприел как подсъдимият бутнал тъжител и без категоричност
посочва, че не е видял дА. го е ударил или не го е ударил, но че е възприел
кръв по челото на М..
В съответствие с показанията на свидетелката Н.К. в посочената им
част са и приобщените писмени доказателства, представляващи обективни
доказателствени находки - съдебномедицинско удостоверение
№321/06.08.2021г., справка от ИС 150№23821/***г., Фиш за спешна
медицинска помощ №23821/***г., копие на книга за повикванията на ФСМП
– Левски – стр.3, копие на Амбулаторен дневник на ФСМП – Левски от ***г.
– 2 стр., от които се установяват същите обстоятелства, съобщени от частния
тъжител, както и нанесените телесни увреждания на М.. В подкрепа на
гласните доказателства е и заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-медицинска експертиза на Р.М., от което се установява, че на същия
е причинено натъртване (контузия) на челото с оток и охлузване, като
увреждането е резултат на тъпа травма – удар с или върху твърд тъп предмет.
Морфологичните му особености не позволяват конкретизиране на
действалата повърхност, но може да се посочи, че същата е неравна и е влязла
4
в контакт с челото на сравнително ограничена площ, като е възможно
увреждането да е получено съобразно съобщеното в свидетелските показания
– удар с ръка с поставен пръстен. При изслушването на вещото лице се
изяснява, че увреждането съответства и по давност да е получено на датата на
процесния случай.
В обясненията си подсъдимият Г.А. отрича въобще да е посягал на
частния тъжител и да го е удрял, а единствено да се е отбранявал, за да
предотврати удар от страна на М. с метална тръба. В тази им част обясненията
на подсъдимия се опровергават категорично, както от показанията на
посочените по-горе свидетели, така и от приобщените писмени доказателства
и заключението на вещото лице. Поради това, в тази им част съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия, а ги цени единствено като израз на
правото му на защита.
Съдът прие за безспорно установено по делото, че след нанесените му
удари от страна на подсъдимия, частният тъжител от своя страна също е
нанесъл такива с метална тръба в областта на гърба на Г.А..
За да приеме за установено посоченото обстоятелство, съдът даде вяра
на показанията на свидетелите Н.О., С.А., както и обясненията на подсъдимия
Г.А. в тази им част. Показанията на свидетеля О. са подробни и
последователни относно обстоятелство, че след като се намесил в конфликта
и се опитал да разтърве Г. и Р., последният се навел и взел от земята метална
тръба, с която ударил подсъдимия по гърба. В съответствие с показанията на
свидетеля О. са и тези на св.А., която заявява, че видяла Р. да посяга с желязо
към Г., както и че след инцидента имал синина по рамото и се оплаквал от
болки в тази част. Подробни, последователни, логични и съответстващи на
свидетелските показания са и обясненията на подсъдимия Г.А. относно
обстоятелствата, че след като О. влязъл и се опитал да ги разтърве, тъжителят
посегнал с желязо към него и го ударил по рамото. В тази им част
обясненията на подсъдимия не се опровергават от свидетелските показания, а
се подкрепят, както от тях, така и от доказателствения материал от обективен
характер – издаденото съдебно-медицинско удостоверение от Отделение по
съдебна медицина към УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД, както и
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза
на подсъдимия, от което се установява, че на ГЮН. ЕФР. АЛ. са били
причинени травматични увреждания – кръвонасядане по горната повърхност
на гръдния кош в дясно, охлузване и кръвонасядане по гърба, кръвонасядане
по лявата мишница, като уврежданията са резултат от тъпи травми, може да
са получени по съобщения в свидетелските показания начин, конкретно
кръвонасядането по горната част на гръдния кош – от удар с издължен тесен
предмет (арматурно желязо, тръба или подобно).
В противоречие с посочените по-горе гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства са единствено показанията на свидетелката Н.К.,
която заявява, че синът й не е удрял подсъдимия. Същите се явяват изолирани
от останА.я доказателствен материал и опровергани от него, поради
5
изложения по-горе анА.з на кредитираните от съда доказателства. Поради
това в тази им част съдът не ги кредитира, като прие, че като близка негова
родственица, показанията на св.К. са подкрепящи изложена от тъжителя
защитна версия по отношения на твърденията за нанесени от него удари на
подсъдимия.
Безспорно установено по делото е, че по време на инцидента
свидетелката Н.К. също е нанесла удари по гърба на подсъдимия с дървена
пръчка. В този смисъл са еднопосочни и безпротиворечиви, както
обясненията на подсъдимия, така и показанията на свидетелите Н.О., С.А. и
тези на самата свидетелка Н.К., които са в съответствие и със заключението
на вещото лице, съгласно което установените на подсъдимия травматични
увреждания – кръвонасядане по гърба, съобразно морфологичните му
особености е възможно да бъдат получени от удар с бастун/тояжка, както се
твърди в свидетелските показания.
Даде се вяра на приобщените писмени доказателства, като официални
документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните
функции.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице по изготвените съдебно-
медицинска експертиза на частния тъжител и съдебно-медицинска експертиза
на подсъдимия, като компетентни, обективни, пълни и мотивирани. От
същите се установява, че причиненото на Р.М. увреждане е довело до болка и
страдание за срок до около седмица, което не изисква целенасочено лечение,
причинените на Г.А. увреждания са довели до болка и страдание за срок
около седмица, не налагат целенасочено лечение.
От правна страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага
изводът, че подсъдимият ГЮН. ЕФР. АЛ. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.2 НК.
От обективна страна, на *** г. в с.А., обл.П., в дом на ул.”***,
подсъдимият причинил на частния тъжител натъртване (контузия) на челото с
оток и охлузване, довели до болки и страдание без разстройство на здравето,
представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
От направения по-горе анА.з на събрания по делото доказателствен
материал се установяват описаните в тъжбата телесни увреждания на частния
тъжител – оток и охлузване по челото.
Механизмът на деянието е осъществен посредством нанесени от
подсъдимия удари с ръка в лицето на пострадА.я.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината
– пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал противоправния и
общественоопасния характер на своите действия и че с тях неизбежно ще
причини телесна повреда на М., като именно това е целял като краен резултат
от нанесените удари с ръка в областта на лицето на частния тъжител.
Съдът прие, че в процесния случай е нА.це институтът на реторсия по
смисъла на чл.130, ал.3 от НК.
6
Безспорно установено е, че след нанесените му от подсъдимия телесни
увреждания, частния тъжител е отвърнал веднага със също такава телесна
повреда - чрез нанесения удар с метална тръба М. причинил на подсъдимия
кръвонасядане по горната част на гръдния кош, довело до болка и страдание
без разстройство на здравето. С това деяние частният тъжител е осъществил
от обективна и субективна страна престъплението по чл.130, ал.2 от НК. От
субективна страна деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл
– М. е съзнавал противоправния и общественоопасния характер на своите
действия и че с тях неизбежно ще причини телесна повреда на подсъдимия,
като именно това е целял като краен резултат от нанесените удари с метална
тръба по гърба на Г.А..
Поради изложените доводи, на основание чл.130, ал.3 от НК съдът
освободи подсъдимия ГЮН. ЕФР. АЛ. и частния тъжител Р. ЮСМ. М. от
налагане на наказание за извършените от двамата престъпления по чл.130,
ал.2 от НК.
По гражданския иск:
Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършване на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, по делото е
доказан причинения от Г.А. на частния тъжител и граждански ищец Р.М.
деликт – виновно противоправно деяние, изразяващо се в причиненото
разстройство на здравето, неопасно за живота. Освобождаването от наказание
на оснвание чл.130, ал.3 от НК не освобождава деликвента - подсъдимия, от
гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД.
По отношение на причинените в резултат на деликта неимуществени
вреди, съдът взе предвид заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-медицинска експертиза, съгласно което телесното увреждане на
пострадА.я – натъртване на челото с оток и охлузване е довело до болка и
страдание за срок около седмица, като увреждането не изисква целенасочено
лечение. В показанията си свидетелят Ю.Ю. заявява, че в резултат на
инцидента баща му се чувствал зле, около месец имал световъртеж. Изяснява
се обаче, че частният тъжител е с прекаран инсулт години преди инцидента и
с високо кръвно налягане. При изслушването му в с.з. вещото лице заявява, че
самото телесно увреждане, което е инкриминирано с тъжбата, е повърхностно
и не би следвало да има асоциации със здравословното състояние на
тъжителя, като евентуално изпитана уплаха по време на процесния случай, в
резултат на която да има повишаване на кръвното налягане, е част от
психологическия аспект на случая. Предвид на изложеното, съдът прие, че в
пряка причинно-следствена връзка с нанесените на пострадА.я увреждания,
които са предмет на обвинението - оток и охлузване по челото, са
причинените на тъжителя неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание за срок около седмица.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
7
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. С оглед на така
установеното, като взе предвид вида и характера на нанесените телесни
увреждания и периода на възстановяване, съдът намери, че за претърпените
от гражданския ищец неимуществени вреди от процесното престъпление,
следва да бъде определено обезщетение в размер на 500 лв.
Предвид изложените доводи, съдът уважи гражданският иск за сумата в
размер на 500 лв., като отхвърли същия за разликата над присъдената сума до
пълния претендиран размер от 1500 лв., като неоснователен.
Относно разноските:
Предвид признаването на подсъдимия ГЮН. ЕФР. АЛ. за виновен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и
уважаване на предявения граждански иск, на основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът го осъди да заплати по сметка на РС – Левски държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск в размер на 50 лева, както и направените
разноски за сметка на бюджета на съда за възнаграждение, пътни и дневни
разноски на вещото лице в общ размер на 230,27 лв.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати
на частния тъжител Р. ЮСМ. М. претендираните от последния разноски в
общ размер на 332 лв. за заплатена държавна такса и депозити за
възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска
експертиза и за призоваване на свидетели.
В производството по делото частният тъжител бе представляван от
упълномощен повереник - адв.Р.Р. - ПлАК, който видно от представеното
пълномощно осъществява безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Поради това и на основание чл.189, ал.3 от НПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗА
подсъдимият бе осъден да заплати на адвокат Р.Р. - АК-П., адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева съобразно Наредба №1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
8
Съобщи за изтекли лични данни