РЕШЕНИЕ
№ 1064
гр. Бургас, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20242120106904 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на П. М. К., ЕГН
**********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.К.К., против “Дими-Транс“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес в ***, чрез адв.И.С., с която
иска от съда да признае уволнението му за незаконно и го отмени, да го възстанови на
предишната му работа, да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение от 933 лева за времето, през което е останал без работа поради
уволнението.
Ищецът твърди, че считано от 03.01.2024 г. е бил в трудово правоотношение с
ответника, на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил“. Твърди, че със заповед от
26.08.2024 г. трудовото му правоотношение е прекратено и му е изплатено обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ. Като основание било посочено – по взаимно съгласие. Ищецът оспорва
това обстоятелство и твърди, че по никакъв повод не е давал съгласие за прекратяване на
договора му, поради което и счита заповедта за незаконосъобразна. В подкрепа на иска
ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – работодател е депозирал писмен отговор, в
който оспорва изложените в исковата молба твърдения. Посочва, че трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено по устно искане на последния от 26.08.2024 г., когато
за пореден път му е била отправена забележка да не вози трети лица по време на работа.
Твърди, че още на 26.08.2024 г. ищецът събрал багажа си, а на 27.08.2024 г. била получена
подписаната му молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, считано от
27.08.2024 г. Ангажира доказателства.
Правната квалификация на предявените искове е по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
1
Исковете са основателни.
На първо място е основателен искът за признаване на извършеното уволнение за
незаконно и за отмяната му.
Ищецът е бил в трудово правоотношение с ответния работодател по силата на трудов
договор № 157/08.04.2024г. Със заповед № 157/26.08.2024г. работодателят е прекратил
трудовото правоотношение с работника, считано от 27.08.2024г., на основание чл.325, т.1
КТ, поради молба за напускане. Молбата е приложена към отговора на ответника и с нея
ищецът е поискал да бъде освободен по взаимно съгласие /чл.325, т.1 КТ/, считано от
27.08.2024г. от заеманата длъжност. В случай, че молбата не бъде приета, същата да се счита
за едно месечно предизвестие по чл.326, ал.1 КТ. Видно от обратната разписка, заповедта за
уволнение е връчена на К. на 05.09.2024г.
Ищецът е оспорил авторството на подписа си върху молбата за прекратяване на
ТПО. Заявил е, че подписът върху молбата не е положен от него. Молбата била написана и
подписана от майка му, без тя да е упълномощена от него.
Доколкото ищецът своевременно е оспорил, че е написал и подписал молбата за
напускане, съдът е назначил съдебно-почеркова експертиза за установяване на авторството
на документа. Тя е дала заключение, че подписът, обект на експертизата, е положен от П. К..
Експертизата е била оспорена от ищеца, поради което е назначена повторна такава. Тази
експертиза е дала противоположното заключение, а именно, че подписът в молбата не е
положен от П. К., а саморъчно изписаните текстове в молбата също не са изписани от него.
След оспорване на експертизата от страна на ответника, е била назначена тройна почеркова
експертиза. Тя е категорична, че подписът върху молбата не е изпълнен от П. К..
Съдът, като съобрази експертизите, намира, че трябва да даде вяра на втората
единична експертиза и на тройната експертиза. И двете са категорични, че подписът върху
молбата за напускане не е положен от ищеца. Касае се за общо четирима експерти, чиито
мнения съвпадат едно с друго. Експертизите са достатъчно мотивирани и следва да се
кредитират от БРС. Първата единична експертиза, която е в противоположен смисъл, се
явява изолирана. Ето защо трябва да се приеме, че оспорването на авторството на подписа е
успешно – молбата не е подписана от ищеца.
Този извод е в пълен синхрон и с показанията на св. К.а, майка на ищеца. Тя е
казала пред съда, че е написала молбата за прекратяване на ТПО собственоръчно, освен това
я е подписала. Заявила е, че синът й по негови думи бил ударен с метална тръба от сина на
работодателя си и бил приет в спешното. На другата сутрин свидетелката отишла много
притеснена в Инспекцията по труда, където я посъветвали да напише предизвестие за
освобождаване от работа. Дали й образец и тя написала молбата собственоръчно и я
разписала. После я пуснала по Еконт на 27.08.2024г. Ищецът не знаел за направеното от нея
и не е давал съгласието си, нито я е упълномощавал да пуска молбата. На 29.08.2024г.
ищецът бил опериран в болница в Сливен заради счупената си челюст. Същият ден следобед
свидетелката му позвънила и тогава му казала, че е пуснала молбата до работодателя му и че
я е разписала. Тогава той нищо не казал. Ищецът след това не е представил болничен лист
на работодателя си, защото при проверка в НАП разбрал, че договорът е вече прекратен.
Предвид показанията на свидетелката, които са ясни и подробни, следва да се
приеме, че ищецът нито е написал, нито е подписал молбата за прекратяване на ТПО. Тя е
била написана и подписана от неговата майка, която я е пратила чрез куриер на
работодателя. Разказаното от майката подкрепя заключенията на втората единична и третата
тройна експертиза, че подписът не е положен от К..
При това положение исковете са основателни. Според чл.325, ал.1, т.1 КТ трудовият
договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно
съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е
2
длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от
получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. В случая
законът въвежда писмената форма като форма за действителност. Следователно, за да е
налице основание за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие, следва волеизявлението на
всяка от страните в този смисъл да е направено писмено. Ето защо са без значение
твърденията в отговора, че ищецът устно бил заявил, че напуска фирмата и си събрал
личния багаж. Без значение са и показанията на св. Ч., служител в ответното дружество, че
считал ищеца за напуснал, защото вече не идвал на работа и бил видян от свидетеля в
последния работен ден да вкарва личен багаж в колата си и да си тръгва. Предвид
разпоредбата на чл.325, ал.1, т.1 КТ, за да е изпълнен фактическият й състав валидно, трябва
работникът да отправи писмено заявление до работодателя, в което да предложи трудовият
договор да се прекрати по взаимно съгласие. В конкретната хипотеза молбата за
прекратяване на ТПО по взаимно съгласие е изготвена и подписана не от ищеца, а от
неговата майка, както се установи от данните по делото. Следователно, молбата не е
автентичен документ. След като молбата не изхожда от ищеца, следва извод, че той не е
поискал прекратяване на правоотношението си и уволнението му е незаконно. Няма взаимно
съгласие на страните, изразено писмено. Не може и да се приеме, че в последствие
работникът се е съгласил с действията на майка си. От показанията й е видно, че тя му е
казала за подадената от нея молба следобед на 29.08.2024г. От представените данни за
движението на молбата чрез куриер се установява, че тя е доставена на работодателя също
на 29.08.2024г. и тогава всъщност е издадена и процесната заповед. До издаването й няма
данни ищецът по някакъв начин да е потвърдил действията на майка си, още повече че
евентуално потвърждаване отново трябва да е в писмена форма. Ето защо молбата не може
да го обвърже. Наистина, работодателят не е знаел, че молбата не е подписана от ищеца и я
е удовлетворил, бил е добросъвестен за това обстоятелство, но БРС намира, че само поради
тази причина не може прекратяването на ТПО да се счете за законно. То е незаконно и
следва искът да бъде уважен и заповедта за уволнение да бъде отменена.
Предвид уважаването на първия обективно съединен иск за отмяна на уволнението,
явяват се основателни и останалите два иска по чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ– за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без
работа за срок от 6 месеца. Ето защо следва да се постанови решение, с което ищецът се
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност “шофьор тежкотоварен автомобил“.
Данните по делото, а именно писмо от НАП, сочат, че трудовият договор на К. е прекратен
на 27.08.2024г. и след това той не е сключвал друг трудов договор, т.е. останал е без работа.
Ето защо той има право на обезщетение за максималния срок от 6 месеца. Срокът следва да
е от 05.09.2024г. /когато заповедта е връчена на ищеца и е произвела действие/ до
05.03.2025г. Видно от трудовия договор, ищецът е бил с основно брутно месечно
възнаграждение от 990 лева и отделно 3.60% за стаж и професионален опит. В исковата
молба обаче петитумът е за обезщетение за оставане без работа в размер на 933 лева брутно
трудово възнаграждение, като в последното съдебно заседание е уточнено, че 933 лева е
месечното възнаграждение, а се търси обезщетение за 6 месеца. Следователно, търси се по-
малко обезщетение от полагаемото се, на базата на заявеното брутно трудово
възнаграждение. Доколкото гражданският процес е диспозитивен, съдът е обвързан от
размера на предявения иск. Следователно ответникът трябва да се осъди да заплати на
ищеца по чл.225 КТ обезщетение за оставането му без работа в размер на 5598 лева /6 х 933/.
Доколкото молбата за прекратяване на ТПО е неистински документ, след влизане на
решението в сила трябва копие от цялото дело да се изпрати на прокуратурата на основание
чл.194, ал.2 ГПК.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца
разноски от 800 лева, платени за адвокатско възнаграждение.
3
На основание чл.78, ал.6 ГПК работодателят трябва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда такса от 323.92 лева върху уважените искове и 605 лева разноски за
експертизи.
Мотивиран от изложеното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението и ОТМЕНЯ Заповед № 157/26.08.2024г.,
издадена от управителя на “Дими-Транс“ ООД, ЕИК ***, с която на основание чл.325, ал.1,
т.1 КТ е прекратено трудовото правоотношение с П. М. К., ЕГН **********.
ВЪЗСТАНОВЯВА П. М. К., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението в
“Дими-Транс“ ООД, ЕИК *** длъжност ”шофьор тежкотоварен автомобил”.
ОСЪЖДА “Дими-Транс“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от П. Н. Д.. да заплати на П. М. К., ЕГН **********, с адрес ***, ап.60
сумата от 5598 лева /пет хиляди петстотин деветдесет и осем лева/ обезщетение по чл.225,
ал.1 КТ за оставане без работа в резултат на уволнението за периода от 05.09.2024г. до
05.03.2025г.
ОСЪЖДА “Дими-Транс“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от П. Н. Д.. да заплати на П. М. К., ЕГН **********, с адрес ***, ап.60
сумата от 800 лева /осемстотин лева/ разноски по делото.
ОСЪЖДА “Дими-Транс“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от П. Н. Д.. да заплати по сметка на БРС сумата от 323.92 лева /триста
двадесет и три лева и деветдесет и две стотинки/ държавна такса за уважените искове и
сумата от 605 лева /шестстотин и пет лева/ разноски за експертизи.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _________(П)____________
4