Определение по ВЧНД №523/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260014
Дата: 11 януари 2021 г. (в сила от 11 януари 2021 г.)
Съдия: Недялка Николова Нинова
Дело: 20201800600523
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер               единадесети януари                        Година  2021                          гр.София

 

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,    Наказателно отделение,    Втори въззивен състав

На единадесети януари                                                                                          Година 2021                                                                       

В закрито заседание в следния състав:                        

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

                                                                                                    2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА

Като разгледа докладваното от съдията Николова

В.н.ч. дело номер 523 по описа за 2020 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 161, ал. 1, вр. чл. 159, ал. 1 от Закона за здравето,  образувано по частна жалба, подадена от освидетелстваната Д.П.М. срещу определение от 11.12.2020 г., постановена по н.ч.д. № 299/2020 г. по описа Районен съд – Елин Пелин.

            Съдебното производство пред районния съд е образувано по писмено искане от прокурор при РП – Елин Пелин за задължително настаняване и лечение на Д.П.М.,***, м. „Милковци“, бл. 14, ап. 18, с ЕГН: **********, предявено по реда на чл. 155 и сл. от Закона за здравето. С атакуваното определение районният съд е назначил съдебно-психиатрична и психологична експертиза за освидетелстване на Д. М. за наличие на психично разстройство по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето и за наличие на опасностите по чл. 155 от Закона за здравето.

            Срещу посоченото определение на основанието и в срока по чл. 161, ал. 1 от Закона за здравето е подадена частна жалба от освидетелстваната М., с която, макар и да не е изрично формулирано, по същество е поискана отмяната на обжалваното определение и да се прекрати производството за задължително настаняване и лечение. Искането се аргументира с липса на данни, обективиращи признаци на психично разстройство по смисъла на чл. 146, ал. 1 от Закона за здравето у освидетелстваната, както и липса на данни за наличие на опасностите по чл. 155 от с.з., поради което не се налага психиатричното и психологическото ѝ освидетелстване. В подкрепа на така изложените доводи се сочат противоречия в събраните свидетелски показания относно обстоятелството кой е позвънил на тел. 112 за случая от 05.10.2020 г., а материалите, съдържащи се в образуваната за този случай полицейска преписка, вкл. и протокол, изготвен от д-р Зарков, не отразяват вярно фактическата обстановка. Претендират се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от първоинстанционния съд в хода на производството по делото: участвалият в съдебното заседание психиатър – д-р Йорданова – не е била назначена по делото, не е ясно защо е взела участие на мястото на първоначално определения психиатър - д-р Цв. Добрева; д-р Йорданова не е присъствала на разпита на свидетелите, проведен в съдебно заседание и поради това не е могла да придобие впечатления за действителното състояние на освидетелстваната; братът на освидетелстваната е бил разпитан в качеството на свидетел, без преди това да му бъде разяснено правото да откаже да дава показания; освидетелстваната е била отстранена неоснователно от съдебната зала по време на съдебното заседание и не е била запозната със съдебния протокол за действията, извършени в нейно отсъствие; препис от съдебния протокол не е бил предоставен на освидетелстваната непосредствено след съдебното заседание, а едва след представянето на нарочна писмена молба от 14.12.2020 г.; неоснователно не е било уважено възражение за липса на местна подсъдност на сезирания съд и неоснователно не е отведен от участие по делото прокурора Ст. Добрев, който през 2017 г. е прекратил производството за взломно влизане в апартамента на освидетелстваната.

            Не се предявява искане за събиране на доказателства от въззивния съд.

            Представителят на С.о.п. е на становище да се потвърди обжалваното определение, с което е назначена съдебно-психиатрична и психологична експертиза за освидетелстване на М.. Счита, че са спазени всички законови изисквания в производството по реда на чл. 155 от Закона за здравето /ЗЗ/, образувано пред първоинстанционния съд, като в съдебно заседание е изслушано лицето, чието настаняване се иска, както и психиатър, и с оглед преценка на подлежащите на доказване факти, очертани в разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗ, правилно е била допусната съдебно-психиатрична и психологична експертиза за освидетелстване на М. за наличие на психично разстройство.

            Защитникът поддържа жалбата с доводите, изложени в нея.

            Освидетелстваната М. поддържа жалбата.

            Софийският окръжен съд, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

 Въззивната частна жалба е допустима, тъй като е подадена в срок и от лице, имащо право и интерес да обжалва първоинстанционния съдебен акт. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

 Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искане, подадено от районна прокуратура гр. Ихтиман по реда на чл. 157 ЗЗ за задължително настаняване и лечение на Д.П.М.,***, м. „Милковци“, бл. 14, ап. 18, с ЕГН: **********.

В този случай, ако съдът установи наличието на някое от обстоятелствата по чл. 155 от Закона за здравето и след изслушване на психиатър относно вероятното наличие на психично разстройство на лицето по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2  от с.з., назначава съдебно-психиатрична експертиза, като определя формата на провеждане на експертизата - амбулаторна или стационарна /чл. 159, ал. 1 от Закона за здравето/.

В настоящия случай с обжалваното определение, при стриктно съблюдаване на изискванията на разпоредбата на чл. 159, ал. 1 ЗЗ, първоинстанционният съд е назначил съдебно-психиатрична експертиза за освидетелстване на Д.П.М., която да се изготви при амбулаторни условия със задачи: страда ли освидетелстваната от психично разстройство по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 ЗЗ; ако страда от такова заболяване, има ли опасност да извърши престъпление, представлява ли опасност за себе си, за близките си, за околните, за обществото, застрашава ли сериозно здравето им; способно ли е лицето да изразява информирано съгласие за лечението си.

Посочената експертиза е допусната след изслушване на психиатър в съдебно заседание, а именно д-р Йорданова, който изразява становище за вероятно наличие на психично разстройство на основата на органично мозъчно изменение. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства вещото лице изказва становище за наличие на прояви на поведение, което е психотично мотивирано, а поради това и непредвидимо, което налага извършване на изследване. Изказва становище, че експертното изследване би могло успешно да се проведе при амбулаторни условия.

Служебната проверка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства сочи на достатъчно данни, че освидетелстваното лице вероятно страда от психическо заболяване и че съществува реален риск за здравето на освидетелстваната поради заболяването й, което, наред със становището на изслушания психиатър, релевира необходимост от извършване на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза при амбулаторни условия. Чрез експертизата ще се установят релевантните за предмета на делото обстоятелства относно наличието или липсата на предпоставките за настаняване на лицето на задължително лечение. При назначаването на експертизата не е нарушен закона.

По изложените съображения, наведените в частната жалба доводи за нарушение на закона се явяват неоснователни, а атакуваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 161, ал. 2 от Закона за здравето Софийският окръжен съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.12.2020 г., постановена по н.ч.д. № 299/2020 г. по описа районен съд – Елин Пелин.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                             2.