Присъда по дело №945/2024 на Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда № 61 от 26.11.2024 г. по НОХД № 945/2024 г. по
описа на Районен съд - Благоевград
Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по обвинителен
акт на Районна прокуратура Благоевград, с който срещу Г. К. М., родена на , с
ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че за периода от месец юли
2019г. до месец март 2024г., включително, в гр.Симитли, след като била
осъдена с Решение № 9085/05.12.2013г. по гр.дело № 2559/2013г. по описа на
Районен съд – Благоевград, влязло в законна сила на 05.12.2013г., да издържа
свой низходящ - детето си А. Ил. Ас., роден на г., като заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 80 лв. чрез Ил. А. К., в качеството му на баща и законен
представител на детето, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно 57 /петдесет и седем/ месечни
вноски, всяка по 80лв., или всичко общо в размер на 4560 /четири хиляди
петстотин и шестдесет/ лева - престъпление по чл.183 ал. 1 от НК .
По делото не е конституиран частен обвинител.
В проведено разпоредително заседание, на което са обсъдени въпросите,
предвидени с разпоредбата на чл.248 от НПК е направено изрично искане от
страна на подсъдимата и нейния защитник, че желаят производството да
протече при условията на съкратено съдебно следствие в хипотезата на
чл.371, т.2 от НПК. Съдът след изслушване на страните и при съобразяване на
материалите по делото също намери, че са налице предпоставките за
провеждане на делото по ред на гл.27 от НПК, предвид изявленията на
страните, поради което с нарочно определение съдът е постановил
провеждане на делото по реда на тази диферинцирана процедура и на
основание чл.252, ал.1 от НПК е насрочил делото за разглеждане по реда на
глава 27 от НПК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура
Благоевград поддържа обвинението. Счита, че от събрания по делото
доказателствен материал е установено, че М. е осъществила състава на
вмененото и престъпление, както от обективна, така и от субективна страна.
Пледира да бъде призната за виновна, като и бъде наложено наказание
„Пробация“ с двете задължителни мерки Подсъдимата се явяваа лично и със
защитник. Признава се за виновна, в правото си на последна дума моли да и се
наложи по-леко наказание. Защитникът и пледира за по-лекото от
предвидените от законодателя наказания, а именно „Пробация” в минимален
размер, като акцентира върху социалния статус на М. и тежкото и материално
положение.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, доводите и изявленията на
страните и разпоредбата на чл. 374 от НПК намира за установени от
фактическа страна изложените обстоятелства в обвинителния акт. Този извод
се формира на база събраните на досъдебното и съдебно производство
доказателства. Ето защо, предвид ангажирания по делото доказателствен
1

материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Г. К. М. е родена на , с ЕГН **********. Понастоящем е
безработна, като преди това е работила по трудов договор, сключен на
21.09.2021 год. и прекратен на 13.11.2023 год. с работодател “”А.”ЕООД;
Според справка от НОИ същата е получавала обезщетение за безработица.
Според декларация за финансово и имотно състояние същата понастоящем
получава обезщетение, няма недвижими имоти и вещи., което се потвърждава
от представените справки от АВп и Община Симитли, според справка от КАТ
има лек автомобил. От свидетелство за съдимост се установява, че с Присъда
№ 11794/12.12.20219г. по НОХД № 1607/2019г. по описа на РС Благоевград,
влязла в законна сила на 28.12.2019г., на М. не било наложено наказание за
извършеното от нея престъпление по чл.183 ал.1 от НК на основание чл.183
ал.3 от НК и извършеното от последната плащане на дължимата издръжка в
хода на наказателното производство.
През 2011 година подсъдимата сключила граждански брак със
свидетеля К., но пред това същите живеели на семейни начала, като през
2007г. се родил синът им св.А. А. Постепенно отношенията между двамата се
развалили, поради което с Решение № 9085/28.11.2013г. по гр.д. №2559/2013г.,
влязло в законна сила на 05.12.2013г., бракът им бил прекратен и
подсъдимиата била осъдена да заплаща на А. А., чрез свидетеля И. К., в
качеството му на баща и законен представител на детето, ежемесечна
издръжка в размер на 80 лева.
След влизане в сила на решението на гражданския съд и поради
продължилото бездействие на М., И. К. поискал издаването на изпълнителен
лист, който приложила, ведно със съответната молба до ДСИ към РС –
Благоевград. По повод нейната молба е образувано изпълнително дело №
57/2015г. със страни: взискател – И. К. и длъжник – Г. М. и предмет – месечна
издръжка на А. А., като по изпълнителното дело не са постъпили и преведени
суми по сметка на ДСИ към РС - Благоевград
След влизането в сила на Присъда № 11794/12.12.20219г. по НОХД №
1607/2019г. по описа на РС Благоевград М. продължила да не плаща
издръжка, поради което К. подал жалба – вх. № 2469/21.05.2024 год. по описа
на РП – Благоевград (л. 3), по повод на която било образувано настоящото
производство. В рамките на същото е изискана справка за постъпления по
изпълнително дело № 57/2015 по описа на ДСИ към РС – Благоевград. В
отговор е получено писмо, съгласно което по изпълнителното дело няма
постъпили суми.
От показанията на св. К., дадени в хода на досъдебното производство се
установява, че подсъдимата не плаща издръжка, като в началото след
раздялата им поддържала контакт с А., но постепенно се отдалечили и вече
нито се виждат, нито се чуват. От показанията на този свидетел се установява
още взаимоотношенията му с подсъдимата, пълната и незаинтересованост от
2

детето, както че същия ходи да работи в чужбина, за да се справя с
отглеждането на А., като за това му помага и неговата майка. Посоченото от
този свидетел се потвърждава и от посоченото от св.Кр., която изяснява
поведението на бившата си снаха, отношението към внука и, както и липсвата
на каквито и да било грижи от страна на М..В рамките на досъдебното
производство е разпитан и синът на подсъдимата св.А. А., който чрез
показанията си установява отношенията с майка си, както и че същата никога
не му е давала пари за текущи разходи, нито плаща издръжка.
В хода на досъдебното производство са събрани доказателства за
материалното и имотно състояние на подсъдимата, като в тази връзка са
постъпили справка от ТД НАП за актуално състояние на трудови договори на
М.; справка от ТП НОИ, справка от Община Симитли, справка от КАТ
Благоевград, справка от АВп; От справка от ТД на НАП се установява, че
същата в периода на обвинението е работил около 2 години. От справка от
НОИ се установява, че и е изплащано обезщетение за безработица . От
постъпилите справки от АВп се установява, че няма вписани невижими
имоти, което се потвърждава и от справка от Община Симитли, От справка от
КАТ се установява, че притежава лек автомобил, който обаче не е деклариран,
според посочено от Община Симитли. По делото са събрани доказателства и
че по повод незаплащане издръжка от страна на подсъдимата е висящо
изпълнително дело по описа на СИС при Районен съд гр.Благоевград, от които
се установява, че по същото не са постъпвали суми.
В хода на съдебното следствие подсъдимата дава кратки обяснения, чрез които
не отрича, че не плаща издръжка на сина си, като оправдава това си поведение
с това, че има още две деца и не работи.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен
начин от казаното от св.К., чийто показания съдът кредитира, като при техния
анализ не отчете непоследователност, непълнота или противоречие.
Прецизната им проверка не сочи на предубеденост или съзнателно
изопачаване на фактите, а навежда идея за добро познаване на отношенията
между двамата и изяснява поведението на подсъдимата след осъждането и да
заплаща издръжка. Съдът кредитира и показанията на св.Ас., които по
съществото си не допринасят за установяване на посоченото в обвинителния
акт, но допринасят за изясняване на отношенията между него и майка му.
Посоченото от тези свидетели се подкрепя и от показанията на св.Кр., които
съдът също кредитира. Съдът кредитира и обясненията на подсъдимата като
отчете двуяката им природа, като в случая посоченото от подсъдимата се
подкрепя от останалите доказателства, като чрез същите по съществото си тя
потвърждава, че не плаща издръжка. Приетата фактическа обстановка се
подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства; жалба от Ем.,
Решение № 9085/05.12.2013г. по гр.д.№ 2559/2013г. по описа на РС-
Благоевград /л.23-25/; справки от ТД НАП, Агенция по заетостта, РЗИ, НОИ,
АВ, Община Благоевград /л.15-20; л.27; л.35-45/; справка съдимост,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
3

Събраните доказателства са многобройни, обективни, взаимно допълващи се
и въз основа на логическото им единство се установява в цялост
гореизложената фактическа обстановка.
По делото липсват доказателства, от които да се установи, че подсъдимата е
изпълнявала законовите си задължения, изразяващи се в заплащане на
дължимата издръжка за инкриминирания период за детето си, преди
образуване на настоящото производство.
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото,
като съобрази ангажирания доказателствен материал в неговата цялост, съдът
намира, че се установява по безспорен начин извършването на описаното в
обвинителния акт на Районна прокуратура - Благоевград престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК и авторството на подсъдимата.
От обективна страна, подсъдимита е субект на престъплението по чл. 183,
ал.1 от НК, тъй като е лице осъдено, по силата на Решение №
9085/05.12.2013г. по гр.д.№ 2559/2013г. по описа на РС-Благоевград да
издържа своя низходящ, а именно – да заплаща на непълнолетния си син А.
А., чрез неговя баща и законен представител К., месечна издръжка в размер на
80 /осемедесет лева/ лева . От събраните доказателства чрез показанията на К.,
както и надлежно приобщените писмени такива, се установява, че от месец
юли 2019г. до месец март 2024г., включително, в гр. Симитли, след като е
осъден с с Решение № 9085/05.12.2013г. по гр.дело № 2559/2013г. по описа на
Районен съд – Благоевград, влязло в законна сила на 05.12.2013г, да издържа
свой низходящ – детето си А. Ил. Ас., роден на г.., като му заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 80 лв. чрез И. Ас. К., в качеството му на
баща и законен представител на детето, съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 57
/петдесет и седем/ месечни вноски, всяка по 80лв., или всичко общо в размер
на 4 560 /четири хиляди петстотин и шестдесет/ лева.
Съгласно чл. 82, ал.1/отм./, сега чл. 143, ал.2 от СК, родителите са
длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено
затруднение за родителите (по аргумент от чл. 143, ал.2 от СК). Това означава,
че за процесния период, подсъдимата не е била освободена от задълженията
да заплаща присъдената издръжка на своето дете, дори да не е имала никакви
доходи.
За осъществяване състава на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК е
необходимо да са налице кумулативно три общи предпоставки: първо -
подсъдимата да е осъдена с влязло в сила съдебно решение да заплаща
издръжка на свой съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра , второ – че той
не е изпълнил това задължение в размер на две или повече месечни вноски и
трето – че неизпълнение на задължението е станало съзнателно. Т.е.
престъплението се осъществява чрез бездействие, като законодателят е
4

въздигнал това деяние в престъпление, поради особеният и специфичен
характер на тези отношения и вниманието, което следва да е отделено на
малолетните и непълнолетни деца, за да не са лишени те от необходимите за
издръжката им средства след развода на родителите им. Не се предпоставя
изпълнението на състава на престъплението от други фактори, като наличие
на имущество у подсъдимата, възможност за завеждане на изпълнително
производство, наличие или неналичие на желание за плащане или други
подобни. Нормата на този текст не предпоставя и извършването на каквито и
да било действия или вменяването на задължение за извършване на такива от
страна на детето или на родителя, упражняващ родителските права, за да може
едва след тяхното осъществяване да се търси наказателна отговорност от
неплатилият родител.
С бездействието си по отношение на вмененото и с влязло в сила съдебно
решение задължение, съзнателно неплащайки издръжка на низходящия си,
дължима за горепосочения период, след като е била осъдена да го издържа,
подсъдимата е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.
183, ал.1 от НК . Не се установи в инкриминирания период подсъдимата да е
осъществявала частични плащания, поради което съдът приема, че
престъплението е осъществено чрез пълно бездействие и неговият престъпен
резултат по отношение на кредитора е настъпил.
Ето защо съдът при преценка на събраните и приети доказателства
прие, че се установява по несъмнен начин наличието от обективна страна, на
всички елементи от състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК - налице е
осъждане на подсъдимата с влязъл в сила съдебен акт да издържа свой
низходящ , установява се и факта, че подсъдимата съзнателно не е изпълнила
това задължение в размер на повече от две месечни вноски. Наличието на
осъждане на подсъдимата да заплаща издръжка се установява от събраните
писмени доказателства по делото, а неплащането на дължимата издръжка не
се оспорва и от М. и за същото обстоятелство са налице непротиворечиви
гласни и писмени доказателства. Безспорно е че задължението не е изпълнено
и към настоящия момент, тъй като подсъдимата не е заплатила нито една
месечна вноска като дължима издръжка на детето си за инкриминирания
период.Подсъдимата е разбрала, че е осъдена да плаща издръжка и за размера
на същата към датата на постановеното гражданско решение /същата е
участвала лично в гражданското дело и постановеното по него решение, с
което е осъдена да заплаща издръжка/, което тя не отрича и пред настоящия
съдебен състав.
От субективна страна деянието на подсъдимата, с което се
осъществява неплащане на издръжката, е извършено при пряк умисъл, като
подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на бездействието си,
желаела е настъпването на последиците от същото. От дата на постановяване
на гражданското решение същата вече е знаела, че е осъдена от съда да плаща
издръжка и въпреки това не е изпълнявала задължението си, наред с това е
установено, че има предходна присъда отново за престъпление по чл.183, ал.1
5

от НК, макар и при липса на наказание, поради което според съда е налице
съзнателно и при пряк умисъл неизпълнение на задължение от подсъдимата да
издържа свой низходящ, след като е била осъдена за това.
В тази насока настоящият състав , че с оглед пълнота следва да бъде
посочено, че изтъкнатите от подсъдимата причини за неплащане на издръжка
/липсата на доходи, за да плаща издръжките, както и други две деца / не са
основания, които да доведат до невиновно неизпълнение на задълженията от
страна на подсъдимата по отношение на детето и, тъй като същите не
изключват нейното задължение като родител да дава издръжка до навършване
на пълнолетие. Липсва основанието за изменение или прекратяване на
плащането на издръжка, а именно влязло в сила ново съдебно решение /с
което по искане на подсъдимата да е намалена издръжката/, затова
финансовото и имотно състояние на подсъдимата не изключва нейното
задължение като родител да плаща издръжка на детето си, поради което
според настоящата инстанция е налице съзнателно неизпълнение на
задължението от страна на М. да издържа своя низходящ, след като е осъдена
за това, като това неизпълнение е в размер на повече от две месечни вноски и
деянието на подсъдимата е извършено при пряк умисъл. Наред с това липсват
доказателства, относно здравословно състояние, което да възпрепятства
полагането на труд. Още повече по делото са налични доказателства /справка
от НАП/, че през инкриминирания период подсъдимата е работила и въпреки
това не е изпълнявала задълженията към детето си . Ето защо съдът намира,
че не може да се приеме, че е налице обективна невъзможност, която да
изключи умисъл. От друга страна материалното състояние на родителя е взето
предвид от гражданския съд при определяне размера на дължимата издръжка.
За пълнота следва да се отбележи, че престъплението по чл.183, ал.1 от НК е
такова на просто извършване и законът не се интересува от нищо друго, освен
от факта на неплащане на издръжката. Налице е безспорно установеният факт
на неплащане на издръжката за целия период, за който е била дължима, и
което задължение е ежемесечно и не може да бъде прекъсвано. Всякакви
други обстоятелства са без значение и са предмет на други/ включително и
граждански производства/, които не могат да бъдат взети предвид от
наказателния съд, във връзка с предявено обвинение за неплащане на
издръжка по чл.183, ал.1 от НК. От наказателно-правна гледна точка са от
значение единствено обстоятелствата, че е налице парично задължение, което
се дължи на равни месечни вноски, и което не е изпълнено за повече от два
месечни периода, т.е. задължението не е изпълнено в размер на две или повече
месечни /минимум две/ вноски. Ето защо и изтъкнатите от подсъдимата
причини за неплащане не са такива, които да обуславят липса на
престъпление.
След като прие обвинението за доказано, съдът следва да определи и
съответното наказание. Законодателят за такова престъпление по чл.183 ал.1
от НК е предвидил налагане на наказание “лишаване от свобода” до една
година или “пробация”. При определяне на наказанието в конкретния случай
6

съдът следва да вземе предвид разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, в
хипотезата на която приключи настоящото наказателно производство, а
именно чрез съкратено съдебно следствие в първата инстанция. Това от своя
страна задължава съда да изследва въпроса приложима ли е разпоредбата на
чл. 55 от НК, респ. доколко са налице изключителни и многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Изтъкнатото от защитата, че подсъдимата е
безработна и се грижи за други деца не може да бъде прието като
изключително смекчаващо обстоятелство. Както се посочи по отношение
получаваните от родителя доходи се произнася гражданския съд и това не е
предмет на наказателното производство. По отношение на признанието,
дадено в рамките на съдебната фаза според съда не може да бъде отчетено
като изключително смекчаващо обстоятелство, като в тази насока следва да се
посочи следното: Формалното волеизявление по чл. 371 т.2 от НПК, с което
подсъдимия признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт не се интерпретира като допълнително смекчаващо
обстоятелство при индивидуализацията на наказанието. Благоприятната
последица от този вид самопризнание е определена от самия закон - чл. 373
ал.2 от НПК В конкретния случай съдът не намери такива изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимата, които да
обусловят приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК в настоящия казус
съобразявайки всички обстоятелства, свързани с личността и. Съдът намери,
че наказанието следва да бъде определено при баланс на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете съдействието на подсъдимата, тежкото и
финансово положение, както и изразеното съжаление. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете, относително дългия период на
неплащане на издръжка. Както беше посочено не се установи подсъдимата да
е заплатила и една вноска от осъждането си, периода в който не е плащала. От
друга страна се установи, че е работила, но въпреки това не е изпълнила
задължението си. Изложеното мотивира съдът, с оглед постигане целите на
наказанието по чл.36 от НК, осъществяване на индивидуалната и генерална
превенция да наложи по-лекото от двете предвидени от законодателя
алтернативи на наказание за извършеното престъпление, а именно наказание
„Пробация“, предвид което и по аргумент от чл.58а, ал.5 от НК не дължи
анализ по отношение чл.58а, ал.1 до 4 от НК и при инидивидуализацията му
съобрази изискванията на чл.54 от НК, като определи наказание „Пробация“
включващо следните пробационни мерки:
-на основание чл. 42а, ал.2, т.1 от НК във връзка с чл. 42б, ал.1 от НК –
"Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца,
изпълнима при периодичност два пъти седмично";
- на основание чл. 42а, ал.2, т.2 от НК във връзка с чл. 42б, ал.2 от НК –
"Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца по график, определен от служителя";
Именно такова по вид наказание и в такъв интензитет на въздействие над
7

подсъдимата съдът счита, че ще допринесе до поправянето на същата и
дисциплинирането и с оглед заплащане на дължимата издръжка за в бъдеще.
По изложените съображения, съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8

Номер на акта:	61
Дата:	26 ноември 2024 г. (в сила от 12 декември 2024 г.)
Съдия:	Кристина Евгениева Панкова

Дело:	20241210200945
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 юли 2024 г.

Присъда по дело №945/2024 на Районен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите