№ 2263
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20241110202374 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-026351 от
31.10.2023 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на В. С. С., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и наказание
лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон.
Недоволен от НП е останал С., който го обжалва в срок. В жалбата сочи,
че наказателното постановление е незаконосъобразно. Твърди се, че не е
извършвал посоченото нарушение. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява.
Представлява се от адв. Куцаров, който поддържа жалбата и иска отмяна на
процесното наказателно постановление. Разноски не са претендирани.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. Депозирано е писмено становище, в което
се иска потвърждаване на издаденото НП като правилно и законосъобразно,
като е претендирано и юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 14.08.2023 г., около 09:25 ч., жалбоподателят управлявал лек
автомобил „Ситроен“, с рег. № СВ 6911 ВН, в гр. София, по бул. „Никола Й.
Вапцаров“, с посока на движение от бул. „Черни връх“ към бул.
„Симеоновско шосе“. Същият бил обект на проверка от екип на ОПП СДВР в
района на тенис кортове „Малееви“, при която се установило, че
регистрацията на съответното МПС е прекратена служебно, съгласно чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП. Материалите от проверката били докладвани в СРП, като бил
постановен отказ за образуване на досъдебно производство.
Поради това, на лицето бил съставен АУАН за осъществено нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 23-4332-026351 от
31.10.2023 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на В. С. С., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и наказание
лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК, като намери, че същите са достатъчни за
изясняване на обективната истина по делото.
Съдът намира, че няма никакъв спор за фактите между страните, а всички
доказателствени източници са абсолютно непротиворечиви и дават пълна
картина за процесните събития. Ето защо, съдът кредитира с доверие цялата
събрана по делото доказателствена съвкупност и намира, че не е нужно да
излага подробни мотиви защо.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати
съществени процесуални нарушения – описанието на нарушението не
2
отговаря на минималния стандарт за това, визиран в ЗАНН, а същото е и
субективно несъставомерно. Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП сочи,
че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. Съдът намира, че АНО
следва да посочи, кога е подадена информацията за процесното МПС, както и
кога е уведомен собственикът на последното, защото тези обстоятелства
подлежат на доказване в производството и пряко касаят съставомерността на
деянието. При непосочването на тези факти, нарушителят е поставен пред
неясно обвинение, което нарушава правото му на защита.
Освен това, по делото не е доказано по никакъв начин дали
жалбоподателят е уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на
този автомобил. Това означава, че АНО не е доказал, че деецът е съзнавал, че
управлява МПС със служебно прекратена регистрация. От тук пък следва
извод, че нарушението не е извършено виновно, защото не е установено, че
деецът е знаел за прекратяването на регистрацията. А щом не е извършено
виновно и деецът е физическо лице, това деяние не е административно
нарушение и е незаконосъобразно да се ангажира отговорността на водача.
Тук е моментът съдът да внесе малко пояснения, от които очевидно
има нужда административнонаказващият орган когато прилага нормата
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, защото е налице системно неразбиране на
смисъла на тази разпоредба. Съдът отбелязва, че има огромна разлика
между това собственикът да не е изпълнил задължението си да
регистрира в двумесечен срок придобитото МПС и между това да
управлява съзнателно МПС, което е с прекратена регистрация. АНО
следва да има предвид, че независимо, че регистрацията се прекратява
автоматично, то това не означава, че собственикът на МПС е съзнавал
това обстоятелство. Единственият начин да се докаже това е като се
установи знание на собственика, че регистрацията на неговото МПС е
прекратена. Едва тогава може да се мисли за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност, в противен случай
деянието се явява субективно несъставомерно, т.е. не е извършено
виновно.
3
В конкретния случай е категорично установено, че липсва уведомяване
на собственика за прекратяване на регистрацията, поради което не може да се
направи извод за съзнателна дейност на жалбоподателя при управление на
процесното МПС.
Горните изводи водят съда до извод, че НП е незаконосъобразно и като
такова следва да се отмени изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло НП № 23-4332-026351 от 31.10.2023 г., издадено от
началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр.
чл. 53 от ЗАНН, на В. С. С., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева и наказание лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4